Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Председателят на УС на Синдиката на служителите на затворите: Започваме подготовка на нов протест | ||||||
| ||||||
Служителите на затворите и арестите от цялата страна проведоха поредният протест пред Министерството на правосъдието. Според Синдиката, социалният диалог между тях и Министерството е нарушен и напрежението сред служителите в местата за лишаване от свобода расте. От Министерството на правосъдието не са предоставени за обсъждане документите за готвените реформи, както и отговорите по отправени питания във връзка с готвените промени за смяна на работните графици, с които да се запознаят, да обсъдят и да подготвят обосновани становища. Г-н Тодоров, отново протестирахте. Как премина поредният от протестите ви? Успяха ли да ви чуят този път? На протеста вчера присъстваха служители на всички затвори и арести в страната, подкрепени от служителите на Пожарната. Там, обаче не дойде нито един представител на Министерството на правосъдието, нито на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“. Стартирахме и подписка, която ще бъде входирана до министър-председателя и президента. Същевременно започва и подготовка на нов протест, който ще бъде пред МС, или пред Президентството. Датата още не е уточнена. Представители на синдикалната ни организация в понеделник заминават за Румъния, където са поканени от най-големият им полицейски синдикат. Там ще участват почти всички синдикати в Европа. Ние смятаме да представим нашите проблеми - как не е решен диалогът, как се потъпкват синдикални права, как са правени проверки срещу членове на УС на синдикатите от страна на Инспектората на Министерството на правосъдието, как се борави с анонимни сигнали спрямо нас. Ще засегнем и другите проблеми - корупция, кадровата политика в Министерството, за условията на труд, дървениците, които ядат колегите, може би ще засегнем и обществените поръчки. Нашето мнение е, че въпреки, че има 21 обществени поръчки, които са дадени на прокуратурата и човекът, който е отстранен от работа заради това, за нас това е едно замитане на проблема. Реално изгоря един бушон. А не се потърси отговорност кой е назначил този човек и кой го е упълномощил да сключва тези обществени поръчки. Проблемите си остават, а те прибавиха и нов, който да нагнети това напрежение и реално протестът беше резултат от тяхната дейност до момента. Лошото за нас е, че нямаме министър с ясен мандат. Този министър не е избран от никой, той ни е наложен. Считаме, че въобще не е не е наясно с естеството на работата. Обикаля затворите и харчи публични средства, среща се с началниците на затворите и твърди, че знае какво искат служителите на затворите, а то не е така. От колко време датират вашите протести? И кой поред е този? О, нашите протести датират от 13 години и аз вече не мога да ги преброя. Мисля, че тази година това е 6-ти, или 7-ми протест. Имахме и национални, и по места, и палатков лагер. За времето, с което това политическо ръководство разполагаше можеха да решат част от проблемите, но те не го направиха. Възобновиха някакъв план за реформа, а на практика беше зачертан предишният план, на предходния политически кабинет. Решиха да се откажат от всичко, което е поето като курс, в същото време задават нов тон с премахването на този режим на работа, като твърдят, че това е вписано в този план. На нас не ни предоставят плана, а те нямат ясна идея за готвената реформа.Те не са извършили анализ до какво ще доведе това. Дали ще са по-ефективни служителите, дали натрупаните 150 000 дни отпуска ще започнат да се чистят, дали ще намали извънредният труд, дали ще се запази сигурността в местата за лишаване от свобода. Защото те, ако вадят служители от наряд, за да намалят извънредния труд, намаляват сигурността. Те стъпват на една препоръка на Комита против изтезанията, в която пише, че са извършвани проучвания и анализ на въздействията на този режим на график върху служителите. Но спрямо служителите на затворите в България не са извършвани никакви изследвания и те го взимат на добра дума. В същият анализ пише, че в затворите нараства агресията и персоналът е недостатъчен. И една от другите препоръки е да се назначат още служители в тези места. Не се взима това като препоръка, а другата, която им е по-удобна. И ако я прокарат, създават едно напрежение, което отклонява решаването на важните проблеми. И всички правителства досега са били убеждавани да направят това, защото този режим е по-благоприятен за тази система. Ние си настояваме за 24-часов режим на работа. Той е натоварен да, така е, не е лесно, но почивката след това дава възможност човек да се откъсне от работната среда, да се възстанови и да се върне пак там. Ако го върнат на 12 часа, реално един служител в месеца ще ходи между 18 и 20 пъти на работа и ще седи в тази среда, която е нетърпима. Другото нещо е, че във всички затвори в големите градове никой не иска да работи. Затова там работят от околните градове. Това са хора, които пътуват по 50-100 км на ден, и вместо 8 пътувания, те ще пътуват 20 пъти в месеца. Това е допълнителна грижа за семействата им. Ето например, по план график беше предвидено служители от Кърджали да работят в Пловдив и бяха ги назначила само нощна смяна. Хващаш най-натоварения трафик сутрин и вечер. Да не говорим за условията по пътищата през зимата и тъмната част на денонощието и ако автомобилите са неизправни, дори да са служебни. Ние веднага изразихме мнение. Но вместо да се замислят защо не им се получават плановете, те назначиха и още два затвора и ареста да тръгнат по този път. Освен това, лишените от свобода се разболяват, те биват настанявани в болнични заведения, а служителите биват назначавани там. Това е извънреден труд. Работата в тази насока с извънредния труд не е правилно управляван ресурс, кадровата политика също. Биват назначавани удобни и послушни хора, а не такива, които да развият системата и тя на практика е спряна. За извънредния труд и 12-часовото дежурство, на база на нашите изчисления и натрупаната отпуска, ние сме убеждавали всеки един министър няколко пъти, над 10 пъти. Този конкретно министър се е захванал с това нещо. Но ние виждаме една форма на реваншизъм. Защото извадихме доста от чернилката на затворите. Станаха ясни много неща. Например за обществените поръчки, фирми са влизали за 1 час и обработвали 7-8 хиляди метра площ, а после се оказва, че е много по-малко. Това са нашите условия на труд, нашите дрехи, това са парите, които държавата и ние като данъкоплатци плащаме, и които потъват в бездънна яма. Може би това е начинът да се реваншират от министерството, че им спряхме всички далавери. Не е реално, че един човек е опорочил 21 обществени поръчки. Има цял един отдел, има много хора в него, които се занимават с обществени поръчки. Има различни екипи, които работят по една обществена поръчка. Не е нормално един човек да отнесе всичко. Да, така е. Но сигурно все пак успяхте да постигнете нещо за всичките тези години, откакто протестирате? Да, успяхме. Последната година малко пипнаха заплатите, започна работа в една работна група за въвеждане на Наредба за постигнати резултати в служебната дейност. Тази наредба я гоним от 2016 година. Сега вече е факт. Не е обезпечена финансово все още, но наредбата ще важи от 1 януари 2023. Това е не малка стъпка, която извървяхме с предходното правителство, защото реално със заповед на предишния министър стана факт. Изправихме малко и дрехите ни, създадохме един модел дрехи, с по-подходяща материя, по лека, по здрава, да влезем и ние в Европа, но реално още не сме ги поръчали. Вместо да работим по тези неща, ние изместваме фокуса. Ние трябва да защитаваме правото си на труд. Тук идва и другият момент, за конкурсите. Комисиите не избират точно подходящите кандидати. А след това идва проблемът с обучението. В МВР колегите ни се обучават по 1.9 години, а в Европа - 3 години. Ние тук се обучаваме 9 месеца. Крайно недостатъчно е това време да се обучи един служител. Идват и служители, които не са виждали оръжие в живота си, не са били в казарма. Обучението трябва да върви и нагоре по веригата. Те не могат да обучат 50 надзиратели на куп в една школа, а как се обучават 10 началници. А какво увеличение на заплатите искате сега, колко процента? Реално, протестът ни сега не беше насочен към това, да ви призная. Естествено, ние искаме да индексираме по някакъв начин растящата инфлация. Въпросът е, че когато се обявява обществена поръчка, се начислява увеличение на сумите на база на инфлацията, а когато ние си получаваме заплатите, няма такова. Няма ясна политика в сферата на доходите. Нашето увеличение на заплатите идва винаги след протест. Няма механизми, като при народните представители например. Техните заплати се преизчисляват няколко пъти годишно, а нашите - не. Нашата заплата сега е минимално увеличена. Но не е разглеждан класификатор на длъжностите. Получава се една дискриминация. При нас не е като в МВР. Ние имаме доста заведени дела за това и всички са спечелени. Но протестът ви този път бе основно за режима на работа? Сега става въпрос за всичко, хиляди са проблемите. Примерно, миналата година не бяха проведени обществени поръчки за медицински прегледи. Ни е работим при такива условия, че по закон ни се полагат всяка година медицински прегледи Трябва да има трудова медицина, при която да има база данни за служителите и ако те развият болест, да се документира. Миналата година прегледът го пропуснаха, а сега обявиха обществена поръчка, но така, че не се яви нито един кандидат. Сега вариантът го има, но ние не знаем дали ще го направят, не знаем какви средства ще се обявят за тези прегледи, подозираме, че може да има разминаване в суми, в броя на прегледаните хора. В същото време в ГД "Охрана" това си върви всяка година. Там нямат този проблем. Всичко е направено според изискванията. Агенцията по ядрена регулация е назначила прегледи за уредите, които се носят на ревера на служителите, те се правят през три месеца. Това при нас не се случва. Първите скенери при нас са от 15 години. Не са калибрирани, те работят с йонизираща среда. Проблемите са хиляди. Не бягаме и от факта за заплатите. Ние си искаме политика за обезпечаване на основната работна заплата и да си върви. А не да се чуди нашият служител как ще изкара зимата. Говорите и за агресия спрямо служителите в затворите, която се прикрива. Какво точно визирате? Може ли да посочите примери? Да, мога да ви дам конкретен случай от преди седмица и половина. В ден понеделник лишен от свобода заплашва служител на затвора. Стига се до ситуация, в която този затворник иска разговор с дежурен главен надзирател и командир на отделение. Отзовават се двамата служители на такава молба за разговор и им се нанася побой с пейки и маси. От същият затворник и други лишени от свобода. Единият служител си е извадил медицинско за нараняванията, които е получил, другият – не. Началникът на конкретното поделение разпорежда случаят да бъде прикрит, да не се пишат докладни и да се приберат медицинските свидетелства. В момента БДИН извършва проверка на случая и спрямо този началник. Но самият факт, че инспектор и то на ръководна служба в министерството на правосъдието се опитва да прикрие подобен случай спрямо неговите служители, е недопустим. Това е човекът, който ръководи в извънработно време затвора и цялата охрана в работно време, това е недопустимо, а опитът да се прикрие, е още по-недопустим. Години наред това се е случвало по този начин и това именно води до наглото и арогантно поведение на лишените от свобода. Те са големи психолози и изследват средата, и виждат къде и при кой може да им мине номерът. Инцидентът се е случил в Кремиковци, който е близо да главната дирекция и министерството. Това е едно затворническо общежитие, в което лежат всякакви лишени от свобода. По план беше дадено за закриване в реформата. А сега министър Зарков реши, че е необходимо и е нужна реконструкция. Там условията са ужасни, има дървеници, отоплението е на твърдо гориво. Казвате, че такива случаи стават навсякъде и те се прикриват. Как е възможно? Има да. Когато се случи нещо такова, нормалната реакция е да се извика служител на МВР, да се подготвят документите и да се внесат в прокуратурата, а оттам с съда, където да се защитят служителите ни. На служебните ни карти пише, че ние сме неприкосновени по време на работа. Освен, че не се случва това, стигаме до там, че се заплащат суми на адвокати, необходими на служителите ни, за да заведат частно дело. Тези дела обикновено ги печелим. Още едни такъв пример има, с колежка от затвора в Сливен. Тя е спечелила наскоро дело за клевета и за извършено нападение спрямо нея. Затворникът е осъден да лежи още една година. В Министерството би трябвало да се направи регистър на такива случаи и да се викат веднага необходимите институции, когато има такива нападения. Аз съм служител от 10 години и такива проблеми има много. Имаше и опити на отдел "Вътрешна сигурност" да сплашва наши членове. Ние сме сигнализирали и самата дирекция и сега те си проверяват дали служителите им са действали правомерно. Като излязат резултатите от проверките ще разберем. Те проблемите ни са много. Какво очаквате сега, след тези протести? Тяхната позиция ли? Ние позицията им я получихме. Министърът заяви, че няма да отстъпи. Той вече чува какво е настроението, ще му покажем и анкета, да види, че са негови служители, каква е тяхната воля и почваме подготовка на нов протест, няма да оставим нещата така. Ние сме сериозна организация. Нямаме искане, което да не е изпълнено. Ето примерът с тази Наредба за постигнати резултати. До момента това ни бягаше. Но ето, свършихме я и нея. Така се решават проблемите - с упоритост и много работа, и въпреки репресиите. И много жалби има от нас на лишените от свобода. Ако си неудобен е така. За това се борим - да се променят нещата. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
