Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Мангъров: Това разделяне трябва да се направи, но 99% от частните болници ще "увехнат" | ||||||
| ||||||
Новината за "100-дневна кашлица" или т.нар. коклюш разтревожи силно Великобритания и Хърватия. Има ли за какво ние да се притесняваме? Коклюшът е заболяване, което го е имало винаги. В миналото е било много широко разпространено. За него има ваксина много отдавна, още от 30-те години на миналия век, като за съжаление, коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, което в момента показва трайна тенденция към увеличаване на броя на случаите. Като причините за това са две. Едната е, че покрай всички тия изпълнения с COVID "ваксина“ стана мръсна дума и много хора престанаха да ваксинират децата си, но това е от скоро – това е от последните две-три години. Другата причина за разпространението на коклюша – той не само във Великобритания и Хърватия, а е навсякъде – е това, че в повечето страни, такива като нас, от Европейския съюз някъде от началото на ХХ век, от 2000 и някоя година насам старите целоклетъчни ваксини за коклюш, които бяха използвани от средата на ХХ век, се замениха с т.нар. ацелуларни ваксини. А защо се замениха? Причината за това беше, че старите ваксини, целоклетъчните, при които целият коклюшен бактерий беше, образно казано, направен на салата, инжектира се. Те даваха много добър имунитет, като в това числовата те даваха и т.нар. дълготраен клетъчен имунитет, но те имаха много странични действия. Всъщност много, но достатъчно сериозни, за да предизвикват сериозни опасения. Обичайно беше след тези ваксини да се получи висока температура, да се получи зачервяване, болка, оток на мястото на убождането. В някои случаи се стигаше до гърчове след тези ваксини, т.нар. енцефалопатия, поради което тези ваксини бяха заменени 90-те години с т.нар. безклетъчни ацелуларни ваксини, при които от коклюшните бактерии се вземат само активните съставки, които се инжектират… А не цялата "салата“? Не целият бактерии, направен на "салата“, при което страничните действия, нежеланите реакции бяха много по-малко. Но се оказа, че тези ваксини имат един сериозен недостатък – те не дават дълготраен имунитет и при тях на всеки четири-пет години имунитетът "изветрява“ и се налагат нови реимунизации – едното нещо. И второто, по-важното: Оказва се, че тези ваксини предпазват децата и въобще хората, които са ваксинирани, от това да се разболеят тежко или въобще да се разболеят от коклюш, но не предпазват от това ваксинираните да се заразяват и съответно да разпространяват коклюшните бактерии – нещо, което при другите ваксини, при старите, при целоклетъчните ваксини това го нямаше. Те имаха възможност да осигуряват дълготраен имунитет и второ, те предотвратяваха както заразяването на ваксинираните, така и тяхната способност да разпространяват бактериите. В резултат на което стигаме до това, с което започнахме – че в момента коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, при което се наблюдава трайна тенденция към увеличаване на новооткритите случаи, въпреки че в много страни имаме много високо ваксинално покритие. Т.е. виждаме, че невинаги прогресът в науката води до изцяло положителни резултати. При новите ваксини имаме някои сериозни, добри страни. Те имат по-малко нежелани реакции, но от друга страна пък имат и твърде сериозни недостатъци, най-вече под формата на това, че те не спират разпространяването на коклюша и тия, които са ваксинирани, не се разболяват, но продължават да разпространяват заболяването, в резултат на което става това, което казахме. Има ли за какво да се притесняваме? Тази вълна, която разтревожи Великобритания и Хърватия, има ли опасност да засегне и нас? Доц. Мангъров тук ни обясни, че то винаги е имало коклюш и ще има. Различни ваксини обаче вече съществуват, нали така, доц. Мангъров? Да, да. Интересното е обаче, че новата ваксина по-малко нежелани реакции има след това, но пък по-щадяща може би. По-щадяща е, но дава по-слабо напрегнат имунитет. И най-важното – тя не предотвратява разпространението на вируса от тия, които са ваксинирани. Те се заразяват, не се разболяват и не се разболяват тежко, но това, че са ваксинирани, не ги спира да продължат да разпространяват коклюша. Нека да кажем, че тази ваксина е една от задължителните ваксини при малките дечица. Кога трябва да се постави тя? Тази ваксина се поставя най-рано през втория месец и колкото по-рано се постави, толкова по-добре. Тя е част от т.нар. шествалентна ваксина, която се използва сега за дифтерията, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце и Хепатит Б. Тя трябва да се постави колкото може по-рано, защото най-застрашени са най-малките деца, които не са ваксинирани и при които имунитетът от майките, ако го имат, изчезва някъде към края на първия-втория месец максимум. И затова тази ваксина не бива да се отлага. Тя се прави на втори, трети, четвърти месец, на 1 и 6 месеца, след това има реимунизация на 6-годшна възраст и отскоро има и реимунизация на 12-годишна възраст със специална ваксина, която е дифтерия, тетанус и коклюш, само че с по-малко съдържание на дифтерия и коклюш, и се предвижда тази ваксина да бъде въведена за в бъдеще и на 17-годишна възраст и след това на всеки 10 години. Това, което сега всеки от нас получава или би трябвало да получава на всеки 10 години след 17-годишна възраст – дифтерия и тетанус, да получава дифтерия, тетанус и коклюш. Само че тази ваксина, която е дифтерия, тетанус и коклюш, която е предназначена за големи деца и за възрастни, която е с намалено съдържание на коклюшен антиген, защото когато коклюшната ваксина се поставя на стари години, има по-сериозни странични ефекти, тя е доста скъпа. Новата ваксина? Новата ваксина, да. Нова-нова – тя е от 20-30 години, от края на 90-те години. Изобщо не е нова. Нова е за нас, защото ние преди две години въведохме имунизацията за коклюш при децата на 12-годишна възраст именно с тази специално пригодена за тях ваксина. Но това не са нови ваксини и тия ваксини са правени по правилата на изкуството. Но се оказа, както ви казах, че при тия ваксини има един фундаментален проблем, който налага да се правят реимунизации на всеки няколко години, защото докато старите ваксини даваха… По-добър имунитет, сегашните… … клетъчен имунитет, който беше до живот на практика или много дълъг, при тези имунитетът се задържа за около 4-5 години, поради което се налагат непрекъснати реимунизации. Кога един възрастен обаче е редно да си постави такава ваксина и кога е добре да се замисли? Ами, когато събере 50-60 лева за ваксината, е редно да си постави. Когато отиде при личния си лекар, за да му прави тези на всеки 10 години реимунизации за дифтерия и тетанус, хубаво е да си постави и за коклюш, защото в момента коклюшът се разнася от възрастните, а най-тежко боледуват най-малките деца. Между другото, добре е тази ваксина да се поставя и на бременни. На бременни? Да. Колкото и да звучи необичайно, защото по отношение на плода и на самата бременна те нямат някакви нежелания реакции, но когато една бременна жена се ваксинира, нивото на нейните антитела срещу коклюш се повишава, тя предава тези антитела на новороденото и то е защитено през тези първи един, два, три месеца, докато се постави редовната ваксина за коклюш. Т.е. хубаво е, но за нас това е все още ерес. Едва ли в страната има повече от десетина бременни, които да са ваксинирани. Но другото, което е по-важно – че родителите не бива да изчакват детето да порасне, да стане на три, на четири месеца, да укрепне, както си мислят. Коклюшът протича най-тежко при новородените и децата в най-ранната кърмаческа възраст, поради което тази ваксина трябва да се поставя възможно най-рано и това е през втория месец. И хубаво е тия ваксини, които са по имунизационния календар, да се поставят едновременно. През устата се дава ваксината за ротавирусен ентерит, която не е задължителна, но е безплатна, по желание. Хубаво е да се поставя, макар че ако си я поставят, всички ние в Инфекциозна болница оставаме без работа, защото няма болни. Но е хубаво да нямаме болни. И едновременно и в едното, и в другото краче да се поставят двете ваксини - за шествалентната и за Streptococcus pneumoniae, който е най-честият гноен менингит в детската възраст. Като пак ще повторя – това са болести, които протичат най-тежко при най-малките, поради което те трябва да се поставят възможно най-рано, а не да се отлагат и или пък детето да дойде за едната ваксина, пък след една седмица да дойде за другата ваксина. Това са само допълнителни рискове, защото един, който разбира от детски болести, казва, че по рисковете, които носи посещението на детската консултация се равнява на поклонничество до Мека, с всички рискове. Защото когато едно такова дете на два-, три-месечна възраст отиде в кабинета и почака там с още десетина като него, значителна част от тях кихащи, кашлящи… Може да се зарази с още куп неща. Просто това са рискове, които не бива да бъдат поемани. И няма нищо страшно да се направи в едната и в другата. Те всъщност така трябва да се правят и това, че не се правят по този начин, това е, което аз наричам "медицинска самодейност“ от страна на значителна част от моите колеги. Как да разпознаем симптомите при най-малките и при по-възрастните? Коклюшът е кашлица, при която на човек му изскачат очите, и няма как да бъде неразпозната. Човек посинява, спира да диша. Това е кашлица, при която пристъпите могат да бъдат няколко минути, просто много жестока работа е. Какво да направим, за да подпомогнем? Нищо не може да направим, просто да го гушнем, да го успокоим детето. При тази кашлица може да се стигне до спиране на дишането, до т.нар. апноични паузи, които могат да доведат до мозъчни кръвоизливи. Или това увеличаване на вътречерепното налягане при кашличните пристъпи може да доведе до кръвоизливи, микро кръвоизливи в мозъка, при което да се получат трайни увреждания. Въобще, коклюшът е една много истинска болест и който е виждал коклюш, не би си позволил да си играе с отлагане и с манипулации по отношение на ваксините. Да, незабавно отиваме при лекар, разбира се, и специалист, без да се самолекуваме. Лошото е, че и да отидете, ако детето ви е заразено с коклюш, много малко може да направите, защото другата особеност на коклюша, освен че е продължителна болест, е, че тя не се повлиява от антибиотичното лечение. При коклюша се дават антибиотици, и то такива, каквито трябва да се дават, но те не оказват влияние нито върху тежестта, нито върху продължителността на заболяването. Те се дават дотолкова, доколкото детето да не бъде заразно за околните. Но за самото дете антибиотичното лечение не играе никаква роля. Доц. Мангъров, как преминава тази болест при възрастните? Говорихме досега при малките дечица, където е най-сериозно, така да се каже, това състояние. А при възрастните какво се случва? При възрастните, поради това, че са възрастни, протича не толкова тежко, колкото при децата, защото те все пак по-трудно могат да спрат да дишат, в сравнение с децата. Но при възрастните коклюшът протича като една много силна кашлица, при която човек посинява, изскачат му очите, може да повърне. И това нещо става в продължение на седмици. Като тези кашлични пристъпи са по два-три на час и това в продължение на един-два месеца се кара по този начин. И след това е същото в продължение на още три-четири месеца, но по няколко пъти на денонощие. Просто коклюшът е продължителна болест. Възрастните не умират от коклюш, но те могат да заразяват малките деца, особено тия, които са новородените и при които заболяването протича тежко. Ваксината, която се използва при възрастните, отново ще кажа, тя не предпазва тия, които са заразени с коклюш и които кашлят, да заразяват другите. Имаше преди десетина години една т.нар. Стратегия на пашкула, при която се считаше, че когато в едно семейство има новородени, околните – майка, татко, баба, дядо, трябва да се ваксинират с ваксината за коклюш за възрастни с идеята те да създадат един защитен пашкул, който да не позволява детето да се зарази, защото ако то се зарази, ще се зарази от тези, които са около него. Но се оказа, за съжаление, че тази ваксина не предотвратява способността на заразените да заразяват други хора и се оказа, че цялата тази идея, която на теория беше добра, на практика е безполезна. И лошото е, че и при възрастните, както и при децата, когато се разболеят от коклюш, няма нещо, с което да се спре тази кашлица. Антибиотичното лечение може да се дава, но то не намалява нито тежестта, нито продължителността на заболяването. То може евентуално да намали способността на болния да заразява други хора, но по отношение на самия него то не влияе по никакъв начин на болестта. И когато някой кашля продължително, може да отиде да си направи PCR тест за коклюш и ако се окаже, че тестът му е положителен, просто да се приготви, че в следващите два-три месеца ще кашля, и то много здраво. Споменахте тестове, няма как да не ви попитам за COVID и какво се случва с COVID у нас според вас. Знаете колко обществото е доста по-обострено, чувствително на тази тема. По-страхливи станахме сякаш да се събираме, да кашляме, да кихаме. По отношение на COVID обществото не само тук у нас, но и навсякъде по света все още продължава да страда от дълбок уплах, защото това, което има сега и което се нарича COVID, не COVID-19, който беше през 2020-2022 година в неговия китайски вариант, Делта вариант, това е просто един коронавирус. Като коронавируси е имало винаги откакто свят светува. Те винаги са били отговорни някъде за около 20% от острите вирусни на инфекции: Температура, болки в гърлото, отпадналост, болки по кости, мускули, стави, кашлица, сополи, храма, и тях ги е имало винаги. COVID между другото означава CO – corona, VI – virus, D – disease, коронавирусно заболяване. И в момента това, което се диагностицира като COVID по нищо не се отличава от тези вирусни инфекции, които всеки от нас кара поне по един-два пъти годишно. Продължителността на съвременния COVID е около десетина дни, 7-10 дни, острата фаза, в която всичките симптоми се изразени в силна форма, около 4-5 дни, някой път малко по-малко, някой път малко повече, но цялата история приключва за около седмица-десетина дни. Не се нуждае от никакво антибактериално лечение, защото това е вирус, при който даването на антибиотици, на антибактериални средства само "успокоява“ болния и лекуващия лекар, защото ако не му даваш антибиотик, как ще му мине? Ние много четем по интернет и разбираме. Но антибактериалното, антибиотичното лечение не оказва никакво влияние върху хода. Това, което много често се казва: "Ние даваме антибиотици, за да не слезе надолу, да не направи усложнение“ – антибиотиците нямат предпазно действие. Не може да лекувате нещо, което го няма. Това е все едно да си гипсирате крака преди да го счупите, за да не го счупите, което може да го правите, ако искате, но е тъпо. Наблюдавате ли по-сериозни усложнения при инфекциозните болести след COVID? Ми, не. Инфекциозните болести са си такива, каквито са си били винаги. По това време на годината преобладават острите респираторни вирусни инфекции. Кои най-често сега наблюдавате? Най-често са аденовируси, респираторно синцитиални вируси и реовируси, риновируси, ентеровируси има, които ги е имало и преди. Чакаме да дойде грипът, който обикновено идва някъде края на декември-началото на януари. Грипът е единствената от тези остри респираторни вирусни инфекции, за които има по-сериозна профилактика. Добре е децата най-вече, но и всички останали възрастни, но особено децата, които ходят на градини, на ясли, да се ваксинират, защото когато едно дете изкара грип през януари или февруари му се разбутва имунната система и след това има поне още един-два допълнителни други епизоди на други вирусни инфекции, и обикновено след един на прекаран грип през януари-февруари, нещата са проточват поне до април и повече. Сигурно нашата слушатели са много изненадани в момента, не знам дали осъзнавате, но за втори път вие призовавате да се ваксинираме. Ето, сега дечицата, а по-рано казахте – бременните при коклюш, което наистина е редно да се направи според вас за тази ситуация. Ами за съжаление по времето на COVID някои хора, които изобщо не разбират от ваксини, започнаха да се занимават с тях и да дават много авторитетни мнения, и съответно допускаха много сериозни грешки. Резултатите са на лице. Но ваксините за COVID нямат нищо общо с ваксините, които са за коклюш, за всички тези ваксини, които са в имунизациония календар, които са съвсем друго нещо. Ваксините за COVID и другите ваксини са като компоти и компютри – нищо общо няма едно с друго. И трябва да ви кажа, че едно от най-странните неща, които наблюдаваме, е, че много от т.нар. проваксинатори, които пропагандираха ваксините за COVID, за които те нищо не разбираха за какво става дума, същите те не си правят ваксини за грип, защото на тях грипа им е ясен, те знят, че няма нужда, докато за COVID те даваха много такива авторитетни изказвания, значителна част от които бяха откровени глупости. И за съжаление много хора са поведоха по акъла им, и в момента някой си плащат за това. Доц. Мангъров, да си поговорим малко за парите за сектор "Здравеопазване“. Рекорден бюджет за здравето, над 8 милиарда лева е бюджетът на Здравната каса за догодина, като увеличението е около 870 милиона или това е малко под милиард. Долу-горе около 1 милиард, даже някой казаха, че повече от милиард, но не споря. Как ви звучат тези пари, обърнати в реална възможност за реформи? Никак. Просто нашата здравна система е генетично сбъркана, защото бюджетът на Касата да стане и 9, и 10 милиарда, той няма да стига и няма да реши проблемите на здравеопазването. Защото кой е най-важния проблем на нашето здравеопазване? Не това, че нямаме апаратура, не че нямаме машини, не че не може да се изследвате за витамин този или за витамин онзи, или за това антитяло или за другото антитяло, проблемът на нашето здравеопазване е, че няма хора и най-вече че няма сестри. А няма сестри, защото на сестрите не се плаща. Същото се отнася и за санитари, и за някои лекарски специалности. И всъщност, ако този близо 1 милиард лева, които тази година са дадени допълнително, ако той беше заделен, за да станат заплатите на сестрите и въобще на всички, които са в здравеопазването, съпоставими или да са приравнени към тези, които те биха получавали на Запад, където са, тези хора можеха да се върнат тука. Само че това не става. Ние тука даваме за какви ли не неща – за нови болници, нови машини, нова апаратура, но апаратурата без хора е нищо. И просто и другото нещо, което е най-важното, трябва да се раздели заплащането на медицинския труд от заплащането на стойността на лечението. Заплащането на медицинския труд трябва да бъде съпоставимо с това в Запад, за да може хората да се върнат, иначе никога няма да се върнат колкото и да ги кандърдисваме, няма да се върнат, те ще са си там, и ние тука ще си останем със сестри на преклонна възраст, които са с някакви мижави заплати. Т.е. заплатите трябва да се договарят и да не зависят от лечебната дейност. И второто нещо, заплащането на лечебната дейност, която трябва да се раздели от заплащането на стойността на труда, това е чисто счетоводен проблем. Едно лечение струва толкова, нали, за консумативи, за режийни, просто то струва толкова, колкото е. Като ако си по-беден не може да си позволиш да те лекуват както някой, който е много богат. Т.е. ние трябва да се разпростираме според чергата си, нали. Но тези две нещата трябва да бъдат разделени, защото в момента, за да може ние, които сме в медицината, да изкараме нашите мършави 1000-2000 лева, като за някой съвсем не са толкова, а са много повече, говорим за заплати по 60-70 000, и то не хора, които са закачени към Здравната каса, трябва да се раздели това нещо. Ако това не се прави, ние не изпадаме в положението на пожарникари, на които се плаща на загасен пожар. Нали се сещате какво ще правят пожарникарите? Няма пожари – закриваме пожарната команда. И всъщност тази дивотия трябва да се спре, защото в повечето, особено в по-малките болници, основният въпрос, който се решава сутрин на работа, е защо има толкова малко болни и какво ще правим ние, ако болните продължават да са толкова малко. Или имаш нужда от болница, или нямаш нужда. Ако имаш нужда, тя трябва да се финансира с хора най-вече, защото без хора нищо не става, колкото и да се закупуват апаратури и медикаменти. Доц. Мангъров, може ли да ми дефинирате човек в България, който е здравно осигурен, какво представлява? Защото много често чувам оплаквания, че въпреки, че съм здравно осигурена си плащам навсякъде всичко, и таксите стават по-големи. Ами много от нещата, които трябва да се заплащат от фонда, в който влизат удръжките на всички, които се осигуряват, не се плащат. Ако искате да си поставите очна леща, Касата ще ви заплати стойността на операцията, която е някъде около 200-300 лева, но тя няма да ви заплати стойността на лещата, която е 1000-1000 и няколкостотин лева и вие трябва да си я купите сама, което е безумие. Ако можем да обобщим с няколко думи нашият разговор, в каква посока трябва да се развива сектор "Здравеопазване“ и очакванията ви за този рекорден бюджет? Другото нещо е, че всички тези частни болници трябва да се разделят от обществения фонд. Това е от Здравната каса. Защото не можеш при положение, че си закачен за този фонд, ти да получаваш заплати по няколко десетки хиляди лева на месец, не може при положение, че си закачен за този фонд, а всички частни болници са закачени за него, ти на основата на това, че си закачен за обществения фонд, ти да реализираш много солидни печалби. Просто ако ти си частник, просто си частник – заставаш на шосето, вдигаш полата, който спре, както иска. А не, нали, всеки се натиска да е частник, обаче като частник гледа да се закачи за Касата, защото ако те не са закачени за Касата, те няма да могат един ден да съществуват. И до другото нещо е, че ако се раздели заплащането на стойността на лечението от заплащането на медицинския труд, 99 на сто от частните болници ще увехнат. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (109) | 10% | |
