Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Николай Костов: Над 130 000 рецепти дневно не се отразяват в пациентското досие | ||||||
| ||||||
Всички медии алармират: Има сериозен дефицит на лекарства. Г-н Костов, хората се плашат от подобна информация неминуемо. Доколко е сериозен проблемът наистина? Този проблем е от много време. Става дума за наистина стотици лекарства. Това е и официално известен факт, защото има такава електронна система, която проследява дефицитите. Освен нея, тя проследява разбира се лекарствата по позитивен списък, така е разписана като организация. Но освен лекарства по позитивен списък има и много други, които тя не проследява съответно. Те също трябва да бъдат добавени, дефицитите в тези области към общите, към тези от позитивния списък. Така че стават доста лекарствата. Колко голям е този дефицит? За какви лекарства точно става въпрос? Може би той варира от 60-70 продукта до към над 300 в някои моменти. Тя е доста променлива такава величина. В момента са наистина много. И са за важни заболявания. Трудно е да ги изброя, защото на практика няма онкологична група, която да не е засегната. Тоест, обхващат почти всички видове така да са каже заболявания и всички групи лекарства. И за тези от позитивен списък, те неслучайно са подбрани, за да бъдат следени от тази система, те са най-важните лекарства. Повече от 250 лекарства в аптеките в Германия не са налични, стана ясно, защото основни съставки се произвеждат в Китай и Индия, а доставките били затруднени. Как това ще окаже влияние на българския пазар и на България? Това е една от причините. Всъщност, ако се анализират причините по-сериозно в Германия, са няколко – това е една от причините, а другата причина – увеличеното потребление за продукти за настинка, грип и респираторни заболявания през зимата тази година. Потреблението на тези лекарства и заболеваемостта съответно бяха значително над очакваната. За миналия сезон? Да, за зимата, която мина. При повечето лекарства, свързани с респираторни заболявания, това са лекарства примерно за ангини, за фарингити, ларингити разбира се, за хрема, за кашлица, за температура… А може би и покрай КОВИД кризата? Не, това бяха такива заболявания извън КОВИД и е свързано по-скоро с разхлабването на мерките и с това, че хората са загубили имунитета в много голяма степен. И то беше предвидимо. Но въпреки всичко очевидно повечето фармацевтични фирми не са предвидили достатъчно лекарства, защото почнаха да се появяват различни дефицити. Разбира се, фармацевтичните фирми се опитват да компенсират, и за Германия става дума, но не винаги това е възможно. А за българските вносители е много трудно, защото трябва да се борят с поръчките за големи пазари, които се приоритизират в много случаи. И това е една от причините, които ме карат да мисля, че е възможно да има проблем за тези лекарства специално през зимата. За това, че ние вече сме назад така да се каже в наличностите, които имаме, за да подсигурим сезона. Те още сега са според мен недостатъчно. И вече зависи от умението на отделните фирми да набавят тези отделни лекарства на известни производители. Или заместители, ако е възможно. Да, те всички заедно формират пазара. И аз понеже имам контакт с всичките – те определено срещат трудности определено. Това ми дава в някаква степен информация и право да твърдя, че е възможно да изпитаме такива трудности. Дай Боже, това да не се случи, разбира се. С какви проблеми още се сблъсквате, освен с липсата на лекарства? Това е основен проблем, защото разбира се е социално значим за нашите клиенти и пациенти е много важен, и за нас самите, защото ние не можем да работим нормално в такава ситуация. Напоследък стана, както знаете, скандално връщането на хартиените рецепти, което нас много ни разочарова. Защо ни разочарова? Защото очаквахме това развитие на дигитализацията на здравеопазването да е праволинейно. Но сякаш не сме готови още за него. Не е редно да има връщане назад, трябва да вървим като една съвременна държава в една посока, която да формира определени ползи за обществото тази политика за дигитализация. И тези ползи са огромни. Защото информацията, която се кумулира в пациентските досиета, е изключително важна за пациентите, за лекарите и за цялата здравна система, защото тя предполага по-правилно взимане на решения, предполага по-малко грешка в аптеките и в крайна сметка печелившият е пациентът. Уви, новият министър на здравеопазването даде спирачка на този процес по отношение на рецептите, защото останалата част се надявам да върви. Защото това е глобална така да се каже дигитализация, тоест, дигитализират се всички процеси в здравеопазването. И всичко ще се случва много по-лесно и по-достъпно. Тази информация, малко хора разбират, е с цената на златото. Наистина е изключително ценна, защото тя отразява здравното състояние на нашата нация. Всяка държава и нация си има особености в това отношение. И ние щяхме да знаем за себе си много повече, за нашето здравно състояние, говоря като нация. За съжаление, това се отложи във времето за сетен път. В момента информация, която се получава, е само по Здравна каса, от рецептите по Здравна каса, по простата причина, че е задължително. И 2/3 от цялата информация по предписването не се вписва и не съществува никъде и се губи, на практика е загубена. Това са над 130 000 рецепти дневно не се отразяват в пациентското досие с цялата информация, която биха дали. Това е, със съжаление го казвам. Опитахте ли се да проведете някакви разговори с някого, с министри, с управляващи? Това се превърна в някакъв излишен спор между нас и Лекарския съюз. Всъщност, истинският спор трябва да е с Министерство на здравеопазването, което трябва да е водещият в тази тенденция, в тази политика, това трябва да е политика наистина на здравните власти. За съжаление, точно министърът на здравеопазването стопира засега под натиска на Лекарския съюз този процес незнайно докога. Защото в момента начинът на предписване на рецепти е такъв, че позволява и хартиена рецепта, и електронна, и това ще остане и за близко бъдеще очевидно, надявам се да е само за близко бъдеще. Това за съжаление означава, че няма да бъдат предписвани електронни рецепти по свободна продажба, въпреки че е разрешено, защото такава е практиката в момента. В момента въпреки, че е разрешено и огромното болшинство от лекарите имат техническа възможност и предписват рецепти по Здравна каса, не го правят по свободна продажба, и 2/3 както казах, от информацията, която трябва да се кумулира, не се кумулира, не се записва никъде. И има нещо друго, може би е свързано с таксата. Когато отидем да си вземем направление или да си вземем рецепта, ние си плащаме такса при лекаря, потребителска такса Не мисля, че е свързано. А електронното направление може да ни бъде дадено и по телефон. И тогава тази потребителска такса отпада. За съжаление, лекуването по телефона е доста често. После пък нас ни обвиняват, че даваме лекарства без рецепта. Всъщност, има такава "предписана“ по телефон рецепта, по "Вайбър“, на разни хвърчащи хартийки и какво ли още не. Разбира се, това трябва да бъде изправено. Аз не казвам, че няма кривини в нас и в аптеките, разбира се, практиката за отпускане на лекарства по лекарско предписание без рецепта трябва да престане. Тя намалява в годините, но трябва да престане. Но за всичко това не са виновни фармацевтите, а цялата здравна система, която прави така, че твърде много хора твърде рядко ходят на лекар и размахват, носят едни стари смачкани рецепти или изобщо са ги загубили вече, защото практиката показва, че почти няма хора, които да приемат сериозни лекарства без преди това да им ги е предписал лекар. Никой не пие например лекарство за високо кръвно налягане ей така, защото си е решил. Просто е загубил рецептата. Защото от много месеци, да не кажа, че от години не е ходил на лекар. И ние разбираме това, и затова в някои случаи правим изключения за тези хора, защото те си познават лекарствата, пили са ги години наред. Но това е отделна тема. Да, така е. И един кратък коментар, отново да се върнем към лекарствата, да ни кажете имаме ли проблем при наличието на лекарства за бременни, тъй като този проблем беше нашумял преди месеци? Говорим за "Фраксипарин“? Проблемът с "Фраксипарина“ си стои, макар и да не е чак в такава остра форма, която беше по време на КОВИД вълните. Тоест, пак е дефицитен, но една идея по-лесно се намира. В смисъл остават малко повече количества за аптеките, защото всичко отиваше в болничен пазар и в болниците. И е логично тама да се приоритизира. Сега остават малко повече за болните от тромбофилия бременни. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
