Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Явор Куюмджиев: Вече никога няма да видим цените на енергиите, които познавахме допреди една-две години | ||||||
| ||||||
Новината, че от 1 октомври ще потече азерски газ по тръбата от Гърция да ни радва ли или да ни притеснява? Е, трябва да ни радва, защото азерският газ е с доста по-ниска цена и в общия краен микс би трябвало да се намали цената за всички потребители. Друг е въпросът, че той не е достатъчно за цялото потребление. Но като цяло новината е добра. Не е достатъчно за цялото потребление, казвате. Какви са тогава вариантите? С цифрички – зимното потребление е около 400 милиона кубични метра месечно, като азерският газ е около 80 милиона кубични метра. Остават още 320, които на практика ги няма. За октомври има, доколкото беше обявено, един танкер, който отнякъде ще се разтовари, но това не решава проблема – по две причини. Първо, защото този танкер е на пазарни цени, които дори се увеличават с цената на разтоварването – дали е в Гърция или в Турция, разликата е, че в Турция е малко по-скъпо. И от там – с плащането на транспорт до България. Докато азерският газ е с може би два, два и половина пъти по-ниска цена, отколкото пазарната. Така че и този танкер не решава нищо. По принцип танкерите не решават нищо, особено тези инцидентни танкери, които ги следим по моретата. Аз се бях пошегувал преди време, още април месец, че дано да не го докараме до там, че да седим на някой терминал, всички български журналисти, с камери и да казват "Ето го, нашият танкер идва!“. Това е несериозно от гледна точка на стратегическите интереси на страната. Ние трябва да имаме дългосрочни договори или да създадем истинска конкуренция. По какъв начин? Как да създадем тези сериозни отношения и да запълним реалното потребление? Единият път е през дългосрочни договори. За да може да имаме обаче дългосрочни договори, трябва да имаме начин за транспортиране на този газ до България. Когато нямаме терминал и няма възможност да си намерим място за разтоварване, беше абсолютно безотговорно да се прекратява дългосрочния договор, който имахме. Пак ще кажа, както съм казвал друг път, че газът няма мирис, няма цвят, няма окраска, той има цена. Така че да се върнем на въпроса откъде и как дългосрочни договори. Те се правят, когато имаш как да го доставиш. В момента с пускането на интерконектора и след няколко месеца, дай боже до една година, пускането на терминала в Александруполис, ние на практика като държава вече ще имаме много голяма степен на диверсификация. Тук искам да отворя една скоба, че напоследък диверсификация казват, особено някои хора – пълна диверсификация от Русия. Това е малко некоректно, да не кажа глупаво, защото диверсификация означава наличие на много източници по повече от едно трасета. Когато се завърши терминала в Александруполис и интерконектора, тогава ние вече като държава ще имаме възможност да получаваме газ от три различни източника – Русия, Азербайджан и втечнен газ от нашия терминал. И да го транспортираме по четири различни трасета – Трансбалканския газопровод, "Турски-Балкански поток“, интерконектора с Гърция, нашия терминал, и стандартната връзка с Гърция, която така или иначе имаме. Тогава вече може да се създаде някакъв истински пазар и тогава може нашето правителство или да кажем ръководството на "Булгаргаз“ или на други компании да отидат при всички доставчици и да кажат: Вижте хора, ние имаме от тук такава цена, от тук такава цена, дайте да се пазарим, дайте да говорим. Защото не е тайна, че цената на природни газ в момента има много голям политически и геополитически елемент. Себестойността на производството, особено на руския газ, не е тази, за която те го продават. И никой не може да ги обвинява от друга страна обаче, че правят гигантски печалби. Говоря за производствената цена. Въпросът е в това, че ние като европейци сами си вдигнахме цената на газа до такива нива, които са абсурдни. Преди година и половина цената на природния газ беше около 100-110 долара за 1000 кубични метра и при тази цена руснаците продаваха и печелеха. Сега цената, днешната цена е 2300 – 20 пъти се е вдигнала цената. Кой и защо има изгода това да го прави? Аз имам някакво много силно подозрение – не смятам, не мога да твърдя, че има някакъв картел или някакво много голямо споразумение, само цифрички. За първите шест месеца приходите от продажби на газ на двете най-големи американски компании са се вдигнали с 61%, приходите на "Газпром“, въпреки санкциите, въпреки всичко, са се вдигнали със 120%. Всичко това го плащаме ние. Споменахте геополитическото решение и отношението на политиците за подновяването на разговорите с "Газпром“. Ще се случи ли? Какво гласи икономическата логика? Няма да се случи по две причини минимум. Едната причина е, че от гледна точка – според мен, на руснаците ние сме дребен пазар. С нашите 3 милиарда и малко потребление, от които 1 милиард идва от Азербайджан – дали ще ги продадат, или няма да ги продадат, няма значение. От друга страна, спорът кой прекрати договора – той не е прекратен, той е действащ, но не работи, а защо не работи, кой го направи да не работи, дали България, или "Газпром“, може би ще се решава днес, може би със сигурност ще се решава в някакви арбитражи. Аз не се наемам да казвам тези са прави, онези са прави. Факт е, че този договор не работи и факт е, че възникна някакъв спор. Когато става въпрос за нещо толкова чувствително и толкова важно за българската икономика, аз смятам, че беше безотговорно да не се опитат да се разберат. И в крайна сметка, като се замислим, всички останали, почти всички останали европейски държави приеха новите условия на "Газпром“. Точно така, да. И си купуват газ по новите правила. Плащат си, да. На много по-ниски цени и си плащат, както "Газпром“ искаше. Да. Защо ние не го направихме? Ние не се съгласихме обаче. Аз не мога да го разбера, за мен това граничи с престъпление, защото вкара държавата във всички тези приключения, които гледаме в последните месеци, и във всички тия разговори – ще има ли газ зимата или няма да има газ, ако има, на каква цена ще бъде, кой може да го плати, държавата има ли пари, няма ли пари да подпомага бизнеса и гражданите. Въобще, всичко това тръгна от решението април месец. А защо няма да се получат разговорите с "Газпром“? Горе-долу по същата причина. Още март бившите управляващи започнаха да казват: "Ние няма да продължаваме договора с "Газпром“, който изтичаше декември. В същия момент Унгария си подписа десетгодишен нов договор. И когато се държиш по тоя начин, след това как да отидеш при човека или при хората, или при компанията, която продава, и да кажеш "Ама аз си смених мнението“? Липсва елементарна логика. А ще се забатачат ли нещата още повече според вас? Какви са вариантите при тази висока цена, която се очертава на газа за България? Споменавал сте нов заем във ваши предишни интервюта пред други медии. Ама не, то много сме си мислили, не само аз. Цената е такава, каквато е, тя се определя от пазарните отношения. Пак казах, в тях има много геополитика, но и Европейската комисия не прави нищо, за да избяга от геополитиката и да влезе в икономиката. Там се говори, че най-важното е да се ограничи купуването на руски природни ресурси, за да бъде наказан Путин за лошата война в Украйна. Само че и това не се случва. Ние купуваме по-малко руски ресурси на много по-високи цени и всъщност преди няколко седмици излезе информация, че за пръв път от много години насам "Роснефт“ плати 10 милиарда долара дивиденти на държавата, защото държавата е мажоритарен собственик, руската държава. В крайна сметка и това не се случва. Русия печели много повече пари, продавайки много по-малко ресурси. И аз продължавам да се питам: а защо го правим? Защо си причиняваме всички тия мъки? Чиста геополитика, т.е. отговорът на вашия въпрос – какво следва оттук нататък, очевидно, ако нищо не се промени, цените ще продължат да бъдат такива в някакъв период от време, една, две, три години, може и повече. Защото да се заместят количествата руски газ, които Европа потребява, са необходими нови терминали за втечняване и регазификация, нови кораби, които да го транспортират от другия край на света. Това всичко изисква време и пари. Оттам нататък може би ще има някаква стабилизация на цените, но пак никога няма да има вече нива от 110-120 долара за 1000 кубични метра, тъй като и тези колосални инвестиции в терминали и в кораби трябва да се върнат. Кой ще ги върне? Ние, не само българите, всички европейци. Всички говорят за реална криза. Имаме ли според вас такава или всичко се прави изкуствено заради войната? Два са елементите, които доведоха до тази ситуация. Първото е неразумната и грешна политика през последните години на Европейската комисия и на някои европейски правителства за отказ от базови енергийни мощности. Германия се отказа от атомната си централа, в цяла Европа се въведоха квоти и може да се каже такси за производство на енергия от въглища. Всичко това доведе до ренесанс да го наречем на газовите централи. Какво означава газова централа – такава, която произвежда електричество, изгаряйки природния газ директно, в общия случай дори без да произвежда топлина, докато гори този газ. Отварям една скоба – в България това не е така. В България всичките централи, които горят газ, го горят, за да правят топлина, като в същия момент произвеждат електричество и това са т.нар. високоефективни енергийни производства. В останалата част на Европейския съюз не е точно така. Там са чисто газови централи, които просто горят природния газ и правят от него електричество. Например в Гърция над 40% от електричеството се прави по тоя начин. Това е първият факт – грешни енергийни политики, които доведоха до ренесанс на газовите централи. От там се вдигна цената на газа. От кога тръгват грешните политически решения? В последните 20 години, около 20 години се случва това, 15-20 години. Аз не съм против Зеления преход, обратното. Силно поддържам това, че трябва да има възобновяеми енергийни източници, че това е бъдещето, но не може да го направиш рязко, докато не си намерил решение как да заместиш тези атомни въглищни централи. Няма как да стане. И го видяхме, т.е. виждаме го. Това е едното – грешните решения в енергетиката през годините, вдигането на дела на производство на електричество от газ, което доведе до първичното повишаване на цената на газа. и вторият е започването на енергийната война между Европа и Русия, може би като следствие от нахлуването на Русия в Украйна. Но фактите са си факти, това е положението. Пак ще кажа, най-големите печеливши от тази ситуация са американските и руските компании. А най-големите губещи – българските граждани. И всички европейци. И всички европейци. Да. Каква зима да очакваме? Тежка. В смисъл, най-вече скъпа. Скъпа – да, за нас, потребителите? А, не. Бих казал, съвсем зависи кой на какво ще се отоплява зимата. Все пак българските граждани са най-защитени в Европейския съюз от гледна точка на цената на електричеството най-малко, защото все още българските битови потребители са на т.нар. регулиран пазар. Цената, на която ние купуваме електричеството, е някъде около 140 лева за мегаватчас, преди да се добавят там акциз, ДДС и прочие, това е цената, на която ние плащаме като потребители вкъщи. А днешната пазарна цена в България е 800 лева. Т.е. представете си, ако не бяхме защитени по тоя начин, щяхме да плащаме петорни сметки. Ако средната сметка в България е около 60 лева в момента – някой има 20 лева, някой има 500, нали, средната сметка би станала 300 или 350 лева, което вече става абсолютно непоносимо. Но пак се връщам, че българските граждани са защитени като потребление на електричество, като потребление на парно – също, там, където има топлофикации. Разбира се, това са само около 18% от домакинствата в България, защото и цената на парното тази зима ще бъде силно субсидирана. При тези цени на газа на пазара топлофикациите им е определена много по-ниска цена, на която да продават топлината, и те ще акумулират гигантски загуби. Но вече видяхме как се прави – държавата опрощава дълговете на най-големите топлофикации, за да могат да посрещнат зимата. Т.е. искам да кажа, че българските граждани са защитени от цената на електричеството и тези, които са на парно. Ще плащат малко повече пари, отколкото миналата зима, но много по-малко, отколкото би трябвало да плащат, ако бяха на пазара. Защото всички останали европейци не са защитени по този начин, те всички плащат пазарни цени. Затова там бурята е огромна, защото те наистина огромен процент от европейските граждани не могат да си позволят да си платят сметките. Те даже не знаят още какви ще им бъдат сметките и отсега вече са притеснени. Аз имам приятели и познати в цяла Европа – колосални суми, 1000-1500 евро на месец. Така че за нас нещата не са толкова страшни. Остават обаче хората, които се отопляват на газ, на дърва или на някакъв друг източник. Които не са малко. Или на ток, които не са малко. И аз си мисля, че държавата там трябва да се съсредоточи, за да помогне на тези хора. Като моята принципна идея е, че така или иначе ние, като България в рамките на Европейския съюз, не можем да променим цялостната политика нито тези причини, за които си говорихме, довели ни до тази ситуация на пазара. Единственото, което можем да направим, е да се стегнем и като държава да помогне държавата на всички български граждани и бизнес със субсидии, защото ние не може да премахнем пазара, той е такъв, какъвто е. И това става единствено с пари. Пари няма, значи трябва да се теглят заеми. Кога? Това обаче се случва само при наличие на парламент. Сега дай боже след две-три седмици ще имаме някакъв парламент. Оптимист ли сте, че ще има такъв след изборите? Е, парламент ще има, той ще работи при всички положения 20-30 дни. Правителство дали ще има? Правителство – ще видим. Ама то и служебното правителство според мен, въпреки че е служебно, трябва да подготви документи, за да поиска от Народното събрание одобряване на нови кредити и да ги тегли. Една-две години, докато отмине тая криза и докато се възстановят по някакъв начин веригите на доставки и пазарите, друг начин няма. Вижте, то и Европейската комисия тръгва в тази посока, и други европейски държави. Вчера например Чехия обяви, че въвежда замразяване на цените на тока и газа до края на 2023 г. за гражданите и за бизнеса на определени нива – сега не искам да цитирам цифри, защото не си ги спомням точно. Но всичко това ще стане възможно за сметка на държавния бюджет. Започват един по един, то друг начин няма. Оптимист ли сте, че ще бъде постигната в близко бъдеще една реална диверсификация, за която вие вече споменахте какво означава точно това, защото тя е криворазбрана сред повечето политици? Ами, тя ще се получи, като тръгне терминалът, интерконекторът, на практика ще имаме пълна диверсификация. А дали съм оптимист за близкото бъдеще – в рамките на следващите една-две години нещата ще са така. По-нататък оптимист – доколко да съм оптимист, нещата ще се нормализират, но вече никога няма да видим тези цени на енергиите, които познавахме допреди една-две години. И въпрос на много фина настройка е как се управлява икономиката, енергетиката и държавата в тази ситуация. И си мисля, че е крайно време да бъдат пуснати експерти, специалисти, които знаят какво правят, иначе ще стигнем пак до такива ситуации. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 296 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/50 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
