Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Росен Пенчев: В България има страшно много талантливи хора, които не намират реализация, защото няма нужното образование | ||||||
| ||||||
Това обясни в рубриката "Образованието на фокус" на предаването "Човекът на фокус" по Радио "Фокус" актьорът, режисьор, китарист, вокалист, композитор, художник и сценаристРосен Пенчев. С експерта по Проект "Модернизиране на професионалното образование и обучение" от Секторния Съвет "Изкуства" коментираме темата: "Защо са необходими професиите по сценични изкуства в средното образование?" Защо са необходими професиите по сценични изкуства в средното образование? Предстои да научим сега от нашия специален гост днес в студиото Росен Пенчев – експерт от Секторния съвет "Изкуства" по Проект "Модернизиране на професионалното образование и обучение", който е финансиран от Програма "Образование 2021-2027", съфинансиран от Европейския съюз. Росен Пенчев е актьор, режисьор, китарист, вокалист, композитор, художник, сценарист… Поставям многоточие, защото има още какво да кажем за нашия гост днес. Добре дошъл! Добре заварил! Добър ден на всички. Разкажете ни за Вашата дейност в сферата на сценичните изкуства. Защо е необходимо тя да присъства и в средното образование според вас? Опитът ми е свързан, и професионалният като актьор, и като режисьор, всичките тези неща, които изброихте, са по-скоро някакви части от режисьорската професия, за която е нужно да си и художник, нужно е да си актьор, нужно е и да може да пишеш и един куп други неща. Така че това са неща, които много трудно могат за краткото време в примерно две години или четири години, както е във висшето образование, да се усвои всичко това, изобщо да се настрои мозъкът на човека да мисли по този начин освободен, който се налага да мисли режисьорът, актьорът. И заради това в средното образование, особено в наше време е много нужно, тъй като моите наблюдения поне, са примерно от последните 15-20 години - работата ми с ученици, младежи, тийнейджъри. Преди преподавах на студенти предимно, сега работя с ученици повече, но наблюденията са ми точно с намаляване, много сериозно намаляване на общата култура, което е сериозен проблем. И хората, които кандидатстват във висшите училища, са с много нисък старт и много имат да наваксат, а няма тази възможност, просто времето не е достатъчно. И затова в средното образование ако има една такава сериозна подготовка, която е свързана първо и най-просто с четенето, просто да се научат децата да четат книги, това разбира се е нещо, което незаменимо е като отношение от страна на семейството, т.е. първото важно нещо е в семейството това да се… Да се възпита. Да се възпита, точно така. Да се създаде не просто задължение децата да четат, ами и обич към четенето. Защото това изгражда и изобщо начина на мислене, въображението, начина, по който общуват. Все по-малко могат да общуват свободно съвременните младежи, в смисъл, че не могат да съставят изречения, а това е точно от липсата на четене. Оттам вече се появява и самата драматургия, т.е. разликата между литература и драматургия. Това са неща, които в тази възраст, тийнейджърската, ако се възприемат и се разберат, след това много по-високи резултати може да има. Като че ли знанията на учениците са фрагментирани. Т.е. те не са окрупнени в една цялост и не се правят връзки между всичките неща, които се учат в училище. Докато драматургията прави това, всъщност тя съчетава знанията и ги превръща в една цялост. Може би това е полезният ефект, който може да има за учениците – те да окрупнява знанията си, да направят взаимовръзка между различни елементи от това, което знаят. Да, разбира се. Проблемът е по-скоро с това, че в момента, дори наблюдавам в момента дъщеря ми, тя е в 9 клас, виждам това, което те учат – макар че тя е в езикова гимназия с хуманитарен профил, тя има най-много оценки по химия. В смисъл едно неспирано изпитване по химия, по математика, по физика, по тези предмети, които те са важни разбира се да има всеки един човек основния понятия, но просто децата са затрупани от страшно много учене и в крайна сметка те зазубрят някакви неща за изпитите и не ги осмислят достатъчно. А когато става дума за такива професии, които те обикновено разбира се, особено в съвременния свят са или поне в България, наблюдението ми е такова, са много подценявани като изобщо не само актьорската професия, която и да е професия, свързана с театъра, а всъщност подготовката е доста голяма, изисква доста сериозна обща култура и доста сериозни практически умения, и физически, и какви ли. Това са неща, които са изграждат, това са навици, които се изграждат с години. Не мисля, че е достатъчно. А и вече когато човек е с почти изграден характер, нали, когато те кандидатстват често са 19-20, а често и по-големи, много по-трудно е да възприемат този начин на мислене отколкото в тийнейджърските години. "Човекът на фокус" днес една истинска ренесансова личност. Росен Пенчев е актьор, режисьор, композитор, художник, сценарист, много неща, но той е и експерт от Секторния съвет "Изкуства" по Проекта "Модернизиране на професионалното образование и обучение". Днес поставяме образованието на фокус със сценичните изкуства, които могат да намерят място в образователната система, и е важно да намерят място, защото всъщност много от уменията, които придобиват учениците, изучавайки сценични изкуства, биха могли да им бъдат много полезни не само на професионално ниво, ако решат да станат актьори. Но ми се иска да поставим фокуса върху актьорската професия и това какво е необходимо за един човек да изгради като знание и умения, и защо е важно това да започне от по-ранен етап, от образователната система, още от средното образование? Не помня кой преподавател, изобщо известен театрал, беше казал на студентите си, но аз от години го повтарям това нещо. Когато започвам работата си с деца, че аз не знам какво ще успея да ги науча, но основното нещо, което мога да направя за тях, е да им припомня какво е да бъдеш дете, т.е. да си играеш с абсолютно освободено въображение, да си представяш на 100%, че си един или друг герой. Защото това въображение и тая свобода, която имат децата, е всъщност нещо, което е естествено за всеки човек, но постепенно с годините човек губи това нещо и той се отдалечава от него. И колкото в по-ранна възраст това нещо се задържи, толкова по-голям е шансът вече в по-зряла възраст да се изгради съответният човек като изключително интересен и талантлив актьор. Разбира се повечето, не повечето, но много от актьорите се интересуват и от режисьорската професия, самата актьорска професия има страшно много аспекти. Може да бъдеш актьор на сцената, може да бъдеш аниматор, да се занимаваш с деца, може да бъдеш преподавател, може да работиш в синхрона, дублажа де факто, войсоувъра. Разбира се може да си актьор в киното, макар че това са две различни неща - театралният актьор и киноактьорът. В България обикновено не се прави разлика и няма за обучение обикновено за киноактьори, учим се в движение, а пък нещата са доста различни, играта е доста различна. Така че отколкото по-малки децата почнат да навлизат в този начин на мислене, на условно мислене, на разчитане на въображението, да работят с емоционалната си памет, която е много силна в тези години тийнейджърските, изобщо емоциите са нещо много важно и много определящо, ако те се научат в тази възраст, след това биха постигнали много повече и много по-далече биха стигнали. Тъй като съвременният актьор, поне в световен мащаб, той е добре да може и да танцува, и да пее, и какво ли не да прави. Всъщност преминавайки през едно такова обучение, това би могло да помогне за възприемането на изкуството за възпитаване на вкус също така. Да, разбира се. Това е много важно – да се възпитава и публиката, тъй като много от децата, с които аз работя, които не са в професионална гимназия, говорим за частна актьорска школа, и различните школи, в което съм бил, и преди това в университета, но специално за учениците – това, което съм се убедил, е, че за тях е изключително полезна тази работа, свързана със създаването на даден спектакъл, защото това ги научава да работят в екип, научава ги да се доверяват един на друг. Играейки различни роли, те откриват различни неща за себе си, които те не са предполагали, че биха им били интересни или че ги могат изобщо, и това често им предопределя пътя като съвсем други професии. С много от бившите ми такива ученици съм говорил в последствие, че това е било ключовото нещо, което им е дало пътя в живота изобщо. Това отпускане в общуването едни с други, изобщо заставането пред публика, което също е нещо много различно, но и много важно – има вече един куп професии, които са свързани с говорене пред някаква аудитория. И тогава се изправяме срещу най-големия си страх. Често в предаването сме говорили за страха от говорене пред публика с психолози, които казват, че това е изключително препятствие за всеки. Сложно нещо е. Дори за актьорите, за опитни актьори, за мен самия обикновено е проблем. Да, винаги има специална тръпка. Не, не става дума за тръпка. Става дума, когато говориш за себе си и си себе си – например да си водещ на нещо, на някакво събитие. В радиоефира например. В радиоефира. Бил съм водещ, в интерес на истината, две-три години в Радио "Благоевград", но в това нямаше проблем, това е друго. В радиоефира някак си публиката ти знаеш, че я има, но тя не е пред теб. Но например на събития, където ти трябва да излезеш като себе си – това е голям проблем. Обикновено са ми се случвали какви ли не глупости, които въобще не може да предположиш, че може да ги кажеш. Това е трудно нещо, да бъдеш себе си. Ще се радвам да разкажем за тях. Ще кажем и как може да бъдат вкарани сценичните изкуства в образователната система, в средното образование. На фокус са сценичните изкуства, които могат да намерят място в системата на средното образование. Те и намират де факто. Те и намират. Да кажем всъщност какво е състоянието в момента и какво би могло да бъде въведено като част от обучението на учениците. Най-популярна в момента, доколкото знам, е тази гимназия в Пловдив за сценични и изобщо мисля, че и с кино профили има там, но за сценични кадри. Но така или иначе, според мен има много по-голяма нужда не само в София, но и в страната. Не само актьорската професия, защото няма как само със средно образование да я практикуваш, най-малкото защото се изисква вече в един момент и друга възраст и наистина висше образование, свързано с един куп неща, които са част от професията. Така че тя неизбежно е подготовка работата в средното образование за работа във висшето, но има един куп други и професии, и длъжност изобщо в театъра, които биха могли да бъдат със средно образование само. А в момента почти няма специалисти. Има хора, които се занимават от години, но вече са възрастни, пенсионери, други, които случайно са попаднали. Става дума за художественото осветление, изобщо за осветител в театъра. Знаете, в театъра, за да гледаме каквото и да е, трябва да има осветление, а осветлението в театъра, за да бъде един спектакъл едно истинско преживяване за публиката, то трябва да е художествено. А това са неща, които се учат, които са свързани с един куп други неща и е нещо, което е добре да се изучава. Разбира се, например за озвучаването, това са колегите, които вече се занимават и с музика и в музикалните училища. Там има и такава част, където става дума за тонрежисьори, и в театъра. Но театърът има нужда от един куп други асистенти, които е добре да са хора с отношение към театралното изкуство, а не случайно попаднали там, както често в последните години има. Става дума за перукер, гримьор, реквизитор, изобщо театър майстор, стейдж мениджър – има един куп професии, които съпътстват едно представление, за да може то да се случи, които остават зад кулисите, но те съществуват и без тях няма как просто едно представление да се случи, говорим за големите театри. Т.е това е професионалната реализация. Това е нещо, което може в средното образование. И има нужда, защото има страшно много сцени в България, не само професионалните сцени, но в последните години имам наблюдения от сцените, които са на читалища, изобщо на самодейни трупи. Но това са така или иначе сцени на читалища. Да кажем за проекта "Модернизиране на професионалното обучение и образование" – какво предвижда като решения? Идеята е да се опростят. В момента има страшно много професии, които не всички от тях реално имат реализация, не към всички от тях има интерес. Целта на Министерство е да се обединят професии и да се опрости някак си тази система и де факто да има повече резултат от това образование. Т.е. то да не е самоцелно, просто учиш нещо, което после въобще не се занимаваш с него. Сега, има, разбира се, другата и основна цел, от една страна, от тяхна страна, от друга страна проблем за нас е свързан с наименованието на професиите, тъй като желанието е да има нови имена, които да са в съответствие с европейски изисквания и стандарти, а българският език е специфичен и не навсякъде, не всяка една професия може би може. И така, това е нещо много сложно и сме още в много начален етап на намирането на верния подход към това. Така че предстои един дълъг път. С много интересни колеги се запознах, които са в тази комисия, и това наистина го оценявам като много голям шанс за мен и за развитие, и изобщо за повлияване в бъдеще изобщо в средното образование – нещо, което аз като мисия съм си го поставил от отдавна. Нещото, което ме задържа в страната все още, е точно работата с младите хора и стремежът поне сценичните изкуства да изпълнят обема, изобщо капацитета, който биха могли да имат, защото има страшно много талантливи хора, които не успяват да намерят реализация, точно защото няма нужното образование за тях. Определено професиите по сценични изкуства имат място в средното образование. Да. Аз пожелавам много успех на проекта и ще се радвам да се видим отново, да си поговорим за театър, за кино и за всичко това, което ви съпътства във вашия професионален път. Разбира се. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 09.05.2024 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
