Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Политологът Първан Симеонов: Има две възможни перспективи - или да избухне нещо ново и голямо, или следва апатия | ||||||
| ||||||
Ще я бъде ли ротацията, няма ли да я бъде? Политическите коментари и реакции не стихват по този въпрос. За какво трябва да се разберат Денков и Габриел, за да се случи тази ротация? Мой гост е Първан Симеонов – изпълнителен директор на "Галъп Интернешънъл“. Здравейте, г-н Симеонов. Здравейте. Ще има ли според вас освежаване на сглобката и реализирана на ротацията? Как изглеждат политическите настроения и намерения днес? Първо трябва да погледнем как изглежда самата рамка, в която те действат: Рамката казва, че поне на този етап и заради външната обстановка, но не само заради нея, и заради годините на политическа криза, в България е намерена някаква формула и няма някаква особено логика тази формула да се променя. Сега, вътрешната логика какво казва: Че и на ГЕРБ и на ДПС засега тази формула им се получава добре, защото главната тежест се носи от "Продължаване промяната“ (ПП), даже не толкова от "Демократична България“ (ДБ), защото те са малко по на заден план, доста мъдро, но тежестта се носи от ПП, което се материализира в спадане на доверието. Тука обаче идва голямата питанка за ГЕРБ – сега предстои те да поемат шефството и след като те ще поемат шефството, те се боят да не стане така, че негативните към тях да почнат да отиват. А защо има негативи? Ами защото първо, това е трудно управление, то е ясно, и второ, това е непопулярно управление, те ще се събрали от няма и къде. Сега друг е въпросът, че те взеха да се харесват според мен, хайде, може би те самите още не са усетили, но взеха да се сработват. И точно защото взеха се с работят според мене ГЕРБ са си казали: "Абе, дали пък не може да направим нещо още по-изгодно, например така да се каже като ще носим негативите да имаме и повечко лостове за контрол“. От друга страна пък ПП-ДБ пък са се усетили, че са малко изиграни в цялата тази ситуация, особено след случката в София, където получиха от председател на Общинския съвет, но първо, този председател на Общинския съвет не е точно техен тип човек, второ, им взеха контрола над Общински съвет. И то сега стана имат кмет и председател на Общински съвет, но нямат мнозинство в Общинския съвет. ПП малко са се усетили, че губят лостове и поставят това условие за външен министър. Но както и да го гледаме това не би трябвало да срути "сглобката“. Но всичко става, значи тука има фактори, които не може да отчетем, които вероятно са свързани с пари, и с влияние, и с постове, с лични битови, ако щете мотиви, лични характер и особености, и какво ли не, в един момент може да се окаже, че могат да си спрегнат от нищо нещо. Преди малко споменахте, хващам се за думите ви, че ДБ сякаш се държат най-мъдро. Имаше изказване на Христо Иванов, свързано с ротацията, и той там спомена, че може би в момента партийните лидери трябва да се отдръпнат и да не правят медийни изявления по темата. Това поредната мъдрост ли е от г-н Иванов? Той като цяло ми се струва идеолог на случващото се. Той още преди години го предлагаше – помните ли историческия компромис, всичко това? Той винаги, винаги Христо Иванов е бил много интересен за политическа наблюдение, защото той е водач на една много непримирима общност, а самият той е доста гъвкав. Значи, общността, която я представлява преди да има ПП, това беше ДБ изцяло: Това е една много непримирима общност, която много често вярва, че има добро и зло, че има истина и те я знаят. Това е една изключително красива общност, да, вярно, понякога много наивна, понякога много лицемерна, понякога не много политически пригодна, но при всички положения така прогресивна общност в българското общество, която слага обикновено червени линии или разсъждава малко черно-бяло. Трябва и такива общности да има, нали, не бива да забравяме, че винаги трябва да си търси и доброто. Но в политиката доброто се търси, ама не винаги може да го намериш толкова лесно, и Христо Иванов години наред предлага точно такъв вариант като се замисля – вариант, в който се прави компромис с ГЕРБ и ДПС в името на правенето на прословутата съдебна реформа. Той не успя преди десетина години, сега му се отдаде втори шанс, сега успя. Т.е. той търпеливо се изчаква, предлага си някакви неговия си позиции по дадена тема? Ама нещо повече, той не искаше да има министри, доколкото си спомням, и това, както се вижда сега, е добро. Защо е добро? Ами защото в такива трудни управления губят онези, които най-много стърчат. Това пък Борисов прекрасно го знае. И мен ако питате, Борисов не държи толкова да има повече видима власт, колкото някак си да има повече гаранция, че няма да остане изигран. Според мен и двете страни леко блъфират в този казваш, и двете страни през фигурата на външния министър се опитват да спазарят нещо друго вероятно. Сега, ако пък собствено се пазарят за външния министър, това е малко странно за мен. Защо? Защото ПП казват: "Ами ние искаме контакт с партньорите“. Ами сега, айде да не се лъжем, България има прекрасен контакт с всички посолства, това всеки може да има такъв контакт. Контакт с партньорите имат. Второ, академик Денков – изключително уважаван специалист в областта на образованието, консенсусна фигура, не си го представям като външен министър. Освен това, в крайна сметка някак си ми се струва, че много други типове компенсации биха могли да получат ПП за това искане за външен министър, а пък за ГЕРБ това външният министър изглежда важно. Това е един възел, който би трябвало да мога да разплетат през пакетна политическа договорка. "Окей, не вземаш това, но вземаш три други“ – така се прави обикновено в политиката. Ако се разберат. Договорки, ако се разберат. Ако се разберат, да. Денков и Габриел ли ако се разберат или общо всички? Не, не. Защото днес ни се подхвърля, че двамата трябва да се разберат. Ако те не се разберат, но ако пък те са разберат. И така. И правилно Христо Иванов казал: "Дайте да намалим малко говоренето“, защото ние нали се опитваме да внушим на хората, че Денков и Габриел решават, а пък в същото време ние не спираме да говорим и г-н Пеевски, и г-н Борисов, господата от ПП пък казаха: "И като ни плащате с избори, пък ще идем на избори“. Между другото донякъде имат право, защото ГЕРБ помните ли 2022 година като ги свали от власт на практика, ами то всъщност ги вдигна. Защото те тъкмо бяха тръгнали да ерозират плавно, точно както сега, ама точно както сега, и ГЕРБ решиха да ги свалят от власт. И като решиха да ги свалят от власт какво се оказа: Че това само настърви техните привърженици и резултатите отново се изравниха, та гледахме две поредни вълни на избори през есента и през пролетта, вълни на избори, които в общи линии показаха отново паритет, та се стигна до тази "сглобка“. Т.е. аз ако съм Борисов, няма да направя същата грешка, няма пак да ги сваля, за да ги издигна. И пак казвам, добре, окей правим утре избори, какво по-добро ще се получи като конфигурация? Споменавайки Борисов няколко пъти с вас, но и самият Борисов вече за втори или за трети път споменава, че тази ротация може и да не се случи, пред журнали го заявява. То е ясно, но тя може и да не се случи. Вижте има един вариант, в който да не се случи нито ротация, нито избори. И това е просто вариант на преформатиране на мнозинството. Аз като казвам, че е друга формула трудно може да се намери и в този етап, като казвам, че те все повече се харесват, като казвам, че почнаха да мечтаят за 4-годишен мандат, това се вижда, все повече се чува, те са измислили дневен ред до 2025-та поне. Мислите ли? А споразумение все още няма. Като казвам всичко това, не казвам, че точно тоя кабинет ще остане и ще се ротира на точно шест месеца и нещо такова. Казвам просто, че в това пространство може и съществува формула, която вече е намерена. Което не означава, че утре някой няма да реши примерно да отцепи няколко депутата от някоя група да речем. Г-н Симеонов, какви са възможните сценарии? Кои фактори, освен заемането на определени постове, могат да се окажат препъни камъните в реализирането на управленската програма на настоящия кабинет, или пък за едни бъдещи избори за ново управление? Възможен е среден вариант, в който не се случват точно тази ротация, която си мислим, и не се случват и избори, а просто се сформира ново мнозинство на базата на ронене и разцепление на парламентарни групи. А излишно е да казвам, че нито ГЕРБ много харесват ПП, нито струва ми се ДБ ужасно много харесват ПП, а за ДПС да не говорим. Както се видя "Възраждане“ не е толкова монолитна и като нищо, сега, това е градската спекулация и това е плашилото, което ми се струва, че ГЕРБ вадят срещу част от своите коалиционни партньори. Сега, струва ми се, че биха сгрешили, ако тръгнат в тази посока по една проста причина: Нямат полза да си създават нова радикална опозиция, защото както виждате в България част от либералната прогресистка общност почна леко да недоволства от своите хора, взе да им казва: "Абе вие прекалено много компромиси правите“, и точно в тоя момент ГЕРБ няма ползата да легитимира някаква точно такава опозиция, която да казва: "Я пак да видим сега тука кой е мафия, кой е задкулисие“ и т.н., и т.н., тъкмо проприключиха тия работи. Т.е. има една такава модна мълва, че има някакво политическо инженерство, в което едва ли не ще си направи ново мнозинство без ПП, пак евроатлантическо и т.н., но ми се струва, че биха сбъркали тия, които теглят в тая посока, политически биха сбъркали. Защото пак казвам, 2022 година, когато здравите сили решиха да свалят либералите прогресивисти от управлението в страната само направиха услуга на либералите прогресивисти. За това, че това е как да кажа може би изкушението, казано на военен език, съжалявам, че използвам такъв език, но да се подобрят позициите. ГЕРБ вероятно са в размисъл дали пък малко да не си подобрят позициите, защото засега им излизат сметките и защо пък да не поискат малко повече. Но аз лично на тяхно място бих продължил да бързам бавно. Много бързо се счупват такъв тип неща, които са толкова трудно създадени, а пък веднъж създало се, ето, ние и в обществената медия засегнахме тази тема, имахме такива данни, значи веднъж създало се, то харесва се, не харесва се на хората, те си свикват долу-горе с него. Като питаме хората искате ли нови избори, те викат: не, като питаме хората оставка поне искате ли: абе и там е по-скоро не. Слегнало се е, да, няма голямо доверие – доверието е 20-на процента. Нищо особено не е, даже едно от най-ниските въобще, но така винаги се случва в големи коалиции, коалиция на компромиса. Затова аз на тяхно място не бих разбутвал това. Тъкмо се закрепи криво-ляво, би било много глупаво от тяхна страна да го разбутат. А понеже говорим за посоки за страни и за партии, различни намерения, преди време вие споменавате за центристките така апетит и може би на някой от водещите политици и техните намерения да бъдат такива. Как изглеждат днес обаче? Стремят ли се все повече към това именно и стратегическите измерения на "сглобката“ какви са? Ами ето това е, и от днешния ден имаме пример за това. Борисов се опитва да не си я изтърва тази по-центристка, по-балансьорска, по-реферска ниша. Ето, примерно той казва: Би било прекалено – не цитирам думите му разбира се, а давам значението им, - би било прекалено да се приеме такъв закон, какъвто ПП-ДБ замислят за информацията. Ние няма да подкрепим цензура“. Ето това е по-центристкото. Значи под центристко аз имам предвид когато или прекалят с евроатлантизма, нали до степен, че утре нещо ще трият публикации или какво – хора, това е път към ада между другото, постлан с добри намерения, както е известно, от другата страна пък крайните русофили, които хич не са малко в България, и там вече при цялата миграция на хората от конвенционалните медии към всевъзможни подкастове, конспиративни теории, щуротии, значи, винаги се отваря ниша в средата за някой по-балансиран, мъдър, който от време на време да менажира, да реферира тия процеси. И там винаги е бил Борисов. Сега, заради войната той мъничко зорлем е пакетиран с крайните евроатлантици, обаче вижда се, че не му е удобно, освен това, огромната ниша и той така да се каже оставя на други възможни играчи – там би могъл да бъде дори г-н Пеевски да речем, а би могъл да бъде и Румен Радев, макар че на Румен Радев като че ли, сега, ако аз съм на мястото на Румен Радев, едва ли бих правил нещо сега. Там пък тая другата модна мълва как той едва ли не сега ще направи партия, или ще се появи партия, която да потърси неговата подкрепа. Но защо да го прави сега? В смисъл то времето идеално работи за него – всеки ден на власт на тази "сглобка“… Мислите ли? Ами да… Днес отново реториката между президента и управляващите... тя става все по-цветна, включително и днес имаме изказвания за "пешки“, "офицери“, "кончета“, "топчета“ най-различни определения чухме и коментар за разиграване на схеми. Да, чух го разбира се. Тук г-н Пеевски има логика да прави това, което прави, г-н Радев има логика да прави това, което прави. Той на свой ред чака времето да работи за него. Защо? Защото в България той продължава да е най-рейтинговата фигура, първо, второ, г-н Радев едва ли има интерес в тия смутни времена да слиза на терена на политиката по някакъв начин. Нека смутните времена да бъдат консумиране от неговите политически опоненти. Президентът в България е политическа фигура, той е пряко избран, той е реален участник в политическия процес, така че естествено, че ще го обвиняват в антиконституционност, но по същия начин той има своите естествени аргументи срещу. И така спокойно би могъл, плюс това сражавайки се с г-н Пеевски, президентът в общи линии има предимството по-популярния, нали съгласете се, че г-н Пеевски правилно или неправилно години наред беше демонизиран, и когато той е срещу теб… Но вече е феномен, той е определен като "феномен“. Да, колкото е опасно, толкова носи и възможности, разбира се зависи г-н Пеевски докъде е решен да стигне. Това е доста важен въпрос. Та, ако аз съм на място на г-н Радев, едва ли бих правил точно в този момент, особено пък след като си ми казали "Слез на терена“. Значи, като са ти казали "Слез на терена“, в общи линии по-добре е да не се слиза на терена в този момент. Това е базисно политическо правило. Но при всички положения всеки ден управление на тази "сглобка“ означава трупане на очакване за някаква нейна алтернатива. И когато се трупат тези очаквания още две-три години тъй да се каже, Румен Радев в един момент би могъл да обере доста по-голям дял от тях, ако сега слезе насред скандалите с г-н Пеевски примерно, но всичко е възможно. И това е възможно, и това не би да се изключва. Да слезе на сцената – това казвате, ако ескалират тези напрежения? Да, но не виждам логика той да го прави. Вижте, както не виждам логика той да го прави, така и не виждам логика и "сглобката“ да се събори заради глупости, но всичко се случва. Нали, все пак нека да не забравяме, че живяхме в три години политическа криза плътна. Така че въобще не е изключвам никакви резки развития. Да, до какво може въобще да доведе тази битка между тези два лагера наистина това не може да си го представим, защото възможностите са много. Сега, говорейки си за президента, днес той отново изтъкна, че демокрацията е застрашена. Премиерът Николай Денков пак обаче се изказва, че през последните месеци, т.е. по време на настоящото управление, България се е отлепила от корупционното дъно… Уф… … но изкуствени сигнали са опитват да заглушат истината. Сега, как да тълкуваме думите на г-н Денков? Добре звучат да се отлепим от корупционното дъно. Вижте, г-н Денков е премиер, той трябва да говори така. Това нормално, стискам палци да е прав. Боя се разбира се, че по-скоро видяхме някаква класация, нали знаете има едни многобройни такива класации, които в огромна част от случаите абсолютно е куха бошлаф история, западняшка такава: интервюират 10 експерта от НПО-та в София и казват: "Ето сега вече усещането за корупция намаля…“, примерно, нямам никакво представа и не искам никой да обидя, възможно е да става дума за много по-авторитетна класация. Нямам никаква представа. Факт е, че просто има едни политически сили в Централна и Източна Европа, които традиционно кампанират на теми, свързани с корупции, и когато тия политически сили са на власт, естествено, че експертната общност или масовото съзнание даже казва: "Абе, по-малко е корупцията“. Ох, както и да е, дано греша. Дано греша, но обикновено тия класации служат за гръмки вестникарски заглавия, нищо повече. Т.е. надявам се да не се основават на това, защото ми се мерна някъде такова заглавие, че нещо вече не сме били на това място по корупция, ами на някакво по… Така е, да. Пак не беше кой знае колко добро място. Вижте, целият наратив с корупцията, все пак не забравяйте, че освен всичко друго е и един от инструменти на мека сила на Запада, това са нормални неща, защото естествено Западът казва, че всичко свързано с корупция е свързано с Путин, и всички тия неща, които сме слушали много отдавна. Те между другото не са далече от истината. Нали знаете, в политиката много неща може да са истина, въпросът е човек да може да ги чуе всичките, да ги осмисли и сам да формира картинката. И като говорим за тая картинка, президентът Радев е казал нещо, което ми се струва важно тук. Ще се опитам да бъда максимално кратък. Значи първо, ние направихме няколко опита за национален референдум – всичките се провалиха по един или друг начин. Т.е. в България идеята за пряка демокрация крушира, оставя хората с усещането, че са безсилни. Не казвам прави ли са, не са ли прави, /…/, но помните колко инициативи за референдум имаше – това значи обезценяване на референдумите. Това е проблем за демокрацията, за усещането за демокрация. Нали все си говорим за усещане за корупция, за усещане за демокрация. Какво значи усещане за демокрация? Това означава да си представен, гласът да значи, да можеш да променяш с твоя глас, да можеш да влияеш, да имаш избор, да си свободен и да имаш доверие в институциите. Ами хайде да погледнем тогава доверието в тия институции. Ами то е наистина критично ниско доверието във властта, както казахме, правителство в момента. Да видим доверието в избора – ние мерим доверие в изборния процес: последните избори, които наблюдавахме октомври и ноември тази година са най-лошо оценените избори в България поне от последните 15 години. Ами добре, да видим тогава какво се случи с ключови избори, какъв сигнал ни дадоха изборите в София, където масово се гласува срещу кандидата на ПП-ДБ, но хората масово затаиха това. Т.е. не сметнаха за престижно, т.е. не сметнаха за допустимо да кажат за кого са гласували. Знаете колко екзитпола показват по-голяма ножица. Това означава, че се връщаме към едни времена от 90-те, когато хората се страхуват да си кажат за какво са гласували, защото има непрестижни опции. А сега добавете към това и все по-ниската изборна активност. Оня ден излезе едно прекрасно изследване на трима колеги: Стефан Георгиев, Стан Додов и Петър Банков, благодарение на Фондация "Фридрих Еберт“, техен рецензент е проф. Антоний Тодоров. Това изследване се казва: "Непредставителната демокрация“. То между другото е адски навременно. Показа три проблема: все повече негласуващи, също гласуващи за партии, които не са представени, но най-важното и най-интересното хора, които уж са представени в парламента, но това е само номинално. Оказа се, че техните партии просто не следват техните желания. Значи, ние наистина, обобщавам, се намираме в нещо като болест на демократичния процес, криза на представителството. От тука има две възможни перспективи: или да избухне нещо ново, голямо, което да върне интереса на хората към политиката, винаги така е ставало в България – появява се някой нов, ама и това сме го гледали, колко голям нов да се появи вече, или пък следва апатия, или пък не дай Боже, следват някакви недемократични тежнения: Да се ползват хора, които кажат: "Демокрацията е в опасност“, ама не да е лекуваме, ами да я заменяме с нещо друго, а както виждате в днешния турбулентен свят такива кандидати не липсват. Г-н Симеонов, и един коментар за днешната среща, знаем Дейвид Камерън беше в София, двамата с Борисов се стиснаха ръцете и заявиха "Само заедно можем да защитаваме нашия общ дом“, визирайки Европа разбира се. Е да, това е натовско говорене. Великобритания заедно с демократична част от САЩ са едни от най-, и заедно с Полша и прибалтийските страни, са едни от най-разтревожените сили по отношение на руската агресия в Украйна. Особено с факта, че украинската контраофанзива не успя, в момента инициативата е изцяло на руска страна, страховете растат. Така че съвсем нормално е да се укрепва общата отбранителна и колективна визия в нашата част от региона. Защото България е на изключително неврологично място по отношение на не просто на една регионална сила с глобални амбиции, а на две регионални сили с глобални амбиции, които имат свое мнение, своя път очевидно. И очевидно трябва да се заздравяват връзките в рамките на нашия Западен свят, в рамките на НАТО и Европейския съюз, защото нашият свят е пред предизвикателство. Сега, колко реални са опасностите е друг въпрос, и доколко пропаганди са те, това е съвсем друг въпрос. Но е факт, че България трябва да има капацитета да се защитава по всички начини. Тук въобще не говоря само за война, не дай Боже. И този капацитет няма как да го видим вън от НАТО. Това е нашият шанс за крепко държавно здраве. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1147 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/192 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
