Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Проф. Минасян: Мястото на България е в Еврозоната, но докато сме толкова далеч от европейските цени, включването ни не е благоприятно | ||||||
| ||||||
Намаления на годишната инфлация отчете Националният статистически институт (НСИ). Годишната инфлация за февруари 2023 година спрямо февруари 2022 година е 16%, отчете още статистиката. Тя намалява с 0.7% спрямо предходния месец. Казвам добър ден в ефира ни на проф. Гарабед Минасян. Добър ден. Проф. Минасян, очаквано ли имаме този спад? Ами да, да. То постепенно и непрекъснато ще бъдем свидетели на такова успокояване на цените. Но не трябва да забравяме, че просто цените се покачиха на по-високо равнище. И това, което ще означава евентуалното намаление на цените да речем в непосредственото бъдеще, ще означава, че ще се задържим общо взето къде по-малко, къде по-сериозно на по-високото равнище на цените. Т.е. преди сме имали някакво ценово равнище, след това през 2021 и 2022 година се качихме на по-висок етаж, и сега евентуалното намаление означава, че ще се задържим на този етаж, а няма да катерим по-нагоре до по-високите етажи. През февруари поскъпването от 0.8 на сто, най-голямо е повишението на цените при краставиците, пипера, лука, доматите също така, а при нехранителните стоки при мобилните телефонни услуги. Проф. Минасян, как си взаимодейства днес търсенето и предлагането? Ами вижте, то винаги ще има някакви такива стоки, при които цените ще растат по-бързо, и други стоки, при които цените ще се задържат. Това, което историята показва, че винаги в ситуации на кризисно изменение някакво в икономиката, първите стоки, които реагират ценово, са хранителните стоки. И след това с времето цените на другите стоки постепенно догонват равнището на повишение на цените. Сега, що се касае до изменението на хранителните цени, специално цените на хранителните стоки сега, специално в момента, то се възприема доста болезнено. И в това отношение правителството някак си демонстративно започна да провежда някакви акции. Всъщност, всичко това, което правителството сега твърди и бие барабана, че прави, това трябваше да бъде направено и е редно да бъде направено, задължение е на правителствени организации. Тези правителствени организации са: Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Всичките тези там нелоялни търговски практики, които се установиха, и които ги чуваме едно след друго, те действително съществуват, но те трябваше да бъдат задължително, това е задължение на тая правителствена организация, именно КЗП, и те би следвало да го направят това нещо редовно, регулярно да ходят по всичките тези магазини, да ги проверяват, а не всичкото това нещо да се извършва кампанийно. Сега изведнъж правителството се сеща за някакъв вид такава проверка, и тръгва по магазините като казва: "Вижте колко много мисля за вас“, а всъщност, тези организации, които се финансират от парите на данъкоплатците и специално са създадени за това, те не си вършат работата. Така например сега си спомням, че имаше едно интервю на отговорен фактор от КЗП, и той беше запитан защо да речем комисията не е проверила еди каква си нелоялна практика, която е ясно, че съществува, отговорът на това отговорно лице беше, че те не са получили конкретен сигнал за това, и затова не са реагирали. Всъщност, не е необходимо те да получават такива сигнали – те са хората, които не трябва да стоят в кабинетите си, да кръстосват крака и да пият кафе, а да обикалят непрекъснато по всички магазини, и големи, и малки разбира се, и да проверяват дали има такива нелоялни практики, и своевременно да реагират и да санкционират, ако има такива неща. А сега изведнъж правителството се сети да покаже на народа колко е добро и колко хубаво си върши работата, и колко много мисли за хората, и хукна по магазините, което не е работа на правителството като цяло, а е работата на правителствени организации, конкретни специализирани. Вчера финансовият министър Росица Велкова обяви проектобюджет и промяна евентуално на данъчната политика. Как коментирате това предложение? Аз детайлно се запознах с изложението на министърката на финансите, и това, което е моето мнение, не е мигновено, обмислено е, че това, което чухме, беше чиста пародия на макроикономическо управление. Когато се правят такива изявления, когато се предлагат такива решения общо взето на макроикономическо равнище, нещо, което засяга въобще цялата държава и всички граждани, всичко това нещо трябва да бъде съпроводено от конкретен анализ. Да се покаже какво е било досега, по какъв начин мерките, които са предприети, са въздействали, дали резултат или не дали резултат, по какъв начин как се изменят отделните показатели дали това е хубаво или не е хубаво, и следствие на това да се предвиждат определени решения, които да подсилят евентуално позитивните ефекти и да потиснат евентуално негативните ефекти. Нищо такова няма. Нищо такова няма в това, което министърката говори. Чули-недочули, разбрали-недоразбрали, оценили-недооценили, важното е някак си да се демонстрира активност, да не се стои със скръстени ръце, ей така да направят нещо просто така, за да могат да отчетат след това някаква дейност. Няма никаква дума за оценка на ефекта от предприетите от самите тях мерки миналата година. А тези мерки не бяха малки, бяха много спорни и въпреки това бяха предприети от тях. Нито за данъчната система – променят се данъчни ставки, след това тези данъчни ставки отново се връщат, предлага се да се върнат отново на старите равнища. Нищо не се говори за данъчната система като цяло изобщо – дали и доколко данъчната система съдейства за ускоряване на икономическата динамика или за въвеждането на социална справедливост, към по-голяма социална справедливост. Да, какво е вашето мнение? Нищо не се говори за колосалното изтичане на местни капитали в чужбина и по какъв начин те въздействат върху вътрешното икономическо развитие. Дали и по някакъв начин този негативен ефект може да се потисне и да се използват тези наши собствени български капитали, които се използват тук, вътре в страната, за развитието на нашата собствена страна. Нищо не се споменава също и за практиката на Министерство на финансите да планира някакви капиталови разходи и да не ги изпълнява систематично. Например за миналата година бяха планирани някъде около 8.4 млрд. лева капиталови разходи, от тях са изпълнени едва 2/3, и при това 2/3 капиталови разходи, които са изпълнени, почти половината и повече от половината от тях отиват за ремонтни дейности. А такива основни дейности капиталови и инвестиционни, които са свързани с публичните финанси, като заздравяване на пътища да речем, за инфраструктурни проекти различни от различен характер, както за здравеопазване, така и за образование, така и за култура, и за спорт, и за военни дейности ако искате – нищо такова не се говори, въобще не се споменава, и въобще не се анализира, сякаш ей така всичко пада от небето. Още нещо, ако ми позволите да кажа. Да. Преценявам мигновената реакция на БНБ (Българска народна банка), която беше тиражирана от сериозни медии, като недостойна. Не е ясно чие е това е мнение, изразено от БНБ, дали е на говорителя на БНБ, дали е на управителя на БНБ. За какво става въпрос, за кое мнение на БНБ? Значи, БНБ реагира много остро, като спомена, че тези преценки, които се правят, некомпетентни, безотговорни по отношение на промяна на курса на лева и т.н. Та, мисълта ми беше, че не е ясно чие е това мнение – на говорител на БНБ или на управителя на БНБ, или на Управителния съвет на БНБ, или на подуправителя. Просто някой някъде в БНБ го е казал това нещо. БНБ общо взето се държи демонстративно настрани от правителството и се интересува единствено от своето собствено спокойствие, гледа не би нещо да се засегне и да поразклати малко заплатите, които те получават. Същевременно, нека и това да ви кажа, което винаги остава в сянка, загубите от стопанисването от рекордните брутни валутни резерви на страната, които сега се оценяват някъде на около 35 млрд. евро, които се стопанисват от БНБ, систематично водят до загуби. Загуби от инвестирането на брутни валутни резерви в чужбина. И тези капиталови загуби се оценяват от самата БНБ за миналата година на 164 млн. евро. 164 млн. евро загуби за поддържането на брутните валутни резерви, които са изработени тук, вътре в България, които са в размер на общо 35 млрд. евро, поради неблагоприятното съотношение на лихвени равнища и т.н., но чисти загуби за България в размер на 164 млн. евро за миналата година. Ако вземем за 2017-2021 година загубите от поддържането на брутните грамадните, рекордните брутни валутни резерви се оценяват на 450 млн. евро капиталови загуби. И нищо не се споменава за това, никой не го коментира, никой не се замисля за това дали е редно да харчим пари за поддържането на тези средства, които ние сме си ги изработели тук, вътре в страната. И защо, проф. Минасян, се случва всичко това? Кой има изгода? Не е въпрос на изгода, а е въпрос на компетентна оценка и въпрос на отговорност, на поемане на отговорност. Затова, защото решенията, които трябва да се вземат, за да се коригират тези негативни ефекти, са много съществени и много отговорни. Те са свързани също и с включването ни в Еврозоната, което трябва да стане задължително. Аз лично преценявам, че мястото на нашата страна е задължително в Еврозоната. Но ние трябва да се включим в Еврозоната тогава, когато сме достатъчно подготвени, за да бъдем относително равностойни, еквивалентни, да говорим на един и същи език със страните, които са в Еврозоната. Как оценявате към настоящия момент работата на държавата ни в тази посока? Абсолютно недостатъчна. Ние не сме готови за включване в Еврозоната. Нека един друг факт да ви кажа, който въобще също не се забелязва. Ако вземем например валутната структура на депозитите у нас, във валутната структура на депозитите, тези депозитите, които всички ние поддържаме, населението и фирмите, 2/3 от валутните ни депозити са номинирани в левове, 2/3. Същевременно Хърватия, която се включи от тази година, във валутната структура на депозитите на Хърватия едва някъде около 25-26% до 28% от депозитите са в местната валута, останалите са в евро. И е редно когато и както практиката показва, когато една страна се готви да се включи в Еврозоната, по естествен начин хората и населението да се придвижат и да преформатират своите ангажименти, задължения в евро. Но това тук не става. И въпросът е защо не става? И ако вземем например валутната структура на инвестициите, там левовата съставка е още по-голяма, някъде около 3/4 от инвестициите в България са в евро. И ние се готвим автоматично да се превключим към Еврозоната. Въпросът е защо хората тук предпочитат да държат своите спестявания и да оперират в левове, а не в евро? И това е нещо, което всъщност означава гласуване на целия български народ – всеки гласува с лева си. И общата преценка, такава, каквато аз давам, че българинът все още не е дошъл в състояние да приеме Еврозоната като свое собствено място, да речем, където той да оперира и да живее. И въпросът е защо е така? Да, съгласна съм. Може би няма достатъчно информация и българите наистина не знаят какво ги очаква. Не е само до информацията. Защото всички ние пътуваме в чужбина и имаме тази възможност в чужбина, да виждаме как хората живеят там, да виждат какви са цените там, да виждат какви са доходите там, и неизбежно правим сравнение с тези факти, които ги виждаме, и с които живеем тук. И естественият страх на българина е, че при включването ни в Еврозоната по автоматичен начин нашите вътрешни цени ще догонят европейските цени. Нека и това да ви кажа, че равнището на българските цени, на нашите цени тук, в България, към настоящото време е някъде около 55% от средноевропейското равнище на цените. Това равнище не може да остане така. То рано или късно трябва да догонва европейските равнище. И догонването на това равнище ще стане единствено и само, няма друг начин, чрез по-висока инфлация у нас в сравнение с Еврозоната. И въпросът е кога да стане това нещо? Дали да стане преди включването ни към Еврозоната или след включването ни към Еврозоната? Ако това нещо стане след включването ни към Еврозоната, всички недоволства у населението ще се натоварят върху Еврозоната, и ще кажат, ще излезе, че Еврозоната и Европа е виновна за това, че нашите цени се качват. И оттук нататък разбира се винаги ще намерят тарикати, които ще яхнат тези недоволства, и не е ясно по-нататък накъде ще избият нещата. Докато това, което е задължително да се направи преди, както показват и включването, историята на включването на източноевропейски страни към Еврозоната, например Хърватия, която се включи на 2023 година, тази година в Еврозоната, равнището на цените в Хърватия се оценява на около 70% от европейското равнище. Такова е било равнището на всичките други страни от Източна Европа, които са се включили към Еврозоната своевременно, това е на Словакия, Естония, Латвия, Литва и другите държави. Докато сме толкова далеч от европейските цени, включването ни към Еврозоната не е благоприятно. Толкова повече, че когато наблюдаваме какво става с капиталите в България, виждаме една много неприятна картина, тази неприятна картина е свързана с масовото, мащабно изтичане на български капитали в чужбина. Например за миналата година от България са изнесени чисти капитали в размер на 10 млрд. евро. 10 милиарда български пари, изработени тук, в България, са изнесени директно в чужбина. А инвестициите вътре в страната са някъде около 13 млрд. евро. Значи виждате, инвестициите са 13 млрд. евро, а 10 млрд. евро се изнасят навън в чужбина. Въпросът е защо се изнасят? Докато ако съумеем да използваме тези пари, да речем 1/3 от тези пари за развитието на нашата собствена страна, нещата ще изглеждат значително по-различни. Проф. Минасян, много ви благодаря за това интервю и за вашия коментар по тези теми, които касаят наистина нашето общество. Благодаря ви. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 526 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/88 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
