Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Проф. Дуранкев: Заставаме пред дилемата дали да заколим кокошката, за да си сготвим вкусен бульон, или да я оставим да ни снася яйца | ||||||
| ||||||
Проф. Дуранкев, как гледате вие на аргументацията на Асен Василев за 3% дефицит на новата план-сметка за 2023 г. Първо, бих казал, че това не е неочаквано, защото ако един бюджетар, един финансов министър не може да скрие или да открие 1 млрд. повече или по-малко, той не заслужава да бъде финансов министър. Няма какво да крием, Асен Василев вече има доста стаж като финансов министър, за да знае къде и как да пипне, за да постигне тези цели, с които е свързано управлението на коалицията или на каквото и да било. Простите сметки, които могат да се направят на база на тези думи, които изрече финансовият министър е, че разликата от проекта на служебния кабинет, който беше обсъждан и новия проект, който ще се внесе, ще трябва да бъде малко над 7 млрд. лева по-малко като бюджетно салдо. Да, въпросният дефицит. Дефицитът, който е планиран е със 7 млрд. лв. по-нисък от този, който бе заложен, както казахте в проектобюджета на служебното правителство. Е, как можем да си обясним това? Две неща, първо, увеличение на приходите, второ, намаляване на разходите. И едното и другото беше обсъждано многократно преди време. Още повече, че дефицитът, който се залага е 2,5% от брутния продукт на касова основа и 3% на начислена основа, това е свързано най-вече с очакваното второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината, което е над 700 млн. Лева. И което ще се отрази, пак да обясня на дефицита на касова, а не на начислена основа, по която гледа Брюксел. Така че тези 3% вероятно ще бъдат спазени, даже бих казал още, че финансовият министър има още няколко карти в ръкавите си, които ще ги извади по-късно вероятно, защото той работи с макрорамката на служебния кабинет, т.е. очакванията са за 1,8% ръст на брутния продукт. До този момент на база първото тримесечие от 2023 г., брутният вътрешен продукт нараства с 2,3%, т.е. много е възможно брутният продукт да бъде доста по-голям отколкото се очакваше и съответно приходите в бюджета да бъдат по-високи. Тоест, да даде сериозни отклонения казвате, от прогнозите, които се правят от Министерството на финансите? Трите процента могат да бъдат направени, изглежда без проблем. Все пак, разбира се, къде са заплахите при един такъв бюджет? Явно, че не са в растежа на брутния продукт, трябва да ги търсим на друго място. Заплахата, първата, която се вижда е социална. Това непипане на минималната работна заплата, въпреки, че тази година беше увеличена на 780 лв. От 710 лв. от април м.г., показва, че минималната работна заплата не догонва индекса на инфлацията въпреки, че в момента имаме едно успокояване на инфлацията на годишна база. И напълно е възможно тези хора, които живеят на минимална работна заплата да предявят много сериозни претенции, най-вече през двата големи синдиката, които подхванаха разговор на тази тема. Така че може би, министъра и тук ще трябва малко да отпусне колана с едно поне увеличение леко над 800 лв. от средата на годината. Другото нещо, което е, той не планира промяна на данъчната политика, но съвсем е ясно, след като пандемията от Ковид приключи, подаръците на ДДС за ресторантьорите, за фитнесите и т.н. очевидно трябва да бъдат спрени и да бъдат повишени. Нещо, което е напълно нормално. Не повишени, а върнати на старото ниво, това е вторият проблем, който се забелязва, защото по този начин, ако не бъде направено печалбите ще се увеличат най-вече в този сектор. А приходите в бюджета няма да се величат по никакъв начин. И още ена заплаха, трета, която може да се покаже, това е сривът на износа, който имаме на база през април и частично през май. То е свързано с рецесията, която се наблюдава вече в Германия и със спада на прогнозните очаквания на брутния продукт в другите европейски страни, най-вече с които сме свързани. И точно този срив на износа може да забави цялостното развитие на икономиката, така, че да не бъдем в средата на годината съвсем точни, но може на края на годината да регистрираме икономически растеж между 0,5% и 2,5%. Този път никой не може да бъде сигурен какво ще стане. И разбира се, да не забравяме онзи парлив момент, че България се ангажира твърде солидно, както с развитието на собствената си военна индустрия с отбраната, така също и възстановяването, потенциалното на Украйна и модернизирането на украинската икономика, което засега се очаква да бъде около 110 млрд. евро годишно или 500 млрд. евро за 10 години. Можеше ли да се направи и по-рационално орязване на капиталовата програма, изправена ли е българската икономика пред сериозни рискове. И при положение, че икономиките на основните търговски партньори на България вече са в рецесия, а ръста в Европейския съюз, като цяло е 0,03%, какъв сигнал трябва да дава това на България? Мнението ми е, че заставаме пред дилемата дали да заколим кокошката, за да си сготвим вкусен бульон или да я оставим да ни снася яйца. Очевидно е, че в случая няма да имаме достатъчно яйца от новата реколта, а всъщност орязването на капиталовите разходи няма да води до добри резултати за бъдещето на икономиката. Тоест, в момента ние колим кокошката, но не я оставяме да снася яйца, това е проблемът. Още едно нещо, ако позволите, да обърна внимание на слушателите. Разбира се. Защото ние много се вторачваме в момента за този 3% дефицит на бюджета, но забравяме, че има още един индикатор по който ще съдят България дали е достойна да влезе в еврозоната и това е хармонизираният индекс на инфлацията. Тоест, ако искаме да отговаряме на критериите, освен 3% бюджетен дефицит, инфлацията трябва да падне под 4% на годишна основа, нещо, което тази година със сигурност няма да се случи. Да чакаме следващата година. Но и вие, съвсем правилно насочвате разговора в тази посока, че тези няколко месеца, които остават до края на годината не са решаващи за България. Да, много са важни за някои показатели и за хората, но огромния проблем, който ще трябва да бъде решен, това е Бюджетът за следващата 2024 г. Сигурен съм, че и финансовия министър, и всички останали вече мислят по въпроса, защото от отдавна Европейската комисия насочи вниманието и на България към факта, че ние участваме в една ценова и данъчна конкуренция, при което ние казваме: “Заповядайте в България, имаме 10% плосък данък". Но това нещо ни отдалечава твърде много от центъра на Европейския съюз, да не коментираме, от най-развитите страни, защото при ниска данъчна основа постъпленията в бюджета винаги са ниски. А в България през бюджета минава, и не само през бюджета, а през държавата като цяло минават около 40% от брутния продукт, докато в средата на Европейския съюз 50%, а в някои страни 60% от брутния продукт. Затова ние имаме и такива пътища, и такива доходи, и такива резултати. Тоест, спасението на България е промяна първо на данъчната политика още от 1 януари другата година. Не случайно имаме едно вече глобално решение за повишаване на данъците на мултинационалните компании на 15%, имаме вдигане навсякъде на данъците на милиардерите и мулти-милионерите. България, която е страната с най-високо неравенство и с относително най-ниски доходи, очевидно този проблем не иска да го реши. И това е много сериозен, не само финансов проблем, но бих казал, че той е нравствен, морален проблем. И да обещаваш, че през цялото управление няма да пипаш данъците, това е гилотината под която си слагаш главата. Да разбирам, че ще бъдем ощетени, ние българите от всичко това, което се случва. Проф. Дуранкев, преди малко казахте, че и Асен Василев държи някакви карти в ръкава си, но за това ще поговорим отново след кратка пауза. Не една и две, не са малко козовете, които може да извади. Например, още тази година държавната администрация, най-вече НАП, финансовото министерство могат да подгонят сивия сектор, който не е изненада, в България е твърде висок над 30%. Ето ви още някой и друг милиард вътре в сметката, който може да постъпи. Другото, което е, това е по принцип едно обръщане към Европейския съюз, защото тази програма за сближаване на Центъра на периферията с най-развитите страни, тази програма се мери с поне 2-3 поколения. Тоест, България, това, което дава трябва да бъде чувствително по-малко от това, което получава, и най-вече, което инвестира и то инвестира като производствени, като печеливши инвестиции. Освен това, Европейският съюз трябва да помисли данъка, който се дава върху печалбата или корпоративния данък да се плаща в страната, където се произвежда продукцията, а не да се бяга по офшорки. Въобще, има твърде много неща, които могат да бъдат направени в рамките на тази и следващата година. Така да се подготвят обстоятелствата, че в следващата година да бъде много по-спокойна и българинът да може да въздъхне и да каже лека-полека излизаме от кризата, в която сме и евентуално ще тръгнем да се пооправяме, та даже, сигурно ще отидем и 2 седмици през лятото на почивка. Има такива възможности, разбира се, но пак казвам, в момента най-големият проблем на България, това е данъчната политика и сивия сектор. Там са необходими големите промени. Знаете ли, проф. Мирослав Иванов от “Продължаваме промяната" миналата седмица ми гостува и заяви, че пари в държавата има и каквито й да е трактовки да има в противоположна посока, те следва да се тълкуват като спекулации. Но от нашия разговор разбирам, че сметките, които се правят не са толкова добри и са възможни проблеми, а българската икономика е изправена пред някакъв риск. Ами, да го кажем направо, какво означава 3% дефицит бюджетен и то системно хронично. Това означава, че икономиката не работи добре и не може да си покрива разходите, това означава, нищо друго не означава. А пари в държавата, че има, има, фискалният резерв има там някъде към 10 млрд., но това не е, за да се харчи или заемите да се вземат безкрайно, ежегодно. В края на краищата да не забравяме, че всеки човек в България, и вие, и аз в момента дължим на чужди компании, на чужди страни над 4000 лв., кой ще ги връща, на всеки български гражданин, който е тук. Доброто здраве на икономиката означава да сме на плюс, а не на минус. Очевидно, че българската икономика, първо не е в добра кондиция. И второто нещо, сигурно е, че държавата е принудена да взема непрекъснато заеми, за да покрива дефицитите, това означава. А, че инфлацията е нещото, второто, което бичува българския гражданин, това също е вярно и тук е изключително голямо задължението и отговорността на тези, които трябва да наблюдават как стоят нещата. Защото първото нещо, което е, при тази инфлация отчитаме нещо, което се нарича коефициент на инфлация от алчност. Тоест, не разходите са нараснали, а печалбите растат и то в много сектори, със стотинки месечно, но растат непрекъснато на единица продукт. Качеството на продукцията, няма какво да се заблуждаваме, все по-красиви опаковки, и все по-лошо качество на голяма част от стоките. Няма я рекламата да потуши. И нека да сложа още малко сол, ако позволите, в раната, ами да не пипаме данъчната политика и нека да гледаме мачовете непрекъснато само с реклама и само реклама на хазарт. Няма друга европейска страна, в която хазарта да е толкова разпасан, колкото в България и толкова по-малко облаган, което означава, че от едни не много далечни времена досега, очевидно, че има начини да се запушват устите и джобовете на тези, които управляват данъчната политика. Това е пределно ясно, няма какво да се лъжем. Проф. Дуранкев, и за да завършим нашия разговор за бюджета, за парите на държавата в какъв период предвиждате вие, че ще имаме бюджет? Оптимистичен ли е срокът до края на юли месец, какъвто беше казан този срок, заявен или може да се случи нещо? Имаме 240 човека в Народното събрание, които ще искат да се изкажат по няколко пъти. Така че говорилнята със сигурност ще продължи, както виждате, не се приемат закони против трафикантите на мигранти, против ограничаване на скоростта по пътищата. Очевидно е, че тук ще имаме повече пиар кампания, отколкото нещо друго. В края на краищата, със сигурност ще бъде прието и това, което финансовият министър ще внесе. Но големият спор ще трябва да започне буквално на следващия ден, защото отсега трябва да се подготви проектобюджетът за 2024 г., буквално на следващия ден. Хайде, нека август да мине, но от 1 септември разговорите за новия бюджет, новата данъчна политика, фискалната политика, трябва да започнат и то вече по европейски, а не по български и корупционно-криминално. Изобщо, сложни сметки има да прави държавата ни, дано се справят. Сметките са лесни, но хората, които правят нещата са прекалено сложни, се оказва. Разбирате ме, да. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 860 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/144 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 23.06.2023 г.
+1
на 23.06.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
