Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Пеканов за приема ни по въздух и море в Шенген: Заслугите не са само на текущия кабинет | ||||||
| ||||||
Здравейте и благодаря за поканата. Като бивш вицепремиер по управление на европейските средства в служебните кабинети, назначени от президента Румен Радев, започваме с главната тема "Шенген" и приема на България, но по въздух и вода, а не по суша. Може ли да го наречем успех ли е за страната ни? Полу-Шенген според мен е полууспех. И за да не излезе, че е само критика – казвам това заради очакванията, които самите управляващи наложиха в последните седмици. Когато през декември дойде новината, че може да има някакво движение по тази тема, което разбира се, е някакъв вид напредък, те сами казаха "Но това не може да се случи без да получим и яснота какво ще се случи, за да станем пълноправен член“. Защото каквото и да си говорим, както и да го казва премиерът, не сме пълноправен член в момента. И проблемът е… А какъв член сме в момента? Ами, получлен. Единствено по въздух, да кажем и по море – добре. Това е добре най-вероятно за някои хора. Аз пътувам често до Виена – да, разбира се, че е някакво облекчение да пътуваш с 10 минути по-бързо, защото няма да те проверят на паспортната проверка. Това е добре. Но от друга страна, не знаем кога ще се случи най-важното, това, което ще донесе истинските икономически ползи – сухопътния "Шенген“. Нямаме никаква дата, нямаме и никакво условие. Всъщност затова ставаше въпрос – условие, което автоматично да активира България да стане член и на "Шенген“. И защо казвам, че такива са били зададени очакванията? Първият коментар на премиера Денков, когато беше комуникирано това от страна на Австрия, беше "Неприемливо е да има допълнителни условия без ясна дата за сухопътните граници“. Така е. След което, една седмица след това се промени тази теза и тя беше "Може да нямаме ясна дата, но трябва да има автоматичен начин, по който ние ще станем член, без да питаме отново всички страни“. Това също не се случи. Дори ако прочетем дори най-ласкателните анализи за този напредък, там ясно пише: "България се провали в тази част отсега да се разбере с всички страни членки, правим това, това и това и тогава автоматично ставаме“. Не. В момента пак ще трябва да ги питаме и никога не знаем каква ще е позицията след няколко месеца, след една година, две години, когато седнем отново да питаме всички страни членки, дали те ще ни допуснат. В този смисъл, най-важното не сме го взели. Да, разбира се, че е добре, че се случи този напредък отчасти. Части от него обаче се случиха още по време на служебния кабинет. Марк Рюте още тогава каза пред президента Радев: "Когато ние видим, че сте направили съдебната реформа, каквато ние си я представяме, и падне механизмът CVM, по който ни оценява Европейската комисия, тогава автоматично ние ще махнем ветото“. Това го каза Марк Рюте още през пролетта. Този механизъм Европейската комисия през юли месец каза, че е готова да го махне. Това се базира на промените, които са се случвали последната година – докладът беше на база на последната година. Смятам, че там най-голям принос, разбира се, имаше правосъдният министър Крум Зарков и разбира се, преди него – Надежда Йорданова. Тя също беше работила по същите тези закони, които бяха подготвени и приети. Сега различните кабинети си приписват изцяло заслугите за този полуприем на България в "Шенген“, както вие го наричате, но истинските заслуги на кого са? Истинските заслуги са на няколко кабинета един след друг, които са надграждали, и например в сферата на съдебната реформа… Т.е. не са изцяло на последния кабинет, който е в момента? Със сигурност не са изцяло на текущия кабинет, защото както казах, голямата оценка на Европейската комисия дойде през лятото, две-три седмици, след като кабинетът "Денков“ беше встъпил. Той още нямаше възможност въобще да е приел каквито и да било промени. Затова ми изглежда малко прекалено да твърди премиерът, че е негова заслуга. Не, заслуга е на всички тези, които в годините са помагали това да се случи. Между другото, спомнете си през 2020-2021 г. каква беше дискусията за съдебната реформа. Всички, които искахме съдебна реформа, много от тях бяха на улиците, на площадите – различни политически сили, не е една, не е друга. Някои ги нямаше още от тези политически сили, които сега си я приписват, не съществуваха тогава. И няколко служебни кабинета работиха по това. Разбира се, че и кабинетът на Кирил Петков работи по съдебната реформа. Докато Зарков беше министър на правосъдието, той също работеше по тези теми и част от тях бяха приети, между другото, още докато Зарков беше министър, т.е. още преди да се случи смяната. Знаете, че механизмът за главния прокурор, за който имаше толкова години спорове, през май месец беше приет, т.е. преди да застъпи въобще кабинетът "Денков – Габриел“. Г-н Пеканов, постоянно говорим обаче, че нашата страна е изпълнила абсолютно всички критерии, всички нужни условия, но така и не ни приемат по суша. Какво още трябва да направи страната ни? Това, от една страна, е част от по-голяма дискусия, която е европейската дискусия по отношение на това как взимаме решения. Как вземаме решения – има възможност всяка една страна да наложи вето на всякакви европейски решения. Това дали е добре или зле – може да поспорим по това, защото от една страна, възможността за вето да възможност на по-малки страни обикновено да се борят за собствената си позиция, която иначе може да остане заглушена. По принцип се приема, че за страни като България възможността за вето е добра. Ние имахме една такава възможност по отношение на казуса със Северна Македония. Нищо не получихме в общи линии в замяна на това, че ние отменихме ветото по един въпрос, който е национално труден. Хората имат различни мнения и се спори по казуса какво трябваше да се направи. И то сериозно различни мнения. Да. Лесно го отменихме според мен тогава нашето вето. Сега обаче виждаме други страни – Австрия и Холандия, които налагат вето. Истината е, че то не е насочено към нас по някакъв начин, а е насочено към вътрешните им проблеми. Казвал съм го много пъти, аз си живея през половината от времето в Австрия – ами, там хората се притесняват. Казват "Има много миграция“ и казват "Част от маршрута, по който идват тези мигранти, е през Балканския полуостров. Затова трябва всякакви възможни препятствия по пътя да бъдат запазени“. Това, разбира се, не е правилно, защото има критерии, правила и щом ние сме ги изпълнили, трябва да бъдем пуснати. Знам, че вие живеете в доста голяма част от времето си в Австрия, във Виена, преподавате там. Защо Австрия ни слага тези спирачки? Именно заради това. Заради миграцията. От години тази тема се върти в австрийското общество. Аз го виждам и виждам, че хората имат притеснения. Това не значи, че споделям вижданията, че например животът е станал много опасен, че във Виена не може да излезеш на улицата. Има и такива виждания. Аз не ги споделям, но има хора в Австрия, и то немалко, които смятат така, и казват "Вижте – отнякъде идват всички тези хора, които идват към нашата социална система, към нашия висок стандарт на живот, и ние трябва да затворим всички възможности те да идват“. И заради това България бива отчасти нечестно наказана, защото е просто географски на този маршрут. А как ще коментирате това твърдение, че България ще стане най-големият бежански лагер в света, ще дойдат много мигранти след приема ни в Шенген? Това истина ли е или просто твърдение, което буди ненужно притеснение у българското общество? За мен това не е истина. За мен това са едни прекалено бомбастични твърдения, които захранват този дебат, и смятам, че са прекалени. Но трябва да си дадем сметка, че разбира се, че страните от центъра на Европейския съюз, като Австрия, Германия и Холандия, те се опитват да налагат Дъблинското споразумение по-стриктно. То в момента в общи линии не работи. Те и затова не ни връщат някакви имигранти, защото не могат, то не работи. Те отиват, подават си искане да останат, след което отиват някъде другаде из страната, не могат да ги намерят, не могат да ги върнат. Със сигурност споразумението между Австрия и България е начин да се затвърди този механизъм, по този начин Австрия да изпраща повече мигранти обратно към България. Но аз смятам, че реалистично едва ли те ще са толкова много. И второ, дори да ни ги изпратят, в крайна сметка, ние няма да ги затворим някъде – те пак ще отидат най-вероятно там, където стандартът на живот е висок, там, където дори да си намерят най-простата работа, ще живеят най-вероятно доста по-добре, отколкото например обратно в родините им, където най-вероятно се води война и т.н. Така че трудно ще се приложат такива механизми, които наистина да доведат до такъв страшен резултат. Мисля, че това е спекулация. Кога може България да се нарече наистина пълноправен член на "Шенген“? Някаква прогнозна дата, година? Възможно най-скоро трябва да се случи. За съжаление… Да, знаем, че трябва да е възможно най-скоро, но реално кога може да се случи? Как да го кажа, след това решение, което се случи сега, преди няколко дни, това може да означава, че в необозримо бъдеще. Няма срок. Не знаем кога ще се случи. Може да е след години, след десетилетия. Защо? Защото темата сега може да кажем ще изглежда като – ето, зачеркнахме тази тема, има някакъв успех. Ще минат европейските избори. След европейските избори има голям шанс… Има и евроизбори, има и национални избори в няколко страни. … по-лошо да стои ситуацията пред нас. Например, изборите в Австрия ще бъдат най-вероятно през октомври или през ноември. В зависимост от това каква коалиция ще се формира там, позицията на Австрия може да се втвърди още повече или пък да се подобри. Може и обратното. Разбира се. Например австрийските социалдемократи, австрийските "Зелени“, Зелената партия винаги са подкрепяли България. Всичките ми срещи, които съм имал като вицепремиер там, и с кмета на Виена, и с вицеканцлера, който е от "Зелените“, те ясно винаги са казвали официалната им позиция: "Ние смятаме, че щом България е покрива критериите, трябва да бъде член на "Шенген“. Така че имаме подкрепа от някои семейства. Проблем е в други европейски семейства, където все още имат спорове, и това действително може да се влоши. Може в повече държави да дойдат такива правителства, които да кажат "Вижте, трябва да си гледаме нашите граници, трябва да си гледаме нашите проблеми. Не можем да продължим с по-дълбоката интеграция“. Това е нещо, което мен лично ме притеснява по отношение на идващите европейски избори – че по-често ще започне всяка една държава в Европа да казва "Най-важното е да направя това“. Разбира се, разбира се, ние все още сме суверенни държави. Разбира се, че на първо място всяко правителство прави най-важното за собственото си население, но в Европейския съюз все пак сме намерили начин до момента по някои теми да се интегрираме, т.е. да взимаме решенията заедно и съответно да намаляваме пречките – пречките да пътуваме, да работим и т.н. Може тези пречки да започват да се увеличават, ако тенденцията и наративът в Европа се промени към това, което се нарича "Европа на отечествата“, когато всяка една държава прави само това, което за нея е най-добре, често на гърба на другите, между другото. Има ли лошо в това една страна да мисли първо за националния си интерес? Разбира се, ние не казваме, че правителствата, които искат повече интеграция, не мислят на първо място за националния си интерес. Напротив, те смятат, че заедно със своите съседи могат да направят повече, отколкото ако всяка страна е сама за себе си. И ще дам няколко примера. Значи Европа, например, за да се опази, например външната граница, е важно да имаме общи ресурси. България има огромна външна граница и е добре, когато Европа осъзнава, че трябва да ни даде финансов ресурс, например, за да засилим опазването на границата. Това по време на служебния кабинет президентът Радев и канцлерът Нехамер пледираха много пъти, подеха такава инициатива пред Европейската комисия. Европейската комисия има средства, които досега не даваше за опазване на границата, защото имаше някои съображения, че това не е правилният подход – да се дават пари за огради и т.н. Тогава имаше пробив – това беше през февруари миналата година, и Европейската комисия каза "Да, от общия ни бюджет ще дадем за опазване на границата, защото това помага на всички, не само на България, а и на центъра“, както виждаме. Има много други такива проблеми в ХХІ век – климатичните промени, икономическата конвергенция, общият пазар. Това са неща, които всъщност в наш интерес е, на всяка една от страните членки, да работим повече заедно, защото така на първо място всяка една от нас е по-силна, но и най-важното – по-силни сме в един ХХІ век, който виждаме, че може би ще бъде доминиран на глобалната сцена от няколко велики сили. И ако Европа иска да бъде… Това е едно от заключенията… Между другото, миналата седмица се разделихме с Жак Делор – един от създателите на текущата версия на Европейския съюз, на общия пазар. Това е едно от заключената – ако искаме да се конкурираме със САЩ, с Китай, с Русия, ще трябва да използваме мащаба си. Всяка една от нашите държави в Европа, между другото, е относително малка, и по население, и по икономика. Така че в наш интерес е да правим повече заедно. Друга важна тема за България е присъединяването ни към еврозоната. Кога е ще се се случи според Вас и възможно ли е 2025 да е годината, в която да се поздравим с членство? Аз винаги съм изтъквал позитивите от влизането в еврозоната, защото смятам, че те са много над рисковете. Сигурно има и рискове. Винаги съм се опитвал да бъда честен, особено когато са ме критикували. Например, има партии, които са относително скептични към това, казват "Рисковете са повече“. Опитвал съм се да обяснявам, че позитивите според мен са повече. На мен ми се иска да стане по-бързо, но и по тази линия не съм уверен, че ще стане толкова бързо, колкото искаме. Защо? Има ясни критерии и един от тези критерии е инфлацията да е близка до средноевропейската. В момента не отговаряме, и то с доста. Преди години една страна от балтийските беше спряна, т.е. тя поиска да влезе в еврозоната, може да се каже, че имаше и политическа подкрепа, но въпреки това, със съвсем малко не отговаряше на критерия за инфлация. Нейната инфлация беше с 0,1% по-висока от тази, която трябва да бъде. В България в момента сме над 2% над тази, която трябва да бъде, и само за няколко месеца тя трябва да падне до средноевропейските нива. За съжаление, не виждам кабинетът да прави достатъчно по тази тема и ако не го направи, няма да покрием критериите и няма да станем член на 1 януари 2025 г. В това няма нещо кой знае колко катастрофално, но отново ще се отложи и това не е добре, защото целият процес малко една умора се натрупва в него, ако всяка година правителството казва… В момента правителството си го е поставило като голяма цел и много се притеснявам да не стане, както с "Шенген“ – да се окаже, че очакванията са били съвсем завишени. По този начин разочарованието е сигурно. А какво според вас смята българското общество? Какви са настроенията на българина за приемането ни в еврозоната? Достатъчно информирано ли е обществото ни за това какво ни очаква? Виждам и осъзнавам, че обществото е разделено. Това е важно да се осъзнае. Не ми харесва реториката, която често се използва и от сегашния кабинет. Например, хората, които са против еврото, те са, защото имат някакви други интереси. Просто хората имат право да се притесняват. Това са трансформиращи икономиката ни процеси, нова валута. Левът е валута на повече от столетие – нова валута. Нормално е хората да имат притеснения. Това не значи, че всеки от тях служи на Русия, или всякакви такива спекулации, които чуваме. Но е важно да кажем: митовете, които се тиражират често, просто не са верни. Значи първият и основен мит, който дълго време се използваше, сега затихна, между другото, но миналата година, когато аз активно… смятам, че аз доста активно съм се опитвал да комуникирам по тази тема, беше: "Ами, то в еврозоната има едни страни, които са почти фалирали, утре не знаеш какво ще стане с тях“. Това от 10 години се говори. Най-ясният пример беше Гърция. Ами, Гърция успя да се справи. Да, не беше лесно – много реформи, намаляване на пенсии и такива неща, които трябваше да коригират предишни дисбаланси, но Гърция сега успя да се върне на международните пазари, има висок кредитен рейтинг. Отчасти се върна в абсолютно най-добрите развити икономики. Правителството се справя много добре. Взимат повече пари от ПВУ от нас, по-бързо се справят всички тези теми, които са важните, и по принцип не виждам нищо лошо в икономиката й. Напротив, успя да се възстанови от една дълбока криза, в която беше изпаднала. Имаме ли ние шанс да се възстановим, ако сме в същата ситуация в България? Гърция си е Гърция, ние… Ние трябва и по-бързо. България не е в такава ситуация. Действително Гърция беше натрупала неустойчиви дългове в даден момент. Да, и те бяха посредством в общи линии бюрократични трикове, с които се скриваше част от задлъжнялостта на страната. Ние сме много далече от тази ситуация, т.е. по тази линия нямаме проблем. Те са на 150% дълг към БВП, ние сме на 20% - съвсем различна ситуация. Същото е и за други икономики, за които се спекулира – Италия, Франция. Да, високозадлъжнели икономики. Защо? Има си причини за това: защото харчат много за здравеопазване, за социалната система, за образованието – нещо, което може би пък не е и толкова лошо държавата да прави повече, отколкото ние сме правили тук с години, което всъщност е довело до ниските доходи. Което води и до следващата стъпка, между другото, до такава голяма миграция, нещо, с което също трябва да се борим – толкова българи да заминават за други страни, за да работят там, защото очевидно стандартът на живот там е по-добър. Така че не виждам такива рискове. С всякакви други рискове също се спекулира – "Ще загубим суверенитета си“. Напротив, ние ще спечелим суверенитет. В момента България по отношение на тази тема – лихвените проценти и паричната политика, тя няма суверенитет заради борда, който е институция, която се подкрепя от българите. Българите смятат, че Валутният борд е нещо, което през 90-те години стабилизира ситуацията. Това е с единия крак си вътре в еврото, защото си се вързал с него, но това не може да бъде завинаги. Валутният борд е малко като да си сгоден, само че ти не може да си сгоден завинаги, а е добре, след като влезеш, да се ожениш или да се омъжиш. По същия начин – ние сме с един крак в еврото. Винаги може обаче да отстъпим, вече 25 години. Следващата стъпка ще донесе повече позитиви, а с това ще ни даде възможност и да взимаме, да сме част от решенията. В момента с Валутния борд във Франкфурт се събират гуверньорите от тези централни банки, които са в еврозоната. Ние не ходим там, никой не ни пита. Решават какви да са лихвените проценти и ние после ги прилагаме, за да задържим борда. В момента, в който влезем, ние също ще сме една от тези страни. Да, ще сме 21-вата страна, няма сме две страни, които решават – 21 са, но е по-добре да си част от тези 21 страни, отколкото както в момента. Суверенитета ни всъщност е напълно отслабен, защото решенията се взимат от друг, но ние трябва да ги приложим. Г-н Пеканов, споменахте Плана за възстановяване и устойчивост и така дългоочаквания втори транш плащане. Ще се случи ли то, кога? Тук имаме ли някаква яснота? По тази тема мога да си позволя да съм по-критичен, защото доста време, около две години се занимавах основно с тази тема, която е ключова за България, защото България е страната, която получава най-много средства спрямо икономиката си от този Механизъм за възстановяване и устойчивост. Добре, втората най-много – Хърватска получава повече. През 2022 г. България получи първото плащане. Имаше много изказвания и от Асен Василев, и от премиера Денков, че след това работата се е забавила по време на служебния кабинет и щом дойде редовният кабинет, много бързо ще получим парите. Вашите опоненти ви упрекват, че голяма част от работата не е свършена. Ами те ни упрекват и казаха "Ей тук сега за два-три месеца ще направим всичко“. Минаха 6 месеца от тогава. Множество пъти имаше обещания "Парите ще дойдат съвсем скоро, през 2023 г.“ Не дойдоха през 2023 г. Освен това моето мнение е, че няма да получим пълната сума от втория транш, защото познавам добре целите, които трябваше да бъдат постигнати, и някои от тях просто не са постигнати. Законите бяха пренаписани по начин, по който аз смятам, че не всички отговарят на изискванията. Бил съм, не само съм бил, ами съм ръководил срещите с Европейската комисия, в които законите, които Зарков беше подготвил, бяха удостоверени, че отговарят напълно на това, което се очаква. Някои от тях след това в парламента… случваха се там едни среднощни заседания, в които никой не знаеше кой какво пише, и смятам, че някои от законите няма да отговарят на това, което се очаква. Както и т.нар. Пътна карта за декарбонизация. Всъщност премиерът… той хем пое много ангажименти към протестиращите миньори, хем в същото време изпрати първоначално една версия, после беше променена Пътната карта. Смятам, че тя в момента не отговаря напълно на това, което трябва, и смятам, че ще получим по-малко пари, отколкото трябва. Трябва да получим 1,3 милиарда, най-вероятно ще получим около 200 или 300 милиона по-малко от тези, които трябва. Най-вероятно ще разберем в следващите седмици или месеци. Т.е. кога смятате, че може да получим такова плащане? Надявам се през първото тримесечие на тая година, но може и да е през второто. Мнението ви за кабинета и идната ротация, която се очаква да бъде през март месец, именно джентълменското споразумение между ГЕРБ, "Продължаваме промяната“, Николай Денков и Мария Габриел да се сменят като министър-председател на България. Да очакваме ли някакви изненади? Това не мога да ви кажа, това трябва да питате политическите партии. Аз смятам, че има неща, които кабинетът свърши на добро ниво. Ето, например с бюджета се справи добре в крайна сметка, така е. Въпреки че бяха, например – това се случва за сметка на нещо, бяха отложени някои важни капиталови разходи. Така винаги може да смъкнеш дефицита, като не построиш толкова много, най-лесно казано. Има други теми, в които смятам, че кабинетът въобще не се справи, и то отчасти, защото обеща неща, които не са верни. Но най-големият проблем с кабинета за мен е, че… Всъщност защо имахме служебни кабинети две години? Защото участниците в този кабинет, те се занимаваха да се арестуват, да се обиждат, да се гонят и сега изведнъж… Но пък сега са заедно. Да, и сега изведнъж ни казват "То е най-хубаво да сме заедно“. Това някак си според мен отравя политическата среда и хората не съм сигурен, че могат да го възприемат. Защото никой не е виновен, че имаше толкова дълго служебен кабинет, освен самите партии. В тях беше властта по-бързо да направят правителство. Оказа се, че те всъщност гонеха краткосрочно да вдигнат вота си, като казват "Ние сме най-добрите, другите са най-лошите“, но сега изведнъж се оказа, че всъщност те могат да функционират много добре заедно. Виждате – г-н Пеевски изведнъж се превърна в говорител от една страна сглобката, от друга страна, разбра наскоро, че той е от новото поколение технократи. Аз преди си мислех, че аз съм от новото поколение технократи, но явно съм се объркал. Други хора се идентифицират като такива, към които аз предпочитам да не се числя. Възможни ли са предсрочни парламентарни избори? Това само представителите на сглобката могат да ви кажат. Аз по-скоро очаквам тя да бъде доста. Така я видяхме и… Единството, в което се взеха решения – за Конституцията и други въпроси, смятам, че сглобката ще бъде в общи линии вечна, така го казвам, но мисля, че могат да се напаснат интересите и така ще продължим в обозримото бъдеще. Какво смятате за съдебна реформа и конститционните промени? Да, в сферата на съдебната реформа конституционните промени изглеждат относително позитивни. Повечето експерти, поне които аз съм чул, казват "Това е добър напредък“. Така че това е добре. По отношение на служебния кабинет – няма какво да се лъжем, това са промени, които са насочени лично срещу президента, които за мен са малко… как да ви кажа, комични. Значи голяма част от тези партии, те подкрепяха президента. Аз съм присъствал, когато те отиват при него и му казват "Да, ние сме с вас, г-н президент!“. Те го избраха. И сега, понеже имат някакви различия, казват "Той повече няма да назначава служебни кабинети, парламентът ще ги назначава“. И този доста тесен кръг от хора, които могат да станат премиери… Да започна от там. Парламентът може да реши това, той е в правото си, има конституционно мнозинство и го решава това. Но ако помислим малко и анализираме, дали щеше да е по-добре да кажем 2017 г. президентът Радев да не може да назначи Огнян Герджиков за премиер, а да трябваше да назначи Мая Манолова – беше омбудсман тогава. Ако демократичната общност мисли, че това е по-добрият вариант – добре, няма проблем, но не съм много сигурен. Аз лично нямам проблем. Смятам, че тя, Мая Манолова, е опитен политик, но не съм много сигурен, че това щеше да е най-доброто. Или пък ако се върнем през 1997 г., когато служебният кабинет прави една от най-важните реално промени в България – влизането във Валутния борд в една среда на огромна несигурност и икономически сътресения в България. Дали щеше да е по-добре да не може тогава да бъде назначен Стефан Софиянски за премиер, а да трябва да бъде назначен някой от тогава избраните доминиращи от БСП политически фигури? Не съм сигурен, че така да вържеш ръцете, понеже не харесваш твоя опонент в момента, е начинът, по който трябва да променяме Конституцията. Не, не е това. Това няма да ни доведе доникъде. А и да не говорим, че служебният кабинет през по-голямата си част е донесъл стабилност, както и нови фигури. Голяма част от лидерите сега, някои от лидерите – и Христо Иванов, и Кирил Петков, и Николай Денков, бяха служебни министри, някои от тях назначени от президента Радев. Така че ми идва малко в повече тази конюнктурна промяна. Не смятам дори, че гражданите я оценяват като нещо задължително добро. Разбира се, че другото – да има парламент, добре, това са допустими неща през цялото време, въпреки че аз не съм съгласен с тезата, че служебният кабинет е бил безконтролен. Точно обратното. Всяка седмица – вие си спомняте, били сме там, отразявали сте – всяка седмица бяха министрите на изслушване. Защо? Ами, защото то е автоматично така. Всички партии, след като са минали изборите, продължават да се борят да покажат колко са добри и силни, за да влязат в бъдещото управление, и ни привикват всяка седмица да им докладваме какво сме направили. Дори ни вменяваха, вменяваха на изпълнителната власт различни видове решения. Ето например решението за предоговаряне на ПВУ, то беше вменено от всички партии на служебния кабинет. Само че сега има редовен кабинет с пълна подкрепа в парламента и не е направо нищо по тази тема. Т.е. може би това е бил един предизборен трик, който тогава партиите са решили да ни вменят. Така че не съм съгласен, че служебният кабинет може да си прави, каквото иска, а пък редовният – той е много хубаво също така да бъде подчинен постоянно на парламента. Не е най-добро някой партиен лидер всеки ден да излиза в парламента и да казва "Аз реших, това ще прави министърът“. Министъра си го избрал, защото той разбира от тази материя и той може да се справи с нея. Ако г-н -Делян Пеевски излезе и каже "Аз знам какво трябва да се направи с миньорите и с предоговарянето“, това означава, че той казва "Министърът на енергетиката нищо не разбира“. Ама вие сте го избрали да е министър на енергетиката и той трябва да има възможност като водещ в изпълнителната власт той да менажира тези процеси, а не всеки ден депутатите и партиите да му казват какво точно да прави. Това не е най-добрият вариант. Ще видим как ще функционира. Говори се силно за смяна при ротацията на някои от сегашните министри. Вие как мислите? Нямам информация по този казус. Смятам, че някои от тях са доста добри, доказани експерти. А вече как политическите сили ще установят дали ги подкрепят, или не, това е техен въпрос. Благодаря ви, г-н Пеканов, за това интервю. Благодаря ви за поканата. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 559 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/94 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
