
ЗАРЕЖДАНЕ...
Семейни аптеки: Недостигът на лекарства у нас не се дължи на липса на внос, а на липсата на ефективен контрол върху износа | ||||||
| ||||||
Това смятат от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, в който членуват собственици на семейни аптеки от цялата страна. Те подчертават, че това е европейски проблем, но в България все още липсва законодателна рамка, която да го адресира ефективно. Въпреки сигналите за недостиг на определени групи лекарства, представители на аптечния сектор уверяват, че в България се внасят необходимите количества лекарства, които отговорят на търсенето и предлагането – само една от дистрибуторските компании в страната е внесла над 101 милиона опаковки лекарства през 2024 година, което е близо 16,5 опаковки за всеки българин. От Инициативния комитет на магистър-фармацевтите повече алармират, че проблемът се корени в Закона за лекарствата и в липсата на работещ механизъм за задържане на ефективните терапии на българския пазар. Те коментират и факта, че в ЕС и по-специално в създадения през януари 2024 година Алианс за критично важните лекарства, са въведени мерки за решаване на проблема. ИКМФ подчертаха, че има публикувана на страницата на ЕМА стратегия -"Европейски агенции по лекарствата - мрежова стратегия до 2025 година. Защита на общественото здраве във време на бързи промени“, където се анализират предизвикателствата пред веригата за доставки и тя трябва се имплементира в нашето законодателство. "Има много сложни причини, поради които ЕС е изправен пред недостиг на лекарства през последните години. Предизвикателствата възникват по фармацевтичната верига, от производствени проблеми, от ценови различия, до уязвимости в доставките на ключови съставки. Проучване показа, че над 50% от докладваните липси са причинени от производствени проблеми, включително недостиг на активни вещества. Глобалната конкуренция за ресурси и концентрацията на производство в няколко страни също допринасят за проблема. У нас обаче внесените лекарства се предлагат извън страната, а това е огромен проблем, защото се внасят количества, които да задоволят търсенето в България, а не в ЕС", коментират от комитета. Според ИКМФ защитата на общественото здраве зависи от непрекъснатото укрепване на сигурността на веригата за доставки, както за да се гарантира наличието и непрекъснатостта на доставките на висококачествените лекарствени продукти, които гражданите очакват, така и за да се позволи навлизането на нови продукти и технологии, като същевременно се гарантира, че тяхното производство и дистрибуция се извършва и контролира по подходящ начин. "Най-важният извод е, че трябва да се промени законодателната рамка, така че веднъж регистрирани лекарства, да не изчезват от пазара. Целта е да задържим ефективните терапии в България и да гарантираме заедно с производители и ИАЛ, че внесените количества остават в България, а не се изнасят!", заяви Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, собственици на аптеки. Една от основните причини за оттегляне на медикаменти е ценообразуването – поради т.нар. "двойно рефериране“ цените на лекарствата в България стават толкова ниски, че производителите отказват да продават. В същото време, когато същите медикаменти не са включени в Наредба 10 или Позитивния списък, те се заплащат на в пъти по-високи цени чрез трансфери от Министерството на здравеопазването към НЗОК. "Едно лекарство, което реално струва 2000 лева, понякога се заплаща многократно по-скъпо чрез преки трансфери. Тези огромни суми не се контролират достатъчно и няма яснота кои фирми получават средствата. Необходимо е разследване.“, коментира Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Според него е налице сериозен проблем с прозрачността на финансирането, особено при терапии за деца. През последните години, трансферите на МЗ са се увеличили от 10-20 млн. лв. до над 80 млн. лв., а броят на децата, лекувани в чужбина, е намалял драстично. Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, също потвърди, че над 380 лекарства липсват от пазара, като подчерта, че има аналози. "Има какво да се направи по отношение на системата за проследяване на медикаментите и износа. Без 100% мониторинг на износа, няма как да се предотвратят недостиг и паралелен износ към по-скъпи пазари“, отбеляза Костов. ИКМФ настоява за: Законодателна промяна, гарантираща задържане на внесените лекарства за българските граждани; Промяна на механизма за ценообразуване, така че да не отблъсква производителите; 100% мониторинг , а не 65%; Повече прозрачност в трансферите между институциите и осигуряването на скъпоструващи терапии; Подкрепа за устойчивото развитие на аптечната мрежа и защита на пациентския интерес. |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg