Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Проф. Трендафил Митев за възраждането на Македонския научен институт | ||||||
| ||||||
И така се стига до 23 декември 1923 година, когато в една от залите на Софийски университет под ръководството на проф. Милетич ще се събират някъде към 50 души видни, водещи представители на българската наука, дипломация, обществени деятели, които полагат основите на Македонския научен институт. И в продължение на четвърт век до 1947 година Македонският научен институт се утвърждава като една от най-значимите обществено-научния академични организации в България, които дават съществен принос за защита на историческата истина, за културата, езика, историята, политиката, етнографията на българите в Македония", разказа още проф. Митев за историята на научния институт. През втората половина на 40-те години обаче в София поема властта Българската комунистическа партия, която по националния въпрос поради сложността на международната обстановка след Втората световна война допуска фундаментална грешка: възприета е идеологията на Коминтерна за създаването на нова македонска нация, поради което и институцията, която защитаваше истината за българската национална принадлежност на славянското население в Македония, става така да се каже излишна в новото общество, поясни проф. Митев. Така именно, през 1947- ма година Македонския научен институт постепенно е закрит, а неговото богато литературно богатство, над 4000 тома, плюс документация, плюс народни носии, всичко, което е било събрано като етнографски материал, е било дарено буквално безвъзмездно на новосъздадената тогава Македонска академия на науките, откъдето си тръгва и развитието на този център на балканската култура. "Поради тази причина през 60-те години българската научна общественост не можеше да приеме тази погрешна политика по националния въпрос и в края на краищата след прословутия Мартенски пленум, през 1963 година, комунистическата партия се отказа, осъди тази политика, и през 60-те години в България започна едно възраждане, едно връщане към истината за историята на българите в Македония. Така в Историческия факултет на Софийски университет, в Института за исторически изследвания при БАН, постепенно се оформи една не многобройна, но представено от солидни учени група или по-скоро така се каже направление, което изследваше борбите на българска народ за свобода и национално обединение. Така че когато стана промяната на 10 ноември на практика в България имаше обективни предпоставки, за да се тръгне към възстановяването на Македонския научен институт. То не стана много лесно, защото все още властта се намираше в ръцете на опитващата се да се реформира Българска социалистическа партия, но инициативата за възраждането и възстановяването на Македонския научен институт се пое от проф. Димитър Гоцев, който тогава беше председател на Съюза на македонските културно-просветни дружества. Когато обаче стана ясно, че между нас учените са говори за възраждането на Македонския научен институт, проф. Гоцев трябваше да проведе една няколкомесечна тежка борба, имаше няколко срещи с министъра на вътрешните работи, имаше срещи и разговори с новия лидер на БСП Александър Лилов", посочи проф. Трандафил Митев. Обикновено се е опонирало, но със своята академична толерантност и умението да убеждава Димитър Гоцев доказал, че целта е да се възстанови един обществено научен академичен център, който да защитава българските национални интереси, защото Югославия вече се тресе, националният проблем на Балканите престои да се активизира, а българското общество не е било достатъчно подготвено, за да реализира тази дейност. "И в края на краищата инициаторите, начело с проф. Димитров Гоцев, успяхме да извоюваме едно мълчаливо съгласие бих казал да се тръгне към създаването на Македонския научен институт. И така достигнахме до 3 май 1990 година, когато на улица "Пиротска“ № 5, в една от залите се проведе Възстановителното, учредителното събрание на новия Македонски научен институт в София", азказа още проф. Митев. Бил е приет нов устав, базиран изцяло върху принципите на академичната демокрация, на откритостта и колективността в работата, избран е нов Управителен съвет, нова редакционна колегия на основната научна трибуна на института – списание "Македонски преглед“, оформени са основите научни направления: история, филология, по-късно те са дообогатявани, и започва ежедневната борба за възраждането на духовната мощ на Македонския научен институт. Задачата е да се привличат само водещите представители на науката, тъй като българското общество все още проглежда по новому в областта на национално отговорното политическо мислене. "Затова ние поканихме и наши съоснователи станаха водещите учени от онази епоха: академик Христо Христов, академик Димитър Ангелов, академик Иван Дуриданов, професорите Добрин Мичев и редица, и редица още, Дойно Дойнов и т.н., които предадоха един стартов авторитет на нашия институт. Управителния съвет, разбира се, си постави за задача най-напред да създаде надеждност и ритмичност в нашата научно-публицистична издателска и информационна дейност. Започна редовно издаване на списание "Македонски преглед“, по четири тома годишно. Оттогава ако ги умножим по 34 години, вече излязоха някъде към 130-140 тома първокласен научен текст, умножено по 200 страници, това значи хиляди, хиляди страници експертен научен текст беше предоставен. Ние публикувахме само качествени, приносни текстове, защото всеки един от тях се рецензираше минимум от двама водещи специалисти в съответната проблема. И по този начин ние публикувахме дето се казва нещо, което е проверено от експертите. Паралелно с редовното издаване на списание "Македонски преглед“ стартира и периодичното издаване на нови изследователски монографии. Средно в рамките на един управленчески мандат на председателя – около три години, излизаха някъде около десетина книги, което ако се умножи по 34 години, става дума за нещо, за стотици хиляди страници монографичен нов научен. Така че Македонски научен институт се възроди не само като институция, като организационно звено, Македонският научен институт увеличи рязко, обогати още повече национално отговорното политическо мислене и осигури на българското общество мощен информационен ресурс", разказа още проф. Трендафил Митев. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
