Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Миля Димитрова: Важно е България да изиграе добре картите си за един справедлив преход | ||||||
| ||||||
"Това беше слонът в стаята и сега ние най-вече признахме с какво се сблъскваме“ - най-използваният коментар за завършилия климатичен форум COP28 в Дубай, а постигнато споразумение бе наречено историческо. Защо г-жо Димитрова, и наистина ли е постигнат максимума за ограничаване на затоплянето на планетата дойде 1,5 градуса, както знаем? С оглед на перспективите, които имаше на 12-ти декември, това някак създаде усещането, че постигнатият резултат на 13-ти декември да изглежда едно добро постижение. Разбира се, може да се желае повече, но постигнатото е историческо в контекста на това, че за първи път от 30-годишни преговори се признава важността и ролята на изкопаемите горива и така са изрично посочени като основен фактор за глобалното затопляне. Видяхме компромиси в Европейския съюз за Украйна и Молдова, сякаш и тук за първи път богатите държави от ОПЕК+ направиха един голям компромис със своя интерес в полза, разбира се, на по-малките и по-бедните островни държави, осъдени може би да потънат, ако климатичните промени не бъдат спрени по някакъв начин. Ами компромис винаги се прави. Тези преговори се случват между почти 200 държави и изключително разнообразно като възможности, като историческа отговорност, за която се обвиняват една друга развиващите се страни. Също много важен елемент е това, че всъщност се постигат решенията само с консенсус. До момента самите органи, през които се случват преговорните процеси, не позволяват гласуване и така да бъде взето решение, така че всичко е консенсусно. И затова по някой път ми се струва, че е слаб езикът, но по-силният език трудно намира подкрепа от всички тези държави, които имат различни възможности и различно уязвими са на климатичните промени, и затова се случва така. Кои бяха за вас най-драматичните часове и обрати може би докато се стигне до това окончателно историческо споразумение? Ами както обикновено напоследък се случва в климатичните преговори, реално последните часове от конференцията, които дори са допълнителни от първоначално очаквания край на конференцията, реално трябваше да приключи на 12-ти декември, но тя приключи към 17.00 часа на 13-ти декември, почти 24 часа. В историята на преговорите е имало и по-дълги продължения на преговорния процес, за да се стигне до решения. Но тези последни часове, и въобще от 12 декември, от последния текст, който бе даден за т.нар. глобален преглед на напредък до постигане на Парижкото споразумение, който предизвика изключително остри реакции от много държави, и след това се пристъпи към една много интензивна фаза на совалкова дипломация – множество двустранни, тристранни срещи и срещи на групи, за да почнат да се изчистват спорните въпроси и да се стигне до това решение. Буквално спорът е в думички, коя думичка с коя да е заменена. Специално за фосилните горива започна се от "phasing-out“, "phasing-down“ и сега е "transition away from", което в известна степен е така доста сходен езикът, но когато се преговаря всяка думичка има значение за някои от делегациите и е трудно постигането на консенсус. Но не са само фосилните горива, които реално излязоха на фокус, постигнаха се и други важни моменти, които бяха засегнати в най-основния основната линия на преговорите, а именно глобалния преглед на напредъка по Парижката споразумение. Както казахте, думите са много важни, които изричаме и как ги тълкуваме. Как повлия думата на Султан Ал-Джабер, който така неочаквано се изправи срещу интересите дори на Саудитска Арабия, как той повлия на процеса към крайното решение за отказване от изкопаемите горива до 2050 година? Ами той като председател на конференцията всъщност трябваше да намери балансирано решение и нито един председател не може да застане пряко на интересите на която и да било страна. Така че той беше поставен в обстоятелства да намери балансиран компромис. И мисля, че успя, защото сега се асоциират резултатите от този COP с началото на края на фосилните горива. Така че аз съм обнадеждена също и освен това беше постигнато споразумение и за утрояване на енергията от възобновяеми източници, за удвояване на енергийната ефективност, и то до 2030 година, които наистина да дадат един такъв по-добър тласък и по-добра основа за постигане на въглеродна неутралност през 2050 година. Няма как да не споменем и нашата държава, която може би за първи път беше толкова активна в COP28. Г-жо Димитрова, наистина сякаш България за първи път бе толкова активна в една подобна важна среща, каквато е COP28. Защо? Защо за първи път и кои постижения може да отчетете като най-значими? Защо за първи път тази подготовка за по-активно участие на България в COP28 бе в контекста на кандидатурата на България за COP28, за да покажем, да демонстрираме капацитет, значимост за всички институции. Успяхме, направихме една много голяма делегация – около над 270 делегата. Имахме много добра, интензивна програма за 10 дни, случени около 22 събития, на които бяха представени доста различни бизнеси. 34 компании общо бяха представени в нашите събития, но повече взеха участие в самия COP. Освен това те са от различни индустрии. Имаше и от енергетиката, от тежката металургия, от циментовата промишленост. Имахме добрите примери за индустриална симбиоза между две компании във варненския клъстер и също бяхме привлекли и от научните и от образователните институции делегати. Имаше представители на младежите, на общините в България – изключително разнообразна делегация като състав, включително и пет министъра, които взеха също участие, което демонстрира и една ангажираност по климатичните въпроси, не само от МОСВ, което е изключително важно за провеждането на политиките по климата. В България думата "газ“ не е само с негативно значение. Знаете, че в политическото говорене се налагат и тези да се търсят нови находища у нас. Как ще се балансират те и интересите зад тях с реалното управление на декарбонизацията у нас? Газът е ясно, че е фосилно гориво, т.е. в далечното бъдеще и бъдещето в контекста на климатичната неутралност през 2050 г. предполага, че то ще се използва само в един преходен период към въглеродна неутралност. Т.е. не можем да разчитаме на фосилни горива съвсем скоро. Примерно, една част от споразуменията, които бяха приети, е постепенното премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива също. Така че има множество инструменти, които са част от споразуменията на международно ниво, включително се пропиват и в европейското законодателство, така че дългосрочната перспектива за фосилните горива е ясна и е без фосилни горива в дългосрочен период. Въглищните региони у нас все още трудно си представят може би бъдеще без съществуването на мини. Ще има ли достатъчно ясна кампания от страна на Министерството, от страна на Министерски съвет за предстоящия преход към възобновяема енергия? И как ще се случи той реално в България? Преходът се случва, той тече, не предстои тепърва да започне. И смятам, че на всички ни е ясно, мисля, че имаме съвсем ясна картина и от европейското законодателство, от целите, които сме поели, че не можем да разчитаме на въглища за дълъг период от време. Самите пазарни обстоятелства също дават индикации за това, че пазарно погледнато, въглищата в дългосрочен аспект нямат перспектива за развитие и за допълнителна експлоатация. Комуникацията е трудна, но има много инструменти, които се свързват с един справедлив преход, и е важно България да изиграе добре картите си в тази посока. И от екологична гледна точка – какво още трябва да преосмислим, за да действаме и за да се отрази това добре на икономиката на страната ни? От екологична гледна точка принципно климатичните политики са свързани с другите политики за околна среда, тъй като източниците на парникови газове са също източници на различни други видове замърсяване. Така че борбата е общо взето единна и затова е и такъв широк обхватът на Зелената европейска сделка. Тя касае не само климата, но и други аспекти на околната среда. Те вървят ръка за ръка, все повече интегрирани решения се търсят, които могат да постигнат едновременно повече от една цел. Това е и философията на европейската зелена таксономия, където когато инвестицията допринася за една от целите, от шестте екологични цели, същевременно това не трябва да уврежда значително постигането и на останалите пет цели. Този интегриран подход е припознат в България вече дори и на общинско ниво, с плановете за интегрирано развитие на общините. Така че пътят напред е интегриран при всички положения и не може да се гледа парче по парче на компонентите на околната среда, ами всички заедно. А на какъв етап е Националната стратегия, която знаем, че МОСВ изготвя? Не мога да отговоря на този въпрос. Имаше драфт, мисля, че беше одобрен от Министерски съвет, но просто не мога в момента веднага да ви дам отговор, защото не съм се занимавала с тази част от дейността. Ясно е обаче, че за да се справим с всички тези предизвикателства, може би трябва да започнем да действаме с едни по-бързи темпове. Ще се съгласите ли с мен? Да, разбира се. Необходимо е, необходимо е. Има достатъчно инструменти, имаме добри стратегически документи, които трябва да се изпълняват, също трябва да се усвояват и средствата от всички оперативни програми, които допринасят за климатичните промени. Разбира се, светът трябва да се забърза. Този преход, който е за постигане на въглеродна неутралност, той е изключително голям, той е много широк и всички бързат, не е само България, защото е трудно. И целите са изключително високи и амбициозни, изискват сработване с всички заинтересовани страни. Не е само администрацията, която трябва да бърза. Бизнесът също трябва да бърза, трябва да се появят все повече публично-частни партньорства, които да допринесат за този преход, защото той няма как да се случи само с публичен ресурс в нито една държава по света. Обединението с частните ресурси, с частните капитали е изключително адекватно. И всъщност на СОР в Дубай се видя, че бизнесът много напредва. Първо на нашия павилион показахме едни добри примери от България, но и статистиката показва, че в зелената зона, която беше Експото в Дубай, има посещение от над 300 000 души. В синята зона, където са правителствата, са около 80 000 делегати общо за периода. Т.е. бизнесът не спи, бизнесът действа и това е изключително важен индикатор. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
