Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Росен Желязков разкритикува проектобюджета | ||||||
| ||||||
Правителството няма управленска програма. Липсата на управленска програма не дава възможност да се оценят приоритетите на кабинета в цялост като колективен орган на изпълнителната власт. Проектобюджетът няма годишен хоризонт. Той трябва да е бюджет на 2022 г., а е заявен като бюджет от април до юни. Тоест проектобюджет за втората половина на първото полугодие. Това казва в интервю за "Труд“ депутатът от ГЕРБ Росен Желязков. - Господин Желязков, Кирил Петков нарече бюджета за 2022 г. "бюджет на растежа“. Какво е Вашето определение за този бюджет? - Ако гледаме в нетно изражение, има увеличаване на разходите, само че това е доста подвеждащо. Първото ми възражение е, че няма управленска програма. Има коалиционно споразумение, при което особеното е, че не е подписано като договор между участниците в коалицията. Има присъединяване към коалиционното споразумение, което е декларативно и не създава увереност за трайни и общи ангажимент, за екипност и общност в политиките, а маркира сферите на влияние. - Това как се отразява на бюджета? - Липсата на управленска програма не дава възможност да се оценят приоритетите на кабинета в цялост като колективен орган на изпълнителната власт. Има заявени дефиниции от "социален“ до "инвестиционен“ в зависимост от партийно електоралните очаквания на отделните фракции в правителството. Проектобюджетът няма годишен хоризонт. Той трябва да е бюджет на 2022 г., а е заявен като бюджет от април до юни. Тоест проектобюджет за втората половина на първото полугодие. След това предстои анонсирана актуализация, която все още не знаем какво ще отразява - разминаване в допусканията, адаптиране към изпълнението, отразяване на инфлацията, или друго. - Как ще коментирате отделните параметри във финансовата рамка? - На първо място има безпрецедентен ръст на бюджетните разходи от 7 млрд. лв., които заедно с прехвърлените 2,9 млрд. лв. от миналата година стигат близо 10 млрд. лв. Няма разписана капиталова програма с конкретни проекти, срокове и индикатори за изпълнение и ефективност. Липсва яснота и разчети по инвестиционните разходи. Приходите са консервативно планирани и занижени. Това се вижда от техния спад спрямо брутния вътрешен продукт от 40,1% на 40 на сто. В мотивите на бюджета липсват достатъчно данни или прогнози за потребление, внос и износ на стоки и услуги. В предишните бюджети тези параметри бяха много по-ясни, категорични и подплатени с данни. През 2021 г. ковид мерките са 6,6 млрд. лв., през 2022 г. се предвиждат 2,2 млрд. лв., което е 3 пъти по-малко. Това на практика означава, че без ковид мерките дефицитът само за една година нараства с 6,4 млрд. лв. или с 4,6 на 100 от БВП, без да се отчита предстоящата актуализация. Дългът на държавата расте бързо от 25 млрд. лв., което е 25 на 100 от БВП през 2019 г., и през 2024 г. се очаква да достигне 47,1 млрд. лв., тоест приблизително 30% от БВП. Динамиката на нарастване на външния дълг, при положение, че последните 20 години, винаги се е движела до 25%, сега само за две години ще достигне 30%. Само тази година се предвижда дълг от 7,3 млрд. лв., а през 2023 г. и 2024 г. - по 9 млрд. лв. - Прогнозата на БНБ е, че инфлацията ще продължава да расте. Как този проблем рефлектира в бюджета? - За нас този бюджет е проинфлационен, а увеличените социални разходи не водят до възстановяване на намалялата покупателна способност. На годишна база през ноември 2021 г. инфлацията беше близо 8 на 100, а скоро е много вероятно да достигне 10%. Ние не разбираме се защо с лека ръка се подминават всичките наши предложения за компенсаторни механизми, особено по отношение на цените на електроенергията и природния газ, които щяха да имат силно възпиращ ефект по отношение на инфлацията, която се продуцира и от нарастването на цените на стоките и услугите, в които се калкулира увеличението на цените на енергията. Другото ни опасение е, че с тези макропоказатели приемането ни в еврозоната през 2024 г. все повече се превръща в химера. Това, за което говорят - растеж на икономиката близо 5% от БВП, се опровергава както от прогнозите на БНБ, така и от допусканията на Европейската комисия и на водещи търговски банки. Предвижда се основният фактор на растежа да са инвестициите. Ако погледнем изпълнението на инвестициите за 2021 г., когато бяха планирани 6 млрд. лв., отчетът показва, че са изпълнени 3,7 млрд. лв. За 2022 г. са предвидени 8 млрд. лв., като големите очаквания са свързани с още невнесения в Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост. - Тоест плана за възстановяване и устойчивост го броим за инвестиция? - Разбира се. Той е по същността си е проинвестиционно замислен, със значителен ресурс, който да бъде ангажиран по конкретни политики и проекти. Ние очаквахме предвиден аванс от 1,6 млрд. лв., но това като възможност се погаси с края на 2021 г. Оттук нататък трябва да се ангажира бюджетен ресурс за мостово финансиране на проектите, които чрез заложени от Комисията индикатори да покажат напредък на проектите, за да могат да бъдат възстановявани разходите. Оттук нататък Комисията ще следи ефективността, а очакването за авансови плащания приключи. - Тогава за какъв растеж говорим? Май става въпрос за растеж на инфлацията, а не за икономически растеж. - При всяко положение растежът по-скоро ще се доближава до прогнозите на БНБ отколкото до прогнозите на правителството. Ако за 2021 г. ръстът на БВП, движен основно от частното потребление, бе 3.7%, то за 2022 г. е реалистично да се очаква аналогичен растеж, което е повече от 1 процентен пункт по-ниско от прогнозата на кабинета. Само това разминаване в прогнозите за БВП се равнява в нетно изражение на близо милиард и половина лева. Това е значително противоречие със свръхочакванията, които бяха създадени в обществото в края на миналата година. - Какви са заложените мини в Преходните и заключителните разпоредби, защото стана традиция чрез тях да се променят знакови закони? - Прави впечатление, че Преходните и заключителните разпоредби съдържат съществени законодателни изменения в редица други закони, които не произтичат пряко нито от новата структура на правителството, тоест да бъдат обяснени с това, че имат технически характер, нито от очакванията и дневния ред на обществото. Те по същество правят значителни промени, които не са обяснени и обсъдени като реформаторска полза. Изменят се структури, взаимоотношения и процеси, които би следвало да бъдат подложени на обществен дебат, на оценка на въздействието по реда, който е предвиден в Закона за нормативните актове. - Каква е целта на изваждането на съдиите по вписванията от съдебната система? - Има три големи групи изменения, които се лансират чрез преходните и заключителни разпоредби. Първо, създаването на Държавна агенция по вписванията, втората тема е за преминаването на Дирекция съдебна защита с всичките u функции от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието и на трето място, преминаването на политиките в пощенския сектора по Закона за пощенските услуги от министъра на транспорта и съобщенията, към неопределен вицепремиер. По първата тема, в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2022 се правят изменения в законодателството, с които се създава нова Държавна агенция по вписванията, която поема дейността на досегашните Агенция по вписванията към министъра на правосъдието, ГРАО към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. По време на нашето управление трябваше да обединим имотния с кадастралния регистър, защото те са функционално неделими. Не го направихме и го оценявам самокритично. Новото предложение обаче отива отвъд регистровата реформа и по-доброто обслужване на гражданите и бизнеса. Задава се огромна структурна промяна, която засяга не само съществуващи структури, чиято оптимизация е задача на всяко едно управление, но има и радикална промяна в установен правен статут и ред в сферата на охранителните производства изпълнявани понастоящем от съдиите по вписванията. В проекта се предвижда да няма повече съдии по вписванията, а да се превърнат държавни служители - длъжностни лица по вписванията. Понастоящем съдиите по вписванията са важен елемент от системата на съдопроизводствения процес в рамките на уредено в ГПК охранителното производство. Вместо техният статут да бъде ясно и категорично уреден в Закона за съдебната власт, ги трансформират в чиновници в държавна агенция. - Има ли опасност това да създаде хаос, както и неясноти и проблеми по отношение на имотите на физически и юридически лица? - Мотивите, които вносителите са изложили, не дават никаква гаранция за това, че процесът ще бъде безспорен, безпрепятствен и полезен. Трябваше да се подходи с обединяване на регистрите, с пълната им цифровизация, особено на имотния регистър по отношение актове преди 2009 г., трябваше този процес да бъде съгласуван много ясно с министъра по електронното управление и с вицепремиера по ефективно управление, защото това не е тема само на Министерство на правосъдието и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Тази структурна и функционална промяна, не само не гарантира непрекъсваемост на административното обслужване, но застрашава стабилността на охранителните и нотариални производства ще отнеме повече от година. Това е достатъчно основание предложените изменения да не се промъкват чрез преходни и заключителни разпоредби на нямащ съответствие с темата друг закон. - А втората промяна защо се прави? - Няма еднозначен отговор на въпроса. Съдебна защита е била в Министерството на финансите от освобождението на България през 1878 г., била е до 1944 г. държавна адвокатура към министъра на финансите, след 1944 г. е била държавно юрисконсулство пак към министъра на финансите. Съдебната защита и в последните 20 години е в Министерство на финансите. В Гражданско процесуалния кодекс се казва, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела за държавни имоти от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът на финансите, съгласно Закона за публичните финанси администрира централния бюджет, в т ч. приходите и разходите, които постъпват или се разходват, както и вредите, които настъпват от съдебни и арбитражни решения. В Министерството на финансите са и контролните механизми спрямо първостепенни и второстепенни разпоредители, в чиито бюджети рефлектират резултатът от подобни решения. Това е ролята на министъра на финансите - до охранява държавните финанси, да охранява държавното имущество. Това не е роля на министъра на правосъдието. С преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за бюджета за 2022 г. се предвижда цялата дирекция Съдебна защита да премине от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието. От друга страна, още миналата година е инициирано предложение за изменение на ГПК в този смисъл, като на портала за обществени консултации още е в ход този процес. В него взимат участие всички заинтересовани страни и лица в рамките на обществените консултации. След това съгласно правилата предстои междуведомствено обсъждане, като се отразяват коментарите, бележките и становищата. След това се внася на заседание на Министерски съвет, а от там в парламента. Това е предвиденият правов ред. В момента и тази тази процедура тече, но необяснимо е оставена на заден план или направо, като е избрана бърза писта, чрез Преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закона за държавния бюджет за 2022 г. - Съдебна защита се занимава и с международния арбитраж, нали? - Тази съдебна защита се занимава, както е записано изрично в Устройствения правилник на Министерство на финансите, с процесуалната защита на Министерството на финансите, министъра на финансите и в делата, които се водят от или срещу българската държава пред чуждестранни юрисдикции и международни арбитражи. Така е било. В момента дейността показва висока степен на ефективност. Държавата не е загубила нито едно международно дело през последните 20 години. Като резултат от международни арбитражи са спечелени милиарди левове и не са загубени милиарди левове. В момента също има висящи дела за над милиард левове. Не знам как механичното и необосновано, като причина, подход и въздействие, преминаване на дирекцията от МФ в МП би повлияло на този процес. Тук дори не става въпрос за юридическо лице, да кажем агенция или структура, която има самостоятелна правосубектност. Какво може да се иска или се предлага като оптимизация на експертиза и процеси от които държавата досега само печели, а не губи. Министърът на финансите не трябва да се отказва от подобен правен процесуален инструмент, дори само защото никой от предшествениците му от 1878 г. досега не го е допуснал. - Възможно ли е зад всичко това да стоят и лобистки амбиции? - Аз нямам информация за това, но буди тревога фактът, че се бърза и процедира по този начин. Стои въпросът защо не се спазва ангажиментът за устойчиви законодателни изменение в резултат на публични и прозрачни дебати, а се прибягва отново до механизма през преходни и заключителни разпоредби. Само допреди месеци се заричаха, че този маниер е в миналото и занапред законодателството ще се гради на правила и принципи. Но.... римляните са го казали...“чуждите пороци са ни пред очите, нашите - зад гърба“. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 252 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/42 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Шофьор на тролейбус в София е със счупена ръка след бой с велосипедист
07:56 / 26.11.2024
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
