Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| 130 години от рождението на Цар Борис III: Неразказваните спомени на сина Симеон II | ||||||
| ||||||
Симеон Сакскобургготски бе почетен гост на тържествената церемония по случай 130 години от рождението на Цар Борис III, с която Военна академия "Г. С. Раковски" отбеляза годишнината от рождението на своя може би най-знатен възпитаник. Събитието се състоя в "Царските зали" на Академията, където се е помещавал и кабинетът на върховния главнокомандващ на Българската армия, в който е приемал висши свои гости. Цар Борис III - Обединител се възкачва на престола едва 24 годишен и след абдикацията на баща си цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. Последният български цар - Цар Борис III е начело на българската държава в изключително смутни времена на напрегната външнополитическа обстановка, вътрешнополитически борби, бунтове и атентати. "Фокус" ви представя неразказаните спомени на сина Симеон Сакскобургготски за бащата - държавникът Цар Борис III - Обединител "Първо ще кажа, че с много малки изключения съм го виждал в цивилно облекло, като турист или планинар. Винаги си беше в униформа. Връщайки се от София във "Врана", в моментите, когато идваше да види децата, сестра ми и мен, и както казах, винаги в униформа. Помня го, естествено, и на някакви по-официални моменти. Дори веднъж като дете, не знам защо, флотската униформа много ме впечатли, защото не съм го виждал всеки ден. Друг момент, разбира се, беше официалната част, когато присъствахме и гледахме от двореца понякога и Богоявленския парад и разбира се, Гергьовския, всички събития с нашата войска. Царят също имаше обичай да ни води по разни екскурзии и излети, най-вече в планините, показвайки си своята голяма любов да кажем към природата, към красотата на България, която винаги дебело подчертаваше. Но също още тогава, съвсем в ранните ми години, той говореше за историята. Историята, която е за мен е бих казал не само любима наука, но нещо, с което се съобразявам и считам за необходимо. Това е, което изгражда самочувствието на самото наше общество, но също и нещо, с което може да е поука, за да не повтаряме едни и същи грешки. И за съжаление, често се вижда, че няма достатъчно хора, които именно да се придържат към историята. Дали това се харесва, дали човек е съпричастен с това минало е съвършено друго и лично, но не може и не бива да се опитва да се заличава и да се заличава нещо, което всъщност ни свързва всички. В този ред на мисли, също бих казал, че рушенето на паметници е нещо, което не е добър признак, първо. И второ, ако всеки режим или да го наречем политическа система тръгне да руши предишната, нямаше да я има нито Триумфалната арка, нито пирамиди, нито друго. Това мисля, че е нещо, с което трябва да се съобразяваме ние, защото се гордеем всички с няма да кажа само славното минало на нашата войска, но въобще с историята. Цар Борис го доказа и това ми е останало, разбира се, в съвестта – България е над всичко, преди всичко. Последният ми спомен за цар Борис беше Петдесетница, 1943 г., когато го придружихме на богослужението в "Св. Александър Невски" и след това вече, естествено, много тягостните и тежки моменти с неговото погребение. Още по-страшно за мен като дете беше моментът, в който след като бяха пренесени останките му от Рилския манастир във Врана през 1946 година, тогава адютантът му нареди да се отвори ковчегът. И няма да го забравя, защото като си дете е страшно... Беше точно, както го видяхме в катедралата "Св. Александър Невски", толкова добре балсамиран и това за мен беше едно истинско кощунство. Но човек винаги приема нещата, така както идват.... Второто беше с унищожаването на неговите останки, за които и до ден днешен, никой не ми е дал конкретно показание. Но да не завърша с мрачни спомени, ще ви разкажа един анекдот за баща ми. Той ми го е разказвал много ясно. И си спомням един ден, всъщност вечерта се прибира вече по тъмно - от Враца, някъде от този край. По пътя един войник го спира, прави му сигнал да спре. Баща ми, разбира се, го качва в колата и пътувайки насам, го пита: "Къде служиш?". И той му отговоря: "Само мога да си дам името, забранено ми е да давам подробности". Царят му казва: "Добре правиш моето момче, защото и аз съм военен". Войникът първо го гледа, така малко особено и вика: "Майор?", Царят казва: "Не, по-старши". "Полковник?", продължава войникът. "Не, още по... Царят?!?!", казва войникът и скочил от колата в движение, защото толкова се изплашил, защото в онези времена не е имало снимки и всичко друго. Така че, това ми разказваше баща ми и сега се сещам, защото аз избрах да говоря в присъствие на толкова избрана група, която се е събрала тук днес. Но и се досетих за друг един момент, който ме засяга пряко. Идвайки една заран с полковника, който отговаряше за моята подготовка, той (Царят) идва и аз високо "Здравейте" с моя писклив глас, стресна се конят и аз паднах. Голям срам. Прибирам се вкъщи, майка ми гледа дали нещо не съм се наранил, а Цар Борис ми се скарва, защото не съм се задържал на седлото", разказва синът Симеон Сакскобургготски. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Шофьор на тролейбус в София е със счупена ръка след бой с велосипедист
07:56 / 26.11.2024
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Тайната падна, но съмнението остана, Ивонне разкри дълго пазена тайна
09:09 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
