
ЗАРЕЖДАНЕ...
NV Business: София или Киев? Кой бави скандалната сделка за реакторите от АЕЦ "Белене" за Украйна | ||||||
| ||||||
"В същото време Русия използва целия си арсенал от влияние чрез своите пълномощници - леви и десни популисти - за да провали сделката", се посочва в публикацията. В края на миналата седмица (президентът на Украйна) Володимир Зеленски подписа скандален закон за закупуването на два реактора ВВЕР-1000 от България за Хмелницката АЕЦ. Върховната рада (на Украйна) прие набързо закона през февруари, въпреки съпротивата на огромното мнозинство, заради цената от 600 млн. евро и критиките за военните загуби. Въпреки това министърът на енергетиката (на Украйна) Герман Халушченко обеща да не се докосва до публични средства и да потърси заем някъде другаде. NYT: Двата реактора от българската АЕЦ "Белене" трябва да премахнат недостига на електроенергия в Украйна, но опозицията критикува проекта "България се отказа от проекта за АЕЦ "Белене“ още през 2012 г. Шест години по-късно тя безуспешно се опита да размрази строителството. В момента сделката за покупко-продажбата на атомната електроцентрала втора употреба е забуксувала заради политическа дискусия в управляващата коалиция", пише украинската медия. На 6 юли 2023 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски беше на официално посещение в столицата на България София. Същия ден българският парламент прие решение, с което задължава правителството да започне преговори с Украйна за продажбата на оборудване, закупено от Русия за проекта за АЕЦ "Белене". Проектът за АЕЦ "Белене" е разработен в края на 80-те години от "Атоменергопроект" и софийската "Енергопроект" и предвижда изграждането на четири енергоблока с реактори ВВЕР-1000. Строежът на централата започва през 1987 г., но през 1991 г. българското правителство решава да го спре. В средата на 2000-те години имаше опити проектът да бъде възобновен и дори беше подписан договор за проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ "Белене“ между българската Национална електрическа компания (НЕК) и руската "Атомстройекспорт“, допълват от Argumentua. През март 2012 г. обаче българското правителство прие решение, което отново постави работата в дълга пауза. Въпреки това в края на 2016 г. НЕК преведе 600 млн. евро по сметката на "Атомстройекспорт" за производството на два ядрени реактора ВВЕР-1000, парогенератори и друго оборудване, поръчано още през 2008 г. През 2018 г. беше направен нов опит да се възроди многострадалният проект за АЕЦ, но през октомври 2023 г. българското правителство, водено от решението на парламента си да продаде на Украйна оборудване от АЕЦ "Белене“, прие решение, с което окончателно сложи точка. Поне в сегашния си вид. Оттогава продължават преговорите между България и Украйна за условията за прехвърляне на оборудване от недостроената българска АЕЦ в Украйна. През март миналата година интервю за Reuters от изпълнителния директор на Енергоатом Петро Котин разкри, че Украйна се надява да подпише споразумение с България за закупуване на два реактора през юни същата година. Той също така отбеляза, че ако първият от реакторите бъде доставен навреме и в пълен обем, "Енергоатом" ще бъде готов да започне работа по въвеждане в експлоатация на новия реактор след две до три години. Вторият реактор, заяви той, трябва да бъде инсталиран по-късно. Говорейки за цената, Котин посочва, че България преди е искала да получи 600 милиона долара за два реактора, но сега иска да увеличи цената. "Има постоянно желание от страна на българската страна да извлече повече полза за себе си от тези 600 милиона долара и колкото повече време минава, толкова по-високи цени обявяват, но ние все още сме фокусирани върху цената от 600 милиона“, заяви тогава шефът на "Енергоатом". |
Още по темата: | общо новини по темата: 445 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/75 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg