ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Социологът Кънчо Стойчев: Европейските нации не искат война, но елитите се подготвят за нея | ||||||
| ||||||
От друга страна наблюдаваме разминаване между настроенията на хората и настроенията на елитите в Европа. Населението е против военни конфликти, а елитите по-често говорят за война и увеличават въоръжаването си. Тази ситуация е бременна с конфликт, който ще видим и на Европейските избори. 23% от германците казват, че биха защитили родината с бой. Над 70% от италианците не искат да се бият за страната си. Колкото до САЩ, преобладава склонността на американците да се бият за родината си - над 40% биха участвали във война, ако се наложи. Това се обяснява със световната роля на Съединените щати. Без конфликти на тяхната територия военната им машина е участвала в почти всички значими войни по света след световните, отбеляза Стойчев. В по-спокойна международна обстановка целият свят е по-склонен да отговори с да, ще защитават родината си - защото рискът е абстрактен. Когато обаче опасността е пред вратата ни и ситуацията е нажежена, хората се отдръпват от такава идея. Виждаме пропагандната машина на Запад, заета с подготовка на масовото съзнание за разрастване на военните опасности. Обществата с друг тип културна традиция - например Индия, декларативната готовност за защита на страната във война е много висока. Висока е тя във всички точки, където има конфликт сега - Армения, Азербайджан, бивша Югославия, защото опасностите са високи. 30% от българите казват, че при военен конфликт биха се били за родината си, 42% - че няма да се бият, а 29% се колебаят да дадат точен отговор. Става дума за общи нагласи на населението - не дай Боже, в конкретна ситуация те могат да се променят. Слава Богу не сме в ситуация на пряка опасност. България не се отличава от средните показатели за Европа и за G7. Ние сме в златната среда като социологически показатели. Години наред войната бе много далече, сега започва да става близка до нас. Колко често се говореше за война в медиите преди 5 г? А колко се говори сега? Медийният пейзаж също влияе на нагласите, смята Стойчев. Бледнеят понятията “територия" и “родина" на фона на наратива на глобализацията, добави той. Трудно се провеждат обективни изследвания в места, където има военен конфликт. Решихме въпреки това да включим респонденти от Русия и Украйна. Не бива да забравяме условностите, които им налага войната сега. Официално със закон е забранено да се водят мирни преговори в Украйна, а в Русия е забранено да се говори против войната. И двете страни са под критичния минимум на свобода на словото. В Украйна регистрираме по-висока склонността за участие във войната, а в Русия най-много респонденти казват “колебая се". |
Още по темата: | общо новини по темата: 239 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/40 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета