Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Проф. д-р Васил Яблански: Пациентът може да се изправи на крака часове след смяната на тазобедрена става | ||||||
| ||||||
Казвам добре дошъл на проф. Васил Яблански. Здравейте и благодаря за поканата. Поводът за нашата среща е нов протокол за ранно възстановяване при операция за смяна на тазобедрена става. Онова, което привлече вниманието ни е, че раздвижването на пациента става много бързо след самата операция. Звучи магично на фона на това, което знаем до момента, вие се оказва, че сте магьосникът. Какво е различното при този нов протокол, професоре? Различното е, че при този протокол създаваме условия за максимално бързото възстановяване на пациента след такава операция. Почти всички хора, дори и масовата публика, много добре знаят за операцията за смяна на тазобедрената става и необходимостта от нея. В годините тази техника се разви успешно. Всяка следваща година или петилетка или десетилетие, хирургичната техника се усъвършенстваше все повече и повече. От около година в световен мащаб, в Съединените щати и Западна Европа, тази хирургия започна да се прилага като еднодневна хирургия. При еднодневната хирургия човек може да дойде сутринта в болницата, да постъпи, да бъде опериран и да бъде изписан вечерта. Ето затова казах, че звучи магично. Това се дължи на самия вид операция или на ставата, която се поставя, на импланта? Комплексно е. Всъщност това ни даде мотивация да приложим този протокол. Аз в личен план мога да кажа, че когато започвах кариерата си като млад ортопед, тези операции бяха изключително редки, правеха се в 2-3 центъра. Бяха изключително тежки. В онези години се извършваха през огромни разрези, беше необходимо преливане на големи количества кръв на пациента. Извършваха се от екипи от 4, понякога 5 човека. Сега това може да бъде извършено в рамките на един ден. Аз не казвам, че ние го извършваме в рамките на един ден, тъй като в България изискването на клиничната пътека за смяна на тазобедрената става е болният да има 6 дни престой в болница. Но ние полагаме всички усилия да го направим така, че ако искаме, да можем да изпишем човека в рамките на същия ден. И тук връщам на вашия въпрос, на какво се дължи това? Това се дължи на комплекс от фактори, които, ако трябва да обобщя, в четири основни групи са:На първо място, това е използването на т.нар. “мини инвазивни достъпи" до ставата. Това са достъпи с възможно най-малкия разрез, през който могат да бъдат осъществени. На второ място е използването на техники и медикаменти, които ни позволяват да извършим тази интервенция, без да има каквато и да било нужда от кръвопреливане на пациента. На трето място е естествено използването на възможно най-съвременните импланти, които да гарантират продължителното добруване на ставата. На четвърто място е много прецизният контрол на болката, която изпитва пациентът, и много ранното му изправяне или ранно започване на рехабилитация. Има ли пациенти, за които прилагането на този протокол е неуместен и за тях бихте препоръчали традиционната операция? Има и такива пациенти, този протокол не е подходящ за всички. Не е подходящ за пациенти, които имат някаква значителна особеност в структурата на тазобедрената си става. Например имали са заболяване в детска възраст, което е довело до деформация на самата става на пациента. Това изисква по-обширен достъп до нея, не можем да приложим мини инвазивни достъпи, не можем да бъдем толкова оптимисти за бързото развитие на възстановяването. Друга група пациенти, които не са подходящи за този протокол, това са пациентите със свръх тегло, по-пълни, по-тежки. Мини достъпи при тях биха били трудни, поради по-голямата дълбочина на ставата. Изправянето им още в същия ден също би било затруднено, поради факта, че дори физически те не са особено атлетични. Така че тези две групи не са подходящи. Всички останали са подходящи за прилагането на този протокол. Как преминава цялостната процедура по рехабилитация след операцията? Изправяне още в същия ден след операцията, в момента, в който това е възможно. Имам предвид след отзвучаване на симптомите от анастезията, която прилагаме. В общи линии това е може би 2-3 часа след завършване на операцията. Изправяне, естествено с помощни средства. След операцията един месец така или иначе препоръчваме на пациентите да ползват помощни средства, но не в този строг стил, който е познат досега. В общи линии месец след операцията се виждаме за контролен преглед, в който даваме пълен картбланш на пациентите да преминат към нормален начин на живот. В каква степен след операцията пациентът може да се върне към нормалния начин на живот – възстановява ли се на 100% ? Бих казал почти 100% или над 90%. Съществен принос имат първо имплантите, които използваме в наши дни. Съвременните изкуствени стави са по-стабилни, по ниско чувствителни са към движение в крайните отдели на движение на ставата. И това ни дава сигурност да позволим на пациентите да правят повече неща. Ако в миналото се забраняваха категорично силови спортове или агресивни спортове, ние позволяваме. Естествено, подчертаваме, че не е добре човек да изпада в екстремизъм. Но това важи не само за оперирани пациенти, това важи за всеки човек. Всеки спорт, който е по-екстремен или по-натоварващ, носи рискове от травма или счупване дори за неоперирани пациенти. И ако трябва да го онагледя като пример, обикновено казваме - да, може да карате ски, като слагаме едно ограничение - не отивайте на черни писти, което звучи доста разумно и приемливо за повечето от тях. Възможно ли е поставената изкуствена става да бъде, така да се каже, отхвърлена от организма, да не бъде приета? Възможно е в много редки случаи, но отхвърлена като понятие е доста широко. Тук не говорим точно за отхвърляне, говорим за един от рисковете при ендопротезирането или това е най-често рискът, свързан с инфекция на импланта. Знаете, че при всяка хирургия, независимо каква е тя, рискът от инфекция не е 0%. Не съществува такава хирургия, където и да било по света, дори в развитие западноевропейски страни, Съединените щати и други, този процент си е наличен и се рапортува. Така че това, може би се влага в повечето случаи, когато някой каже “отхвърляне на ставата". Именно, за да намалим този риск на възможния максимум, използваме предварителен скрининг на болните. Дали те са здрави, дали са в добро общо състояние, дали имат някоя хронична инфекция, на която са носители и поемаме риск да се прехвърли върху импланта. Както и полагаме максимални усилия за създаване на една абсолютно стерилна среда, в която оперираме. Залите, в които оперираме, са изключително стерилни, не ги използваме за друг вид хирургия. Така че този риск също бих казал е в много нисък процент и обикновено това се влага в термина “отхвърляне на ставата". Като говорим за рискове, трябва ли възможно най-дълго да се отлага този вид операция? Това е въпрос, който много често ни задават пациентите, казват “спешно ли е", “трябва ли веднага". Естествено, има някои случаи, които бих определил като спешни. Това са случаите, когато има счупване в областта на тазобедрената става. Знаете, има такъв тип, които са наречени "старчески“ - фрактури на хора в напреднала възраст. Тогава операцията е по-добре да бъде извършена във възможно най-кратки срокове. А когато говорим за коксартроза или артроза на ставата, което е дегенеративно заболяване, тогава нямаме такава силна спешност. Много пъти на пациенти отговарям така: това не е животозастрашаващо състояние, както би било примерно, в кардиология или кардио хирургия", за да кажа “идвайте утре, защото иначе има опасност за живота". Но пък и не бива да бъде отлагано прекалено дълго, тъй като, ако човек живее с повредена става, мускулите около нея започват да изпадат в състояние, което се нарича контрактури или скъсяване на мускулите. В тези случаи рехабилитацията след операцията е малко по-предизвикателна, ако е чакано прекалено дълго време. Качеството на имплантите достатъчно добро ли е? Съизмеримо ли е с това, което се използва по света като цяло? Абсолютно съизмеримо е. Имплантите, с които работим, са активни като приложение в цяла Западна Европа и Съединените щати, ако мога да ги ползвам като референт. Това са импланти на водещи фирми, категорично доказани, големи фирми, които не могат да си позволят компромис с качеството. А и повечето от тези фирми ежегодно инвестират изключително големи ресурси в усъвършенстване на моделите, които се използват в нашата практика. Тук идва и въпросът, достъпна ли е този вид операция у нас? Бих казал, че е достъпна от медицинска гледна точка, от финансова гледна точка тя не е дофинансирана. Здравната каса поема частично, една неголяма част от цената на импланта. В годините продължаваме да настояваме и да приканваме Здравната каса да преосмисли тази политика. И аз вярвам, че в близките години това ще бъде решено. Към момента със сигурност има доплащане от пациента за импланта. Предимно възрастни хора ли са тези, на които се налага този вид интервенция? Можем да кажем предимно да, предимно хора на 60 плюс, говорейки особено за дегенеративните заболявания. Но за съжаление, в последните години забелязваме все повече млади хора, които имат нужда от ендопротезиране на тазобедрената става. И това е най-вече свързано с едно коварно заболяване, което се казва асептична некроза на главата на бедрената кост. Обяснението защо в последните години го наблюдаваме? По време на Ковид кризата имаше много агресивно лечение на пациенти с вируса. Може би донякъде, заради истерията, може би донякъде, заради типа на вируса и последствията от заразата в началото на пандемията. Пациентите бяха лекувани с много ударни дози на стероидни препарати, които донякъде могат да бъдат подозирани като причина за развиването на това състояние. За съжаление, в последните 1-2 години имаме все повече млади пациенти, които имат нужда от ендопротезирне. Какъв живот трябва да водим, за да не стигаме до тези операции. Какви са вашите съвети? Съветите обикновено са да поддържаме нормално тегло, да се практикуват спортове, които не са изключително агресивни. При жените, на възраст над 45-50 години, е строго препоръчително да следят състоянието на костната си структура и да я поддържат в добра кондиция. Знаете за заболяването остеопороза, което го има и при мъже, естествено, но при жени е по-често срещано, заради хормонални изменения, които настъпват в тази възрастова група. И не на последно място, при най-малки съмнения, уместно е да търсим консултация с лекар. Росица АНГЕЛОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
