ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
През 2000 г. декар земеделска земя у нас е струвал средно 137 лв., през 2022 г. сумата вече е надхвърляла 1300 лв.
Автор: Екип Sofia24.bg 09:29 / 18.10.2023Коментари (0)258
©
Средният размер на поземлените ренти у нас е сред най-високите в Европа, каза за БТА доц. д-р Мария Станимирова, преподавател към катедра "Аграрна икономика" при Икономическия университет във Варна. Тя представи свое изследване за актуалните тенденции в развитието на пазара на земеделска земя в България по време на международна конференция, чийто домакин бе университетът. Проучването й обхваща периода 2000-2022 година. 

През всичките тези години цената на земеделската земя у нас непрекъснато се повишава, разказа Станимирова. По думите й увеличението е средно с 15 процента на година. Особен тласък за повишението на цените дава присъединяването на страната ни към ЕС и започналото след това изплащане на помощи по т.нар. схема за единно плащане на площ. Така докато през 2000 година декар земеделска земя у нас е струвал средно 137 лева, то през миналата сумата вече е надхвърляла 1300 лева. Станимирова подчерта, че цената е различна в отделните райони на страната. Най-висока е в Североизточния регион, в Добруджа, където вече достига близо 2000 лева за декар. Най-скромни са цените в Югозападния и в Южен централен район.

Изследването на доц. Станимирова показва, че въпреки ръста на средната цена на земеделската земя у нас, тя все още е по-ниска в сравнение с останалите европейски държави. По този показател страната ни е под средата на класацията, в дъното на която са Естония и Хърватия. Най-скъпа е земеделската земя в Нидерландия, следвана от Люксембург и Италия. Ако се погледнат разликите в цените в отделните райони обаче, става ясно, че в най-скъпия район – Добруджа, стойността на декара е по-висока от Унгария, Хърватия, Словакия, посочи експертът.

През всичките години, обхванати от изследването на доц. Станимирова, се е увеличавал и средният размер на изплащаните поземлени ренти или наеми на собствениците на земи. Тя уточни, че увеличението е с около 10 процента на година, така че ако през 2010 г. са били изплащани средно по 23 лева на декар, през миналата сумата вече е 61 лева. За рентите също е валидно, че са различни в отделните райони на страната, допълни експертът. По думите й най-ниските са в Югозападния район. Най-големи суми получават собствениците на земи в Североизточния регион, в части от който рентите вече надхвърлят 93 лева на декар.

Дори и средната цена на земеделската земя у нас да е сред по-ниските в Европа, това не е валидно за рентите, допълни Станимирова. Тя уточни, че по последни данни в това отношение страната ни изпреварва дори Франция, Испания, Унгария. Средната стойност на поземлената рента у нас е равностойна с тази във Финландия, Полша, и е много по-висока в сравнение с Румъния, разказа още Станимирова, като уточни, че сумите са значително по-високи само в Гърция, Нидерландия и Италия.

Всъщност, размерът на поземлената рента е основен фактор за определяне цената на земята, допълни Станимирова. Според нея на национално ниво у нас ключовите култури, които също имат значение при формирането й, са пшеницата, слънчогледът и царевицата. Там, където се отглеждат масово, и рентите са по-високи. Другият фактор за непрекъснатото повишение на цените на земеделската земя е инфлацията.

Една от причините в Добруджа стойността на един декар да достига европейските цени е фактът, че там стопанствата са по-големи и с ефективно производство, конкурентоспособността им е по-висока, каза още Станимирова. Тя подчерта, че това им позволява да инвестират в модерна техника и в различни иновации. В другите региони, включително около столицата, стопанствата са по-дребни и с по-малки възможности.

Според Станимирова хубавото е, че проблемът с наличието на пустеещи земеделски у нас вече не съществува. Тя посочи, че земеделците, подобно на предприемачи от други сфери на икономиката, също се борят с недостига на кадри. Според нея държавна политика на диверсификация, на по-сериозно подпомагане на по-малките производства, би помогнала младите хора да се върнат в земеделието и да се даде тласък на иновациите и образованието и в сектори като зеленчукопроизводството, и в другите сектори от селското стопанство.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Ноември 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Зима 2024/2025 г.
Зима 2023/2024 г.
51-ото Народно събрание
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
В столичния кв. "Младост 1" откриха труп на жена, има следи от насилие
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията