Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Средните заплати в България през 1944 г. | ||||||
| ||||||
"За съжаление наличните статистически данни не позволяват да се определи "средна“ заплата. Затова стопанските историци обикновено изчисляват реалната заплата на квалифицираните и неквалифицираните градски работници като се използва "пазарска кошница“ с няколко основни стоки – хранителни и нехранителни, които работническото домакинство може да си позволи. Това обаче се прави предимно за периода до Първата световна война, а понеже въпросът е за междувоенния период се сещам само за проучването на Р. Алън и О. Каустова за стандарта на живот на съветските работници до 1933 г. Ако сравним общите работници в Москва през 1933 г. със заплатата си могат да купят 0,5-0,6 кошници (т.е. гладуват), а по-квалифицираните работници – 1 кошница (т.е. са на ръба на мизерията). По наши изчисления през същия период (средата на 30-те години) българските неквалифицирани работници се доближават до 2 кошници, а селяните – могат да купят между 3 и 4 кошници. С други думи "средните заплати“ у нас са 2 до 3,5 пъти по-високи от съветските. Сигурно са поне 2 пъти под онези на Запад, но за съжаление не разполагам с по-точни данни", допълва още експертът. Основното мерило за стопанското развитие на дадена държава е т.нар. брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Няма абсолютно точни данни за този показател, които да обхващат всички държави за дадения период поради трудности с изравняването на паричните единици, използвани от тях тогава. Затова различни изследователи правят свои собствени анализи, които често си противоречат. Според изследователя Камен Невенкин нашият БВП след ПСВ е бил горе долу като този на съседите ни, както и на Португалия. От друга страна, изоставането от подобни по размер държави на север и северозапад от нас като Финландия, Полша, Чехословакия, Унгария, Ирландия е било от два до четири пъти. Но в този случай би трябвало да се отчита и къде точно се е намирала България през 1919 г. и колко по-високо е трябвало да "скача, за да се изравни (и даже да надмине) своите съседи. Категорично е доказано, че към 1939 г. Невенкин пише още в свои изследвания, че България е имала най-висок годишен стопански ръст в цяла Югоизточна Европа и е била на път да се превърне в регионален икономически лидер. В момента, за съжаление, разликите с невкусилите "благата" на социализма Гърция и Португалия по основен показател като БВП са драстични - 1,8 до 2,5 пъти в тяхна полза - и тя в никакъв случай не се е формирала в годините след 1989-а. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 02.03.2024 г.
+1
на 02.03.2024 г.
0
на 02.03.2024 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Влак с близо 60 пътници дерайлира на гара в София
20:05 / 23.11.2024
Катастрофа затруднява движението по Подбалканския път
17:01 / 23.11.2024
Коледна приказка: Най-красивите базари в Европа през 2024
16:19 / 23.11.2024
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
12:26 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
