Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Владислав Горанов: Трябва да бъдем консервативни при харченето на средства | ||||||
| ||||||
По време на годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд в Маракеш пред журналисти финансовият министър Асен Василев съобщи, че до края на тази година България ще пусне на международните пазари емисия дълг, без да влиза обаче в детайли за неговия размер. Тази информация разпали поредните страсти в "не коалицията“: лидерът на ГЕРБ обвини партньорите си, че са го държали в неведение; последваха различни обяснения на “Демократична България", че това ще бъде падеж на дълг от минали години; от БСП, че тегленето на нов дълг е заложено с гласуването на Бюджета за тази година и ГЕРБ-СДС са го подкрепили, така че няма защо да се изненадват; от прессъобщението на Министерството на финансите, че България запазва второто си място в ЕС сред държавите с най-нисък дълг. Новина ли е заявеното от Асен Василев намерение за нов дълг? Гост в студиото е бившия финансов министър Владислав Горанов. Добре дошли в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Горанов. Добре заварили. Още в предишния разговор вие анализирахте, че в бюджета за тази година липсва усилие за намаляване на дълговете. Сега вече не става дума за усилие, а за тенденция, дори се говори за намерение на финансовото министерство да емитира нов държавен дълг за около 4,5 млрд. лв. В какво влизаме - дългова спирала или във финансова авантюра? И през юни месец, когато във вашето студио коментирахме Законопроекта за държавния бюджет за тази година, видяхме в тригодишна бюджетна прогноза във всяка една от годините, включително и тази да се залага дефицит. Дефицит, който е в границата, но горната граница на допустимия въобще дефицит от 4% от брутния вътрешен продукт. В този смисъл, аз лично не съм изненадан от това, че българския бюджет има необходимост от привлечен ресурс под формата на заем. Разбира се, от тук напред след голямото увеличение на социалните разходи, основно в предходните години, и разбалансирането на системата на данъка върху добавената стойност беше ясно, че държавата ще бъде устойчиво в дефицит. Колко устойчиво е да си в дефицит, е друг въпрос. Но следващите няколко години нас ни чака теглене на дългове, защото когато сметката е с отрицателно салдо то трябва да бъде запълнено отнякъде и инструментът за това е поемането на нови дългове, били те за финансиране на дефицита и в допълнение за погасяване на стари подобни дългове. В този смисъл, пак казвам, изненада няма. Друг е въпросът, че за пореден път Министерството на финансите може би няма да уцели най-добрия момент за това. Беше ясно още с приемането на Закона за държавния бюджет за тази година, че подобно финансиране ще е необходимо и ако има нещо, което е изненадващо, то е това, че подобно намерение се анонсира извън контекста на бюджетната процедура за 2024 г. и в може би неподходящ момент. Какво имам предвид? Когато сте наясно, че трябва да поемете нов дълг, трябва максимално бързо да се подготвите да използвате най-добрия прозорец на пазарите. Безспорно през месец август, отпускарски сезон, тогава пазарите не работят, но вече сме втората половина на октомври, ако тепърва започва подготовката, вероятността да се уцелят по-лоши и по-неблагоприятни пазарни условия за поемането на дълг е много голяма. И ако има някъде упрек към финансовото министерство в това отношение, то е, че беше ясно отдавна, че подобен дълг ще трябва да бъде поет, ясно е, че показателите на бюджета го предполагат, приходната част също не е в много добра кондиция и в този смисъл трябваше по-рано да се подготви подобна емисия и по-добре да се изкомуникира. Така или иначе, няма изненада в това, че тази и в следващите години темата за поемането на дълговете ще е на дневен ред, докато не видим или ако не стигнем в състояние, в което бюджетът се балансира. От казаното от вас излизат два въпроса. Първият: каква е конюнктурата на външните пазари, за да не ни излязат скъпи новите заеми? Виждате, че в последните месеци, много месеци, повече от година, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералния резерв увеличават лихвените проценти, като монетарна мярка за борба с инфлацията. Това неминуемо довежда до увеличение цената на дълговете, т.е. всеки новоемитиран дълг е по-скъп от предходния. И това е донякъде обективно. И тук е упрекът отново: дали не можеше подобни планове да се реализират на един по-ранен етап, след като е ясно, че подобен дълг ще бъде необходим. Казахте, че в следващите години ни очаква теглене на дългове, в размер на колко? Ако погледнем тригодишната бюджетна прогноза, представена в началото на лятото тази година, когато се гласуваше бюджетът за 2023 г., виждате във всички от прогнозните периоди 2023, 2024 и 2025 г. дефицит около 3%, което в различните години, за тази година е примерно около 5 млрд., в следващите години надминава 5 млрд. Значи около 20 милиарда? Ако ги сумираме, със сигурност числото ще бъде десетки милиарди. Министерството на финансите не оповести прогнозните данни за септември, на няколко пъти, дори и снощи ги търсих на неговия сайт, не ги намерих. В телевизионни интервю вашият колега Симеон Дянков съобщи, че в сравнение с Плана за бюджета до края на септември, сме с 1,9 млрд. лв. по-ниско, тези пари идват от не събрано ДДС. По какви още параметри може да се види, че хазната е на червено, освен по приходната част на бюджета? Достатъчно говоряща е приходната част. Всъщност, това, което за прецизност трябва да споменем, е, че в началото на октомври Министерството на финансите представи една оценка за изпълнението на септември. Тя може да се намери в страниците на Министерството на финансите, в която се вижда, че към края на септември очаквания дефицит по бюджета е 780 млн. лв. Или около 0,4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. Министерството на финансите побърза да направи уговорка, че независимо от тази тенденция, ще се вмести в гласувания дефицит в рамките на Закона за бюджета, но това, което е притеснително, е действително темпото на основния приходоизточник данъка върху добавената стойност. Запазва се негативната тенденция приходите от ДДС в 2023 г. да не достигат, т.е. да са под нивата, независимо от близо 20-милиардния ръст от брутния вътрешен продукт 2022-2023 г., приходите от ДДС са по-ниски за септември 2023 г., с около 200 милиона, спрямо същия период на 2022 г. Това говори за значително изоставане в събираемостта на ДДС, за съжаление, подобна тенденция се наблюдава и при декларирания корпоративен данък. Нещо, което досега не се беше проявявало в годините. Септември 2023 г. корпоративния данък слиза под нивата на изпълнение от 2022 г. Тези данни детайлно, вероятно ще бъдат представени в края на октомври от Министерство на финансите. Но със сигурност показват, че неблагоразумното разпускане на разходната част ще стои като проблем през следващите няколко години. И по-притеснителното е, че не виждам дебат, и тенденция, и някакви усилия въобще за намаление на дефицита. Мерките, които се предлагат от страна на правителството, свързани с данъчната политика, освен, че ще доведат до значителна допълнителна административна тежест за бизнеса, няма да доведат до никакъв допълнителен фискален резултат, т.е. до допълнителни приходи в бюджета. Може ли бюджетът да мине без заемно финансиране? Излизат идеи, може да ви се сторят екстравагантни, за приватизация на държавни активи? Това, с което може да се финансира дефицитът, е продажба на имущество или теглене на заеми. Така е дори и в семейния бюджет. В случая не виждам, какво толкова има за приватизация, което по размер да покрие дупката в бюджета, която се очертава да бъде 5 млрд., поне според Закона за бюджета. Ако не дойдат средствата и по второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, тази дупка в приходната част ще нарасне допълнително. 7,5 млрд. ще стане? И може да надхвърли планираното в бюджета. Не виждам как без заеми може да се финансира дефицита. Единственият начин да намалим темпото на теглене на нови заеми е да положим усилия да намалим дефицита. Пак повтарям, за съжаление подобна тенденция в плановете на сегашното правителство не се вижда. На какво се дължи не събираемостта на ДДС? Това е много сериозен въпрос. Той може да има обективна страна и може да има чисто субективна страна, като се има предвид ръста на инфлацията от последните години, пак повтарям 20 млрд. е брутния вътрешен продукт в 2023 г. като прогноза спрямо 2022 г. На практика излиза, че върху огромна част от брутния вътрешен продукт не се събира данъка върху добавената стойност. Ако се погледне през макропоказатели изпълнението на този косвен данък, нещата са доста притеснителни. По време на управлението в което съм бил зам.-министър и министър, търсехме усилия за подобряване на координацията над митници, правоохранителните ведомства, в случая Министерство на вътрешните работи, за да събираме информация и да предотвратяваме неплащането на данъци. Тук тези усилия не се демонстрират, поне по начина по който довеждат до някакъв резултат като повече приходи в бюджета. И ако махнем обективните икономически фактори, като примерно промяната на някои ставки по ДДС, то със сигурност остава и субективен елемент, за който отговор трябва да дадат от финансовото министерство. Какво се случва с казуса “Лукойл", твърди се че 800 млн. данъци не са внесли? Това, което знам, и това, което е публично известно, е, че има един законопроект, който в последствие стана закон, според който компанията е задължена да внася в приход на бюджета разликата между цената на петрола “Уралс" и цената на сорт “Брент" – т.е. борсовите цени, които се различават значително. И тази разлика между двете цени в съответствие със Закона трябваше да постъпва като приход в бюджета. Подобно нещо не се случва вече близо 7 месеца. Ако не се лъжа, от март т.г. има действащ такъв закон. Защо не се прилага, отново трябва отговор да дадат изпълнителната власт, в случая Министерството на икономиката, Агенция “Митници" и Министерството на финансите. Чухме някакви обяснения от страна на икономическото министерство, които са незадоволителни и това вероятно ще даде повод за дебати в парламента. На практика този закон, според който “Лукойл" трябва да внася вноска в бюджета, не се прилага. Отделно, ако се смята, че заради тази конюнктура компанията реализира съществени печалби на територията на България, логичен е въпросът: къде е данъка върху печалбата, който трябваше да постъпва в бюджета. Тоест, нищо ново не се случва, не постъпват така дългоочакваните и заявявани от управляващите допълнителни приходи от страна на “Лукойл". Това вероятно е обективно, трябва някой да даде отговор: защо действащ закон не се изпълнява? Възможни ли са някакви договорки? Това е в сферата на спекулациите, но аз не бих изключил подобно нещо. Как на фона на този бюджет ще се подходи към следващия за догодина? Тоест, този е дебалансиран, какво да очакваме за следващия? Първите очаквания се свързват с прогнозата, която самото правителство е изготвило, с продължаване на тенденцията на дефицит близо до 3-те%. Някак си неусетно за 2-3 години успяхме от положителна територия, от излишъци в бюджета да минем на траен дефицит и то на предела, допустим от европейското законодателство от 3%. Това, според оценките за брутния вътрешен продукт, вече се измерва в милиарди - за тази година 4,5-5, за следващата още повече. Защото прогнозирания брутен вътрешен продукт за следващата година наближава 200 млрд. - 197 млрд., ако не се лъжа, ако умножите по 3% това число, ще получите близо 6 млрд. допълнителен дефицит и необходимостта от финансиране на този дефицит. Как се получи този дефицит? Траен дефицит от 3%, наслагващ се? Получи се с разбалансиране на пенсионната система. В едни години, в които имаше доста сериозна политическа нестабилност и партиите в парламента се надскачаха какви допълнителни благини да осигурят за българските граждани. Безспорно нашите пенсионери заслужават, и всички работещи са им задължени. Но преди да сме изработили тези средства, няма как да им ги дадем, освен назаем. И затова не трябва да се учудваме, че ще теглим заем и с тези теглени заеми ще плащаме пенсиите. Може ли да се отстрани тази дебалансираност, разбира се, не могат да се пипат пенсиите, но да се компенсират? Може, но със сигурност няма да е с лека ръка. И тук се връщам на една крилата фраза на Асен Василев “леви мерки с десни действия". Когато харчиш като социалист, като левичар, неминуемо рано или късно се стига до увеличение на данъците. Тази тема не е популярна, не е изгодна на никой политик, но или ще трябва да продължим да трупаме дългове по няколко милиарда на година, за да поддържаме този дефицит, или значително ще трябва да свием разходите. За съжаление това, което се вижда в изпълнението на бюджета, е, че намалението на разходите идва основно по линията на намалението на инвестиционните разходи, нещо, което дългосрочно допълнително влошава перспективите пред икономиката. Така наречените текущи разходи като заплати на персонала, пенсии, социални помощи и обезщетения те са нееластични и от тях трудно може да се пести, един път развързан разхода в тази посока. Така че формула еднократна за една година няма, но ако започнат да се полагат усилия, за няколко години бюджетът може да се доближи до балансирано салдо. Пак повтарям, за съжаление, не виждам някой да гледа в тази посока. Много бързо се смени ценностната система. България е била в много по-тежки кризи, ако се върнем във времето, примерно 1997 г., преди управлението на правителството на Иван Костов. Тогава икономиката беше близо 10 пъти по-малка като номинален размер спрямо следващата година, примерно. Тогава говорехме за около 20-22 млрд. брутен вътрешен продукт, сега говорим за близо 200 за следващата година, но и тогава не си позволявахме такъв волунтаристичен подход и се простирахме според чергата си. Това изчезна, за 2 години буквално се заличи от ценностната система на политиците. Чуват се гласове за връщане към разума, колкото по-бързо по-добре, но ще отнеме време и през това време ще си говорим за дълг и дефицит. Къде могат да се свият разходите? Пак повтарям, разходи по начина, по който са структурирани в момента в бюджета, много трудно могат да бъдат свити с лека ръка, това, което казвам, че може да стане в няколко години, е по-скоро по-бавен темп на нарастване на разходите. И чрез ръста на икономиката да се постигне увеличение на приходите спрямо разходите, но поетапно, за няколко години, за 3-4 години може да се реализира такъв план. Но през всичките тези 3-4 години ще трябват доста сериозни мерки по отношение на недопускане увеличението допълнително на разходи по бюджета, за да може да се свие в балансирано салдо. Работодателите вече алармираха, че от финансовото министерство предлагат от догодина сериозно увеличение на данъците и осигуровките върху гражданските договори. Какво ще спечели хазната от това? Аз предполагам, че фискалния ефект няма да е значителен, но общо взето в голяма част от мерките предложени в пакета данъчни закони фискалният ефект е пренебрежим. По-скоро това, което се вижда за съжаление, е увеличение на административната тежест за бизнеса. В този смисъл техният упрек е коректен. Нека да видим какво всъщност ще предприеме правителството, засега чуваме и виждаме намерения от страна на финансовото министерство, които на пръв поглед не срещат ентусиазъм както от страна на бизнеса, така и от страна на голяма част от партиите, които подкрепят правителството. И тук трябва да видим въобще, дали така предложените мерки от страна на финансовото министерство и Асен Василев ще видят бял свят. Като данъчните идеи на г-н Василев, донос-бонус и т.н., които са доста екстравагантни? Екстравагантни са и вече чухме, че няма да бъдат подкрепени. Специално по темата за донос-бонус, както един политик кръсти мярката, за България според мен не е добра мярка и ще стимулира основно нелоялната конкуренция и опита на някой да се саморазправя с друг, чрез органите на данъчната администрация. Още повече, че санкциите, които се предвиждат за зловредно доносничество, са пренебрежимо малки и лесно някой недоволен служител и някой конкурентен бизнесмен може да злоупотреби. И съдружник? И съдружник, може да злоупотреби и да създаде доста проблеми на действащ и светъл бизнес. Това е един от аргументите, с който вероятно тази мярка няма да срещна подкрепа в българския парламент. И сега подобни сигнали биха могли да постъпват и постъпват в приходната администрация, тя има достатъчно инструментариум и база данни, за да селектира и да отсява рисково поведение от страна на бизнеса. Подобна мярка е по-скоро екзотика, въпреки, че се твърди, че в някои държави тя е сериозно развита. Искам да обърна внимание, че в друга част от нашата правна доктрина набеждаването е криманилизирано и е престъпление. И още една сходна идея - събирането на касови бонове, с цел намаляване на 5% от данъка, това изглежда доста забавно? Ако беше 5% от данъка, щеше да звучи интересно и може би щеше да е по-приложимо, но в случая говорим за половин процент от данъка с лимит месечен от 100 лв. Ако направим една проста сметка, ако платите 120 лв. сметка в ресторант, ще ви върнат половин процент от 20-те лева, които в тази сметка са данъка върху добавената стойност. Този половин процент от 20 лв. сами можете да сметнете, че говорим за стотинки. Ако искате да уплътните до 100 лева сметка на месеца, която да ви бъде възстановена от приходната администрация, то трябва да платите около, ако не се лъжа, в момента изчислявам на ум около 20 000 лв. Данък добавена стойност, за да ви възстановят половин процент от него, което са 100 лв. Максимума. Тоест, на практика, това освен да блокира сърварите на НАП, които са доста сериозни и могат да издържат на тази авантюра, не виждам някакъв съществен ефект да доведе за фиска. Ако денят се познава от сутринта, какви са очакванията ви за Бюджета за догодина, като тръгнем от тези екстравагантни идеи? Проблемите в бюджета ще продължат да се въртят около необходимостта от осигуряване на финансиране за дефицита. И неистовото желание на отделни сектори да получат по-голям ресурс. Духът е изпуснат от бутилката и не очаквам нищо положително в тази посока. Предстои да видим сметките, които Асен Василев ще представи. Факт е, че той получи една отсрочка, заради предизборната кампания, свързана с местните избори. Отсрочка, която би му дала възможност за повече разговори в рамките на правителството и с партньорите, които се очаква да подкрепят този бюджет. Моят съвет е, колкото по-рано се проведе тази комуникация с лидерите, толкова по-добре за финансовото министерство, защото прави впечатление напоследък, че очевидно има някакъв дефицит от комуникация. И това, което изважда като решения финансовия министър, веднага се сблъсква с негативно отношение от партиите, на които той трябва да разчита за подкрепа. Желанието на отделните сектори за повече ресурси, особено при инфлационните процеси, които наблюдаваме, ще бъде сериозно предизвикателство пред финансовото министерство. Щях да бъда солидарен с колегите, ако не ги упреквах, особено Василев, в предишните пъти когато е бил финансов министър за това, че той допусна с негови решения, донякъде и с негови предложения, финансовата рамка да бъде толкова разбалансирана. Ще бъде ли спазена перспективата за Еврозоната, при положение, че гасим дефицита с нови дългове, но при инфлацията не ни се отдава? Към края на септември тя е 8,7%. Дефицитът е по-лесно управляем от гледна точка на задържането му в рамките на 3%. Така че да приемем, че с ограничение на разходите в хода на изпълнението през тази година, защото инвестиционната програма, за съжаление доста сериозно изостава, вероятно ще бъде постигнат в рамките, в които е предвиден и няма да бъде пречка за перспективата ни към Еврозоната. Инфлацията обаче е проблем, нашата инфлация е доста по-висока от тази в Еврозоната, а това преди години не беше така през по-голямата част от периода след 2016 г. Инфлацията в България беше близка и на периоди по-ниска от тази в Еврозоната. Единствено през Ковид кризата през 2020 г. нашата инфлация с малко надскочи средната в Еврозоната. Сега сме много далеч над показателите на държавите от Еврозоната и за мен това е най-големият риск пред перспективата ни за членство в Еврозоната. Имаше моменти, в които през 2022 г., когато Асен Василев беше министър, можеше да се действа малко по-активно, дори още през 2021 г., като служебен финансов министър можеше да последва примера на Хърватия и да сме от 10 месеца, вече в Еврозоната, тогава и макроикономическите показатели бяха по-спокойни, нямаше я и войната в Украйна, агресията от Русия, която значително влоши икономическата обстановка в региона. Но за съжаление, за тези неща можем да говорим в минало време, вътре сме в чакалнята, но докато не изпълним критерия за инфлация, не виждам, кой ще направи компромис с тези правила. Спомняте си, че в едни разговори, преди предходните избори изтече признание от страна на Кирил Петков, че едва ли не европейските партньори са склонни на компромис. Дори преди това да е било така, с авантюристичното им поведение, отдавна сме загубили доверието на партньорите от Еврозоната и ще ни гледат изключително прецизно, дали отговаряме на критериите. За кога се очертава реалистичното ни приемане в Еврозоната? Ако успеем да се справим с инфлацията, действително 2025 г. е най-ранната възможна дата, ако успеем да се справим с инфлацията. От данните, които излизат напоследък, все още сме далеч от това, защото инфлацията ни ще се сравнява с държавите от Еврозоната с най-ниска такава. В някои държави, примерно Нидерландия се отчита дефлация в последните месеци, така че да стигнем до там, че нашата инфлация да е съпоставима, близка до нулева, каквато наблюдаваме в някои държави, е твърде оптимистично да се твърди на този етап. Не е невъзможно, но пак казвам, не виждам някакви особени мерки в тази посока да се предприемат от страна на правителството. Напротив, с увеличението на текущите разходи, на заплати и пенсии, се действа точно обратното – проинфлационно. България е в менгемето на две войни - на изток в Украйна, на юг в ивицата Газа и Израел. Как това ще се отрази на българската икономика и съответно на държавните финанси, като се досетим горивата как ще хвръкнат? Рисковете са свързани основно действително с енергоносителите. Все още не забелязваме някакви драматични отклонения в тази посока, за радост. Безспорно ескалацията на един конфликт в Близкия изток може да влоши съществено очакванията в световната икономика. Не дай си Боже този конфликт да придобие други мащаби, не искам да мисля, каква бъркотия световна може да настане. Но със сигурност икономическата активност в подобни ситуации се влошава и от там България като малка и отворена икономика страда по линия на вноса на несигурност. В случай, че световната икономика изпадне в рецесия, ние имаме ли буфери да се справим? Аз не виждам все още, за радост, подобна перспектива и подобна тенденция, но пак повтарям, България е много зависима от състоянието на европейските ни партньори и като цяло се влияе от процесите в света пряко. При нас идват с минимално закъснение, но това, което виждаме в Германия, която е един от основните ни търговски партньори, не е повод за оптимизъм. И по-скоро трябва да бъдем консервативни. Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гост в студиото беше бившият финансов министър Владислав Горанов. Цоня Събчева |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
