Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Училището по време на соца - забрани, строги правила, оценки на поведение | ||||||
| ||||||
Именно затова днес ще направим една разходка назад във времето и ще ви припомним какви бяха българските ученици по време на социализма. Ако пък искате съвсем да се потопите в духа на родните училища от преди години, то за вас имаме три предложения за филми, които можете да гледате - "Маргарит и Маргарита", "Изпити по никое време" и "Вчера". Равенството Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички държавата трябва да предостави еднакви възможности за просперитет. За тази цел учениците бяха длъжни да ходят на училище облечени в униформи и да не носят бижута, за да не развиват по-бедните деца комплекс за малоценност още в началото на живота си, поради невъзможност на родителите да им купуват скъпи дрехи и пр. статус-символи. Строги правила за външен вид Освен униформеното облекло, учениците бяха длъжни редовно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи-движението. Ученичките бяха длъжни да не идват в училище с прекалено къси поли, за да не нарушават социалистическия морал. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с вой и привикване при директора. Едва в края на 80-те години, и то главно в столицата, режимът започна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите плахо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли. "Не" на порока На учениците беше забранено да пушат цигари и да пият алкохол. За забрана на наркотици по време на социализма дори не ставаше дума. Но през голямото междучасие учениците ходеха да пушат в съседни градинки, паркове и дворове, понякога и да пият вечерно време. По изключение имаше ученици – пристрастени пушачи, които ходеха всяко междучасие в тоалетната да пушат. Оценка за поведение В случай че ги видят учители и ги докладват на училищния съвет, учениците бяха наказвани с намаляване оценката за поведението (дисциплината). Учениците бяха оценявани по четирибална система: ‘Отлично поведение’, ‘Добро поведение’, ‘Задоволително поведение’, ‘Незадоволително поведение’. При ‘Незадоволително поведение’ учениците бяха изключвани от училище. Тъй като средното образование беше задължително, след изключване, учениците отиваха в друго училище с по-нисък ранк или в по-малък град, за срок от една година. Намаляване оценката за поведението се прилагаше и за отсъствие от училище по неуважителни причини. Социална помощ В училищата, в зависимост от доходите на родителите, някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова беше 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 1970-те бяха в размер на 20-30 лева на месец. Облеклото Чавдарчета и пионерчета задължително пременени в бели ризи и със съответната синя или червена връзка. Гимназистите и учениците в техникумите – момичетата с престилки, с бели якички и привързани коси, момчетата в тъмносини костюми, бели или сини ризи, понякога с вратовръзка. Неизменната манифестация по случай 24-ти май Тя води началото си още от времето на Цар Борис III, но най-организирани бяха честванията на светите братя Кирил и Методий по времето на соца. Най-мащабни – в София, пред мавзолея на Георги Димитров, където партийният елит, начело с Тодор Живков присъстваше "учащата се младеж". Дъвка "Идеал“ По соцвремето децата дъвчеха само една дъвка – "Идеал“, защото друга нямаше. Дори я наричаха умалително идеалка. Тогава, когато липсваха дражета, лентички, когато нямаше разнообразие с вкус на манго и папая – изборът беше един – розова дъвка с нарисувано момиченце отпред и балончета. Малцина обаче знаят, че по едно време в магазините се появи т.нар. сакъз – бели кристалчета, които след упорито премятане в устата заприличваха на гумено топче. Комсомолското и пионерското поръчение Всеки член на ДКМС – комсомола получаваше поръчение да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг лайка или стара хартия, да помага на стари хора със сечене на дърва за зимата и т.н. В повечето случаи изпълнението на поръченията бе формално. Утринната ведрина Физзарядка във всяко училище се правеше сутрин преди началото на часовете. Наричаше се още утринна ведрина. Събираше се цялото училище в двора и всички правеха упражнения за раздвижване и разтягане под музикален съпровод. Беше забранено да закъсняваме за физзарядката. Помня, че като ученици много не я обичахме, но сега разбирам колко полезна е била грижата за здравето и тонуса на младежта. Магазинът "Кореком“ – мечтата на всяко дете Във веригата безмитни магазини "Кореком“ се продаваха вносни стоки срещу западна валута. В тях можеше да влезе всеки, но право да пазаруват имаха малцина – работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш откъде имаш доларите или марките. Обикновено важаха т.нар. бонове, които БНБ издаваше срещу съответната валута. В корекомите се продаваха стоки, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео- и аудиоапаратура, козметика, дрехи – главно джинси, списания, играчки. Изключени Училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото. "Клас, стани, клас, мирно!“ Сутрин имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, за ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи. Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали. За това следеше дежурен ученик по клас, редувахме се по пореден номер. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, казваше: "Клас, стани, клас, мирно!“, и така стояхме прави, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже "Седнете“. Респектиращите учители В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка "играеше“. А това да те извикат в стаята на директора, беше равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи – пак. Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там, и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие. Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите. Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме. Дейни и сплотени Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца, пише Edna.bg. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Родена е на днешния ден през 1973 г., животът й е низ от перипетии
08:37 / 03.11.2024
Мощно земетресение с магнитуд 5.3 на Халкидики, усетено е и в София
19:47 / 03.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
