Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Радомир Чолаков: Заедно сме в лодката и заедно трябва да се измъкнем от бурята, няма друг вариант | ||||||
| ||||||
Онази първа Правна комисия, първото заседание, което вчера ви тропаха с крак, започна в 16.00 часа, продължи много. "Продължаваме промяната“ напуснаха тогава заседанието. Обаче ще ви питам в началото след скандалната снимка, която аз направих и всички препечатаха от Агенция "Фокус“, на Кирил Петков и Йордан Цонев, днес ви заснеха всички репортери вие как говорите, мога да го кажа, бащински с Кирил Петков, доста дълго време. Какво си говорихте, г-н Чолаков? Ами знаете ли, аз не знам защо, между другото, стават такива ажиотажи когато двама народни представители спрат в кулоарите и разговарят. Знаете, че преди имаше някакви "Олеле-боже, примерно еди кой си депутат от ГЕРБ е говорил с еди кой си депутат от някоя друга партия“. Нека вашите слушатели да знаят, че народните представители разговарят помежду си. И това нито е ненормално, напротив, намирам го за редно. Точно така. Г-н Цонев тогава конкретно каза и го цитирахме едно към едно: "Нали искахте да си говорим? Оставете ни да си говорим, за да излезем от тази криза“. Да. Така, че какво да ви кажа, то ми стана даже смешно – някаква малка сензация се е получило, че г-н Петков и аз днес сме разговаряли. Откровено да ви кажа: вървях си по коридора, г-н Петков ме спря и искаше да поразговаряме за Изборния кодекс и за това как можем да гарантираме честността на вота с машинното гласуване и с хартиеното гласуване. Разменихме мисли. Мисля, че се обединихме около идеята, че всички искаме наистина да бъде гарантирана честността на вота, защото изборите са най-важният акт на демокрацията, на парламентарната демокрация. И наистина, трябва да спрат всички спекулации, че има манипулации, че има машинации. Сега ние запазихме своите позиции, ние и нашите избиратели имаме, да кажем, сериозно недоверие, или съмнение в машинния вот. Аз после мога да ви кажа моите лични съображения защо съм против машинния вот. Той, естествено, ми сподели нещо, което аз знам, че той и неговата парламентарна група и техните избиратели имат съмнения в честността на хартиения вот. Но в крайна сметка наистина така и разговорът се въртеше около това, пък и общата идея, добре, дайте да видим как да отстраним всички моменти, които създават някакво усещане за недоверие, и просто да се успокои обществото и да вървим нататък. Сега, ако ми кажете новината, че вече "Продължаваме промяната“ идва в "хартиената коалиция", или не успяхте да го убедите? Не, не. Аз исках да ви кажа последното изречение. В края на разговора стана ясно, че и двамата запазваме позициите си. Но беше един, как да ви кажа, нормален човешки разговор. Обещаха ли ви повече да не излизат на инат от заседанията, а да говорите конструктивно? Не, не сме говорили за това. Но между другото, одеве имахме извънредно заседание на Правната комисия. Имаше блиц контрол с министъра на правосъдието, което е по правилник – всеки първи вторник, сряда или четвъртък от месеца се провежда блиц контрол в комисиите със съответните ресорни министри. Така, че бяхме днес с министър Зарков. Колегиите от ПП бяха на заседанието. Направихме добър разговор с министъра. Имаше актуални въпроси от някои колеги. Това е. Но те бяха на заседанието. Добре. Ето, и това е новина. Тоест, вече работите по-добре заедно. Вие се опитахте да угодите на много острата опозиция от "Продължаваме промяната“, на втората политическа сила. Вкарахте им и в първото заседание като първа точка именно законопроекта на Кирил Петков за КПКОНПИ. Да, точно така. Ами вижте, откровено да ви кажа, когато ме избраха в комисията, когато стана ясно, че аз ще съм председател, поканих зам.-председателя да си кажем "Честото“ или "Здравейте“, защото то едва ли е за честитене. И им казах, че моето лично намерение и желание е да започнем с по-леките законопроекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Знаете, имаме 22, те са всъщност 21 законопроекта, защото един вече беше приет по предложение на ГЕРБ още в 47-ия парламент, така че законопроектите са 21. И им споделих, че моето виждане е да започнем от леките, такива, които са безспорни. Като идеята ми беше, започвайки с леките законопроекти, по естествен път вътре в комисията да се установи дух на сътрудничество и на професионално разбирателство между колегите. Те се съгласиха, казаха, че това е добър подход. А същата вечер министър Зарков излезе по някаква телевизия и направи анонс: "Хайде сега да видим дали председателят на комисията Чолаков ще има смелостта да започне с антикорупционното законодателство“, на което аз си казах: Добре. Аз исках да оставим по-тежките законопроекти за по-нататък, но щом искате да започнем с по-тежките теми, започваме с тях. Което между другото, също има логика. Защото иначе ще кажат избирателите: "Те се занимават с глупости“. Да, да, права сте съвършено. Така, че абсолютно възприех тази логика. Има два много обществено значими въпроса: единият е за антикорупционното законодателство, другият е Изборният кодекс. Това са теми, които се дискутират знаете, от една година насам, и са непрекъснато някакви язви в политическия дебат. Чудесно, започваме с тези две теми, затваряме ги, и оттам нататък вече може би ще настъпи малко по-голямо успокоение в обществото. Вчера на комисията приехме двата законопроекта антикорупционни – на Министерски съвет, и на г-н Кирил Петков и група народни представители от "Продължаваме промяната“. Приехме трите законопроекта за Избирателния кодекс: на г-жа Корнелия Нинова и група народни представители, на "Възраждане“ и на двама народни представители от "Демократична България“. Комисията, между другото, трябва да ви кажа, че мина много спокойно. Заглавията бяха: "Скандал в Правна комисия“. Затова пък, влязохте в заглавията. Не, нищо подобно. Аз се учудих честно да ви кажа, че в началото на комисията г-н Матеев от "Продължаваме промяната“ се опита да направи скандал с някакви предполагаеми нарушения на процедурата. Но да ви кажа, понеже съм прецизен човек, специално се информирах как той е водил комисията, как той е ръководил заседанията и как е постъпил в една или друга ситуацията. И всъщност, вчера не съм се отклонил и на милиметър от начина, по който той е водил комисията. Какво да ви кажа, човек като няма какво да ви каже по същество, започва да оспорва процедурата. Знаете, че това е парламентарна практика да оспорваме процедурата. Но това за мен е, когато няма какво да кажеш по същество. Напуснаха залата, след което изведнъж, пак ви казвам, заседанието започна да протича много спокойно. Сега, разбира се, колегите от "Демократична България“ си направиха възраженията срещу хартиения вот, те са в правото си, но всичко протече при нормална колегиална атмосфера. На мен ми беше приятно, казвам ви направо. Много се радвам, все така да ви е приятно и конструктивно, наистина в работна среда да взимате важни решения. Има част, обаче, от избирателите, които освен, че гледат и в преки предавания от Народното събрание, четат и медии, които си казват, пък от друга страна, да, хубаво е да се реши въпроса. Искат много хора наистина и хартиените бюлетини, други тропат с крак: "Не, машинните са си нашите. Там е голямата измама, при хартиените бюлетини“. Въпросът е, че има едно предизборно говорене и по двете линии и по двете оси. И първата и втората политическа сила на моменти се обвинявате "Какво ви е толкова спешен Изборния кодекс, на избори ли отиваме?“ На избори ли отиваме? Толкова ли е важно да го имаме толкова бързо? Сега, хайде да започнем по ред ако искате. Давайте. Първо, има и препоръки и на Венецианската комисия, и на Европейска комисия, и на Съвета на Европа, че не бива изборното законодателство да се изменя преди избори. Нали така? Ние в момента сме в началото на мандата на Народното събрание и ако сме в нормална политическа ситуация следващите избори ще са след 4 години. Така че напълно резонно е ние да започнем в момента с Изборния кодекс, защото имаме впечатления от изборите, току-що проведените, знаем мненията на обществото и е най-нормално да започнем сега с Изборния кодекс. Тоест, започвайки в началото на парламента, на работата на един парламент, ние спазваме точно препоръките да не се започва непосредствено преди избори, защото следващите избори би следвало да са след 4 години. Би следвало, но последната година и половина показват друго. Така, значи, кой казва, че следващите избори ще са скоро? Очевидно ПП. Което значи, че те знаят, че следващите избори ще са скоро. Разбирате ли сега обратната логика? Те казват: "Вие бързате с изборния закон, защото знаете, че ще има избори“, а моят въпрос е: А вие откъде знаете, че ще има избори? Искат ли избори от "Продължаваме промяната“? Според мен, да. Не се включиха в разговорите, не отговориха и на поканата на г-н Паси и г-н Плевнелиев, категоричен отказ. Според мен, всичките техни действия от началото на конституирането на парламента, включително блокажа или саботажа при избора на председател на Народното събрание, бяха индикация на това, че те имат намерение да блокират работата на Народното събрание и да вървим колкото се може по-бързо към избори. И друг въпрос, г-н Чолаков, а ГЕРБ искат ли наистина да управляват? Какво имам предвид, правя една вметка, че кой наистина би искал да управлява при тази толкова тежка, може би Жан Виденова зима, както ни обясняват? Той наистина ще понесе голяма отговорност. Сега се сещам Любен Дилов-син, вашият колега, каза пред мен в едно интервю миналата седмица: "Който управлява сега, ще си сложи главата в торбата“. Моят израз е: Който управлява сега, ще стане курбан. Още по-тежко, да. Да, това е така. Вижте, управлението е отговорност, то не е желание. Между другото, вие сте абсолютно права, че някак си в последните три парламента се създаде впечатлението, че управлението е: "Ми аз не желая“, това беше наложено от "Има такъв народ“, колегите – те спечелиха вторите избори за 46-ия парламент и направиха всичко възможно да няма правителство, макар че имаха всички възможности да го направят още тогава, откъдето аз започнах да си мисля, пък и моите колеги, разбира се, пък и обществото, че някой умишлено иска да няма редовно правителство и да бъде задълбочавана политическата криза. В чий интерес? Това е една много сериозна тема, която според мен трябва да се анализира много добре: защо, кой има интерес да няма редовно правителство и страната да бъде хвърлена от избори в избори и да бъде задълбочавана политическата криза. Така че в момента "Продължаваме промяната“ постъпват точно по начина, по който "Има такъв народ“ постъпваха миналата година, правят всичко възможно и невъзможно да се саботира работата на Народното събрание, за да можем да отидем на избори. Пак ви казвам, управлението в момента е отговорност. Тези, които биха го поели в едно редовно правителство, наистина няма да им е леко, защото каквото и да се случи те на пролет ще бъдат обругавани, много е тежка финансовата ситуация на държавата и икономическата, и няма защо да го крием това, но страната не може да бъде без редовно правителство. Защото то е важно и за парламентарната демокрация. Ако ние ще разчитаме само на служебни правителства, то не е това логиката на Конституцията, това не е парламентарна демокрация, както други партии даже вече го заявиха, това започна да прилича на едноличен режим, а това не е демократично. Да ви го кажа така: ние живеем в условията на президентска република. Това добре ли е, или не е добре? За нас, между другото, случайно или не, но в последните седмици го коментирам и аз тук и с г-н Борислав Цеков, с г-н Кузман Илиев, с проф. Огнян Герджиков. Все повече се прокрадват мнения тук-таме на анализатори, нали Слави Трифонов се появи по "Фейсбук“, хайде пак президентска република. Ами да, много правилно сте забелязала, всички забелязахме, че някак си неслучайно започнаха да се надигат гласовете, че този политически модел е изчерпан и дали няма да бъде по-добре да сменим формата на държавно управление и да станем президентска република. Сега, аз бих казал, че това е една много опасна игра. Аз не знам дали инициаторите на тази идея си дават сметка колко е опасно, защото смяната на държавното управление минава през Велико Народно събрание, а Великото Народно събрание, както аз няколко пъти съм го оприличавал, това е ядрената опция, това е червеното копче. Нека да кажем и вашите слушатели трябва да са напълно наясно, че веднъж свикано, Великото Народно събрание не може да бъде разпуснато. То може да заседава 2 години, 5 години, 10 години, колкото си иска. Няма сила, която да го спре. Великото Народно събрание може да назначава и уволнява правителства без избори. Великото Народно събрание може да отмени всички закони, каквото си поиска може да направи. И между другото, Великото Народно събрание веднъж свикано, може да не направи президентска република, никой не е казал, че ще бъде президентска република. Няма власт над Великото Народно събрание, това трябва много добре да го знаят. И то е това, което може да променя Конституцията, а това е много опасно, защото има едни неща, като официалния език българския, че не трябва да има партии на етническа и верска основа, че бракът е между мъж и жена. Това са едни много тънки моменти в нашата Конституция. Ами добре е, че го казвате. И е добре това да бъде съобщавано. Значи, който каже Велико Народно събрание, е хубаво да има предвид и тези неща, които вие сега споменахте. Благодаря, че ги казахте, защото не исках да ги казвам аз. Адвокат Явор Нотев ни каза в това студио след като го коментирахме, че в момента да се правят промени в Българската Конституция е "самоубийствено“. Познавате го, това не е човек, който използва такива силни думи не на място. Да, точно така е. И между другото, и Георги Марков, бившият конституционен съдия и народен представител, също няколко пъти го подчерта. Точно така е определено. В момента политическата система не е в състояние да произведе Конституция, или радикална конституционна промяна. Вие си представете тези седем партии или Великото Народно събрание, осем, вие представяте ли си какво би станало? И това са хора, пак казвам, безконтролна власт. Над тях е Бог. Могат да правят каквото си поискат. И докато свят светува, като в онзи сериал. С колега обсъждахме тези дни и се шегувахме, и той казва: "Ама те нали, като се събере Великото Народно събрание, ако вземе да прави неконституционни промени, Конституционният съд ще ги спре“. Аз му казах: "Ама, колега, първото нещо, което Великото Народно събрание ще направи, е да закрие Конституционния съд“. Защото Великото Народно събрание е Конституцията. То ще ги закрие. Като казахте, не искам да размивам темата, но докато сме в нея, последната година и половина колко важна работа не свършихте, защото и вие бяхте там в последните издания на парламента: избор на шеф на БНБ, Конституционен съд. Това са изключително много важни дупки във важни институции. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ВСС). Сега ще успеете ли да намерите консенсус по този въпрос, след като години наред слушаме рефрена: "Правна реформа, правна реформа, що е то?“. Сега г-н Гешев стана и той диалогичен. Тази тема как ще коментирате? Знаете ли, аз си мисля, ако вземем примерно висящите назначения във ВСС и в Инспектората към ВСС, там знаете, че за този избор са необходими 160 гласа конституционно мнозинство практически. Сега, ако ме питате за моето лично мнение, аз изкушавам се да започнем с тези два избора, защото ако се постигне консенсус около избиране на нови членове в квотата на Народното събрание на ВСС и на Инспектората, и ако ние наистина сме в състояние да съберем 160 гласа, то това би означавало, че ние можем да сформираме и правителство. Така че би бил интересен тест за Народното събрание може ли да осъществи тези два избора на тези два органа. Сега, разбира се, това ще бъде преценка на всяка политическа сила, изобщо на политическите сили, но защо пък не? Защо не? Това между другото би бил един интересен знак ние искаме ли наистина да свършим работа и да решим и тези няколко висящи кадрови проблема, или наистина някой не иска да участва в тази дискусия, иска да разтури Народното събрание. Но ако следваме логиката на Правната комисия, в която започнахме с най-тежките закони, защо да не започнем с избора на тези членове на органи, за които е необходимо конституционно мнозинство и да видим какво ще стане. Очакваме да го предложите вече и официално. Е, не, не е моя работа това, не е моя работа, но ето, просто разсъждаваме си с вас. И кой не иска в крайна сметка да има правителство? Вижте, за да има правителство, трябва да има диалог наистина. За съжаление, от две години диалогът в българската политическа среда е драматично нарушен и аз не бих искал да персонализирам вината, защото би било несправедливо сигурно. Но забележете какво се случи в последните две години. Ако започнем от 2020 г., започна едно насъскване на омраза срещу политическа партия ГЕРБ. Знаете, че ГЕРБ беше обявен за враг №1 на страната, едва ли не. Мафия ви наричаха. Мафия, да, при положение, че това са - на последните избори между 650 и 750 хиляди души, ако вземем президентските избори, също 650-750 хиляди български граждани. Те не могат да бъдат мафия и то е очевидно. Но така или иначе, тръгна една медийна вълна, някаква истерия – дайте да чегъртаме ГЕРБ. На три поредни избора се видя, че това не може да се случи, че ние имаме твърди избиратели, които вярват на ПП ГЕРБ, и започна през втората половина на 2021 г., което стана много видимо 2022, тази година, сега, че омразата срещу ГЕРБ, която беше изкуствено насаждана и подклаждана, се трансформира в омраза на партиите, всяка срещу друга, на всяка срещу всяка. Вие виждате, че в последните месеци никоя партия не иска да говори практически с никоя друга. ДПС иска, само че всички се пазите като дявол от тамян от ДПС, които чисто като репортер парламентарно, толкова години, мога да го кажа – се държат професионално, са консенсусни. Те всеки ден казват и повтарят, че "ще работим с всеки“. Професионални политици са, но всички се пазите от ДПС. Нека да го кажа така: ние не се пазим и не е вярно, че не искаме да разговаряме с ДПС, защото вие сте съвършено права, че колегите от ДПС са безупречни професионалисти, всеки в своята сфера, и като парламентаристи. И между другото, с тях много лесно върви дискусията по чисто професионални, делови въпроси. Тук става дума за коалиция. Това, което беше мантрата на последните седмици – хайде да видим сега дали ГЕРБ ще направи коалиция с ДПС и "Възраждане“. Ама то е ясно, че ГЕРБ не може да направи коалиция с "Възраждане“ най-малкото, защото в момента народът ни е подредил по такъв начин, че не може да има коалиционно управление в класическия смисъл. И това нещо г-н Борисов, между другото, го повтаря от първия ден и аз наистина не разбирам защо не се разбира, че редовно правителство при този фрагментиран парламент може да има само с много широка подкрепа по политики. Ние трябва да излезем от рамката, в която сме мислили досега, българският народ пожела ние да излезем от рамката и ние сме длъжни. Не можем да говорим за математическа коалиция, а можем да говорим за обединение по политически теми. Вие виждате, между другото, последните гласувания в Народното събрание. Това са това, което вие наричате "шарени“ или "тематични коалиции“, но всъщност истината е, че ние всеки ден взимаме полезни решения в различна парламентарна конфигурация. Така че това ще бъде начинът, по който ще се управлява оттук нататък в този мандат, ако имаме време, няма да има математическа коалиция – тази плюс тази, плюс тази партия, а просто всички заедно трябва да се обединят около някакви политики. Ето, да кажем Планът за възстановяване и устойчивост – има ли партия, която да е против? Може би "Възраждане“ имат някакви забележки, защото те смятат, че трябва да излезем от Европейския съюз, но да им позволим тази странност. Но ето, и вчера на Комисията по правни въпроси нямаше абсолютно никаква дискусия дали тези законопроекти трябва да бъдат приети. Ние сме ги приемали на практика с единодушие и да кажем с двама въздържали се. Ако махнем Изборния кодекс – значи без Изборния кодекс, всички останали законопроекти, които бяха в дневния ред, бяха по плана, включително антикорупционния, и те бяха приемани с двама въздържали се. Всички останали бяха "за“ – двама въздържали се от "Възраждане“. Ето ви го консенсусът. Защо да не е възможен? Дотук – чудесно. Благодаря. Защото и примерът, който вие дадохте с Плана за възстановяване, там вече достатъчно закъсняваме и може да изпуснем онези пари, които грешно бяха разбрали хората, че са ни сигурни. Не, не са. Не, не са, не са. Така че ето, вижте – в кризисна ситуация, когато всички политически сили са убедени, че нещо трябва да се случи и че е добро за страната, ние се обединяваме. Вчера, между другото, пак да повторя, правна комисия го демонстрира – в смисъл, мнозинство, подавляващо мнозинство. На практика шест от седем партии са гласували "за“ – шест от седем. Поздравления тогава и към вас, след като очевидно все пак ви слушат – ето, днес самият Кирил Петков търси диалог, значи сте консенсусната, спокойната фигура и професионалистът, който може да държи тази най-важна комисия, без да преувеличавам, една от най-важните. Вижте, аз не съм склонен да преувеличавам собствената си роля, казвам ви честно. Аз я казах. Как да кажа, личността едва ли е чак толкова важна. За мен е по-важно наистина да зададем този тон, който всички колеги да разберат. Хора, хора, няма начин. Значи заедно сме в лодката и заедно трябва да се измъкнем от бурята, няма друг вариант. В момента всеки, който клати лодката и създава шумове, напрежение и проблеми, иска да я обърне. Толкова е просто. Добре го казахте. Какво ще кажете за полушеговития тон, разбира се, но както има една приказка, дайте между шегата да си кажем истината. Продължението на Мустафа Карадайъ вчера към г-н президента Радев – "Ако имате една голяма зала, затворете ни тук, пък докато излезе белият пушек, като Ватикана“. Ами да, да, защо не?! Тази практика, между другото, я има в историята. Защо не? Знаете ли, вижте, хубавото в цялата работа, дори ако щете това, че днеска Кирил Петков ме е заговорил спонтанно в коридора, което аз не допусках, че е възможно спонтанно преди една седмица, защото наистина рововете бяха издълбани толкова дълбоки. Ние никога не сме имали проблеми с общуването с колегите от ПП, но ако искате, нека ви призная това, че млади колеги от ПП в края на 47-то Народно събрание признаваха, че те са искали да общуват с нас, но им е било забранявано от ръководство им. За мен беше важно да започнем да разговаряме като хора. Ето, да вземем някой дребен проблем, като вчера да кажем, Закона за правната помощ. Абе хора, дайте да го приемем този закон – той е в Плана за възстановяване и устойчивост. Никакви спорове няма по него. Защо да не го изгласуваме? Вчера, между другото, бях обвинен в началото на комисията – много дълъг бил дневният ред, осем законопроекта. Ами не вчера приехме точно осем законопроекта, просто ги приехме. Могло. Могло. Но това става, когато влезем в работен режим, и виждате как. В крайна сметка, знаете ли, нещо, което ми е много мъчно, и то е част от тази стратегия за разбиване на политическата система, наратива или публичното говорене колко парламентът е лош, колко депутатите са лоши, все едно сме някаква шайка, събрана от улицата. А това, разбирате ли, аз го виждам – всички са отговорни хора. Значи няма някой, за който да кажеш, че няма чувство за отговорност към избирателите си. Това, което трябва да разберем и все още младите колеги не могат да го разберат, е, че всеки народен представител представлява всички, не само своите, всички. Аз трябва да държа сметка за избирателите на "Продължаваме промяната“, на "Възраждане“, на ДПС, на БСП, на всички. Те пък трябва да държат сметка за нуждите, за вижданията на нашите избиратели. И ако това нещо бъде осъзнато, то тогава наистина това става един отбор, който трябва просто да провежда някаква политика и да приема решения, които са добри за народа. Какво толкова сложно има?! Оказва се… Разбрах, значи им трябва ментор и добър селекционер и треньор. Да, селекционерът е българският гласоподавател. Ами селекционерът е българският гласоподавател, да. Да, така, е, права сте. Кажете ми, имам още няколко важни въпроса, знам, че не са за един разговор. На българина – той си го тълкува така: на мен ми е забранено да се произнасям по важни теми, като това дали да бъдем в НАТО, Европейския съюз и т.н. Става въпрос за международните договори, ратифицирани от нашата държава. Това, естествено, тези ограничения произтичат – поправете ме, ако бъркам – от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното управление, от Конституцията н България, от международните договори и т.н. Трябва ли да има промени в това българин да може да се изказва и по важни теми или си харесвате на жаргон Закона за референдумите? Искате ли сега да си припомним, че през 2016 г. българският избирател беше поканен от г-н Слави Трифонов да се произнесе за референдум по шест въпроса и този референдум тогава не беше успешен с 20-30 хиляди гласа. За 20-30 хиляди гласа той не стана задължителен. Аз ще ви припомня кои бяха шестте въпроса в референдума. Те в крайна сметка останаха три, защото Конституционният съд отмени три от тях, но аз ще ви припомня шестте. "Искате ли субсидията на партиите да бъде намалена на 1 лев?“, "Искате ли да избирате депутати мажоритарно?“, "Искате ли да ги избирате с електронно гласуване по интернет и искате ли гласуването да бъде задължително?“, "Искате ли полицейските шефове да бъдат избирани пряко?“. Тези въпроси в своята сума, своя сбор представляват взрив на държавата. И аз това съм го казвал и от парламентарната трибуна и няма да се уморя да го казвам. Това беше план, това беше концепция за разрушаване на държавата. Вие представяте ли си какво означава мажоритарни избори без партии? Защото вие, ако оставите партиите без финансиране, те просто ще се закрият. И значи, че ако дадете, друг някой ни даде едно куфарче с много пари, ставаш си депутат и рискът е да гласуваш само лобистки закони. Знаете, че има местни общности, които за съжаление, по икономически причини да кажем са доминирани от някакви местни заможни хора и то е ясно, че в тези общности само тези заможни хора могат да бъдат избрани за народни представители. Ние това ли искаме? Това ли искаше Слави? Щяло да бъде демокрация. Ама как ще е демокрация?! Кой носи отговорност, кой носи политическата отговорност? То щеше да стане без предел. Или полицейски шефове ще избираме – ами нали пак същите хора ще ги избират тези полицейски шефове и тогава България става феодална държава. Тя ще бъде раздробена на 263 или там 267 местни феодални владения. Това беше взрив. И между другото, родната ми майка – говорим си с нея, миналата година беше, и тя ми казва, майка ми "Аз гласувах на референдума на Слави“. Викам – защо гласува на референдума на Слави? "Ами де да знам – вика, стори ми се интересно“. Ама викам – ти даваш ли си сметка какво щеше да последва? "Ами – вика, да ти кажа честно, не. Ей сега – вика – ти, като ми го обясняваш, го разбирам, ама тогава – вика – ами хайде, Слави иска да променя системата, дай да я променяме“. Ето това е, това е мнението ми за тези стихийни референдуми. Разбрах ви. Нали разбирате колко е лесно един популист, разполагащ с медийна мощ, да тласне обществото в една посока на саморазрушение? И накрая да стане, че "няма верно такава държава“. Два въпрос, имаме две минутки… Да, да, права сте, права сте, да – щеше да стане "Няма такава държава“. България ще даде военна помощ на Украйна и България е в еврозоната от 1 януари 2024 г. Има хора, които наистина – и то не са малко на брой, г-н Чолаков, които се притесняват много и от двете теми. Едната е новината от днес, другата е какво ни чака и финансово. Ще ни вкарат ли във война и ще ни вкарат ли в тотална бедност? Какво ще им кажете? По първия въпрос, да ви кажа – според мен и тук пак се създава една малко такава паника, изкуствена. Нека да ви го кажа така: ние, българите, трябва, освен да започнем да мислим в причинно-следствени връзки и да мислим какви биха били последствията от едно или друго популистко предложение, като например дай да увеличим държавния бюджет и да раздаваме пари. Нали ви е ясно, че колкото повече увеличаваме държавния бюджет и раздаваме пари, толкова повече фалитът на тази държава предстои и тогава няма да има пари за никой. Даваме оръжия на Украйна – олеле боже, ще започне война! Ние имаме съюзнически задължения, ние сме членове на НАТО и сме подписали договор. И другото, което трябва да научим, е, че договорите трябва да се спазват. Защото вижте, България в момента от година и половина насам е нелоялен и непредсказуем съюзник в НАТО. Това стана благодарение на служебните правителства и на правителството на Кирил Петков. На нас не ни вярват. Най-нормалното нещо е една страна, която има съюзнически ангажименти, да даде знак, че е солидарна с общата политика на съюза, в който участва. Ние от една година и половина все едно, че не сме членове на НАТО. Ние се държим като някакви, дето – дайте да де снишим тук да мине бурята. Извинявайте, ама тази недостойна политика на Тодор Живков ни направи така, че ние да сме държава, която да се срамува от себе си още тогава, да се снишим да мине бурята. Това не е политика на достойна държава, не е политика на достойни хора. Всички на НАТО дават оръжия на Украйна, защото тя е нападната страна и е жертва. Ако бъде нападната членка на НАТО, целият съюз ще я защитава. Кой ще обяви война на България? Как ще стане тая работа? Това нали означава директно Трета световна война? Това е абсурд! Въпросът е, че ние бяхме длъжни още в началото на военните действия да дадем знак на солидарност и досега се снишаваме, за да мине бурята. Мисля, че днес просто дадохме знак на нашите партньори в НАТО – това са 30 държави, че те могат да разчитат на България като лоялен съюзник и като солидарна държава, с общата политика и с общите виждания. Минутка имаме. Кажете за еврото – готови ли сме от 1 януари 2024 г.? Казахте, трябва да си спазваме договорните отношения – така е на хората, които се притесняват. Ами вижте, то и това е договорно отношение. Ние още с приемането си в Европейския съюз сме се ангажирали и ние сме поискали да приемем еврото, и хората са казали – добре, приемете го. Сега ясно е, че в тази икономическа ситуация е добре да сме в… Одеве използвах примера с малката лодка, която ние клатим – докато ние си клатим малката лодка, няма да е лошо да се качим на големия кораб, който няма да потъне. Защото докато си клатим лодката, можем… да. Мисля, че ме разбрахте. Благодаря ви, г-н Чолаков. Благодаря и аз. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
