Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Предприемач за бъдещето на плащането с карта: Повече рискове крие съхраняването на парите "под дюшека" | ||||||
| ||||||
"Потребителите предпочитат плащането с карта. Трябва да имаме предвид, че пандемията преобърна разплащателните им навици и ги насочи към онлайн банкирането и плащането с карта, вместо в брой“, отчете експертът . На държавно ниво правителствата биха искали да сложат лимит на плащанията в брой, за да изсветлят икономиката и да има проследяемост на плащанията. В този смисъл им е необходим дигитален архив на тези плащания, осигурен от плащането с карта и онлайн, поясни Георги Захариев. "Има две неща, които трябва да оценим като рискове– ако не сме запознати каква информация въвеждаме, когато плащаме дигитално, се притесняваме, защото мислим, че някой ще получи всички наши данни, ще изтегли кредит от наше име. Става дума за дигитална финансова грамотност, която е ниска у нас – това води до въвеждането на данни онлайн, които не са необходими за конкретното плащане“, подчерта Захариев. "Вторият риск е на глобално ниво – рискът на свободата. Кешът е символ на свобода – имаме пълен контрол върху парите си. Дигитализацията прави разплащанията ни видими за правителството и в този смисъл свободата намалява. Това все още обаче не е реален риск в момента, а бъдещ такъв“, заяви още събеседникът. "Мога да успокоя хората с малки бизнеси, като им кажа, че картовите разплащания са сигурни, а таксите на фирмите са подчинени на конкуренцията между тях, защото те се опитват да предлагат по-изгодни условия за ползвателите на дигитални услуги като картовите и онлайн разплащанията“, подчерта предприемачът. "Няма да изчезнат парите – просто се получава малка такса за обслужване на ПОС терминал или онлайн банкова сметка. Това няма да ощети малкия бизнес, котйо трябва да отдели между 20 и 100 лв месечно за тези такси. Важното е собствениците на такъв бизнес да помислят могат ли да си позволят тази такса всеки месец“, подчерта Захариев. "В Гърция лимитът на разплащанията в брой стана 500 евро, въпреки това делът на сивата икономика там е доста висок. Няма пряка корелация между двете неща. В Германия пък още нямаше лимит, но въпреки това сивата икономиката беше в пъти по-ниска като процент от тази в Гърция. Става дума за култура на плащането. Ако някой е мошеник, той ще намери начин да крие пари, без значение дали дигитално или на хартия. Въпросът е колко са ефективни властите, а не дали плащаме в брой или дигитално“, убеден е Захариев. Преди няколко дни ЕК обсъждаше в ЕС да се въведе лимит на кеш плащанията , равен на стойността на 20 000 лв. "У нас в момента този лимит е 10 000 лв. Първата стъпка е образователна кампания. 45% от българите ползват онлайн банкиране, а 55% - не. Тези данни от наше проучване показват, че хората се притесняват и още разглеждат финансовата ни система като застинала в 1997 г. Икономиката ни днес вече е по-стабилна“, подчерта експертът. В банката служителите могат да помогнат, защото могат да се усъмнят в тегленето на големи суми от сметката Ви и всъщност могат да Ви съдействат да проследите потока на парите си, каза още той. "Трябва да има нормална битка между кеша и дигиталните плащания, което дава повече свобода на избора на потребителите. Всеки трябва сам да може да избере как да извършва плащанията си. Нормално е бизнесът да бъде обект на някаква форма на регулация на плащанията, защото той трябва да се отчита пред НАП“, каза още Георги Захариев. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
12:26 / 25.11.2024
След като влак дерайлира край София: Възстановено ли е движението?
08:32 / 24.11.2024
Слънчева неделя с температури до 10 градуса
08:29 / 24.11.2024
Натали Трифонова отново се носи на крилете на любовта
14:56 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
