Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Людмил Работов за предстоящите протести на земеделците: Искаме дългосрочни правила, по които да работим | ||||||
| ||||||
Интервю на "Фокус" с Людмил Работов - член на УС на НАЗ. Г-н Работов, имате среща с премиера Николай Денков и представители на правителството в неделя? Какво ще стане, ако те не отговорят на исканията ви, ще протестирате ли? Да, ако не се изпълнят исканията по отношение на декларацията, с ясно разписани срокове и дати за изпълнение. Ние разбираме, че това не може да стане с магическа пръчка от днеска за утре, но ако има заложени ясно разписани дати за изпълнение на всички искания, които сме заложили в декларацията, съответно и политическа отговорност от останалите лидери на политическите парти, бихме склонили да отменим протестната готовност, която имаме за шести. Имате ли някакъв срок, който евентуално ще им дадете? Безсрочно, докато не ни изпълнят исканията. Да. Но така могат да го протакат още две години. Надяваме се, че ще изтърпи обществото, населението и това, че ще трябва да се произвежда все пак храна. Защото това си е национална сигурност и суверенитет на държавата. То без храна вие знаете, че си оставаме зависими. Кое е основното, заради което ескалира вашето недоволство, най-основното? Правилата в земеделието. Нямаме абсолютно никаква политика по отношение на дългосрочни правила, по които ние трябва да работим, за да може нашият труд да се отразява и да е полезен и на нашите стопанства, и на нашите работници, и на нашите райони, където работим, защото имаме и социална дейност, и като цяло на България. Защото в края на краищата ние произвеждаме суровини, които служат за храна на хората и животните. И какви конкретно правила искате? Първо, искаме да ни включат в тази помощ, която е неотложна, за помощта за Украйна, за стопанствата, защото знаете колко много миналата година бяхме на загуба по отношение на добивите, сушата и цените. Всичко това рефлектира върху рентабилността на стопанствата и абсолютно всички стопанства са на минус, те са на загуба. Сега трябва да компенсират с тия наши искания около 20 лева на декар част от нашите загуби, защото нашите загуби в момента се изчисляват на около 30-40-50 лева, в зависимост от културите и технологиите на отглеждане, нали, и на валежи и превалявания в различните райони на България. Също така искаме и законодателна инициатива по отношение на споразуменията от чл. 37 в наемните договори, арендните договори, дългогодишното сключване на договори с арендодателите, за да може всеки един от нас да прави някаква плановост на производство, дори и диверсификация на културите. Нужно е да имаме един по-дългосрочен период на сигурност на ползване на земята, включително и инвестиции в напояването, защото виждаме, че без напояване няма как. При тези климатични условия, които се създават от година на година, трайното засушаване, всичко това оказва негативно влияние върху целия селскостопански сектор. Съответно, ние сме пряко зависими от природата какво ще ни поднесе като изненади и евентуално културите, които така или иначе отглеждаме. Те са пряко зависими от условията на страната. Също така, по този начин задължително трябва да искаме някакъв контрол върху приетия Закон за либерализация на пазарите в Европа по отношение на фермерските стоки, трябва да имаме контрол на вноса, трябва да имаме някакви бариери, които реално да ограничат и да запазят реализацията на българското производство. А по отношение на Зелената сделка? То се подразбира. Зелената сделка виждаме, че и ние, и в цяла Европа, нещата, които са заложени като изпълнение, са крайно неосъществими, защото не стига че е този нисък марж на използване на земята като доходи на земеделците, а реално погледнато ние не можем да донесем никаква печалба. В края на краищата всеки стопанин се бори за някаква печалба, за да може да е рентабилен. Видях, че във вашата декларация пише, че вече има фалити на земеделци. Има ли много? За съжаление има. Знаете, че при тия нови изискванията по отношение на заявленията за ползването на земеделските земи и субсидиите, новите правила там по отношение на мониторинга, много малки земеделци бяха отрязани и те реално не получиха субсидиране в края на декември 2023 година. И всичко това рефлектира върху тяхната рентабилност, тяхното запазване, дълговете, които имат към доставчици, препарати, торове, семена и горива. И се оказва, че те не са рентабилни, реално отиват към фалити. Казахте, че трябва да се регламентира вносът. Наистина, тук се вижда страшно много внос на чужда продукция. Какво по-конкретно искате да кажете с това, какво точно искате да бъде регламентирано? Имате ли идея как може да стане това? Ами трябва да се направи анализ на пазара, от какви стоки реално имаме нужда. Тия стоки, които се произвеждат в България, говоря тук, не само за нашето производство, като зърнопроизводство, имам предвид: ечемик, пшеница, рапица, слънчоглед и царевица, останалите всички животни, и зеленчуци, овощари, те няма реално къде да си реализират продукцията, защото масово се вкарва от Турция, Гърция продукция, която се предлага по големите хранителни вериги. Та даже и от по-далеч се вкарва, и от Испания, от Чили. Отвсякъде другаде, а пък вие знаете, че ние имаме възможности за отглеждане на култури, стига да се съобразим с това, че малко или много фактор, който е определящ за зеленчукопроизводство и овощарството, е на първо място реализацията и преработката. Но действително, мога да допълня, на второ място са работната ръка, и на трето място е поливането. Но едното без другото не може. Върху тези три неща трябва да концентрира държавата и да намерят начин, за да може да се осъществи това като единица мерки, които трябва да се вземат, и да тръгне родно производство на храни. Вие как вислите, какво трябва да се задели за вас от националния бюджет за подпомагане? Около 500 милиона лева. Искам да кажа, че да, цифрата е стряскаща, обществото го приема, че от бюджета тия пари ще изчезнат. Но реално погледнато, ако ги разпределим тези пари на 28 000 дка земя, която е заета с тия култури, ще видите, че се падат даже и под 20 лева на декар. Което е нищо. Да, което е нищо в сравнение със загубите, които имаме от 40-50 лева на декар. Дори и поетапно да може да се направи, дето се казва, това финансиране, пак би било добре. Нали така? Това е въпрос на договорка с правителството на срещата, която предстои утре. Ами добре, ще следим. Дано да не се стигне до протести пак. Ами, дай Боже, да има разбирателство, разум и мъдрост най-вече в управляващите. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 303 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/51 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
12:26 / 25.11.2024
След като влак дерайлира край София: Възстановено ли е движението?
08:32 / 24.11.2024
Слънчева неделя с температури до 10 градуса
08:29 / 24.11.2024
Натали Трифонова отново се носи на крилете на любовта
14:56 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
