Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Проф. Анри Кулев: Чудовищната завист ще ни превърне в жертви! | ||||||
| ||||||
Проф. Кулев, какви са посланията на днешния ден? А, какви са посланията? Такива, каквито са на вчерашния, каквито ще бъдат на утрешния. Но наистина днешният ден е важен за България. Посланието отдавна е написано на челото на Народното събрание, друг е въпросът как се тълкуват посланията. И това го казвам като опит за разбиране на сложния съвременен живот. Посланията са едно, а животът е друго, и често пъти силно си противоречат. Разбира се, че посланието е, че трябва да сме обединени, единни, но дотолкова това нещо е една шаблонна фраза, че тя самото й произнасяне плаши, защото виждате какъв е съвременният живот – той е точно обратното. Той е разпилян, фрагментарен, разпокъсан, често пъти ядосан и нетърпим един към друг. Но какво да се прави – това е съвремието, това е животът ни, а и ние сме малко по-истерично настроени тук, на Балканите, и това, което другите са се научили да го произнасят малко по-спокойно, ние го крещим един на друг. А тези крясъци често пъти дори и в една посока се тълкуват доста разнопосочно. Така че сложно е ежедневието. Но безспорно 6-ти септември е един изключителен празник за България. Това обединение наистина ни превръща тогава с един невероятен народен ентусиазъм в нация. Възстановява се нещо, което е много по-важно от разпокъсващия ни, отчайващ Берлински конгрес, по някакъв начин опитват да запушат народната рана. Но да не говоря вместо историците, защото рискувам да говоря неинформирано, и за тази работа си има професионалисти. За нас остава само възторга от случващото се. Ще си позволя да ви цитирам – вие сте казвал, че на този свят най-трудно се променя характерът човешки. Така е. Какви са днешните хора? Казвате сега се крещи, хаосът е голям. Аз не си спомням точно контекста на тогавашния разговор, но общо взето и сега мисля същото. Защото чисто биологически виждате колко трудно се развива мозъкът на човека. Ние сме в една обетована земя европейците и може би заради това чудовищната завист наоколо, и не само наоколо, ще ни превърне в жертви. Така че трудно се променя човешкият характер, точно тук това е, че биологията е такава. Човечеството може да е в XXV век, но мозъците кретат след него сигурно няколко века, ако не и повече. Виждате и балканските страсти и страстите човешки, виждате какво се случва тази отчайваща и престъпна война в Украйна. Виждате колко мъчително и страшно се движи след човека неговият мозък, след технологиите. Така че тази битка, знаете по-добре от мен – технологиите разпънаха на кръст човека и го объркаха допълнително, и може би те са част от проблема по същия начин, защото изведнъж ни вкараха в бъдещето без да сме подготвени, както се казва и с миналото си. Сложна работа, сложна работа много. Вие правите интересни карикатури на политическата обстановка и не само, но каква е тя днес през вашия поглед? Можете ли да я опишете в ефир? Ако може да бъде описана изобщо една карикатура, ще ни бъде интересно. Първо, аз правя карикатури за радост на кинаджиите, които викат: "Онзи е карикатурист“, затова правя кино за радост на карикатуристите, които викат: "Онзи е кинаджия“. И това е много хубаво да си разделен, за да могат всички дружно да те мразят. Това е в кръга на шегата. А колкото до карикатурата, тя наистина е много хубаво, много сложно и много остро изкуство. Остро в смисъл психологически остро. Тя е призвана да дразни по някакъв начин, да ядосва и властимащите, и неимащите. Тя е призвана да седи в някакъв контрапункт на случващото се. Там обстановката, вие виждате сама, обстановката бих я нарекъл циркаджийска от гледна точка на карикатурата. И аз напоследък, казвам напоследък, защото тези рисунки излизат повече от 30 години вече в "24 часа“, но напоследък съм се вторачил в един феномен на целия този процес – една кутия общо взето, която управлява живота ви, тази изборна урна нещастна, която е един графичен знак на много неща. И затова се опитвам да експлоатирам докрай възможностите на тази урна. За справка погледнете последната картинка от вчера, от понеделник, за да видите възможностите й. Колкото се отнася до политическата обстановка, вие виждате, че разбира се, нали това беше целта, нали целта беше многообразието, многопартийна система, и никой не може да изисква от една многопартийна и разнообразна система някакво единство, някакво разбиране. Това е все едно вашето радио да иска да пуска еднаква музика със съседното и с националното БНР. Всичко е различно и в това е красотата. Красотата е всеки да може да избере това, което е по вкуса му, това, което е близко на него. И цялата работа е в маниера на разговора, разговорът трябва да запази добрия тон. И разбира се, в политиката решенията – когато няма решения в политиката, се натрупва страхотно много енергия. В последно време усещането за политиците е като за едни големи преразпределители на едни средствата, и оттам закъсват нещата. Това е усещането у хората. Проф. Кулев, ако политическата обстановка сте я представили като една кутия, като една урна в момента, то гражданите как изглеждат? Гражданите винаги изглеждат така, както искат да ги виждат политиците. Те искат да ги видят ентусиазирани и всички до един на избори. А следващия ден нещата се преобръщат. За справка четете "Приказка за стълбата“ – Смирненски трябва да бъде задължително изучаван – на следващия ден всичко се преобръща, политиците се превръщат в едни, според тях, добросъвестни чиновници, и обикновеният гласоподавател много трудно вижда идеите си, въжделеният си, думичките, които очаква да чуе, до следващите избори. И така, нивото, карането на нивото се пренася на едно институционално ниво, и се започват едни безкрайни брътвежи. Да не говорим за чудовищните корупции, корупционни схеми, хитреци, които работят там. Въобще много е сложно с тази, и с избирателната система. Какво да ви повтарям неща, от които на вашите слушатели им е дошло до гуша. Може би нещо друго да им кажа, нещо любопитно. Над какво работите в момента? Каква ще бъде следващата карикатура? Или нещо друго? Карикатурата не мога да ви я кажа – тя се ражда спонтанно, и тя е и всяка седмица, още нямам идея каква ще бъде. Наблюдавате в момента. Други неща са по-важни в момента. Аз съм във Варна и утре се открива 18-ти Световен фестивал на аминиционния филм с повече от 100 филма, с фантастично интересно жури, със страшно добри програми. Ако някой от Варна ни слуша, нека да дойде и да погледне цвета на световната анимация. Това е едното нещо. Другото, което се надявам да видят от следващия вторник, това е един дългометражен анимационен филм, който завършихме по приказката на Валери Петров, тръгва от 15-ти по кината. Много интересен, много добър, много български филм. В Деня на Съединението трябва да кажа, че един добър, добър, добър човек, като Валери, е написал един добър, добър текст, който би трябвало да съединява душите ни на българите, на нас, българите. Така че като че ли по това работя в момента, и разбира се, купчина други неща, които не са за изброяване. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 58 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/10 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
