Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Михаил Кръстев: Определянето на МРЗ има изкривена икономическата логика | ||||||
| ||||||
Определението на минималната работна заплата, която на практика е едно административно ограничаване на възможността за труд в България, има изкривена икономическата логика, тъй като става въпрос за имплементиране на европейска практика, която обаче е имплементирана частично в българското законодателство. По думите му българският законодател е взел една относително добра идея за формулировка за това как трябва да бъде определяна минималната работна заплата, но я имплементира по възможно най-лошия начин в българското законодателство, последствията от които търпим в момента. "В съответния европейски нормативен акт е записано т.нар. "достойно възнаграждение“, т.е. че нивото на минималната работна заплата трябва да бъде съобразена с нивото на средната работна заплата, но също така е посочено, че трябва да бъде съобразено с нивото на медианната работна заплата за страната. Също така трябва да бъде съобразено с производителността на труда, което не се случва в България, и с още доста други икономически фактори“ разясни той. Минималната работна заплата освен всичко друго служи като критерий за определяне над 40 социални плащания, допълни още Михаил Кръстев и обясни, че когато увеличаваме минималната работна заплата на базата някаква формула, която не е икономически ефективна, ние увеличаваме разходната част на бюджета в нея за социална структура. Оттук нататък трябва да се търси начин тази увеличена разходна част да бъде по някакъв начин подплатена от приходната част. "А единственият начин да се увеличи приходната част, за да се осигурят парите за тази раздута разходна част, е или чрез увеличаване на данъчната тежест върху бизнеса и домакинствата, или чрез емитиране на нов дълг.“ Според него можем да говорим за влошаване на икономическия климат в страната, емпирично доказуемо като следствие от този нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Михаил Кръстев даде пример с данните от НСИ: "В България през 2024 година в риск от прекалено приближаване на стойността на минималната работна заплата със средната работна заплата са 19 от 28 области, а през 2025 година дори и да предположим, че средната работна заплата в тези области ще бъде увеличена с 10%, което е оптимистичен сценарий, то в риск от това съотношение ще попаднат 22 от 28 области в страната,“ посочи икономистът и обясни, че зад всяко увеличение на възнаграждението стои съответната икономическа логика, и ако не стои такава, не след дълго няма да има икономически контрагенти, върху които да се базира тази статистика. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 64 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/11 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
