ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Проф. Ана Кочева: Опитите за пропаганда на т.нар. "шопска нация" и "шопски език" в Сърбия, точно в районите с българско население, са категорично ненаучни | ||||||
| ||||||
Откликвайки на молбата на представители на 8 българско културно просветни сдружения от Западните покрайнини Института за български език и Института за исторически изследвания да вземат научно отношение, доведе и до появата на двете становища, които вчера бяха обнародвани в българското медийно пространство. "Българска език, както всеки друг, има различни териториални диалекти и поради екстралингвистични причини той днес се открива както в държавните ни граници, така и извън тях в историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Нашите сънародници, които живеят в Западните покрайнини, са официално признато българско малцинство. Те са съхранили своят майчин език – български, в неговия диалектен облик, български диалекти, пазят своята родова памет, българска родова памет, и разбира се, своята национална идентичност, която е българска. Като след всичко това, което изредих, те са лоялни граждани и на Република Сърбия,“ посочи тя. По думите й северозападните български говори, част от които се обявяват за "шопски език“, обхващат пространството, което започва от река Дунав на север, опира до долината на река Българска Морава, която на времето е носила този хидроним, днес тя се нарича само Морава или Велика Морава, както е било по-рано, в района на която е извършено етническо прочистване доста отдавна. Също така обхващат двете страни на днешната северомакедонско-сръбска граница в района на Кривопаланско, на Кумановско и на Тетовско в Република Северна Македония. У нас тези говори са говорите в Белоградчишко, Трънско, в Брезнишко, стига се и надолу почти до Кюстендилско, в Република Сърбия това са говорите в Царибродско и Босилеградско, там където е българското малцинство. "Критериите да се отнесат тези говори към северозападните български диалекти са единствено и само езикови, лингвистични. Те са свързани с особености на българските език, на българските диалекти, които не се откриват в нито един от другите славянски езици. Българският език има своето по-обособено оригинално място. И най-съществената черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е липсата на падежи. Докато в сръбския книжовен език имаме системни форми за инфинитив при глаголите, в северозапада той е загубен, както във всички останали български говори. Морфемата за пълен и за кратък член е характерна за всички български говори и отсъства в сръбския език. Най-важното:, българската граматична система се свързва с идентичностната същност на диалектите, с техният център. Има сръбски елементи, разбира се, то е съвсем нормално, но тези сръбски елементи се отнасят до периферията. Така че северозападните говори, както всички диалекти на българския език споделят фундаменталните граматични особености на този език и те имат самобитен характер, те не се откриват в сръбски,“ обясни проф. Ана Кочева. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Вижте в кои райони на София няма парно и топла вода
09:01 / 29.01.2025
Няма мърдане: 12 строги правила за участничките в "Ергенът"
12:59 / 29.01.2025
"Георги Аспарухов" вече е собственост на Столична община
16:37 / 29.01.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета