Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Ваня Григорова: Намаляващата инфлацията не означава намаляване на цените, а по-плавно покачване | ||||||
| ||||||
На пряката ни телефонна линия вече е икономическият съветник на КТ "Подкрепа“ Ваня Григорова. Г-жо Григорова, депутатите гласуваха увеличение на минималната работна заплата, което е 50% от средната за страната. Синдикатите изразихте готовност за стачка по повод решението. Защо и с какво не сте съгласни? Не, може би не сме били разбрани правилно. Не сме заявявали стачка във връзка с решението, а във връзка с това, че тази година няма да има второ увеличение на минималната работна заплата, тъй като поне през този текст няма да се случи. Дали ще има второ увеличение на минималната работна заплата зависи от едно евентуално редовно правителство. Знаете, на 2 април ще има поредни парламентарни избори. Това по-скоро е призив към тези, които смятат, че са достатъчно отговорни да управляват държавата и познават нуждите на българските граждани, веднага след като направят правителство и сформират парламент, да увеличат още веднъж минималната работна заплата, тъй като тя вече много сериозно изостава от ръста на инфлацията. Това е важно да се каже, т.е. това, което казахте, че всъщност стачната готовност не е във връзка със самото решение, а с това, че няма да има второ увеличение, защото наистина на някои места пише, че е във връзка именно с решението. Аз заради това го и казвам. Да. Не, не, но очевидно вашите колеги не са разбрали. Това със стачката го говорим първо от доста време и то няма никакво отношение към текста, заложен в Кодекса на труда. Напротив, ние много настоявахме този текст да се приеме, разбира се, в един малко по-различен вариант, който първо би означавал малко по-високо ниво на минималната работна заплата, второ, означава второ увеличение през тази година, и трето, означава Кодексът на труда да даде минимума на минималната работна заплата, а оттам насетне, през обсъждане между социалните партньори да може да се постигне и по-висок размер. Три са основните проблеми, но самият текст като такъв не е проблем и няма как да сме недоволни от това, че той е приет. Вие знаете, когато се обсъждаше в Народното събрание този текст, ние го подкрепихме и двата синдиката. Бяхме в Народното събрание, когато се обсъждаше, за да се опитаме да го направим възможно най-добър за българския работник. И недоволството ни е базирано само на това, че всъщност той беше до известна степен осакатен. Работодателите всъщност не са съгласни с решението и с фиксирането, но пък техните доводи са, че е грешка в различните икономически сфери заплащането да е еднакво. Също така според тях ще има натиск върху социалната система и ще се усили инфлационната спирала. Как ще коментирате? Това са напълно фалшиви твърдения, неистински, неверни. Единственият резон, който има в това, което те казват, е, че наистина така закотвена, минималната работна заплата не дава възможност за диалог между социалните партньори. Но само това. Когато говорим за договорки по икономически дейности, трябва да кажем, че именно те бяха тези, които преди шест години може би бойкотираха преговорите за минимални осигурителни прагове, минимални осигурителни доходи, които са именно по икономически дейности и по длъжности, не само по икономически дейности. Т.е. доста детайлна разбивка имаме там на минимални осигурителни прагове. Защо равнопоставям двете неща? Защото когато имаме минимален осигурителен праг от 800 лева, работодателят и да дава по-ниска заплата, той просто трябва да осигурява човека на по-високата такава, което обезсмисля да плаща по-ниска заплата. Т.е. по същество минималните осигурителни доходи бяха минимални работни заплати. В момента над 80% от тях, тъй като те са около 800, над 80% от тях са нивото именно на минималната работна заплата за страната. Така че ако някой е недоволен от това, че няма минимални работни заплати по сектори, то нека да се обърнат към себе си и да отправят самокритика, тъй като те са отговорни за това. На второ място, за социалните плащания, за които говорят – трудно мога да се сетя за социално плащане, което е свързано с минималната работна заплата. Това са неверни неща. Те просто замълчаха около ден, може би по-малко, след което решиха да измислят нещо, с което да са недоволни. Вие знаете, че винаги когато започнем разговор за минималната работна заплата, работодателите обясняват как сега ще фалират масово. И това никога не се случва. И е крайно време да спрем да обръщаме внимание на техните уж опасения, тъй като те в голямата си част не плащат минимални работни заплати, поне тези, които са членове на работодателските организации. Но това, върху което се обединяваме, явно е, че наистина тя трябва да има гъвкавост, да бъде плаваща, да не е така фиксирана. Точно така, да има дъно и оттам насетне да се преговаря. Т.е. това е една гаранция, че няма да падне под някакъв минимум, под който е неприемливо да има минимална работна заплата. Само това. Оттам насетне трябва да има възможност за преговори. Обръщаме поглед към една друга тема, а именно тази за инфлацията. По данни на "Евростат“ общата инфлация бележи спад, но българските граждани сякаш не го усещат. Цените на продуктите от малката кошница продължават да растат или пък стоят на същото ниво. На какво се дължи разминаването? Всъщност няма особено разминаване. При нас също има намаление на ръста на инфлацията – забележете. Ако инфлацията е била 18%, на следващия месец спрямо същия на предходната година е с 1 процентен пункт по-малко, т.е. 17%, това не означава, че цените трябва да намалеят. Това означава, че те продължават да нарастват, но малко по-плавно. Това много ясно трябва да се разбере – че когато инфлацията намалява, не означава намаляване на цените, за съжаление. При нас големият проблем е в това, че инфлацията ни беше по-бурна, и все още е, от тази в Европейския съюз и причините за това са основно спекулативни, спекулация. Има едни прекупвачи, които може би в стремежа си да се презастраховат от евентуални допълнителни трусове или водени от алчността си, продължават да поддържат цените изключително високи. Точно това исках да ви попитам, дали има спекула от страна на търговците. Безспорно, безспорно. Вече много пъти говорихме за яйцата като пример. Може би вашите слушатели ще си спомнят какви са цените в магазина в момента за отделни стоки. Да речем, има прясно мляко, което в момента за литър е 5 лева. Разбира се, масовото е около 3,50-3,70, но има и по 5 лева. И когато производителите казват, че от тях млякото се изкупува на 1,50 лева, няма как да не се запитаме как така има допълнителни 2 лева, докато стигне до нас, минимум 2 лева, докато стигне до нас. Определено имаме проблем с прекупвачи и с търговци. Вероятно затова служебното правителство започна да води преговори с най-големите търговски вериги. Към момента обаче резултат не се вижда. И опасявам се, че дори да има някакъв резултат, той ще бъде краткосрочен, тъй като преговори означава да се обърнеш към съвестта на един търговец, да потърсиш неговото разбиране за това, че не е морално да се възползва като мародер от тежката криза, в която се намираме, и да продължава да формира огромни печалби благодарение на гърба на българския гражданин, който продължава много тежко да обеднява. Именно затова смятаме, че трябва да има някакви по-категорични мерки срещу спекулата, както беше заявено в Хърватия – черни списъци на търговци или производители, които определено спекулират, и този списък да бъде публичен, за да може тази компания да бъде стигматизирана и избягвана, и по този начин да спрем печалбите, или директно да се наложат тавани на цените на стоките. Но нещо трябва да се направи. Не може минималната работна заплата да се увеличава с под 10%, а кумулативната инфлация върху цените на стоките от първа необходимост, а именно храните, да е 26%. Разбира се, надяваме се да има регулация в тази посока. И нещо много важно, което казахте – че спадът, намалението на ръста на инфлацията не означава задължително спад в цените, защото наистина има някакво такова погрешно схващане, включително и от моя гледна точка. Може би обикновените хора не го знаят и е хубаво експертите да го казват, за което благодарим. Така звучи, така звучи наистина. Намалява се инфлацията означава намаляват се цените. Не. Ако има по-нататъшна инфлация, означава още ръст на цените, но по-плавно. За да има намаление на цените, трябва да има дефлация, т.е. отрицателна инфлация. За финал искам да ви попитам какви са прогнозите, ще продължат ли високите цени или ще забележим спад в предстоящите месеци? Очаква се инфлацията да намалее. Дали ще намалее наистина, реално и дали ще усетим по-ниския ръст на цените, отново казвам, зависи от множество, за съжаление външни фактори, но и от това дали настоящото служебно правителство и бъдещото редовно такова ще бъдат категорични и ще се борят наистина срещу спекулата, която безспорно има в страната. Но за 2022 г. се очаква приблизително годишната инфлация да е около 15%. За тази година надяваме се да сме поне около 10%. Но няма никакви надежди, разбира се, за дефлация, т.е. за намаление на цените, за съжаление. Намалението на цените може да дойде само и единствено от строги регулативни мерки, които да се наложат от страна на управляващите. Благодарим ви за този анализ и за отделеното време. И аз благодаря. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 860 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/144 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
