ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Този стръмен връх е бил тракийско светилище
Автор: Екип Sofia24.bg 16:29 / 18.12.2023Коментари (0)254
©
“Впоследствие, по време на варварските нашествия през IV, V век, VI  век, когато населението се качило високо в планините, в търсене на естествено защитени места, този хълм е бил особено популярен и подходящ". Това сподели в предаването "Туризмът на Фокус" с Ася Александрова, археологът д-р Мариела Инкова от НИМ.

Историческите сведения дават основание Якоруда да се причисли към списъка на забележителните старини селища в България. Крепостта Калята доказва това. 

А какво показват проучванията на крепостта Калята – настоящите, миналите, в кой период е построена, д-р Инкова?

"Крепостта, според данните от нашите проучвания, най-рано е построена може би към края на V век и особено силно присъствие има през VI век някъде до средата на 70-те години на VI век, когато е опожарена при поредното славяно-аварско нашествие. Според историческите извори, през 70-те години на VI век, е засвидетелствано нахлуване на славяни и на авари по Места и по Струма, когато те опожаряват редица крепости по пътя си надолу към Егейско море и към Солун, включително и големия градски център Никополис ад Нестум също е бил опожарен, в чийто хинтерланд, в чиито околности попада и крепостта Калята".

На каква площ се простира тя и какво е било всъщност нейното предназначение?

"Тя попада на един сравнително висок връх на 1041 метра надморска височина. Той е  доста стръмен и укрепеното пространство обхваща площ около 4,5 дка. Това място обаче преди това най-вероятно е имало тракийско селище или тракийско светилище, защото в хода на разкопките ние намираме редица артефакти, които са свързани, които датират от периода да III-II век пр. Хр., и особено така наречената култова керамика тип "Цепина", която е с особен тип украса и е характерна за така наречените сакрални съдове, с които са се извършили различни свещенодействия. Най-вероятно на това място е имало светилище и в последствие, по време на варварските нашествия през IV, V век, VI  век, населението се качва високо в планините, т.е. търси естествено защитени места, и затова този хълм е бил особено популярен и подходящ. Затова пък и стените са много тънки – те достигат едва 1 м, но за населението това е било напълно достатъчно. Има обаче редица следи от фортификацията, не само тънката стена, ами и хоросана, който е доста некачествен, рони се. Самата стена, крепостната система, няма допълнителни елементи от фортификацията, като кули например.

Досега е известна само една кула, вероятно е имала и втора кула – те са по-скоро вътрешни кули. Липсват и контрафорси. Затова и част от стените ние констатираме разрушаване, падане поради стръмните склонове, вероятно и поради земетресение. И местното население се опитвало да укрепи наново и наново своята крепост, като този път върху падналите стени и то е надзиждало, строяло е по-дебели стени, които вече е укрепвало с контрафорси.

И може би някъде в началото на VI век укрепено пространство е разширено с изграждане от южната страна на една протеихизма, т.е. това е една допълнителна крепостна стена, която върви успоредно на основната стена, но разстоянието между тях е много тясно, така че врагът, който се опитва да превземе крепостта, трябва да мине през това тясно пространство, и това е едно допълнително усложняване за превземането на крепостта".

Преди време при поредната ви експедиция при крепостта Калята вие откривате 6 метални кръсти от медна сплав от края на средновековната българска държава или? Какво не знаем всъщност за тези кръстове?

"Всъщност тези са не е от края на средновековната българска държава, по-скоро от византийския период, т.е. когато България е под византийска власт. Те датират XI-XII век, намерени са с монети на Мануил Комнин и това, което е интересно, че два от кръстовете са реликварни, с изображение на св. Георги единият от едната страна на кръста, те са двустранни, а от другата св. Власий, които според фолклористите, това са етнолозите, това са близначни светци, които закрилят населението, което се занимава със земеделска дейност. Същото важи и за другия кръст: там са св. Димитър и св. Никола, т.е. те са близначни, защото са покровители на една и съща дейност, т.е. на земеделието.

И вътре в хода на консервацията бяха открити различни конци от текстил, т.е. от дрехата на светеца се предполага за вярващия, оцветени в най-различни цветове: във виолетово, в розово, в синьо. Т.е. вярващите са смятали, че носейки тези кръстове, те ги предпазват от различни болести, злополуки и т.е. Но интересното е, че те са открити сред фрагменти от ръж, явно са били поставени в гърне, в което имало ръж, и сред тях също така имаше и църковен кръст от украсата на църквата. Т.е. може би населението е знаело за някаква предстояща опасност и е събрало набързо от тези ценни вещи".

Вие спомняте ли си първия артефакт, който открихте когато започнахте да изследвате Якоруда, и по-скоро крепостта Калята?

"Той беше доста късен – една мозайка, която по-скоро се употребява за баня някъде от XVII век и досега нямам обяснение какво прави тази, това е като някаква мазилка на сграда, и нямам обяснение какво търси толкова високо в планината. Та, това беше първата находка.

Коя е находката - изненада за археолога Мариела Инкова, ще разберете от звуковия файл.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Октомври 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Предаване "Цветовете на Пловдив"
Борба за влияние в Близкия Изток
Зима 2024/2025 г.
План за възстановяване и устойчивост на България
Неправилно паркиране в София
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията