Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Тодор Тодоров: 30 години нямаме регулация на професията "психолог" и това е много сериозен проблем | ||||||
| ||||||
Откриха майка на две деца от пловдивското село Пъдарско, която два дни бе издирвана от полицията. Това се случи преди броени дни. По темата на пряката ни телефонна линия е криминалният психолог Тодор Тодоров. Г-н Тодоров, отново има случай на убита жена, отново мотивът е ревност. Как ще коментирате случая? Защо ревността и съжителството с даден човек дават жертви? Да ви кажа, в последните години, особено от 2020 г. насам, Световната здравна организация – това го казвам за не знам си кой път вече – излиза с данни за това, че доста сериозно се е влошило психичното здраве при хората. Съвсем нормално от гледна точка на това, което има като явление в живота, който живеем, е да има повишено напрежение, да има ескалираща агресия. Има си статистика за това нещо, така че от тази гледна точка всичко е разбираемо. Сега друг е въпросът какво правим, за да не се стига до там или поне да бъдат по-малко случаите, защото в България обикновено просто ги регистрираме, коментираме и минава един, идва друг и така. Именно. Какво говорят фактите, възможна версия ли е да е била отвлечена? Не мисля, че е, поне няма данни от това, което разбрахме по случая. По-скоро става въпрос за предумишлено убийство, доколкото аз разбирам от коментарите по медиите. Така че какво означава в случая да е отвлечена? Те така или иначе имат разправии помежду си, имат неразбирателства и просто в един момент явно нейният мъж, съпруг или какъвто се води там, единственият изход, който е видял от ситуацията, е просто да я умъртви. Всички помним бруталното убийство в Перник – трудно отшумява в съзнанието на човек такова нещо. Наскоро жена пък беше убита в Шуменско, отново от съпруга си. Сега и този случай. Какво се случва, зачестяват ли? Те са доста повече всъщност случаите. Ами да, зачестяват като цяло и най-вероятно ще продължат да се случват тези неща. Просто наистина проблемът с отчуждението, въобще любимата ми тема за психичното здраве на хората е доста сериозна. Ние де факто от 2020 г. живеем постоянно в криза. Поотшумя КОВИД, почна войната, съответно инфлация и всички други свързани с това несгоди, така да се каже, на нашето битие и това малко или много се отразява на хората. Да, обаче това е тема, която сякаш не се коментира толкова много, или поне не й се дава чак толкова голяма гласност. Някак си се неглижира на фона на всички останали злободневни теми. Отбелязваме я само когато се случи вече нещо фатално и няма какво да се направи повече и то е всеки път от случай на случай. Така че да, определено се неглижира, защото в крайна сметка в България поне със сигурност на психичното здраве се обръща недостатъчно внимание. Не би трябвало да се случват такива неща, които са с фатален край, и чак тогава да се сетим, че трябва да го коментираме. Ами да ви кажа, те ще се случват, така или иначе. Друг е въпросът, че може да бъде в много по-ограничен мащаб. Какъв е начинът за превенция на насилие и на случаите, за които говорим? Кой трябва да си свърши работата? О, всичко започва от семейството и от най-ранна детска възраст, защото един насилник, преди да стане насилник, почти винаги преди това е бил жертва на насилие, независимо дали физическо или емоционално. Така че слава Богу, повечето хора, които са преживели насилие, не стават насилници, намират някакви адекватни начини да се справят с травмите. Но със сигурност трябва и една по-сериозна нетърпимост по отношение на това. В България много често, особено в по-малките населени места, ако имаш проблем, за това не трябва да се говори – сакън да не разберат съседите и да не започнат те да говорят за теб. И много хора, много жени, в случая жертви на домашно насилие, си мълчат, траят си, докато не се случи нещо фатално. С течение на времето развиват и т.нар. Стокхолмски синдром и започват да носят едно чувство за вина, че видиш ли, едва ли не те не са се държали правилно и съответно това е провокирало агресията отсреща. Като се зададе такъв въпрос, много е сложно кое е изначално, но отношението по принцип към тези неща трябва да се промени. А това става с възпитание, става с обучение, става и със сериозна психологична работа, пък в България другата ми "любима“ тема е, че 30 години нямаме регулация на професията Психолог и това е също много сериозен проблем. Вие споменахте за възпитанието, обучението и психологичната работа. Те всъщност могат ли да помогнат на тези жени да не бъдат манипулирани и да не изпитват това чувство за вина? Естествено, че могат. Но първо, че трябва да бъде достъпно, т.е. регулацията на професията Психолог в случая би означавало, че хората, които имат по-ниски доходи, биха могли съответно да ползват такава услуга по Здравна каса, което ще я направи много по-достъпна за тези прослойки от населението, които са в по-ниския статус, социален и финансов. И също така би го направило и достъпно, защото голяма част от сериозните терапевти и клинични психолози в България са концентрирани в по-големите населени места и по-малките съответно нямат или е много труден достъпът до такава услуга. Интересното при тези случаи, за които говорихме преди малко, точно когато става въпрос за ревност, интересно е защо някои хора могат да го контролират това чувство, а други стигат до такива действия? Всичко е въпрос на характеровите особености, на ценностна система. Сложен компонент от различни фактори е, така че е съвсем нормално, както един човек може в една ситуация да реагира с усмивка, друг може да реагира с шамар, така че всичко си зависи от човека. Какво показва практиката ви – лечимо ли е това състояние и имали ли сте случаи, в които хората сами търсят помощ? Има много случаи, особено с мен и с екипа ми се свързват тайно жени, жертви на насилие, за да искат съвет какво и как да постъпят и как да излязат от ситуацията. Има и случаи, които зачестиха, особено от началото на пандемията, в които брачни партньори искат да проверяват себе си, един друг за лоялност, за която аз винаги се опитвам да ги разубедя, че примерно полиграфското изследване не е методът да си възстановят доверието, а трябва сериозна терапевтична работа и консултативна. Понякога успявам да ги убедя, понякога – не. Вие бяхте споделяли за този проблем в едно Ваше участие и за това когато само единият иска, но пък той не е готов да се подложи на такова. Ами много често всъщност ревнивците са хората, които не са най-лоялните във връзката. В повечето случаи човек вижда в другия това, което самият той прави или е склонен да прави, и прави проекции, и съответно много лесно се разбира за какво става въпрос. Много често жените не знаят, че партньорът им може да стигне до такива действия, до брутално насилие. Какво е поведението, което индикира, че ситуацията може да излезе извън контрол? То това никога не се случва от раз, ей така, просто днес ставаме, скарваме се и съответно се убиваме. Винаги затова има месеци, години преди това, предистория с крясъци, със скандали, с ограничения на личния избор и на свободата на партньора, с побутвания, с шамари и т.н. И в един момент нещата ескалират, стигат до връхната точка. Вие разговаряте и анализирате именно насилниците. Какви са тези хора? Успяват ли да споделят защо го правят и най-важното – съжаляват ли в последствие за действията си? Различни са. Има много примитивни хора, които само през насилието могат да изразят себе си. Има и дълбоко комплексирани хора, на които това им е начинът да наложат доминацията и мнението си, тъй като не разполагат с достатъчно аргументи. Така че всеки случай си е различен, така да се каже. И за да завършим този разговор, понеже професията ви наистина буди много интерес, искам да ви попитам – как успявате да се разграничавате в свободното си, личното време от всичко, което ви се случва в професионален план? Никога не трябва да забравяме, че това, което работим, е нашата професионална роля, това не сме ние. Вземе ли се прекалено насериозно, да смятаме, че каквито сме в работата, такива сме навсякъде, тогава вече има сериозен проблем. Важно е да го знаем, така е. Да. Габриела ГАНЕВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
