Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| От кое кризисно "племе" сте? Тези пет фракции ще решат бъдещето на Европа през 2024-та | ||||||
| ||||||
"Фокус" представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора й. Преди пет години европейските лидери правилно прозряха, че европейците страдат от световъртеж. Според Милан Кундера световъртежът не е същото като страха от падане – това е по-скоро желанието да паднеш, срещу който, уплашени, ние се защитаваме. Тогава гласоподавателите си играеха с крайнодесните популисти и говореха за разпадането на Съюза, но в крайна сметка мнозинството реши да гласува за най-популярните партии. Този сценарий изглежда малко вероятен този път. Днес крайнодесните партии вече не защитават тезата, че техните страни трябва да излязат от ЕС или да оставят еврото. Вместо да се напуска ЕС, те вече искат да го преправят, а след това да го управляват. След последните избори в Нидерландия и Словакия, както и местните избори в Австрия и в части от Германия, се появи консенсусно виждане, че предстоящите европейски избори ще бъдат бедствие, а проблемът с миграцията само ще предопредели кампанията и изхода от тях. Но може ли тази очертана картинка да е грешна? Вярно е, че Европа е в кризисно настроение. Но миграцията е само една от петте кризи, които разтърсиха Стария континент в последните 15 години. Тя дойде на върха на глобална финансова криза, която доведе до това, че европейците започнаха да се съмняват, че децата им ще се насладят на жизнен стандарт по-добър от техния, към всичко това прибавяме и проблемите с климата, които ги накараха да си мислят, че светът е в опасност. Междувременно COVID-19 изложи наяве слабостите на нашата здравна система и отприщиха нови страхове от дигитален авторитаризъм. Накрая войната в Украйна погреба всички илюзии, че голяма война никога няма да се случи отново в Европа. Тези пет кризи имаха нещо общо: те са усетиха в цяла Европа, те бяха усетени като екзистенциална заплаха за всички европейци, те драматично промениха политиките на правителствата и със сигурност не са приключили. Но тези пет кризи не са съвсем еднакви – те отпушиха страхове и същевременно разкъсаха Европа на парчета – парадоксално обаче именно те задържаха Европа заедно. Последното проучване, което проведохме, ни помогна да си представим Европа, населена от пет различни племена, чиито политически идентичности са формирани като реакция на тези кризи. Тези племена разделиха членовете на Европейския съюз. Терминът "поликризи“ се появи и подсказва, че множество кризи се случват малко или много по едно и също време, а шокът от тяхното струпване е по-силен от броя им. По-малко изследвана характеристика на поликризата е, че в различните общества, социални групи и поколения една криза е доминантна спрямо останалите. Еманюел Макрон добре определи различните групи – тези, които се притесняват за края на месеца (икономическата криза) с тези, които се притесняват за света (климатичната криза). Това имаме предвид, когато казваме, че всеки си има собствена криза. Опасността от климатичните промени, COVID-19, имиграцията и глобалната икономическа криза – всеки един от тези проблеми има достатъчно гласоподаватели, за които това е кризата. Любопитното е, че Германия е единствената страна, където емиграцията е водещата криза, която хората посочват като най-притеснителна за бъдещето им. Естонци и поляци се фокусират върху войната в Украйна. Италианци и португалци виждат икономическата криза като най-голямата опасност. Испания, Великобритания и Румъния са държавите, където ковид пандемията е определяна като най-голямата травма. Франция и Дания определят промените в климата като най-важните кризи. Настоящата загриженост за миграцията не идва от обстоятелството, че повечето хора, от по-голямата част държавите в ЕС, са обсебени от нея, нито пък от факта, че тя разделя най-много обществата. Всъщност ние ставаме свидетели на появата на нов миграционен консенсус в цяла Европа: съвместните действия за подсилване на външните граници се превърна в обща тема за политическите сили. Но това, което е най-характерно за "мигрансткото племе“ – тези, които определят миграцията като своята криза – интензитетът. Те са най-гневни от всички за политиките, водени от Европейския съюз, а техният гняв ги подтиква вдясно. Тези, които виждат миграцията като най-голямата криза най-вероятно ще гласуват в център-дясно или за крайнодесните. В Германия това означава, че тези гласове могат да се прилеят към "Алтернатива за Германия", във Франция за Мария Льопен и "Националният сбор" или за "Реконкиста" на Ерик Земур. Проблемите с климата е другата криза, която води своето "племе" към политическия курс. "Климатичното племе" е отражението на "миграционното", като неговите привърженици подкрепят най-вече зелените партии или партиите в център-ляво. Именно сблъсъкът между тези две партии ще определи крайния резултат от Европейските избори. Любопитно е обаче, че тези две "племена" имат много различно отношение, когато техните партии са на власт. Когато “миграционното племе" види, че крайнодесните са на власт, привържениците им са склонни да бъдат много по-умерени в поведението си относно проблема. В Италия например имиграцията е сред най-ниските проблеми, които държавата има: само 10% от населението се притеснява за бежанската криза и едва 17% от гласувалите за "Италианските братя", (бел. от ред. - партията на премиера Джорджия Мелони) въпреки че именно тази партия бе избрана от италианския народ заради антимиграционните политики и нещо повече - през последната година кризата само се задълбочи. “Климатичното племе" обаче има различно поведение. Проучването ни в Германия показва, че хората продължават да се притесняват за климатичните проблеми, дори след като “Зелената партия" в момента е част от правителството, което е приоритизирало този проблем в своята управленска програма. Въпреки че Германия успя да намали въглеродните емисии с почти 20% през последната година, те (бел. от ред. - привържениците на “климатичното племе") не смятат, че се полагат достатъчно усилия. Накратко, гласоподавателите могат решат, че избирането на крайнодясно правителство е отговорът на проблема с миграцията - дори ако почти нищо не се промени - но те също така не смятат, че въпросът с климата е решен, след като избират "Зелените". Тази асиметрия - "миграционното племе" се мобилизира с пламенна реторика, докато “климатичното" страда дори когато резултати има, донякъде ни обяснява и предимството на десните в предстоящите избори. Всяка една от петте кризи ще има множество животи, но мястото, където им се вдъхва живот в крайна сметка, е урната за гласуване. Там се решава дали ще оживеят, дали ще умрат или дали ще бъде възродени. Това, което европейските лидери трябва да осъзнаят, е, че изборите няма просто да бъдат надпревара между левите и десните - прозападните и евроскептиците - но също така битка за върховенство между отделните “кризисни племена" в Европа. По-скоро фрагментацията е тази която формира политиката в Европа, а не поляризацията. Много от гласуващите ще се фокусират върху това да не допуснат техният проблем да се завърне отново. Съсредоточаването само върху миграцията ще се окаже грешно решение. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 67 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/12 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
