Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Проф. Коларова за премахването на студентските такси: Оценката на въздействието в момента е пропагандистка | ||||||
| ||||||
Проф. Коларова, идеята за премахването на таксите не се възприе еднозначно и радушно от българското общество и заинтересованите страни. Имаше разнопосочни реакции. Беше направена може би една от първите крачки за осъществяването на тази идея, а именно на ниво правителство. Какво провокира според вас желанието за тази на пръв поглед много социална мярка? Първо искам да кажа, че мотивите на правителството може да са били различни. И със сигурност са различни, когато е внесено това предложение. Единият от аргументите беше свързан с инфлация, с бюджетния дефицит и въобще критериите за Еврозоната, спомням си, че и такива аргументи имаше. И въобще, в края на краищата по един начин политиците аргументират някаква своя инициатива, в случая това е законодателна инициатива. Другото нещо, което е важно да подчертая, че самите заинтересовани страни, преподавателите в различни университети и студентите, разбира се, може да имат различна позиция и различно мнение. Например, аз имах много ясно мнение по този въпрос, което обаче може да е въпрос на предразсъдък. Затова, когато започва публичният дебат по повод на такава инициатива на изпълнителната власт, е много важно да тръгнем от нещо, което се нарича оценка на въздействието. Това означава да се посочат много ясно първо резултатите, да се посочат много ясно и аргументирано резултатите, които се търсят с тази мярка. Да се аргументират, защо според правителството, прилагането на тази мярка ще доведе до съответните резултати, това е първото. Второто, което не е по-маловажно, да се коментират последиците от тази мярка, което означава не самия резултат, не ефекта, да го кажем така, последиците от този резултат, които могат да бъдат желани и нежелани, предвидими и непредвидими. Затова многократно сме посочвали, че основният дефицит в българските законодателни инициативи и в законодателната дейност на самото Народно събрание, е именно свързан с оценката на въздействието, която са прави доста формално. И ето дори в момента, в който се оповестява подобна инициатива, аз слушах какво каза премиерът по този повод. Бих казала, че там нямаше абсолютно никакъв анализ на резултатите, с оглед на които се търси въвеждането на тази мярка. Нито пък евентуално, нали вече да не говорим за последици. Въобще нямаше онази оценка на въздействието по критериите, по които се прави навсякъде по света. Когато говорим за оценка на въздействието, искам да подчертая, че оценката на въздействието е задължително условие за каквато и да е промяна. Не само в публичния сектор, но и в частния сектор. Аз не знам нито една компания, нито една неправителствена организация, където предложенията не са свързани с подобна аргументация. Първо искам да подчертая, че имаме невероятен дефицит, недостиг на аргументи и на публичен дебат, когато става дума за тази законодателна инициатива на Министерския съвет. Това, което чухме днес от премиера в оставка Николай Денков е, че “мярката е с важни положителни, социални, демографски последствия". От премахването на студентските такси, каза той, ще се възползват 127 000 студенти и докторанти. И двете неща са неверни. Първо какви са тези демографски последици? Какво ще повиши раждаемостта на студентите ли. Какво означава социални? Мислите ли, че семестриалната такса, която е 600 лева на семестър, това е за 6 месеца, по 100 лева на месец, че това е някакъв страхотен социален проблем, който имат студентите? Да се говори за подобни неща, е поне според мен, така бих казала евтина демагогия. Пределно ясно е, че ние имаме проблем с броя на студентите. Ама като се реши проблемът с намаляващия брой на студентите, няма да се реши демографската криза. Не мисля, че ще се увеличи броят на студентите от това, че ще им дадем възможност да плащат с 500 лв. по-малко на семестър. А имаше ли осъществен диалог с вас, преподавателите? Защото вие както казахте, сте част от заинтересованите страни. Допитаха ли се до вас? Ами не, имаше дебати. В Софийския университет повечето от публичните позиции, са с негативна оценка. Обаче искам да кажа, че тяхната негативна оценка не е в диалог, тя може да е предразсъдък. Ако моето мнениене не аргументирано с оценка на въздействието, може да не е адекватно. Защото аз може да съм консервативно настроена, да харесвам ситуацията такава, каквато е и просто да не ми се иска да се промени. Това също обяснява негативна нагласа. Може разбира се, да кажем моите симпатии да са към “Възраждане", което със сигурност не е така, защото имам такива колеги, чиито симпатии са към “Възраждане" и съответно към БСП. И те определено ще са срещу всеки акт на правителството по силата на това, че симпатизират на опозицията, която в момента е радикална опозиция, тя отрича всяко предложение на управляващото мнозинство. Отделно в момента имаме едно правителство в оставка. И едва ли сега е най-подходящият момент да се дебатира този въпрос. Макар че внасянето му в Народното събрание, не означава, че той веднага ще бъде приет. В края на краищата съм пределно наясно, че има нещо като предварително зададен дневен ред, който е свързан с изготвянето на тези предложения, на тези проекти, публикуването им на страницата на съответното министерство. И като изтече едномесечният срок, който е за публично обсъждане, тогава вече се внася в парламента, след решение на Министерския съвет. Така че то може да му е дошъл реда чисто по процедурни причини. Проф. Коларова, иска ми се да направим коментар как точно изглежда решението на МС, защото има вече объркани студенти, хора, които писаха на нашата редакционна поща. Знаем, че предстои решението на кабинета тепърва да бъде разглеждано от народните представители и ресорните комисии. Но ако бъде прието в този си вид, ето какво пише в него, че “таксите за обучение на студентите и докторантите държавна поръчка отпадат през тази академична година". И на следващо място е посочено, че се “Предвижда заплащането на такси от студентите и докторантите да бъде наполовина от вече утвърденият размер за 2023-2024 година". Това точно какво означава, нека сега да се опитаме да го изясним на нашите слушатели. Явно, първо трябва да кажем, че правителството не е решило да отпадне таксата, а правителството е взело решение да предложи. Значи това е предложение от страна на правителството за промяна в бюджета. Тъй като това може да стане единствено и само чрез промяна в Закона за бюджета, доколкото съм запозната. Нали това е нещо, което и аз, честно казано сутринта съм имала лекции, след това имах друг ангажимент, не съм отворила да видя самото решение на Министерския съвет как е формулирано. Но това е решение на Министерски съвет, което няма как да влезе в сила. Разбирате ли, то с акт на Министерския съвет никаква промяна не може да стане. Това е по-скоро предложение на Министерския съвет, което трябва да срещне подкрепа от страна на парламентарното мнозинство. И всъщност ще се изрази в промяна на Закона за бюджета. Вторият момент, който е важен е, че фактът, че така е формулирано означава, че всъщност то се отнася вече за такса, която предстои да бъде платена. А от тази гледна точка, мисля, че таксите, които са за зимния семестър, те вече са внесени. С други думи, това не може да се отнася до студенти и докторанти, които са си платили таксата за първия семестър. Да, защото имаше запитване, сега трябва да ми върнат пари ли? Евентуално, ако го приемат това решение? Аз съм напълно убедена, че те няма как да го приемат толкова бързо. Така, че предполагам, всъщност това е много важно, но то трябва да се види, защото то се отнася до промяна на текст в самия бюджетен закон. И заради това нали, това общо и мъгливо съобщение от страна на Министерски съвет, е доста некоректно. В смисъл то разчита или на свръх информираността на хората, на гражданите или обратното - разчита на липсата на всякаква информация от страна на гражданите и фактически ги въвежда, ако не в заблуждение, то нали в недоумение за какво става дума. Аз си мисля, че вашите слушатели много правилно задават въпроса. И по-скоро в техния въпрос точно има недоумение. Защото има непълна информация. Надявам се, че това не е целенасочено. Много добре знаете каква е дефиницията за дезинформация - дезинформация е частичната информация. Всяка частична информация на практика е дезинформация. Надявам се, че тази частична, непълна информация не е целенасочена. И ние се надяваме да е така. Но честно казано, така поднесена информацията е в рамките на онова, което наричаме дезинформация. Казахте бюджетът, това трябва да се прецени там. Наистина да се съобразят с много неща, тогава дали това решение според вас, е подплатено със стабилен финансов план и стратегии за поддържането на качеството на образованието в държавните университети? Истината е, че когато се внася подобно предложение, то винаги има обосновка. Предполагам, че това предложение не е от Министерски съвет, това е предложение от Министерството на образованието. Когато е направено това предложение, в него е имало обосновка. Първо, задължително трябва да има финансова обосновка. Второ, има нещо, което се нарича съгласувателна процедура. Единият месец, който се дава от формулирането на предложението до обсъждането му и евентуално приемането му на заседание на Министерския съвет, е месец през който всяко едно министерство трябва да изрази становище по предложения проект за решение на Министерски съвет. Това означава, че неизбежно е минало през финансовото министерство. Общо взето няма практика предложение на Министерството на образованието, което няма одобрение от финансовото министерство да мине. Такова нещо аз не знам. Когато съм била служебен министър и за няколкото години секретар на президента по образование и наука и съм следила дейността на министерството, такава практика няма. И от тази гледна точка, ясно е, че тук има някаква съгласувателна процедура с Министерството на финансите. Щом има съгласувателна процедура, тук е ясно, и според мен там Министерство на финансите, може би е водещо, ако става дума за промяна в Закона за бюджета. Защото е ясно, че Закона за бюджета, в края на краищата е от компетентността на Министерство на финансите, в смисъл, че не ми се вярва да се направи промяна в Закона за бюджета, която да е направена от Министерството на образованието. Може само идеята да е дошла от Министерство на образованието, но уточняването на промяната в Закона за бюджета няма как да мине без експертизата, и без активното участие на Министерството на финансите. Така че всичко това е ясно, че има някакво обсъждане. Надявам се това обсъждане, поне част от него да е публично. Но дори и да не е било публично, в смисъл, да не е публикувано на сайта на Министерството на образованието. Имам предвид дискусията или обсъждането на сайта на Министерски съвет, надявам се това да стане факт, в рамките на публичните обсъждания, през които ще мине това предложение, както сред депутатите, така и в рамките на реакциите, които ще има от различните висши учебни заведения. Защото то се отнася до висшите учебни заведения. При това, тук е много важно да се направи разграничение между докторанти и бакалаври и магистри. Защото има разлика и в това. Тук също много е важно да подчертаем, че се прави едно разграничение между редовно и платено - държавна поръчка и платени бройки. Тук може да се каже, че много по-силно се дискриминират студентите, които са платено обучение. До този момент истината е, че имаше разлика между държавна поръчка и платено обучение. Но все пак, и това е един от аргументите “против" това предложение. Трябва да подчертаем, че мотивацията на студентите да кандидатстват за държавна поръчка вървеше по две линии. Първата линия, разбира се, е свързана с по-ниската такса, която плащат. С други думи, хората, които кандидатстват за държавна поръчка, те кандидатстват, имайки предвид, че заплащането ще бъде по-ниско. Но вторият аспект, който е важен, фактът че се плаща някаква такса. Аргументът беше, че един студент, когато плаща такса, той е по-ангажиран с учебния процес. С други думи, веднъж приет като студент, той не гледа на това като манна небесна, като нещо, което е даром. А гледа на това, като на нещо, за което той плаща. Именно и затова са и притесненията, да. Така. Но имайте предвид, че разликата между отношението към учебния процес на моите студенти от преди 20 години и сега е много голямо. Или преди 15 години и сега е много голямо. Защото тези студенти, които в момента имам през последните 5-7 години, те имат изисквания към мен като преподавател. Коментирайки, те казват “ние плащаме пари и искаме по-високо качество на образователната услуга". Така че веднага, когато се говори за възможните последици, възможните резултати... ефектите от това решение са в две посоки. Аз още веднъж подчертавам, че първият резултат, който всички обявиха, че се търси по инициатива на министъра на финансите, забележете, а не по инициатива на министъра на образованието, беше някакви аргументи свързани с инфлация, с въобще някакви такива показатели, които са необходими за Еврозоната. Такъв коментар съм прочела аз в публичното пространство, като тук лично подчертавам, че не съм специалист, не съм икономист, нямам представа от бюджетните решения и различните алтернативните бюджетни решения. Така че знам, че съм чувала това нещо. Това, което мен ме интересува, и наистина това, което е много важно да подчертаем, е балансът между онова, което се нарича социален ефект от мярката и онова, което се нарича качество на образование от мярката. Това, което виждам в това решение, изрично се подчертава, че държавата ще плаща онова, което студентите би трябвало да плащат до момента. С други думи, държавата ще покрие семестриалната такса на студентите, като увеличи субсидията към университетите, която е на основа на единица студент. Това от моя гледна точка е изключително порочно. Защото в този случай, истината е да се анализира баланса в мотивацията на студентите между поемането на отговорност и в края на краищата ангажимента, който е така да кажем баланс между това, което даваш и това, което получаваш. Неотдавна, проф. Коларова, министър на образованието и науката проф. Галин Цоков заяви, че отпадането на таксите за студентите и докторантите национална поръчка, ще бъде национална политика. "Влагаме пари в децата на България и искаме те да останат тук". Кои фактори обаче не се взимат под внимание и тази мярка може да нанесе щети на висшето образование? Дали ще насене щети или не е въпрос на оценка и въпрос на дебат. Това, което аз се опитах да ви кажа до тук, е че всъщност, когато има решение по повод на това предложение, първо от страна на самия Министерски съвет, когато се оповестява публично, би следвало да се фокусират върху онова, което наричаме оценка на въздействието. Която казахте е много повърхностна, или поне не знаем за нея? Тя по-скоро бих казала, че е не само едностранна, тя е малко пропагандистка. В смисъл, няма управленска мярка, която да има само положителни страни. И тогава, когато ти като представител на правителството, оповестяваш своите намерения, подчертавайки единствено и само положителният ефект, който очакваш, който разбира се, още не е получен. Ти се поставяш в изключително неизгодно положение. Подобен тип правителства те са вредни сами за себе си. Защото още веднъж искам да подчертая - няма управленска мярка, която да има само положителен ефект. А тук ни се изтъкват само положителните, да. Няма такова действие на хората, значи, ако човек се замисли за най-елементарните неща, които прави в ежедневието, ще си даде сметка, че няма такова действие, което да е изцяло положително. Както се казва, монетата има две страни. Дето се казва, и Господ, когато е създавал света, не го е направил само положителен, така де. Така е. Такъв тип сравнение, аналогия да кажем. Затова разумното, реалното, което трябва да се направи, е когато се оповестява такава мярка, е да се оповестят и положителните и отрицателните страни. Сега, защо? Защото иначе като отиде в парламента, се получава нещо, което е изключително порочно. Опозицията ще се фокусира само върху отрицателните, правителството ще се фокусира само върху положителните страни. И освен поляризацията се получава вече пълна дезинформация. Това е пълно объркване на хората, това е зомбиране на избирателите. Защото в края на краищата избирателят вече решава, защото е симпатизант на опозицията това е нещо изключително негативно. Или обратното, защото е симпатизант на управляващите, решава, че това е изключително положително. И когато реалността го удари в лицето, се получават изключително негативни последици. Преди малко казахте, че вие като преподавател усещате вашите студенти сега много по-ангажирани от преди години. Лично вашите притеснения какви са, професоре? Да, това, което аз казах, е че те са по-мотивирани и изказах мнение, че това може да се дължи и на факта, че плащат. Обаче това също е мнение, нали разбирате, това подлежи на проверка. Това е другото нещо, което е важно да се подчертае. Затова ви казвам, че оценката на въздействие е много тънък въпрос. И когато правителството оповестява своя инициатива, това също е голяма отговорност и те трябва да си дават сметка, отговорността, която имат първо, като управляващи и второ, като демократично избрани политици. Няма нужда да генерират негативно отношение към демокрацията с подобни такива дезинформиращи публични изявление. На пръв поглед е поне объркващо това, което четем и ние? Не, не, вижте, аз ви казвам, това директно може да доведе до много силно разочарование от самия процес, от самата демокрация.Защо? Защото те могат да кажат, ами те ни лъжат. Най-нагло ни лъжат, ако в реалността ситуацията е различна. А тогава, когато имаш един аргумент, който е балансиран, в който се казва това ще има положителен ефект, обаче може възможните ефекти да са такива и такива, аргументите ни да го вземем това решение са, защото приемаме, че положителният ефект ще е по-голям от отрицателните, това е нормално. Изключително важна е оценката на въздействие, така да обобщим нашия разговор. Това е също така, всяко нещо, всяко изискване, ето например да си сложите колан на задната седалка. Защо, на първо място трябва да се обясни. Да, и тук разбира се, ще кажете “Ама много ме стяга. Ама защо трябва да си слагам колан?" И правите един баланс между плюсове и минуси. И съответно, разбира се, че поемате риск, разбира се, че може да има положителни или отрицателни последици от цялата тази работа. Обаче това е един баланс. Сега има норма, задължителен колан на задната седалка, извън населеното място. Като искам да ви кажа, че в Германия той е задължителен и в рамките на града. Но в България е извън населеното място. И вече отношението също така, трябва да бъде с аргументи за плюсове и минуси, както са например, нали си спомняте детските столчета. Давате ли си сметка колко деца пътуват на задната седалка без детско столче, когато са малки. И не случайно, когато има инциденти, когато има катастрофи, винаги има жертва дете, или пострадало дете, защото именно там, където няма тези столчета, които са не за бебета, за малките деца столчета. Аз искам сега да се замислят вашите слушатели, колко от тях са купили на недостатъчно големите си деца тези столчета, в които трябва да се седи на задната седалка? И за подходящата възраст съответно. И тук идеята е разбира се, ами те казват, аз карам много внимателно, то детето е с колан и т.н. Ама истината е, че то може веднъж да се случи, обаче това веднъж, то е 100%. Проф. Коларова, очаквате ли да имаме повече яснота по този въпрос и депутатите, когато го разглеждат в ресорните комисии, нещата да се насочат към друг път? Определено се надявам в парламента да постигнем някакъв вид разумен дебат. Но този разумен дебат според мен, ще зависи и от вносителя. Защото едно е това, което е обявил министъра на образованието и съответно в прессъобщението. А друго разбира се, е това, което реално ще бъде внесено в парламента и съответно ще бъде мотивите, които съответно ще бъдат разгледани в парламентарните комисии. И освен това, вижте, преди да се стигне до пленарна зала, тук е много важно да подчертаем, че обсъждането в комисиите трябва да изиграе, трябва да бъде от ключово значение. Още веднъж ще подчертая, в Комисията за образование има бивши и бъдещи министри на образованието, които са напълно наясно с процесите. В Бюджетната комисия има бивши и бъдещи министри на финансите, които са напълно наясно с ефекта, който ще има върху бюджета и върху изпълнението там на някакви макроикономически критерии. И се надявам да има здрав разум, така че дебатът да бъде фокусиран и да бъде балансиран. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1585 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/265 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Такситата блокират АМ "Тракия", пускат само коли на специален режим
11:43 / 20.11.2024
Задържаха моториста, блъснал баба и внуче на столичния булевард "Гешов"
08:04 / 20.11.2024
Абонамент
Анкета
