ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Журналистът Станчо Станчев: Целевата пропаганда добива неимоверни размери през XX век
Автор: Благой Иванов 15:47 / 03.09.2023Коментари (0)332
©
Личен архив
Целевата пропаганда добива неимоверни размери през XX век. Това каза журналистът Станчо Станчев в предаването "Сториборд“ с Благой Иванов на Радио "Фокус“.

"Целевата пропаганда съществува от момента, в който хората комуникират, но през XX век тя добива неимоверни размери, особено когато става въпрос за облъчване на масите около световните войни и "Триумф на волята“ е такъв пример“, заяви Станчев.

"Триумф на волята“ на Лени Рифенщал е определен за шедьовър на пропагандното кино. Той излиза през 1935 година и е дело на пропагандния отдел на Националсоциалистическата партия в Германия. Той отразява мащабния прогрес на партията в Нюрнберг.

"Филмът има мащабни сцени и начинът, по който Рифенщал изобразява Хитлер, успява да загнезди образа му в съзнанието на хората“, смята журналистът.

"Целта на всяко едно произведение, което има за цел да внуши някакво послание, не винаги трябва да бъде натоварено с нещо негативно. Единият пример е филмът "Казабланка“, но на всяка трета сцена се споменава Америка, бягството, щастието. Той е филм за Америка по всички линии.

Две трети от екипа са емигранти. Неслучайно в невероятната сцена, в която се изпълнява "Марсилезата“. Много от хората са преживявали моментите, за които пеят. Трябвало е да отстояват себе си. Режисьорът е емигрант. За тях това е тяхната история“, обясни той.

Станчев смята, че филмът "Казабланка“ е изключително добър филм, въпреки че той носи в себе си пропагандните елементи. Според журналиста майсторството е във възможността да внушаваш чрез емоцията.

Като пропаганден филм бе определен и филмът "Великият диктатор“ на Чарли Чаплин. Станчев сподели, че когато излиза на екран, мнението на хората са били полярни. Причината е присъствието на политически елементи, които хвърлят съмнения върху Чаплин, че подкрепя комунистите.

Друг пример за добре направен пропаганден филм е "Броненосецът Потьомкин“ на Сергей Айзенщай. Той е поръчков, създаден е по повод годишнината от бунта на кораба "Потьомкин“ по време на руската революция от 1905 година.

"Във филма се раждат много от монтажните похвати, които се използват и до днес. Всеки, който има интернет, препоръчвам му филма. Не само от гледна точка на кинаджийските похвати, но и до майсторството на Айзенщайн как той може да предаде една история, която ние наричаме пропагандна, но тя отстоява настроението от едно време, което не можем да отречем“, заяви Станчев.

Пропаганда има и в българското кино, а младият журналист посочи част от пропагандните филми, излезли на екран през миналия век.

"Когато става дума за българско кино, трябва да сме наясно със следното – когато става въпрос в България, през Третото българско царство, има кино творци, но няма кинопроизводство, има единични случаи на хора с пари, които влагат неимоверни усилия да създадат нещо, но няма масирана кинопублика. Вследствие на това не може да  се говори за голямото влияние на киното.

През 50-те години, за добро или за зло, все още сталинската естетика е навсякъде. Той не си е отишъл, а това влияние си личи. Тогава започва да се говори за създаване на кино студиа, по-късно се създава студио "Бояна“. Когато обаче държавата започва да вкарва политиката в изкуството – хем го спонсорира, хем го създава, хем създава мрежа от кино салони, но и то започва да има дадени задачи“, заяви Станчев.

Той даде пример с филмите "Под игото“ и "Неспокоен път“, които са създадени през 50-те години на миналия век. Филмът "Под игото“ акцентира върху ролята на Русия, която е представена като спасителка на българите от Османската империя, а западните страни са представени като злото. В "Неспокоен път“ се представя колективизацията на стопанствата.

Друг пример за пропагандно българско кино е филмът "Героите на Шипка“, който също излиза в 50-те години.

"Това според мен е лека манипулация на историческата действителност. Никоя имперска сила не е братска. Една имперска сила има своите интереси. По стечение на обстоятелствата ние сме от тази страна на Европа, която съвпада с Източната европейска сила, която е Русия. Патосът на този филм е как някакви хора там, които мислят за нас. Тук е проблемът. Патетиката обаче, с която са показани боевете, не са за подценяване“, коментира журналистът.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Виж още:
Актуални теми
Риск от чума по дребните преживни животни
Зима 2024/2025 г.
Влизането на България в Шенген
51-ото Народно събрание
Григор Димитров в турнири през 2024 година
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията