ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
2025-а ще е последната година, в която населението на Европа ще расте
Автор: Екип Sofia24.bg 19:11 / 09.12.2024Коментари (0)920
©
2025-а ще е последната година, в която населението на Европа ще расте. Очаква се, че през 2026 г. то ще започне да намалява, като само един на всеки 25 души ще живее в ЕС до началото на века, казват статистиците. Newsweek разговаря с двама експерти, за да открие какви са причините за намаляването на населението на Европа, какви ще са последиците от това и дали тенденцията може да бъде обърната.

Прогнозите са, че Европа ще продължи да расте, макар и бавно, до 2026 г., когато населението й ще достигне връх от 453,3 милиона, според Евростат, статистическата служба на Европейския съюз, преди да падне до 419,5 милиона до 2100 г.

Това, заедно с по-бързо растящото население в други страни, означава, че ЕС ще представлява само 4,1% от световното население до този момент, твърди Евростат в своите базови прогнози, публикувани през юли тази година.

За контекст, ЕС съставлява 10% от населението на света през 1974 г., но този брой хора спадна до 5,6%  до 2023 г.

Има много причини, които допринасят за това явление, но в основата на всичко свежда до факта, че в Европа има повече смъртни случаи, отколкото раждания.

В развитите страни средно 2,1 живородени деца на жена се считат за праг, необходим за заместване на населението, но европейските жени имат средно 1,52 деца. Това изключва въздействието на миграцията, която беше движещата сила зад нарастването на населението с 1,7% между 2013 и 2023 г.

Свиване на работната сила

Тъй като населението на Европа застарява, броят на хората в трудоспособна възраст намалява. Това означава, че има по-малко хора, които допринасят за икономиката чрез частния сектор, но също и чрез данъци, които са необходими за финансиране на пенсионните и здравни нужди на нарастващото възрастно население.

Намаляването на дела на населението в трудоспособна възраст се нарича "демографско бреме", според Population Europe, мрежа от водещи центрове за демографски изследвания на континента, пише Dnes.bg.

Това може да има "отрицателно въздействие върху стандарта на живот, измерен като БВП на глава от населението", казва мрежата, цитирайки проучване от 2014 г., публикувано в Journal of Economic and Human Geography.

"Застаряващото население на Европа представлява по-малък икономически риск, отколкото се опасявахме, ако се вземе предвид производителността, движена от образованието, и участието на работната сила", казва пред Newsweek д-р Теодор Коско, научен сътрудник в Института по застаряване на населението към Оксфордския университет.

Демографът Ан Гуйон, доктор по философия, която ръководи Програмата за населението и справедливите общества на Международния институт за анализ на приложните системи, твърди пред Newsweek, че "много параметри могат да помогнат за смекчаване на въздействието от упадъка на населението".

"Увеличаване на участието на работната сила, особено на жените, повишаване на нивата на образование, увеличаване на възрастта за пенсиониране и обучение през целия живот", са някои от примерите, които тя и изследователят Гийом Мароа цитират.

Имиграцията отдавна е смекчаващ фактор за намаляващото население на Европа, но имиграцията, по начина, по който протича в момента, не е достатъчна, за да компенсира ефективно намаляването на населението на Европа, казват експерти.

Имиграция под натиск

"В страните в Източна Европа, където населението намалява най-бързо, това до голяма степен се дължи на емиграцията", казва Гуйон, "В приемащите страни някои все още могат да видят малко увеличение (особено тези с високи нива на имиграция, като Великобритания, Франция или Швеция), докато други може да видят повече или по-малко изразен спад."

"Като цяло, устойчивите нива на имиграция, които могат да компенсират спада на населението, биха били твърде значителни", добавя тя.

Гуйон твърди, че Германия е пример за този фактор.

Подобно на много други европейски страни, коефициентът на раждаемост в Германия е бил под 1,5 живородени деца на жена през 2022 г., според Евростат. Но нейното население не е намаляло толкова, колкото това на Литва, например, защото приема повече мигранти, докато Литва страда от емиграция.

"Високите нива на емиграция обясняват защо в някои от приемащите страни, където раждаемостта също е ниска, населението не намалява толкова много“", обяснява Гуйон.

Коско казва, че докато привлича "добре образовани, добре интегрирани мигранти, може да успее да компенсира някои от тези предизвикателства, високата имиграция без подходяща интеграция или изборът на образование може да увеличи зависимостта."

"Фокусът върху образованието, стратегическата миграция и ефективните трудови политики може да е в състояние да осигури и поддържа икономическа стабилност въпреки демографските промени", казва той, като цитира проучване от 2020 г., наречено "Застаряване на населението, миграция и производителност в Европа", което заключава: "Или повишена имиграция, или алтернативно усилия за увеличаване на раждаемостта са предложени – от различни страни на политическия спектър – като възможни политики за противодействие на застаряването на населението."

"Но нито една от тези две стратегии, преследвани в реалистични граници, няма да има възможно най-голямо въздействие върху промените в участието на работната сила, подобряването на образователните постижения и по-добрата икономическа интеграция на имигрантите."

Може ли Европа да обърне демографския спад?

Коско казва, че е "трудно да се каже" дали намаляването на населението в Европа може да бъде обърнато, като твърди, че стратегиите за смекчаване трябва да бъдат фокусът А според Гуйон е "малко вероятно".

"Подкрепата за увеличаване на раждаемостта досега е била ефективна само в границите (или изобщо не е ефективна)", казва тя. "Миграцията може да помогне за момент, но за да компенсира намаляващата работна сила, една страна трябва да има постоянен поток на мигранти, тъй като и те остаряват или се връщат по родните си страни."

Но тя продължава да твърди, че "по-голямата част от човешката история се характеризира с периоди на нарастване на населението и периоди на упадък".

"През следващите няколко десетилетия правителствата ще трябва да се приспособят към намаляващото население, но това ще бъде така, в различна степен и по различно време, в почти всяка страна по света", допълва тя. А Гуйон добавя: "Растежът през последните векове е изключителен и е неустойчив, защото, ако продължи, ще доведе до нереалистични нива на населението в рамките на век или два. В бъдеще вероятно ще се върнем към нормален режим на редуващ се бавен растеж и бавен спад."







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Любопитни новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Ноември 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Катастрофи в България
Коледно-новогодишни празници 2024/2025
Зима 2024/2025 г.
Световна черна хроника
Катастрофи във Варна
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията