Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Тихомир Безлов: Новото споразумение на ЕС за мигрантите поставя България в неясна ситуация | ||||||
| ||||||
Тихомир Безлов - главен експерт програма "Сигурност" в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Дебне ли ни опасност и ситуацията различава ли се отпреди? Виждаме, все по-често български организатори, български шофьори биват залавяни. Темата какво точно се случва и какви са рисковете в момента е доста дълга тема. Обикновено лятно време потокът на имигранти рязко се увеличава. Така беше миналата и по-миналата година. Сега ще видим дали ще направим рекорд този година, защото първоначалните данни показваха, че има спад спрямо 2022 г., но последните залавяния в рамките на 4-5 дена показват рекордна седмица от началото на годината. Има различни аспекти на темата на незаконна миграция и съответно поведението на България и на българските служби, на българските институции. Имайте предвид следното, което според мен е най-важното и което трябва да се знае – че вие, като ги заловите тези мигранти, незаконни мигранти, вие ще ги заведете първо в Дирекция "Миграция“, те съответно ще ги регистрират, ще им вземат биометрия, след това ще ги заведем в центровете на Държавната агенция за бежанците. Но от този момент нататък това, което ще се случи между четири-пет дни и две седмици, тези хора ще напуснат отново центровете, защото центровете са от свободен тип и може свободно да се напуска. И ако погледнете данните за миналата година, около 20 000 незаконни мигранти, които са подали молба за статут, горе-долу 16 000 от молбите са прекратени, понеже хората просто ги няма вече в България. А защото тези центрове са от свободен тип? Може ли да изглеждат нещата по друг начин, ако не са? Това е големият проблем, защото миналата година беше една много тежка година от гледна точка на МВР, защото имаше пет загинали полицаи при различни инциденти, включително и застрелян полицай. Имаше многобройни гонки с автобуси, камиони, леки коли, включително вътре в градовете, какъвто беше случаят в Бургас няколко пъти. Имаше подобен инцидент в Бургас, където задържаха камион с около 70 мигранти между "Меден рудник“ и центъра на града. Така че възниква въпросът защо се правят усилия да ги задържаме тези незаконни мигранти, при положение че ние ги завеждаме в тези центрове и те просто си тръгват. И отговорът на този въпрос е, че ние няма как да ги затворим тези хора, при положение че те търсят убежище. Такава е общата европейска политика. Разбира се, ние бихме могли да имаме национални специфики, да кажем да ги задържаме в някакви центрове, в които е ограничено излизането, но това става изведнъж много скъпо. Всичко опира до пари отново. Да. И ние сме в един такъв парадокс: От една страна, от нас се изисква да пазим европейските граници, от друга страна, ние трябва да правим някакви разходи, да кажем да поддържаме т.нар. ограда и съответно системата за предупреждение, камери, сензори и т.н. Г-н Безлов, много често обаче сте казвал, че има разлика между трафика на хора и каналджийството, разбира се, и че върха никой не го закача. Т.е. евентуално се залавят само шофьори и хазаите, които ще приютят евентуално мигрантите. Да, това е дълга тема, как работят тези мрежи за прехвърляне на незаконни мигранти. Можем сега да обясним разликата, да кажем каква е, между трафика на хора и каналджийство. За трафик говорим, когато обикновено лицето, което бива трафикирано в страната в или извън страната, обикновено бива експлоатирано. Има различни експлоатации – сексуално, което е най-популярното, обикновено свързано с проституция. Имате трудовата експлоатация – доста голяма тема, защото включително наши сънародници в Западна Европа работят под някакви форми на принуда. Така че трафикът обикновено е свързан с това, че дали ще е организирана престъпна група, или отделни криминални извършители, обикновено получават изгода от лицето, което е трафикирано. При каналджийството отношенията са много по-прости. Става дума за превеждане на лицето през национални граници срещу някакво заплащане или някаква полза. Така че това, което коментираме в момента – говорим основно за каналджийство, т.е. това са мигранти от страни извън Европейския съюз, които се опитват да достигнат Западна Европа, като минават в случая през Балканите. България е една от входните точки на Балканите, освен Гърция и Кипър. Сега има, разбира се, и различни специфики на каналджийството, но това, което ни се случва в България от 2013 г., в резултат на тази криза първо в Сирия, като цяло в региона, имаме един такъв устойчив поток, който през времето се променяше. Голямата криза беше 2015 г. Сега отново това, което се случва – имаме много голям брой хора, които преминават през страната ни. И сравняват потока от 2022 г. с периода 2015-2016 г. Очевидно България сама едва ли би могла да реши този проблем. Към кого според вас трябва да се обърнем, защото очевидно сама не би могла да реши този проблем или тези проблеми? Коментирахме, че темата за третирането на незаконната миграция е европейска тема, на Европейския съюз. И миналата година всъщност това, което се случи, ветото, което България и Румъния получиха от Австрия и Холандия, основната причина беше, че Австрия искаше реформа в европейските правила спрямо незаконната миграция. И нейното условие беше, че тя няма да премахне ветото си, докато не бъде постигнато някакво споразумение. Сега, преди седмица и нещо, имаше първите съобщения, че е достигнато до някаква рамка на такова споразумение, как точно ще се третират, какво ще се случи с Дъблинското споразумение, респективно с Шенгенското споразумение, което също на практика не функционира в резултат на тази криза. Едно от исканията на Австрия беше, че проблемът с Шенгенското споразумение – че много страни престават да го спазват, защото се смятат заплашени. В случая с Австрия беше проблемът, че Германия извършва граничен контрол на границата с Австрия. Така че темата за нови правила, нови споразумения, свързани с незаконната миграция, са на дневен ред. Изключително сложни преговори вървят и част от причините са, че започна една промяна в нагласите в Западна Европа. Едно от нещата, които се случиха – че миграцията предизвика вълна от спечелени избори от десни партии, като се започне от Италия и Швеция, в Гърция спечели дясна партия. Ако погледнем ситуацията у нас, г-н Безлов, и приоритетите на новия силов министър, виждате ли в тях поглед към тези проблеми вие? Имаше коментар от страна на министър Калин Стоянов, че новото споразумение поставя България в една доста неясна ситуация, и то по тая причина, доколкото разбирам, и гласува "въздържал се“ на европейската среща. Проблемът с неяснотата на ситуацията е, че има такива процедури, които не е ясно как ще се развият. Например, страните, които не искат да приемат мигранти, трябва да плащат на страните, които са приели, и се говори да кажем за сума от 20 000 годишно, което трябва да се плаща на мигрант. Един от най-проблемните моменти в новото споразумение – необходимостта мигрантите да могат да не напускат лагерите и центровете. Това, което и ние с вас говорихме. Което коментирахме. Което би създало много голям проблем примерно за страни като България, защото ако вие направите усложнена процедура с охрана, с ограничения за българските центрове, вие много бързо ще ги напълните. Защото ако погледнете официалните числа на задържаните мигранти за миналата година, те са 18 000 човека, а местата в центровете за бежанци на Дирекция "Миграция“ са някъде около 5-6 хиляди. Т.е. ако пък прибавите и т.нар. нерегистрирана миграция, защото това, което виждаме от статистиката на "Гранична полиция“, е, че за миналата година горе-долу около половината незаконни мигранти имат само регистрация в AFIS, т.е. това е биометрия, което означава, че те са стигнали до западната граница, до изхода от България, без да са задържани нито на турската граница, нито във вътрешността на страната. И това ни дава основание да мислим, че мигрантите, които са минали, вероятно са двойно повече и тази хипотеза, че са поне двойно повече, се потвърждава от австрийските данни за хората, които нямат биометрия в Австрия. Разбира се, един от споровете беше, че австрийците преувеличаваха значително броя на незаконните мигранти, които са минавали през България, но от техните данни, от нашите горе-долу бихме могли да твърдим, че говорим за 50%, двойно повече мигранти всъщност. Но както виждаме, и случаят в Кокаляне. Наемат вече имоти под наем, за да се настанят… Да, това е стара техника, от много отдавна се прави. Ясно е, че вие се опитате да намалите риска си, като използвате чужди документи, опитвате се да използвате чужд имот. Това е нормално. Това, което беше миналата година, и предполагам, че и тази година отново ще започне да се случва, и беше различно спрямо 2015-2016 г. – предишната криза, беше, че има огромен брой чужди граждани, които участват в транспортиране на мигранти, в укриване на мигранти, като цяло част от тези каналджийски мрежи, силно затруднява българските правоохранителни органи. Защото особено през летния период имате огромен брой чужденци, които преминават през страната и използват страната за туризъм, и т.н. И тъй като начинът, по който вече работят новите каналджийски мрежи, е, че се използват преди всичко мобилни приложения, то правеше изключително сложно и продължава да прави изключително сложно проследяването на комуникациите между мигрантите, съответно възможността да привличате хора, които даже нямат някакви криминални прояви, и ги привличате с тези мрежа, и да плащате за услуги. Услугата става много по-евтина, защото имате много повече хора, които участват. Г-н Безлов, в началото на разговора загатнах за това, че вчера при едно от разследванията на канал за трафик разследващите попадат на подготовка на депо за мигранти край столицата. Имате ли някаква информация вие по-специално във връзка с това, на което се натъкват разследващите полицаи – подготовка на депо за мигранти край столицата? Може би не е единственото, може би у нас има още такива. Като имате предвид днешните и вчерашните задържания на незаконни мигранти, може да видите за какъв значим поток от хора говорим. Още от началото на тези процеси в 2013 г. София беше основна точка за придвижване. Обикновено след преминаването през София се отиваше към втората точка, в смисъл западна граница. Мисля, че има десетки, може би стотици дори задържания в София, включително в апартаменти, къщи в околностите на София, така че това не е нещо много особено специално, т.нар. депа или квартири за незаконни мигранти. Може би има наистина много други проблеми, които трябва да се решат на европейско ниво, на страните в Европейския съюз. Постоянно стават инциденти, виждаме, и у нас. Трябва ли да комуникираме малко по-задълбочено със своите съседи и преди всичко може би с Турция и Сърбия? Стига да искат нашите съседи, защото всеки има своите интереси. Примерно, през различни периоди имаме различни имахме проблеми с Турция по отношение на незаконната миграция между 2013 и да кажем 2016 г. След това с цената съответно на политически компромиси според мен успяхме да постигнем една бих казал значима промяна в поведението на Турция. Тогава Турция изгради специални линии за контрол в европейската част на Турция и миграционните потоци спаднаха до нивото отпреди 2013 г. Имахме в периода 2017-2018 г. по 2000 човека на годината. Ситуацията отново се промени, по време на пандемията имаше нарастване на мигрантите, които минаваха през България, идвайки от Турция, и 2021 г. имаше вече рязък скок с първите моменти на отслабване на пандемията, и 2022 г. е рекордна, тя е сравнима с 2016 г. например. В момента пак е доста интересна ситуацията след застралването на български граничар на българо-турската граница. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 673 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/113 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
