Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Тома Биков: По 7000 лв. на ден ни струва забавянето на промени в Закона за авторските права, както повелява директива на ЕС | ||||||
| ||||||
Как ще подходите г-н Биков и какви ще бъдат приоритетите ви като председател на Комисията по култура и медии? Имаме достатъчно задачи в Комисията по култура. Аз ще припомня, че през последните 2 години практически липсваше, в голяма част от времето, парламент. Поради тази причина, в Комисията по култура, ние не сме приемали цялостен законопроект от януари 2021 г. През това време се случиха доста събития, които като започнем от Плана за възстановяване, където има и част свързана с културата, където има едно огромно изоставане, дори съмнение, че изобщо ще можем да усвоим тези средства, не само да ги усвоим, но и да използваме възможността да направим определени реформи във фонд “Култура", който е обектът на Плана за възстановяване. В момента гледаме Законът за авторските права, който престоява вече 2 години. Той е свързан с една директива, чието неприемане вече ни струва по 7000 лв. на ден. На ден? Да, над 5 милиона дължим, заради неизпълнението на тази директива. Тя освен, че е предложение на ЕК, тя е и доста полезна за българските автори, за авторските права в България, като целта на директивата е да ги защити, преди всичко. Така че има смисъл да бъде приета, затова и още от днес започнахме да я гледаме на първо четене и се надявам до месец-месец и половина тя да може да бъде приета и да избегнем тези санкции. Пък за Министерството на културата, разбира се, и 5 милиона са много, защото това е едно от най-недофинансираните министерства и аз няма да спра да го повтарям. Това е отношение към културата в България, от което произлизат пък най-различни други проблеми. И това, може би е пък един от основните приоритети в следващите месеци, когато пък започва процедурата по приемането на Бюджета за 2024 г. Доходите в българската култура не са актуализирани от години. Те изобщо нямат компенсация по отношение на тази инфлационна вълна, която в България действа вече 2 година. И българските културни дейци са в едно положение на непрестижност. Това, между другото, не е нещо ново. Аз с интерес наблюдавах, различни културни дейци, които се възмущаваха, че тази година бюджетът за култура е 0,4% от брутния вътрешен продукт. Аз искам да им кажа, че този процент винаги е бил такъв. И това е едно много сериозно подценяване на значението на българската култура за българското общество. Защото когато говорим за култура, не става въпрос само за хората на изкуството и само за тези, които по един или друг начин се занимават с изкуство, става въпрос за цялостната културна среда. Точно така, за националната културна политика. Това е секторът, който казва кое е престижно и кое не е престижно в едно общество. И когато виждаме катастрофите на пияни и дрогирани със скъпи коли, аз ще ви кажа, че това е престижно в българското общество и то е престижно, заради цялостното подценяване на културата, защото няма вакуум. Култура се създава така или иначе, просто ние сега сме създали култура, в която някой с дебел врат, с татуировки по гърба, пиян и дрогиран, се качва в скъпата си кола и това е престижно за българското общество. Това е резултатът от тази политика. Знаете, г-н Биков, българското общество много често обвинява вас, политиците за всичко, което се случва. По отношение на културата, ние политиците носим основна вина, защото има едно, и не става въпрос за конкретни политици. Още след 1989-1990 г. България влезе в режим на икономизиране на всичко в обществото. Винаги икономическият критерий е на първо място, включително и по отношение на културата. И реформите, които са правени по отношение на културата, винаги са свързани с някаква икономическа ефективност. Аз твърдя, че това е погрешен подход по отношение на културата. Той е адекватен подход по отношение на икономиката, по отношение на регионалното развитие, на най-различни други сектори. Културата не може да бъде измерена в количествени показатели, в числа, и в такъв тип мислене. А какви начини за подпомагане и финансиране на културната дейност и творците могат да бъдат въведени и ще работите за такива? Първо, за това съществува Министерство на културата и държавна политика по отношение на културата. Държавна политика по отношение на културата има, за да може държавата със средствата на обществото, да накланя по един или друг начин, посоката на развитие на културата в една по-цивилизована посока. Иначе, една култура, тя се развива от само себе си, всяко общество има култура, дори и най-примитивното. Просто има определени общества, които имат примитивна култура, и има други общества, които имат висока култура. Високата култура струва пари, и тук е допира между културата и икономиката. Ние в България имаме традиционно подценяващо отношение по отношение на хората на изкуството и културата. Между другото, по данни на НСИ все повече българи ходят на театър, актуалните данни, т.е ние българското общество ценим тези хора. Това е добре, разбира се, и между другото, то е в следствие на една реформа, която тук трябва да поздравим и предишния председател на Комисията по култура г-н Вежди Рашидов, който осъществи една реформа, която практически стимулира театрите да търсят публиката, да я вкарат в салоните си, и действително театралното изкуство е едно от посещаваните изкуства. Разбира се, към това трябва да бъде надградено и с качествени измерители. И аз затова в началото говорих и за Фонд “Култура", фонд “Култура" би могъл да бъде инструмента за надграждане и в качествено ниво. Има нещо друго, че едно общество има смисъл, само когато излъчва култура навън. И това също би трябвало да бъде сред едно от основните пера в бюджета за култура - износът на българска култура навън. Това в политологията се нарича “мека сила". По този начин българската държава би могла да придобие много по-добър авторитет навън, и това е начинът, по който да го направи. Това, например, също се подценява изключително много и не е случайно. Българската държава има изключително лош имидж извън нашите граници. Защо г-н Биков, този имидж се гради с години. Как се стигна до това? Това са огромни инвестиции, които трябва да се направят в тази посока, които не са направени, защото са били подценени по един или друг начин. Културата трябва да има излъчване навътре, но и излъчване навън. И пак повтарям, това се случва с пари, това е много скъпо удоволствие. Имайте предвид, че пък хората, които се занимават и са на високо ниво в изкуството, те пък са инвестирали целия си живот в това. Един цигулар започва да свира на 5-годишна възраст и докато просвири му трябват 6-7 години, а пък след това, за да стане и професионален цигулар му трябват по 6-7 часа на ден свирене. И накрая отива във филхармонията и получава 1300 лв. заплата, и разбира се, че хваща багажа и отива да свири в Германската филхармония или в някоя друга. Ако в момента са отделени 0,4% от настоящия бюджет за Министерството на културата, то има ли резон нещата да се променят за догодина? Една от моите задачи е тази. Разбира се, това зависи от Министерството на финансите и т нашата способност да ги убедим, че тази инвестиция си струва, тя няма да бъде усетена в рамките на няколко месеца, това са дългосрочни проекти, ако трябва да говорим малко по-модерно. Както образованието, така и културата и една от моите цели лични е културата и образованието да станат паритетни по отношение на доходите на работещите в тези сектори. Имайте предвид, че за културата се изискват доста по-малко пари, отколкото за образованието, защото там работят по-малко хора. Но един от основните проблеми, например на Министерството на културата е ниския административен капацитет. Там работят хора с много ниски заплати, и ние очакваме от тях да бъдат изключително квалифицирани, за да вършат и да отговарят на изискванията, които всички имаме към тях. Министърът на културата, сегашният министър на културата, когото аз смятам за компетентен и нормален човек, това, между другото не винаги се среща, при политиката по принцип. Той при приемането на Бюджета за 2023 г. представи един разчет колко му трябват, за да функционира Министерството и културния сектор в сегашните си рамки. Трябват му над 87 милиона повече. Над 87 милиона, това как изглежда на фона на 0,4% от бюджета? Ами 87 милиона, сега трябва да го сметна, може би една четвърт му липсва от бюджета, за да може министерството да функционира в сегашните си рамки, не да бъде приоритет, не да бъде важно министерство, а просто да си остане на сегашното ниво. Тези 87 милиона така или иначе ги няма тази година, поради тази причина, между другото и театрите, които казахте, че са пълни, ако не се приеме постановление на Министерски съвет с което те да бъдат подпомогнати, част от тях просто ще фалират. Между другото, министърът на културата в едно друго медийно участие заяви, че ще иска повече пари, наистина ще ги иска, но трябва пък да има готови планове, а ги нямате тези планове. Планове, аз пак казвам, може да звучи глупаво, но за мен увеличаването на парите за заплати в културния сектор не е самоцелно и не е някакво синдикално искане. Това означава, ако има, както се случи с учителите, в момента в който бяха увеличени чувствително доходите на българските учители, учителската професия стана престижна. Българските учители започнаха да имат друго самочувствие. Не, тя е била престижна много преди това, но вече не е престижна. Не, в момента, според мен е една от престижните професии, но не беше такава, преди доходите на учителите да бъдат увеличени. И аз съм убеден, че същото би се случило с много по-малко пари в културния сектор и това много лесно може да бъде разчетено като начин тези пари да се изразходят. Разбира се, към това трябва да прибавим и много тежкото състояние на част от културната инфраструктура, сгради, което също е част от тази престижност, която би трябвало една култура в една страна да има. Едно е да влезеш в театър, където няма парно, седалките са скъсани, друго е да везеш в една хубава сграда, в която виждаш, че е удобно. А що се касае за прозрачността при културните институти и как се управляват те? Също това е проблем у нас. Аз не знам каква прозрачност, следя изказванията на Асен Василев, като финансов министър. Той също говори за прозрачност и за резултати. Има си ясни правила, то проблемът е, че в част от културните институти, особено в читалищата, например, в които са много ниско платени, аз не знам каква прозрачност да има там. Огромна част от парите, които се отпускат отиват за заплати на тези, които работят там, и то за ниски заплати. И не остават пари за другите дейности. Оказва се, че в един момент едни институти функционират, просто за да работят някои хора в тях. Аз твърдя, че тези хора са високо квалифицирани в огромната си част и на тях трябва да им се даде възможност да работят. Говореше се за резултати, щели да получат пари тези, които постигат резултати, основно за музеите. Аз питам какви резултати се очакват? Какви са критериите, и какво означава резултат за един музей, който има посетители, но има и задачата да съхранява определена памет? Как се измерва резултатът в съхраняването на паметта? И между другото, мога да ви дам редица примери, един от примерите е Държавният архив, който е занемарен, и то не заради директора му, а защото не му се отпускат достатъчно пари, за да се опази българското наследство. И това са въпроси, които трябва да бъдат поставени не в парламента само, а изобщо в цялото българско общество. Заедно да стигнем до решения, имаме ли нужда от някаква културна политика. Със сигурност имаме нужда и може би тези приоритети трябва да бъдат във фокуса на културната политика? И да се даде цена за това, цената е финансова и тя има конкретни измерения. Пак повтарям, да свикнем с мисълта, че това е скъпо удоволствие и от него не може да се печели. От него може да се печели само в дългосрочна перспектива, в това децата ни да бъдат освен образовани, да бъдат и културни, защото и това се бърка доста. Образованието е част от културата, а не културата част от образованието. Така е, съгласна съм с вас. Оглавихте Комисията по култура и медии, да ви помоля да поговорим съвсем накратко, защото нямаме време, но да споменем все пак нещо за Закона за радиото и телевизията. Знаем, остарял е законът, смятате ли, че трябва да му бъде обърнато внимание и мислите ли в тази посока? В началото на 2021 г. Министерство на културата беше подготвило един закон, който беше доста консенсусен и който предвиждаше промени в този наистина неадекватен вече Закон за радиото и телевизията. Аз не зная дали до края на годината това би могло да влезе в дневния ред на Народното събрание, защото има и доста други законопроекти. Но със сигурност дискусията за Закона за радио и телевизия трябва да бъде проведена и се надявам през следващата година, през 2024 г. да имаме и внесен законопроект, който да осъвремени законодателната база, която е писана в края на миналия век. Тя не отчита редица неща. Разбира се, трябва да отчетем редица дефекти, които има сегашния закон и редица предизвикателства, които стоят пред българските медии. Със сигурност няма да можем да решим всички проблеми, но едно такова усилие в никакъв случай не би било излишно. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1149 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/192 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Тайната падна, но съмнението остана, Ивонне разкри дълго пазена тайна
09:09 / 27.11.2024
Мицкоски: Няма да отстъпваме от червените линии в преговорите с България
18:03 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
