Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Проф. Ана Кочева: Проблем е, че разговорният език стана част от езика на медиите и на политическия дискурс | ||||||
| ||||||
Но най-изразителният символ на промените се оказа разпространението на разговорността, смята тя. "Тоест, разговорният език много решително излезе извън своята първична, извън естествената си сфера на неофициално общуване. И стана неизменна съставна част на езика на средствата за масова комуникация, след това на политическия дискурс. Всеки, предполагам, че с не особено удоволствие се е заслушвал понякога в това, което звучи от трибуната на Народното събрание. Стана, разбира се, съставна част на езика на киното, на литературата. Така че всъщност придоби съвсем различна от естествената си природа функция. И напоследък състоянието на българското публично слово, разбира се на българското образование, въобще на хуманитаристиката предизвикват основателно безпокойство", добави проф. Ана Кочева. Според нея, състоянието на българското публично слово не е нищо по-различно от това, което четем в средствата за масово осведомяване, гледаме от екраните на телевизиите си и съответно слушаме, включително и в Народното събрание. Много са тревожни тенденциите по отношение на публичната реч и съществува, освен всичко останало, риск да престанем да се вълнуваме от тия посегателства върху езика и върху речта. "Ние като че ли губим чувствителност и това ми се струва много фатално за националната идентичност. И разбира се, още една не по-малко тревожна тенденция е тази, че работещите в полето на езика и културата не се радват на уважението, което трудът им заслужава, което е абсолютно сигурен знак, че има криза на ценностите. А като говорим за криза на ценностите, то това води до загуба на културна памет. И понеже ние наблюдаваме тези тенденции не от вчера, не от днес, в Българската академия на науките отдавна правим констатация, но решихме, че не можем да останем безучастни към всичко това. Все пак ние сме наследници на една институция, каквато е Българското книжовно дружество, тя предхожда българката държава дори. И ние категорично изразихме още през пролетта становище, че не сме съгласни съдбата на българския език да бъде такава, каквато е съдбата на застрашените езици в Европа. Защото в Европа и по света, разбира се, расте броят на застрашените езици и доста са причините, разбира се, за тази застрашеност, като демографският фактор е една от тях. Но в никакъв случай не е единствената причина", сподели още проф. Яна Кочева. Цоня СЪБЧЕВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
12:26 / 25.11.2024
След като влак дерайлира край София: Възстановено ли е движението?
08:32 / 24.11.2024
Слънчева неделя с температури до 10 градуса
08:29 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
