ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Сгради на повече от век напомнят за големите дарители на Видин | ||||||
| ||||||
Днес, на 6 декември, отбелязваме Деня на дарителя, който се чества от 1937 г. Поводът е дарение от 20 000 наполеона, които дарява на родния си град Шумен Нанчо Попович, български емигрант, за построяването на сграда за едно от първите девически училища в страната. От тогава на 6 декември отдаваме благодарност и почит към всички благодетели на българщината и духовността, каза видинският историк Фионера Филипова. Сред големите дарители на Видин са видинските митрополити. Един от тях е първият български екзарх и видински митрополит Антим I, уточнява Филипова. Екзарх Антим I дарява терен и средства за построяване на девическо училище във Видин. То е построено след неговата смърт и е известно и до днес сред видинчани като "Зеленото училище". Той е един от основните дарители и за изграждането на храма "Св. Димитър". Неговият наследник на митрополитското кресло - митрополит Кирил Видински, дарява 10 000 лева за построяването на сграда на читалище "Цвят" в дунавския град. Още приживе, през 1902 г., митрополит Кирил прави дарение от 50 хил. лв. за строежа на Софийската духовна семинария. Загрижен за своята епархия, в завещанието си той разпределя за благотворителни и просветни цели почти цялото си състояние. Общата сума на даренията му възлиза на 159 400 лв. През март 1915 г. Видинската митрополия превежда на Св. синод завещаните от митрополит Кирил Видински 30 хил. лв. С тях е образуван благотворителен фонд, управляван от Св. синод. Средствата са вложени в ДЦК и на текуща сметка. Към 31 дек. 1926 г. капиталът на фонда възлиза на 41 314 лв., към 31 дек. 1930 г. – на 54 592 лв., към 31 дек. 1938 г. – на 89 724 лв. Волята на дарителя е от лихвите на фонда да се издържат двама стипендианти от Видинската епархия в Софийската духовна семинария и фондът започва благотворителната си дейност веднага след учредяването. В периода 1916–1920 г. от него се отпускат по 1200 лв. за две стипендии в Софийската семинария. В средата на 20-те години поради недостатъчните приходи фондът е оставен за капитализиране. Стипендии отново се отпускат през 30-те и 40-те години. От 1945 г. фондът прекъсва подпомагането на духовното образование в страната. Към 1 ян. 1945 г. капиталът му възлиза на 92 670 лв. и носи годишен приход от 4578 лв. През 1916 г. съгласно т. 6 от завещанието на митрополита е образуван втори фонд "Митрополит Кирил“ при БАН. Основният капитал възлиза на 5 хил. лв. Волята на дарителя е приходите от тази сума да се използват за просветителни цели. Управлява се от УС на БАН. Съгласно чл. 2 от Общата наредба за даване на награди от фондовете при Академията, фондът е оставен за капитализиране, тъй като средствата са недостатъчни, за да осигурят необходимите приходи. През 1951 г. капиталът нараства на 23 072 лв. Фондът не извършва благотворителна дейност. Със средствата, дарени от митрополит Кирил Видински, вероятно са образувани още шест благотворителни фонда: при Мъжката и Девическата гимназия във Видин (по 5 хил. лв.), при мъжките гимназии в: Лом (3 хил. лв.), Фердинанд (дн. Монтана) (3 хил. лв.), Берковица (10 хил. лв.), Белоградчик (6 хил. лв.). Желанието на дарителят е да подпомогне образованието на бедни ученици. По-големи и по-малки суми са завещани на църквата “Св. в.м. Димитрий" във Видин (20 хил. лв.), на други църкви, читалища, училища. Митрополит Неофит, който е заемал митрополитското кресло от 1914 г. до смъртта си през 1971 година, също е един от най-крупните дарители. По негово време във Видинската епархия се създават няколко благотворителни фонда, благодарение на които са изградени сградата на Видинската света митрополия, построен е мавзолеят-паметник на Антим I. С негово лично дарение е изграден и детският дом "Желязко Попниколов". Построеното с митрополитските дарения съществува и до днес във Видин и напомня за тяхната голяма благотворителност, допълва Филипова. Друг крупен дарител във Видин е Тома Лозанов, търговец и индустриалец. Благодарение на дарените от него суми, във Видин са построени редица емблематични сгради в началото на 20 век - Търговският дом, сградата на Българска земеделска и кооперативна банка, стопанското девическо училище. Той предоставя на Видинската община 2 милиона лева дарение и волята му е те да бъдат употребени за направата на модерна баня за гражданите на града. Ценно дарение за града прави и търговецът Йоница Николов (1862-1937). Семейството му дарява сумата от 500 000 лева за довършване на започнатата от Общината сграда, предназначена за приют за недъгави старци. Семейството обявява дарението на 10 март 1924 г. на заседание на Градския общински съвет. По-късно, през декември, Николови разбират, че парите не достигат за довършване на сградата на приюта и отзивчиво увеличават дарението си с още 100 000 лв. Междувременно общинските съветници именуват улица на тяхно име. Приютът е завършен през 1927 г. и открит тържествено на 2 юни (Спасовден). Молебенът е извършен от Видинския митрополит Неофит в присъствието на кмета на града Стефан Станев, видинското гражданство и 32-ма възрастни хора, за които е предназначен. Част от възрастните хора в приюта са българи, има турци и маджари, двама са напълно слепи, двама парализирани. На възраст те са от 50 до 98 години, разказа историкът. Построяването на приюта за стари хора струва над 2 млн. лв. и има възможност да подслони над 100 възрастни. Мебелировката е за сметка на Благотворителното християнско братство във Видин. За прехраната на възрастните хора общината ежегодно отпуска по 80 хил. лв., а братството - по около 30 хил. лв. годишно. Приютът съществува до края на 60-те години, след което върху основите му е построена сградата на ХЕИ - Видин, днес - Регионалната здравна инспекция. На 15 септември 1911 г. Йоница Николов прави и друго дарение: място за строеж на училище в родното му село Капитановци. Училището е построено с труда на хората от селото, сградата е завършена на 1 септември 1914 г. На 18 май 1922 г. Йоница Николов подарява на бедните ученици сираци от селото облекло на обща стойност 4 145 лв. и книги и списания за училищната библиотека. През 1922 – 1923 г. за всички бедни ученици и ученички подарява "потреби" на обща стойност 2 000 лв. Портретите на Йоница Николов и съпругата му са част от семейния фонд на видинските художници Анета Драгушану и Георги Петров, които те преди четири години дариха на Държавен архив – Видин. Сред големите дарители на Видин се нарежда и Челеби Пизанти (1880– 1968), видински търговец и индустриалец, който през 1945 г. дарява огромната си къщата на община Видин с условието тя да служи за родилен дом и да носи името на неговата дъщеря Нора Челеби Пизанти (1908 – 1935), която починала при раждане на първото си дете. За обзавеждане и издръжка дарителят определя приходите от наемите на магазините, които притежава. В памет на Нора Пизанти семейството прави още едно дарение - 200 декара земя през 1937 г. с изричното желание на терена общината да изгради парк, за изграждането на който дарява собствени средства. В масивите на видинския държавен архив и в Регионалния исторически музей се съхраняват много снимки и документи на десетки дарители и благодетели на Видин в многовековната му история. Те разказват за благородните им инициативи и дела, които днешното поколение пази грижливо, за да предаде в бъдеще, допълни Фионера Филипова. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета