Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Симеон Дянков: Депутатите да внимават да не претрупат пицата, защото после ни чака дълга и мъчителна диета | ||||||
| ||||||
Продължаваме темата за бюджет и финанси – как трябва да изглежда новият бюджет през погледана бившия финансов министър Симеон Дянков, който е наш гост. Добър вечер. Добър вечер. Г-н Дянков, ще постигнем бюджет, който да покрива Маастрихтските критерии, така че дефицитът да не надхвърля 3% от БВП? Възможно ли е това, постижимо ли е това? И може ли да стане без редовно правителство? Първо, възможно е това. Това е един от трите варианта, който Министерство на финансите официално ще покаже на парламента до края на тази седмица. Възможно е също без редовно правителство, макар че става много по-трудно, понеже ако партиите се надпреварват с мисъл за следващи избори, тогава всички ще наддават за повече разходи. Така че определено е по-трудно при едно служебно правителство, каквото имаме сега. За да надхвърля бюджетният дефицит 3% от БВП, какво трябва да се случи? Какъв трябва да бъде той: по-консервативен или и социално ориентиран? Може ли и двете, за да се постигне някакъв баланс? Да, всъщност, може в тези условия може и двете. Просто набързо да кажем, че 3 варианта се предлагат на вниманието на народните представителите, или по-скоро ще се предложат до края на тази седмица. Първият вариант реално е, ако не се постигне разбирателство в парламента, в смисъл, ако не може да се гласува нов бюджет, а за това остава сравнително малко време – до средата на декември той трябва да се гласува, ако това не стане, автоматично влиза в сила бюджетът за тази година, актуализираният бюджет за тази година, и просто тогава правителството е задължено всеки месец да харчи 1/12 от това, което е прието в рамките на тази година от редовното правителство с тогава финансов министър Асен Василев. Реално това ни води към дефицит около 4,5%, всъщност пак по Маастрихтските критерии, така че това не е много добре да се случи, но според мен не е възможно. Другата възможност е, ако политиките, които бяха приети от редовното правителство, се продължат и следващата година, това е така да се каже основният вариант, тогава вървим към дефицит над 6,6, близо 7%. Огромен дефицит. Това със сигурност не влиза в рамките на Маастрихтските критерии, и всъщност автоматично ни забавя към подхода към Еврозоната поне за 2 години. Става въпрос вече за 2026 ли 2027 година. И последният вариант, за който се надявам повече да говорим, е, ако има дясна коалиция в парламента, не е задължително да има редовно правителство, просто ако в парламента се получи дясна коалиция и се стигне до 3-процентен бюджетен дефицит, което означава социалните разходи се запазват каквито са, но субсидиите, особено за бизнеса, енергоносителите се фокусират много повече само върху тези предприятия, които реално се нуждаят от тях. По този начин може да се постигне бюджет с дефицит под 3% Казвате дясна коалиция, безспорно вътре влизат първите ГЕРБ-СДС. Кой още може да подкрепи една такава дясна коалиция и такъв бюджет, който да отговаря на Маастрихтските критерии? Да, безспорно там влизат ГЕРБ-СДС. Те многократно са говорили и по наше време, и в последните седмици и дни даже, че влизането в Еврозоната е основен приоритет и техен партиен, и на България. Така че влизат те. Влизат ДПС, които винаги са също били про- влизане в Еврозоната. Многократно са го изтъквали, и всъщност във времето са гласували винаги за Еврозоната. Вероятно влиза и новата партия "Възход“. Те спрямо Еврозоната са били положително настроени. И всъщност, голямата въпросителна тук са ДБ. Първо, защото това ще стане евентуално при разговори дори за по-широка коалиция за вече ново редовно правителство, но преди това да се случи е нужно и "Да, България“ да подкрепи този бюджет с по-нисък дефицит. А те винаги са го твърдели, че Еврозоната е тяхна основна задача. Да видим обаче дали наистина е така. Да, така чухме. И техен представител Мартин Димитров в нашето предаване също се обяви за нисък дефицит. Така че наистина предстои да разберем дали ще подкрепят един такъв бюджет. Ако обаче не го подкрепят, какво би означавало това, ако "Демократична България“ не подкрепи такъв бюджет? Първо, да кажем, че Мартин Димитров, Георги Ганев, който беше представител в предишния парламент от гражданската квота на "Да, България“, като цяло още от времето на Иван Костов, все пак това са негови последователи, винаги са били твърдо за влизане в Еврозоната. И следователно за мен ще е огромна изненада, ако сегашното ръководство не тръгне нататък, което реално ще означава, че те не са дясна партия вече, а просто се ориентират в център-левия спектър, както да кажем "Промяната“, което автоматично ще отвори място на следващи избори за нова дясна формация да влезе и да вземе това пространство. Затова се надявам, че те наистина ще се предържат към това, което години, години са говорили. Ако обаче решат да не го направят, а те ако не го направят, това просто ще бъде от страх, че те ако отидат на дясно и си поддържат позициите, дали в бъдеще "Промяната“ ще вземе част от техните гласоподаватели. Не вярвам това да стане, но страхът е там. Тогава вече вървим, както споменах, или към вариант да няма бюджет, в смисъл да не се приеме нов бюджет, да се използва сегашния бюджет – това, честно казано, е по-добър вариант от варианта, в който се приеме нов бюджет с политиките, залегнали от времето на Асен Василев, което ще е корабокрушение за българските публичните финанси. В смисъл ние дефицит от 6,5-7% не сме имали от 1994 година, отпреди 30 години, и знаем след това какво се случи. Две години след това пропадна 1/3 от банковия сектор, влязохме в споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), пенсиите станаха 3 долара на месец, нещо от този род е вероятно да се случи, ако вървим към такъв огромен дефицит. Добре, но сега ваши критици като ви слушат, ще кажат: Да, добре, рестриктивен бюджет, но хората се нуждаят от социални мерки точно в момента, в който живеем, в изключително динамични времена, води се война, има криза, след КОВИД пандемия. Това е ли е правилният подход? Да, разбира се, и точно затова трябва да се фокусира върху социално слабите групи. Аз неслучайно казах, може да се стигне до дефицит от 3%, който е по Маастрихтските критерии, ако се запазят всички социални мерки, става въпрос за увеличаване на пенсиите, които са вече обещани, майчинските, за другите по-слаби социални групи, но се фокусира много повече за помощта за бизнеса, енергийната помощ. В момента България харчи, това е добре да си го кажем, около 1,2 млн. лева за месец, 1,2 млн. лева на месец за енергийни помощи върху бизнеса. И понеже по времето на Асен Василев те не се фокусираха, не се прави анализ, в момента такива пари получават най-големите ни предприятия, също включително "Лукойл“, включително всички големи и печеливши предприятия, които също не зависят чак толкова много от електроенергия в някои от по-леката част на промишлеността. Там, ако се съкрати рязко и се фокусират само върху тези предприятия, които се нуждаят, това реално е 1/4 от тях, веднага се спестява по 900 млн. лева на месец, като го изчислим това, близо 8 милиарда е напълно достатъчно на годишна основа да продължим със социалните мерки. Но това трябва да стане сега,. А за това, разбира се, трябва политически кураж, защото в ситуация, в която партиите се подготвят вече за следващи избори, много рядко ще излезе партия и ще каже: Дайте сега да съкращаваме разходи, защото това е полезно за в бъдеще. И точно затова трябва по-широка дясна коалиция. Има риск този бюджет да бъде малко предизборен. Не само малко, но точно така си е, че е предизборен. И аз се опасявам, че всъщност, ако тръгнем нататък, ако тръгнем по пътя на предизборен бюджет, ето, да кажем "Промяната“ в лицето на бившия финансов министър Василев казва: "Ние искаме да увеличим данъците с още 100 лева.“ Нищо не пречи ГЕРБ да каже: "Окей, ако тогава не влизаме в Еврозоната така или иначе да ги увеличим с 200 лева“. Просто тяхната тактика тогава по време на бюджета е каквото каже "Промяната“, да го умножат по две, и да кажат: "Ние искаме още повече“. И тогава ще стане едно състезание кой повече да даде. В случая финансовият министър е служебен, не принадлежи на никоя партия, не може така да се каже да им влияе, и ще стане дефицит от порядъка на 8-9%, който вече не само че е проблем за тази година, а ние влизаме в огромна дългова спирала, всъщност, вече сме влезли, но това ще се ускори, което години наред няма да можем да се оправим. Аз не знам доколко следите информационния поток в България, но имаше преди няколко дни една идея на Министерство на енергетиката в зависимост от потреблението на ток, от това кой колко потребява, по такава тарифа да заплаща. Тоест, ако ти потребяваш по-малко ток, заплащаш като битов потребител. Вече когато надхвърлиш едни определени лимити, започваш да плащаш индустриален ток. Те обаче бързо се отказаха от тази си идея, тъй като казаха, че се политизира. Ето такива мерки, какво мислите за тях например? Точно такива мерки ни трябват, фокусирани. Защото по този начин не само ще се плаща по две различни тарифи, а между другото, ние в миналото имахме две тарифи за нощна и дневна, сега нощната се махна, от което всъщност страдат точно домакинствата в голямата част, но ако има този тип фокусиране от една страна на разплащанията, но още по-важното от друга страна за бюджета, на субсидиите, защото да приемем, че това влезе в действие, което току-що споменахте, то тогава трябва да влезе в действие в субсидиите, и внезапно ще види, че голяма част от предприятията, които в момента получават сериозна субсидия от държавата, реално не потребяват толкова ток. Имаме много производство, в които токът не е толкова важен за тях. Много сектори, които не зависят особено от електричество, а в момента получават големи субсидии. Това, ако се фокусира, ако се направи такъв анализ, за който споменахте, внезапно ще имат достатъчно пари в бюджета хем социалните да се разплащат, както са обещани и следващата година, хем да не влизаме в огромни дефицити, които плашат не само за следващата година с увеличаване на данъците, а въобще плащат за дългова спирала с високи лихви, от които пак казвам, дълги години няма да можем да излезем. Да. Тъй като един от акцентите в нашия разговор е Еврозоната – първо, постижима цел ли е това вече при тези обстоятелства, в които се намираме, и при тази политическа обстановка и международна бих казала? И на всяка цена ли трябва да се случи това влизане в Еврозоната? Какво губим, ако не влезем? Първо, не е вече достижимо да влезем януари 2024 година, понеже вече сме имали дефицит за миналата година, имаме дефицит за тази година, която ще завърши вероятно с 4-4,5% дефицит над Маастрихтските критерии. Така че определено 2024 година не можем да влезем в Еврозоната. Вече не можем да говорим. Там поне за две години преди да се влезе трябва да се изпълняват всички Маастрихтски критерии. Така че аз говоря за 2025-2026 година. Така. Ако се приеме бюджет и на следващата година по-висок от 3% дефицит, вече говорим за 2027 г. А дотогава, както знаете, много други неща могат да се променят в Европейския съюз и в Еврозоната и въобще политиките за влизане в Еврозоната са по-строги. От това какво губи България, какво губи обикновеният гражданин – на първо място са ни по-високи кредитите. Тези, които взимат кредити за жилище, кредити за купуване на автомобили или на други по-големи пера от бюджета. Ако сравним дори в момента кредитите в България в евро и в лева, в евро са около 1-1,5% по-евтин. Означава, че тази разлика ще я загубим още няколко години, в смисъл по-евтините кредити. От друга страна, ако говорим вече за публични финанси, губим сигурността, че при бъдещи политически проблеми, както имаме в момента политическа несигурност, има кой да застане зад нас. Защото виждате – дано не се стига до там, но някои съседни страни като Гърция, като Испания, Португалия преди едно десетилетие в крайна сметка им се помогна, защото бяха членове на Еврозоната, с големи спасителни пакети. Ние, понеже в момента не сме в Еврозоната, реално от Европа не може да ни се помогне. Трябва да се ходи при международния валутен фонд, а те, знаете, са много по-рестриктивни – рязко намаляване на пенсии, рязко намаляване на заплати. Най-добре е до там да не се стига. Тоест, ние, за да изпълним критериите, трябва да имаме два поредни бюджета, които да не надвишават 3-те процента дефицит, за да имаме шанс за Еврозоната. Точно така, трябва да имаме две поредни години с бюджети под 3% дефицит. И макар че ние не говорим за тема "Инфлация“, инфлация, която да е под средната за Европа. Разбира се, това е всъщност големият проблем на българското домакинство тази година – че нашата инфлация вече наближава 20%, над два и половина пъти над средната за Европа. Така че едновременно трябва и дефицитът да се намали, и инфлацията рязко да спадне. Тези две неща са свързани. С по-нисък дефицит ще падне инфлацията, но така или иначе ни трябват и антиинфлационни мерки – нещо, което за съжаление, тази година редовното правителство не само че не направи, а реално подклаждаше инфлацията. Така че в тези две посоки трябва да се работи в две поредни години. Днес чух една прогноза на икономическия министър, който говори за намаляване на инфлацията в близките месеци. Вашата прогноза каква е? Първо да кажем, че инфлацията ни е огромна. Официално 19% в последния месец – това е нещо много, много над това, което очаквахме в началото на годината. Така че оттук нататък – да, вероятно ще има успокоение и инфлацията постепенно ще започне да пада, не само в България, а и в Европа, но забележете, че причината за това не е особено положителна и радваща. Причината за това е, че Еврозоната влиза в рецесия. Буквално преди половин час излязоха последните данни от Европейската централна банка, които са много тревожни. Те казват, че още в това тримесечие, последното тримесечие на 2022 година страните от Еврозоната, особено Германия, вече ще са в рецесия. Това автоматично означава, че ние с малко закъснение в България – предполагам до април-май идната година, също вече ще сме в рецесия. Тогава инфлацията пада, но пада и икономиката, от там – липса на работни места и т.н. В много тежка ситуация сме и точно затова парламентът, и с редовно правителство, или преди редовно правителство, трябва да се погледне този бюджет като шанс на България не само да влезе в Еврозоната, а да стабилизира публичните финанси, които в последната година не бяха добре. Просто се вървеше и към висока инфлация, и към висок дефицит точно преди да започне истинската буря с рецесия в Европа. И накрая на нашия разговор, г-н Дянков, иска ми се, тъй като по ваше време, когато вие бяхте финансов министър в първия кабинет на ГЕРБ, въведохте една традиция – бюджетът да се сравнява с пица. Ако сега трябва да направите това сравнение за Бюджет 2023, как би изглеждала пицата и какво ще има в нея? Според мен всъщност се върви – за съжаление го казвам, към една пица, където ще се наддават различните партии, като видят може би, че няма сговор в дясно, ще се наддава за повече и повече харчене и ще се получи така, че ще имаме една твърде натрупана пица, едно твърде натрупано ястие, което от една страна не можем да си позволим, а след него ще имаме един дълъг, дълъг период на диета. Точно натам вървим в момента и дано политиците в парламента бързо стигнат до трезви мисли в тази посока, защото иначе диетата на българските домакинства и на българския бизнес ще е много дълга и много мъчителна, ако вземем бюджет с огромен дефицит. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 860 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/144 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
12:26 / 25.11.2024
След като влак дерайлира край София: Възстановено ли е движението?
08:32 / 24.11.2024
Слънчева неделя с температури до 10 градуса
08:29 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
