Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Това е държавата без скитници, но с Министерство на щастието | ||||||
| ||||||
Това всъщност е една от най-противоречивите държави в целия свят. По икономика и стандарт на живот Бутан е на едно от последните места на развитие в цялото източно полукълбо. Едновременно с това обаче, в световен мащаб местните хора се нареждат на осмо място в света в класацията за най-щастливи хора. Като по този показател те изпреварват жителите на такива развити икономически гиганти като САЩ, Япония. И затова едва ли е случаен и фактът, че това е вероятно единствената днешна държава в света, в която има Министерство на щастието. Бутан е изцяло планинска страна с площ малко над 38 хил. кв. км, колкото три Българии. Населението й обаче е едва 727 хил. човека и това е напълно обяснимо. Заради своя релеф и климат е трудно да се намери препитание дори и за това население, а ако то тръгне да се увеличава драстично, положението ще стане направо катастрофално. Преобладаващата част от хората изповядват будизма, на второ място са индуистите. Християните в Бутан са едва 0,7%, т.е. около 5000, като те са предимно туристи, дошли и останали тук впечатлени от начина на живот на местните. С какво толкова Бутан впечатлява хората, та те са готови да зарежат удобствата и комфорта на цивилизацията и да останат да живеят в планините на Южна Азия? На първо място това е спокойствието и усещането за истинска свобода, а не такава декларирана само на хартия. Названието на Бутан "страната на щастливите хора“ не е никак случайно. Като виц звучи, че преди години в страната имало само един лекар психиатър, който обаче умрял от глад, тъй като нямал нито един клиент. В цялата страна няма нито един бездомник, скитник или просяк. Ако някой все пак остане без дом по някаква причина, достатъчно е само да подаде молба до държавните институции и само за няколко дни той получава напълно безплатно жилище, мебелирано, в което да живее сам или със семейството си, при това без да плаща никакъв дори и най-символичния наем. Образованието е безплатно и задължително, както и здравеопазването. Нещо, което няма как да не напомни на много от читателите за онова сложно и противоречиво време в България отпреди тридесет и повечко години. В Бутан наред с традиционната хуманна медицина е разрешено използването и на алтернативна такава и затова немалка част от хората избират да се доверяват за лечението си не само на лекарите, но и на билкари, знахари, будистки монаси, гурута и всякакви подобни истински или самозвани лечители. Плацебо Местното здравеопазване е изградено на принципа, че няма лошо лечение, ако то помага на болния без значение дали е истинско или разчита на плацебо ефекта и самовнушението. Важно е болният да оздравее. Друго интересно нещо, което би хвърлило в истински потрес българските шофьори е, че в столицата Тхимпу няма нито един светофар, а движението се осъществява и регулира единствено чрез пътни знаци, които обаче са нарисувани на ръка. И това е в столицата, в която живеят 100 хил. жители. А какво е положението в останалата част на страната, където често между селата и дори градовете често няма и асфалтирани пътища, за това може само да се гадае. Факт е обаче, че автомобилните произшествия на година могат да се преброят на пръстите на двете ръце. Нещо, за което у нас служителите на пътната полиция могат само да мечтаят и да сънуват такъв шофьорски рай. И в този ред на мисли в Бутан липсват не само ПТП-та, а и престъпност. Дори и дребна кокошкарска такава. Ако все пак бъде регистрирано някое дребно провинение, то в почти всички случаи то е предизвикано или извършено не от местен жител, а от чужденец, дошъл тук като турист, или останал да живее в страната. На фона на всичко казано дотук излиза едва ли не, че жителите в Бутан, без да искат и да знаят, са построили така мечтания по нашите географски ширини комунизъм. Да, ама не. Защото по своята форма на управление Бутан не е комунистическа или социалистическа диктатура, а парламентарна полуконституционна монархия. От 2008 г. начело на страната е крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук. Когато сяда на трона, той е на 28 години, но вече е завършил няколко колежа в САЩ и Великобритания. За разлика от повечето др. азиатски диктатори, които годишно пръскат милиони и милиарди за прищевките си, крал Джигме е далеч от подобен разточителен начин на живот. А и да иска не би могъл, тъй като властта му е доста ограничена и стеснена от държавната конституция. Всъщност за бутанския крал може да се каже, че той царува, но почти не управлява. Кралят участва в законодателната власт, но има само един глас, наравно с членовете на Националния съвет и Парламента. И нещо интересно за самия бутански парламент. Той се състои от 2 камари със 72-ма депутати. Горната камара се състои от 25 депутати, които задължително трябва да имат диплома от официално признат университет, както и да бъдат безпартийни. А долната камара е от 47 места, за които няма подобни изисквания. Статут В Бутан за разлика от съседна Индия няма официално кастово разделение. Но въпреки това социалният статут на гражданите може да се разбере по цвета на шалчето, заметнато през лявото рамо, което е задължителна част от облеклото. Обикновените хора носят бели, а по-заможните, потомствената аристокрация и будистките монаси – жълти шалове. Освен това мъжете носят тежки роби до под коляното, а жените – дълги рокли чак до глезените. По този начин облечени хората в Бутан се разхождат по улиците. Те изпитват уважение към народната носия и ако някой младеж отиде в държавна институция да подаде някакъв документ, обут с дънки, той не само че ще бъде най-позорно изгонен оттам, но ще отнесе и солидна глоба за неуважение към институцията и държавата. Различната социална принадлежност няма влияние върху отношенията между местните. Честа практика е сключването на бракове между мъже и жени от различни социални групи. За сметка на това обаче жителите на Бутан не се женят за чужденци, като обяснението е, че не искат да смесват гените си, а да ги опазят чисти така, както са им предадени те от предците им. Друго любопитно е, че в случай на смърт, наследник на родителя става не най-големият син, а най-голямата дъщеря. Ограничения Сред другите ограничения, макар и частични, характерни за жителите на Бутан, са още и консумацията на месо и алкохол, и тютюнопушенето. Поради което животът в Кралство Бутан едва ли би се понравил особено на по-голямата част от българите. Друга забрана, която е в сила чак до 1999 г., е гледането на телевизия. Бащата на сегашния владетел, крал Джигме Синге Вангчу я отменя официално, като предупреждава обаче народа си все пак да не прекалява с взирането до безкрай в "говорещата кутия“. Въпреки това обаче Бутан остава последната държава в света, в която прониква телевизията. Кухня Националната кухня на бутанци също е доста любопитно и едва ли би допаднала особено на нашенците, свикнали с пикантната балканска кухня. Сред националните специалитети са: кашкавал с люто чили, червен вкус, леща и царевица с подправки, месо от як, свинска мас, папрат и сушени зеленчуци. По лютивината си ястията на бутанската кухня спокойно могат да съперничат на тези на мексиканската. Заради голямата надморска височина тук кафето е заменено с чай, предпочитан с различни подправки, често също доста пикантни. Най-безобиднияй чай, който може да бъде сервиран на туриста, е този с малко сол и пипер. Но какво може да се очаква от народ, за който се казва, че единствено в сладоледа си не слага отровно люти чушки. Подобно на Япония в продължение на векове Бутан е била държава, затворена за външни посещения. Първите чужденци влизат в нея като туристи чак през 1974 г. Днес потокът от туристи към тази екзотична страна е постоянен и е източник на почти 50% от приходите на държавата. Разходка Желаещите да пътуват до Бутан обаче трябва да знаят, че България няма дипломатически отношения с тази държава. В случай че нещо им се случи в Бутан и е необходима намеса на българската държава, ще трябва да се разходят чак до българското посолство в Индия. Впрочем от всички страни - членки на ЕС, само две – Дания и Австрия, имат дипломатически представителства в Бутан. При посещение на Бутан като индивидуален или групов турист човек може да носи лекарства, но само за собствена употреба. Ако у него бъде открито по-голямо количество медикаменти, те ще бъдат конфискувани по подозрение, че може да бъдат използвани за търговия. Абсолютно забранени за внос са всякакви тютюневи изделия, наркотици, оръжие и боеприпаси. От Бутан пък е забранен износът на антики и предмети с художествена стойност. Местната валута носи екзотичното име нгултрум, но търговията се извършва най-често в щатски долари и евро, както и чрез пътнически чекове. Здравната осигуровка, която заплаща всеки турист в Бутан, е 200 долара на ден, като парите отиват във фонд за устойчивото развитие на страната. Освен това трябва да се знае, че влизането официално и легално в Бутан може да стане по въздух от летището в Паро, или по суша през три гранични пункта. Препоръчително обаче е въздушното пристигане. В случай че туристите решат да изберат влизането по суша, то цялото тяхно пътуване трябва да бъде организирано от оторизиран местен туроператор. Не са за пренебрегване и съветите за това какво да бъде облеклото на един европеец, съответно българин, при пребиваването му в Бутан. На първо място в туристическите брошури се подчертава, че то трябва да бъде такова, че да не бъде в противоречие и конфликт с местната религия и културни традиции. Наред с това обаче трябва де се вземат предвид и климатичните особености. Бутан не е от страните, в които човек може да се разхожда по къси гащета и миниполичка. Географското положение на страната високо в Хималаите прави така, че дори и летните температури не надвишават 17-18 градуса. А зимата в северната част на страната те могат да паднат и до минус същите стойности. Така че дебелите топли дрехи трябва да преобладават в багажа, пише "Телеграф". Сигурност Освен това от съображение за опазване на здравето чужденците не трябва да се доверяват на местната питейна вода, колкото и местните да хвалят нейните лечебни свойства, а да си носят бутилки с минерална такава. И, разбира се, всички хранителни продукти, купени от пазара, трябва да бъдат обилно измивани преди употреба и консумация. Не трябва да се забравя и че в тази част на света и на тази надморска височина бурите и ураганите също са често срещани атмосферни явления. За разлика от други азиатски държави, където туристите могат свободно да се шляят, където си поискат, в Бутан придвижването им става по строго определени маршрути. Основен от тях е Трансбутанската пътека, която е с дължина от 400 км и преминава през едни от най-красивите природни и исторически забележителности на страната: величествени планински върхове със заснежени върхове, гъсти гори, будистки манастири и останки от древни крепости. Всъщност днешната Трансбутанска пътека следва плътно маршрута на древната главна пътна артерия на страната, по която ежедневно са минавали търговци, монаси и кралски вестоносци. Друга любопитна особеност, която би предизвикала доста силен шок особено у дамите, са десетките огромни фалоси, изрисувани по стените и фасадите на къщите в градовете. Това обаче не бива да учудва и стряска, тъй като в будизма гордо изправеният мъжки атрибут се смята за символ на плодородието и благоденствието. Така че в Бутан опера и театър може и да няма, но фалоси дал Буда. Пълзене Сред другите туристически забележителности на страната е манастирът "Тайгър нест“, разположен на върха на една стръмна скала. До него се стига на коне или чрез пълзене по камъни и отвесни зъбери в продължение на 3-4 часа. От манастира се открива гледка към най-високия връх на Бутан, Джомохари, където според легендата живеел националният символ Гърмящия дракон. Туристът не може да отмине и разположения в столицата Тхимпу храм на дядото на днешния крал, който според легендите бил магьосник. Туризмът носи половината приходи на Бутан, но въпреки това през последните години в страната все по-често започват да се чуват гласове за това той да бъде силно ограничен. През 2019 г. страната е била посетена от 316 хил. чужденци, което за местните е истинско бедствие. Управляващите в Бутан се страхуват страната им да не се превърне в обект на свръхтуризъм, подобно на съседен Непал. Те се страхуват за съдбата на своята природа и своите забележителности, които туристите волно или неволно подлагали на унищожение. Не бива да се забравя, че една четвърт от територията на Бутан е заета от природни резервати и защитени територии. Затова и с цел да бъде ограничен туристическият поток след пандемията от ковид, през 2021 г. размерът на здравната осигуровка за посещение в страната е увеличен от 50 на 200 щатски долара на ден. Засега обаче тази мярка като че ли не дава особено големи резултати и туристическият поток в Страната на щастливите хора все още е доста голям. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
