ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Знаете ли легендата за любовта между цар Самуил и Биляна? | ||||||
| ||||||
И до ден днешен екскурзоводите разказват за любовта на цар Самуил и девойката Биляна. Те, според легендата, са се срещнали именно край изворите. А цар Самуил е същият онзи наш цар, за когото византийският историк от XI век Йоан Скилица пише, че бил войнствен, не можел да мирува, а византийският поет от X век Йоан Геометър го сравнява с комета и страшен вихър, който гори всичко пред себе си. Това е същият Самуил, за когото повече от хиляда години след онзи 6 октомври, ние българите не можем да преглътнем буцата в гърлото заради царя, който, кален в кървави битки, не издържа гледката от върволиците ослепени български войници и сърцето му спира. Девойката, Биляна, героиня на Димитър Талев от романа "Цар Самуил", е дъщерята на богомила Дамян. Легендата разказва, че със Самуил се срещат и се влюбват един в друг. Той я води в новопостроения от него град Преспа. Там Биляна живее в къща на остров. Биляна забременява и ражда момченце Давид. При все това обаче, по онова време цар Самуил има вече законна съпруга на име Агата. Тя е гъркиня, дъщеря на Йоан Хрисилий, византийският протевон (кмет) на град Драч. Сключването на брака й със Самуил се отнася към 970 – 973 година. От това съжителство се раждат Гаврил Радомир, Мирослава, Теодора-Косара и още две дъщери с неизвестни имена. Но според други извори от първия му брак с Косара Хриселийска са дъщерите му Мирослава, Теодора-Косара и Деница. В романа си Димитър Талев разказва за тяхната любов. Самуил се увлича по Агата едва след като ги сгодяват. Баща й намалява ден след ден зестрата, която предварително обещал да даде на щерка си в пари, облекло и украси. Накрая я изпраща на жениха с любимата й арфа и само с най-необходимите вещи. Агата е около 3 години по-голяма от него. Още в началото на брака си те спорели и се препирали за много неща, важни и маловажни. "Младият войвода се горещеше повече, а щерката на драчкия протевон му противопоставяше своята студена сдържаност, в която понякога проличаваше презрителна надменност и дори скрита враждебност." Агата е бясна когато научава за изневярата на съпруга си. Тя праща братята си да убият Биляна. По-малкият брат на Агата прострелва Биляна с лък, но тя не умира. Оставайки парализирана, решава да избяга от Самуил, за да не вгорчава повече живота му. Самуил дълго време я търси, когато най-сетне я намира, вдига я и я понася на ръце, но тя умира в прегръдките му. За написването на трилогията за Самуил Димитър Талев използва редица исторически източници с цел да защити българския произход на царя. По време на писането й той се консултира със специалистите по средновековна история Димитър Ангелов и Бистра Цветкова. Талев споделя: "Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята…" Трилогията на Димитър Талев. Трите книги са писани в периода 1956 – 1960 година. Оригиналното заглавие на трилогията е "Цар Самуил Български". Безмилостната цензура обаче, налага книгите да излязат под името "Самуил", защото в романа се говори за обединени България и Македония. Една от дъщерите на Самуил Теодора Косара взима примера на баща си – да следва повика на сърцето си и се преборва за истинската си любов. Нейната любовна история звучи като приказка, достойна за филм. Съдбата я среща с един затворник – сръбският княз Йоан Владимир, който е заловен след битка с баща й в Преспа – цар Самуил. Един ден, по време на страстната седмица, тя слязла в подземието на тъмницата. Била известна с милосърдието си, защото често навестявала пленниците и затворниците, за да се погрижи за тях и да измие нозете им, подражавайки на Христовото смирение. Този обичай бил взаимстван от Византия, където всяка година, навръх Великден императорът измивал краката на седем от най-бедните просяци. Когато в тъмницата княгинята неочаквано се натъкнала на младия мъж, сърцето й трепнало. Поговорили. Тя изпитала жал за похабената младост на мъжа. Направо от затвора се втурнала към баща си и коленичила пред него с молба да я венчае за Йоан-Владимир. Умолявала го, дори заплашвала според средновековните летописци. Самуил склонил, защото Косара била неговата любимка и той нищо не можел да й откаже. Заповядал да изведат пленника от тъмницата и след като го нахранили и облекли в княжески дрехи, той дал благословията си на двамата. След като на 6 октомври 1014 година Самуил умира, на българския престол се възкачва синът му Гаврил Радомир. През следващото лято той е подло убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав. Като се качва на престола Иван Владислав започва да разчиства всички около себе си – убива жената на Гаврил Радомир и ослепява най-големия му син. Страхувайки се от зет си, Йоан Владимир решава да отстрани и него. Поканил го на среща. Теодора Косара предусетила, че не канят съпруга й за хубаво и решила първо да отиде сама. Иван Владислав посрещнал братовчедка си с почести, но не я пуснал да си тръгне. Пак отправил покана към съпруга й. Той пристигнал, но първо се отбил в църквата. Бидейки нетърпелив, Иван Владислав наредил да обградят храма. На излизане сръбският княз бил мигом посечен. Според преданията, тогава станало чудо – мъртвецът се надигнал, взел в ръце отсечената си глава, влязъл в храма, легнал пред олтара и там издъхнал. Косара го погребала с почести, превърнала двореца в манастир, а самата тя станала монахиня. Когато умира, дъщерята на цар Самуил е погребана до краката на любимия си. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Тайната падна, но съмнението остана, Ивонне разкри дълго пазена тайна
09:09 / 27.11.2024
Мицкоски: Няма да отстъпваме от червените линии в преговорите с България
18:03 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
Да (578) | 53% | |
Не (399) | 37% | |
Не мога да преценя (110) | 10% |