ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Мартин Заимов и д-р Ивелина Кючукова за НИМ: Целта ни е с достойнство да разкажем истинската история на България | ||||||
| ||||||
“Нашите музеи са витрини с подредени артефакти - това е доста остарял метод за представяне на историческото наследство", смята Кючукова. “Достъпността е много важна - визираме предимно подрастващото поколение като публика на музея. Достъпността е важна и за чужденците, които посещават София. Търсим нов разказ на българската история, който да не бъде предаден сухо, с артефакти без контекст. Българската история има голяма роля в развитието на европейската цивилизацията - да си спомним за създаването на глаголицата и кирилицата. Нужно е цялостно преосмисляне на разказа за историята ни. Много исторически факти се манипулират и целта ни е с достойнство да разкажем истинската история на България", аргументира инициативата Кючукова. Станка Желева е инспиратор на идеята - историк и художник. “Искаме да бъдем достойни за културно-историческото си наследство", смята Заимов. “Въпросът не е в сградата, а в 10 000 години наследство. Много се говореше за икономика, но светът не е само икономика - това е марксистка идея. Свободата е много важно нещо. Откъде я имаме, какво представлява тя - това има нужда от непрекъснато повтаряне. Достойнството е изключително важно нещо - мнозинството юристи не се замислят за първенството на достойнството. Трябва да знаем кои сме и къде отиваме", поясни събеседникът. Доц. Бони Петрунова, директор на НИМ, взе отношение по темата: “Би било добре хора, които подемат такава инициатива, да разговарят с работещите в НИМ или с посетителите. Мястото на НИМ е великолепно - неслучайно там е направена резиденцията. Пространството е достатъчно голямо за побиране на експозициите, паметниците и за разходки. Това, че сградата е отдалечена от центъра на столицата, е легенда - от центъра до зданието разстоянието е 15 мин. Не, че нямаме проблеми, но сградата в значителна степен е обновена. Каня инициаторите от студиото да дойдат и да посетят експозициите", изрази мнение доц. Петрунова. “В момента проследяваме историята на българските земи - не съм съгласна, че разказът е скучен, че става дума просто за предмети, поставени във витрини. Обновихме експозициите, заповядайте да видите добавената реалност и интерактивното представяне. Ползваме 3D техника за възстановяване храма на Фортуна. Предстои представяне на тронната зала в Търново, такова нещо ще направим и за праисторическата експозиция. Късната Античност има също нова експозиция и добри текстове", каза още събеседникът. “Не смятам, че сградата на НИМ е на далечно или неудобно за посетителите място. В Братислава националният музей се намира на много далечно място от центъра - дори е забранено качването до него с коли, а само със специални влакчета. Не ми допада концепцията да се събират няколко институции на едно място по подобие на Чехия - етнографски музей, художествени експозиции и др - това е изключително трудно за поддръжка, особено за държава като България. Сега посещаемостта на НИМ е много висока - особено след КОВИД. При нас идват млади хора, цели семейства, имаме великолепен детски център. Не смятам, че преместването на музей от едно място на друго ще реши предизвикателствата, които среща НИМ. Нека се запитаме и с какви средства би се случило евентуално местене на музея или на отделни негови експозиции? Къде би станало това преместване?", зададе важни въпроси доц. Петрунова. Кючукова заяви, че 15 г. се занимава с културен туризъм: “Не подценяваме музейните работници. У нас няма обратна връзка за посещаемостта на музеите - от кои държави ни посещават, какви са впечатленията им? През 2011 г. придружавах директорите на Лувъра, които бяха дошли, за да направят разходка и да организират изложба на българската култура в Лувъра. Тяхното мнение беше, че българските музеи са подредени като витрини на мол. За обикновения посетител, който не знае, че дадена фибула закрепва дреха, няма как да я разбере. Модерната тенденция е всички артефакти да се представят в контекст. Има много пространство в НИМ, но ние говорим за нов прочит - много по-достъпен за всички посетители. " Петрунова заяви, че в Деня на музеите преди КОВИД 5000 души са посетили НИМ. ‘’Колегите от Лувъра, ако не харесваха начина, по който сме изградили експозициите си, нямаше да направят изложба на българското културно-историческо наследство в Париж. Българската история не може да бъде променяна, а разказвана интересно - съгласна съм с това. Веднага посетене реновираната зала от 15ти век до началото на Възраждането, за да видите колко оригинално е представянето", посъветва доц. Петрунова. Заимов се извини на доц. Петрунова и заяви, че Петрунова е един от най-добрите български археолози. “Вчера бях в НИМ и това е един от най-добрите музеи в България - въпросът е нов поглед към историята, създаването на нещо още по.хубаво. Не бива да има разсъждения за местене на сграда или експонати. 72-ма души стоим зад инициативата за нов прочит на културно-историческото ни наследство. Имаме много неща, с които не се гордеем достатъчно и сме твърде критични към себе си. Сюжетната линия не е упрек към НИМ, а как огромното богатство в България да се покаже",завърши разговора Мартин Заимов. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Някои от най-трудните думи за писане в българския език
10:40 / 01.12.2024
Обстановката на АМ "Тракия" – в ролята на репортери са самите шофьори
08:28 / 30.11.2024
Животновъди от района на Велинград посрещнаха изгрева с нов протест
08:27 / 30.11.2024
Абонамент
Анкета