Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Социален психолог: Предизборната кампания напомня за ненужен апендикс | ||||||
| ||||||
През изминалите съботно-неделни дни чухме някои послания от политици, от президента. Какво се крие според вас, зад думите на Румен Радев, че "на тези и на следващите избори ние ще измираме между войната и мира"? Безспорно едната сюжетна линия е, че ние ще имаме още едни скорошни избори, за което той намеква, и което всички сякаш като че ли все повече очакваме да се случи наистина. Другият сюжет е свързан с говоренето му повод войната в Украйна. Президентът поддържа една консистентност и проявява постоянство в мнението си по въпроса за войната в Украйна, въпреки, че то не се явно харесва на неговите опоненти. Сега, дали той говори по този начин, защото го мисли или защото това се харесва повече на привържениците му, ми е много сложна да отговоря, още повече, че има няколко фактора, с които неизбежно трябва да запълни картината. От едната страна това е, че той е натовски генерал, но другото е, че и в двата си мандата беше неотменимо свързан с БСП. И от това вероятно идва и повода мнозина да смятат, че той има две тези - едната за външна, едната за вътрешна употреба. Важният въпрос тук в случая е дали е прав? Личното ми мнение, да, прав е, още повече, че той и като военен има основание, от гледна точка на своята пряка компетентност. Но пък, не, не се говори така. Сега, независимо дали това е само за вътрешна употреба, не се говори така. Разбира се, сега нещата накрая неизбежно ще бъдат решени с преговори по мирен начин, било то по-рано или по-късно. И колкото по-бързо стане това, толкова по-добре за всички - и за пряко участващите във войната, и за страничните наблюдатели като нас, като България, в случая. Всяко едно поддържане, всяко едно подклаждане или пасивно отношение към войната в Украйна най-вероятно ще я превърне в един дългогодишно тлеещ конфликт, какъвто имаме от десетилетия в Близкия Изток, в Централна Африка. Но пасивността или проповядването на търсенето на мирно решение означава примиряването с агресията. И примиряване с нарушаването на международното право и нормализирането на тези нарушения. Даването на права на всеки по-силен агресор да предявява претенции към съседите си, което разбира се, ще остане или би останало без последици. А за съжаление, това е много важно и за нашата страна, защото ние сме сред онези слабите, изложените на риск. И поне докато не се решат някои важни въпроси, включително ще се случи ли най-накрая общата европейска отбранителна политика? Апропо, това не е между другото нищо ново. Светът от десетилетия, както казах се примирява с правото на силния и в Близкия изток, и в Централна Африка, и кюрдския проблем, и проблемът с Тибет, и със Северен Кипър, или с Хонг Конг дори, ако щете. Така или иначе този конфликт с военни средства вече даже няма как и да бъде разрешен. И двете армии и Руската, и Украинската са на ръба на мотивацията. От другата страна Китай, който е безспорно ключов фактор в глобалната сигурност, изчаква с много силен интерес накъде ще тръгнат нещата. Като в същото време няма никакъв интерес обаче Русия да бъде победена в този конфликт. Ключов фактор е Китай, ключов е и за Западните Балкани също така. Знаем шестте държави, които чакат да се присъединят, но Китай там също играе особено важна роля за някои от тях. Да се върнем обаче на изборите у нас. Казахте нещо важно “не се говори така", относно президента Радев. Какви са алтернативите пред България, г-н Димитров, и между кого според вас ще имаме право ние като български граждани да избираме на 9 юни? Що се касае до предизборната ни вътрешна ситуация, вие сама вероятно може да сте отчитали, че освен, че вероятно малко повече политици доста по-охотно се отзовават на поканите ви и влизат малко повече пари в медиите, изобщо покрай платени предизборни репортажи. По нещо друго да личи, да ви прилича, че сме в предизборна кампания? Политиците са само в медиите, няма ги по площадите, няма ги по клубовете по места, няма ги по читалищата в малките населени места. Разбира се, сега медиите са най-ефективния, най-бързо достигащия до най-много хора канал за общуване, но по този канал не тече нищо. Нали аз даже не казвам нищо смислено, защото то е практически нищо. Искате да кажете, че липсват послания, липсва пряката комуникация на политиците с гражданите? А не е ли така? И ако изобщо някой... виждате ли плакати, каквито бяхме свикнали да виждаме кампании в предишни години и на предишни избори, 10-15 години преди това. Плакати няма, ако изобщо някой е решил да направи някакви плакати, в тях няма идея, нали какво става за креативност даже? Няма послания, в някои от тях няма и смисъл. За Бога, вчера видях една предизборна визия на една спирка на една популярна политичка, вече в сянка, от една от партиите в сглобката, която ни управляваше досега, която беше снимана, все едно, че започва да се съблича. На един друг плакат една кандидатка за евродепутат, се е снимала като все едно аха-аха и ще си бръкне в носа, което идва да покаже, че тази кампания не е важна, че е някакъв ненужен апендикс, който трябва да отметнем, без да има някакво, каквото и да било значение. И ако това е внушението, как да очакваме активност от избирателите изобщо? Г-н Димитров, кои граждански искания, все пак, достигат до политиците според вас? Какво виждаме в предизборните програми към момента на всяка една партия? Аз не съм сигурен, че много от партиите даже си направиха труда даже да направят предизборна програма, конкретно за тези избори даже. И голяма част от изобщо идеите им, са предъвквани и претоплени стари манджи. Но понеже говорихте, казахте за посланията сред хората, другото, което ми прави впечатление в тази кампания са твърде много битовизми, ако изобщо, твърде много битовизми излизат на преден план. И няма ги глобалните идеи, идеите са много локални, много на парче. Дайте ни примери за тези битовизми, да не хвърляме просто така някакви думи в пространството? Разбира се, няма как да изпадна в много подробности, като се има предвид и ограниченията, които налага регулатора по отношение на споменаването на кандидати, кампания и конкретни неща. Но ако изобщо ходят политиците в отделни населени места, впечатлението е, че те се фокусират, което може би е логично в някаква степен, но те се фокусират върху много локални проблеми, което е специфично, характерно и важно за кампания за местни избори, не за национални избори. Не може като отидеш някъде и основният фокус да ти бъде проблемът с водоснабдяването, там, където си отишъл. Да, разбира се, това е важно, но това е важно да го направи не кандидата за депутат, а е важно д го направи кметът, който ти вече си избрал и от когото очакваш да се случи нещо. Но това заиграване с битовизма всъщност показва именно, че няма никаква идея и никаква концепция за това какво ще се случи на национално ниво след това, което в някаква степен е и разбираемо естествено, очаквано е, защото тепърва, тепърва ще се наложат много тежки преговори, ако изобщо дадат резултат. И дори да не са наесен, много е вероятно следващото 50-то Народно събрание да направи още по-нескопосан римейк на 49-ото Народно събрание, което все още формално не е приключило мандата си. И ние, пак казвам, ако не на есен, то много скоро след това може да се наложи да отидем на следващи избори, защото колодата от карти е раздадена, те силните ръце са ясни. То няма някаква особена промяна, разбира се, то даже не е и чак толкова изненадващо, че последните социологически данни са, че на второ място излиза една от по-крайните формации в българския политически живот, която така спечелваща повече доверие и повече потенциални гласове в изборите, които предстоят буквално след броени дни. Казахте преди малко, сякаш приоритетите, които са на лице, са за кмет, а не за депутат. Какви катастрофи има на национално ниво и с какво трябва да бъдат ангажирани депутатите? Депутатите трябва да бъдат ангажирани с дългосрочна стратегия, с дългосрочна визия . Те наистина не трябва да мислят с изходната гледна точка, абе дай сега ние тук ще решим нещо, пък другите да му мислят. Защото сега, ще се опитам да остана встрани от това, което се случва в системата на висшето образование в момента в случая, но ми е един добър удачен пример за това как предишното Народно събрание заложи едни пари, първо в Закона за държавния бюджет, след това други пари в Закона за висшето образование, които оказва се, няма как да бъдат намерени, няма откъде да бъдат намерени, още повече, че по-голямата сума, която е заложена в Закона за висшето образование, даже не е и така определена откъде ще дойде в Държавния бюджет. И в момента синдикати във висшето образование, Съветът на ректорите на висшите училища и служебното правителство са в една много сложна ситуация, да разберат нещо, което е по закон заложено и трябва да бъде изпълнено, след като е нормативно определено, как точно ще може да бъде направено. Тоест, ние имаме или варианта, в който закона няма да бъде изпълнен по начина по който е законно установено, тоест, ще нарушим законодателството и ще изпаднем в ситуация на беззаконие на практика. Или ще трябва да нарушим други правила и други разпоредби, като на практика нещата трябва да се решат в движение откъде да дойдат някакви пари, които не е определено откъде да дойдат. Съжалявам, че така доста витиевато и по този проблем се изказвам, но това е предвид професионалния ми ангажимент, който имам. Разбира се, вие сте преподавател и в Софийския университет, познавате така отвътре проблемите, процесите, накратко как ще обобщите това, защото вие сам навлязохте в темата. И как смятате, че ще се развие този голям казус? Надявам се да се развие правилно , защото в момента единственият държавно правилен начин, държавнически правилен начин е да се спази закона. А след като едно нещо е вписано в закон, то няма как да не бъде изпълнено. Но това е и повод да направя препратка към това, което всъщност имах предвид, че депутатите от 49.-ото Народно събрание не помислиха за бъдещето, те просто действаха на парче и се опасявам, че всичките ни политици, да не кажем много често действат на парче и нямат визия за бъдещето. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 885 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/148 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Тайната падна, но съмнението остана, Ивонне разкри дълго пазена тайна
09:09 / 27.11.2024
Мицкоски: Няма да отстъпваме от червените линии в преговорите с България
18:03 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
