Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Проф. Красимир Петров: Въпрос на време е покачването на лихвите да спука балона на имотния пазар у нас | ||||||
| ||||||
Той обясни, че лихвите по ипотечните кредити в САЩ скачат от 2,8 на 8% и това детонира жилищния пазар там. ЕЦБ вдигна лихвите с 3-4%. От 2022 г. имотният балон на много места по света вече се пука. "Пълен, тотален крах и абсолютна икономическа, социална и банкова катастрофа в Швеция. Там вече банкрутираха десетки строители. В Стокхолм цените на жилищата за 12 месеца са се сринали с 22%. Ситуацията във Франкфурт също е трагична – 16% тотален срив. В Торонто има срив от 15%, в Амстердам – 14%, в Лондон – 14%, в Мюнхен – 14%, в Сан Франциско – 11%, във Ванкувър – 11%, в Сидни – 11%, във Варшава – 9%. Стабилни дестинации като Хонконг също имат 7% спад“, изброи икономистът. Въпрос на време е покачването на лихвите да спука балона на имотния пазар и в България, допълни той. "Когато се пука един балон, той не се пука за една година. От 1991 до 1997 г. има седем години спад в цените на жилищата. От 2009 до 2014 г. има пет поредни години спад на цените“, обясни проф. Красимир Петров. Той припомни, че от 1998 до 2004 г. се наблюдава плавен и умерен ръст на цените на имотите. През 2004 г. се заражда балонизацията на жилищния балон в България, която продължава до кризата през 2008 г. "Големият взрив тогава продължи с луди темпове нагоре. Влизаха огромни чужди капитали в българската икономика. Капиталите се преналиваха през валутния борд, той съответно генерираше пресни левове, които се депозираха в българската банкова система, което водеше до изкуствено занижени лихви. Тогава европейските лихви бяха особено ниски и българските банки можеха да взимат допълнително и от майките банки заеми по ултраниски лихви, които с малка надбавка да дават на българските кредитополучатели под формата на ипотечни заеми. Резултатът беше 20-, 30-процентни годишни ръстове на кредитирането, което съответно водеше до 20-, 30-процентни скокове в цените на жилищата“, обясни икономистът. Цените на жилищата се сриват по време на кризата 2008-2012 г. с 25 до 50% в различните части на страната, или кумулативен спад от 30-35%. "Фалитът на КТБ през 2013 г. подплаши много хора, които до този момент смятаха, че парите им са абсолютно сигурни в банковата система. От 2014 г. хората започнаха да вадят парите от депозитите си и да купуват жилища, което зададе следващото дъно и 2018-2019 г. балонизацията стана очевадна. Банките започнаха да дават агресивно кредити и в резултат на това жилищният пазар започна да се балонизира. Миналата година бяхме в късната фаза на балона на жилищата, а 2023 г. вече сме във фазата на издишането“, поясни проф. Петров. Той смята, че е възможно след две години цените на имотите у нас да паднат до 30-40%. Високата ликвидност на банките у нас е причината за бавните темпове, с които се вдигат лихвените проценти. "Големият въпрос е откъде идва ликвидността на банките в България. Оказва се, че разковничето е българската държава. Вместо да вземе 3% заем от българска банка, държавата взима по 5% външни заеми и ги депозира в българската банкова система. Похарчването на тези пари от държавата означава наливане на парите в банковата система. Държавата налива огромно количество пари чрез външни заеми и чрез еврофондовете. Това за момента помпа колосалната ликвидност, която на принципа на валутния борд все още държи банковата система ликвидна“, обясни експертът. България обаче няма как да остане "островът на най-ниските лихви в света“ за дълго време. "Ние винаги се движим с половин до една година закъснение, но рано или късно нещата се случват в България“, допълни проф. Петров. По официални данни на "Евростат“ в третото тримесечие на годината икономиката в еврозоната се е свила с 0,1%, т.е. вече навлиза в икономическа рецесия. Геополитическите фактори оказват съществено влияние върху световната икономика, отбеляза икономистът. Военните конфликти в момента вещаят второ покачване на инфлацията, смята той. "В средносрочен и дългосрочен аспект всяка война винаги води до инфлация на материали, ресурси и храни. Огромното количество ресурси, които могат да бъдат използвани за производствени цели, отиват за войната, а държавите печатат пари, за да се финансират. Историята показва, че инфлацията може да се качи от 6 до 14%. За държавите, които са дисциплинирани, като Германия например, тя може да е сравнително ниска. За други, като Аржентина, Бразилия и Мексико, тя може да е 30 до 100% годишно. Сега е много вероятно заради предстоящите избори, заради войната и колосалните бюджетни дефицити на САЩ да имаме второ израстване на инфлацията, което означава стагфлация – икономическа стагнация или рецесия в комбинация с инфлация, което е два ужаса в едно“, прогнозира проф. Петров. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
