Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Обяснението за дефицита в хазната от 1 млрд. лева: Разковничето е в липсващите дивиденти от БЕХ | ||||||
| ||||||
Тогавашният излишък не е следствие от някакво перфектно управление на държавните средства или на неповторим успех в събираемостта на данъците. Не! Преди година държавата просто взе като дивидент цялата печалба на държавните енергийни компании в размер на повече от 1.45 млрд. лева, за да покрие увеличените разходи за заплати и пенсии. Без тази финансова инжекция и през юли 2023-а бюджетът щеше да е на червено от 1 млрд. лева и едва ли в края й щеше да се вмести в планираните 3% от БВП дефицит, пише money.bg. За да няма спекулации по тази тема ще цитираме какво пише в последното прессъобщение на Министерството на финансите: "През първите седем месеца на 2023 г. приходите от дивидент за държавата бяха в размер на над 1,5 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са само 84 млн. лв., или с 1,45 млрд. лв. по-малко спрямо 2023 г., което е в резултат на неразпределяне на дивидент от печалбата на "Български енергиен холдинг" ЕАД за финансовата 2023 г. през 2024 година". А причината поради която тази година енергетиката и по точно държавните енергийни компании под шапката на Българския енергиен холдинг не внасят средства в бюджета под формата на дивидент е стартиралия проект за обновяване и изграждане на допълнителни мощности в атомната ни енергетика. "Оборотният капитал на БЕХ ЕАД за 2023 г. е в размер на 548,138 хил. лв., като значително намалява на годишна база, основно в резултат от съществения спад на паричните наличности - в края на 2023 г. балансовата им стойност е 220,012 хил. лв. спрямо 2,289,617 хил. лв. към края на 2022 г. Основната причина за това намаление е изпълнението на Решение на Народното събрание (обн. ДВ. бр.105 от 19.12.2023 г.) за предприемане на действия по изграждането на 7-и и 8-и блок на площадка № 2 на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД с технология AP1000. С решението бе възложено на министъра на енергетиката в качеството му на упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на "Българския енергиен холдинг" ЕАД да предприеме действия за увеличение на капитала на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД с парична вноска в размер на до 1,500,000 хил. лв. с цел увеличаване на капитала на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД в същия размер. В изпълнение на решението на Народното събрание, на 28.12.2023 г. "Български Енергиен Холдинг" ЕАД увеличи капитала на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД с парична вноска в размер на 1,500,000 хил. лв." Ясно е, че като направиш подобна вноска няма с какво да плащаш дивидент независимо от отчетения висок размер на годишната печалба. Впрочем изземването на 1.5 млрд. лева от парите на БЕХ в средата на 2023-а за плащане на дивидент към хазната е причина за сериозното му обезкървяване, особено на фона на огромните финансови ангажименти на холдинга към дъщерните му дружества, което се вижда при подробно прочитане на годишният му финансов отчет. Но да се върнем към консолидирания бюджет. Състоянието му не може да бъде безпристрастно разглеждано без отчитането на два детайла, които Министерството на финансите коректно посочва. За съжаление при тяхното отчитане дефицитът нараства близо три пъти. На първо място това е вноската от 606 млн. лева, която през пролетта на 2023-а БНБ направи към хазната от превишението на приходите над разходите си за 2023-а. тази вноска има инцидентен, а не постоянен характер както може да се види от отчетите от минали години и не бива да се приема за сигурен приходоизточник. Нещо повече. За разлика от държавните предприятия правителството и дори Парламента не могат да задължат (и слава Богу) БНБ да прави подобна вноска, независимо от размера на превишението на приходите над разходите на централната банка. Без подобна финансова инжекция сега дефицита щеше да е 1.6 млрд. лева. Вторият детайл е свързан с едно обстоятелство, което финансовото министерство винаги посочва в отчетите си под черта, когато коментира разходите, които по сегашния отчет за седемте месеца на годината са 41.9 млрд. лева. Отново ще цитираме, за да няма недоразумения: "През м. февруари 2024 г. в изпълнение на чл. 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 г. от сметката за чужди средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) бяха възстановени средства в общ размер на 1,2 млрд. лв. В хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. част от тези средства ще бъдат предоставяни с акт на Министерския съвет като трансфери за общините за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти по реда на чл. 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ) на базата на подписани споразумения с МРРБ. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост с предходната година, разходите към края на юли 2024 г. са 43,1 млрд. лв. при 37,1 млрд. лв. към края на юли 2023 г, което представлява номинално нарастване в размер на 16,2 на сто спрямо първите седем месеца на 2023". С други думи реалните разходи на хазната са със 1.2 млрд. лева по-високи от отчетените, което автоматично увеличава и дефицита с 1.2 млрд. лева до 2.2 млрд. лева. А като премахнем и положителния ефект от 606 млн. лева вноска на БНБ той отива над 2.8 млрд. лева. Посочваме всички тези факти защото следващата година положителните ефекти може и да ги няма, а отрицателните най вероятно ще се запазят доколкото ръста на разходите е продиктуван от увеличаващи се плащания с постоянен характер. Както пише в отчета на Министерството на финансите: "Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2024 г. възлизат на 41,9 млрд. лв. , което е 51,3 % от годишните разчети. На съпоставима база спрямо предходната година се отчита нарастване, основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г. и други". Всички тези разходни фактори ще се запазят, а тенденциите към нарастването им могат да се задълбочат благодарение на политическата конюнктура, тласкаща депутатите към създаване на многобройни финансови и фискални аномалии в името на няколко електорални гласа повече. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 733 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/123 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
