Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| "Ловецът на глави" Ирена Бушандрова: Няма такова понятие като работа за цял живот, бъдете смели | ||||||
| ||||||
Благодаря Ви, че сте тук, г-жо Бушандрова. Държа да отбележа, че това е първото радиоинтервю, което давате и по принцип отсявате много кога и къде да говорите. Имате само две-три интервюта може би общо. Да, права сте. Благодаря за поканата. Отдавна го замисляме и се радвам, че го реализираме. И не случайно, като изчаквах да вляза в студиото, радиото се казва "Фокус“, аз обичам тази дума и повтарям на хората, които търсят работа, че трябва да имат фокус, както и обратно, на работодателите, с които работя, аз съм посредник между работодатели и потенциални кандидати по проектите, за които търся хора за средни и високи мениджърски позиции, повтарям и на работодателите, че трябва да има фокус на търсенето, фокус на проекта, за да бъде той успешен. Така че харесвам тази дума и неслучайно съм във вашето студио днеска точно. Откъде да започнем? Може би ще е интересно на слушателите да разберат какво означава моята професия, тъй като тя съществува от да кажем 15-20 години на пазара, но е сравнително нова, и когато хората чуят Head Hunter – "ловец на глави“, и си представят, не знам, може би визуално някакъв страшен човек отсреща. Ще имат възможността и да Ви видят в страницата на Информационна агенция "Фокус“ – един елегантен човек със сини очи, прекрасна дама. Това е професия, която съществува в САЩ, от там е тръгнала през 50-60-те години, постепенно и в Европа идва, и в България бих казала, че е доста хора вече се занимават с подбор на кадри. Но това е общото понятие, а аз работя в конкретна ниша, и това е подбор на кадри за средни и високи управленски роли, предимно за наши български и мултинационални компании, които имат присъствие в България от известно време или пък за компании, които тепърва навлизат на българския пазар и търсят хора за своя управленски екип в страната, като работя за фирми, локализирани в цяла България, не само в София. Тъй като може да си представите производствените предприятия не са концентрирани само в столицата ни, а те са пръснати из цяла България. И аз работя с клиенти в цяла България. Имала съм шанса и за проекти извън България да бъда водещ консултант или пък да участвам заедно с колеги. Нашата компания е с широка мрежа световна от офиси, в 50 държави имаме присъствие, така че това дава един хубав хоризонт не само за България, и за чужбина да имам. Вашите съвети след малко ще ги чуят не само работодателите от цяла България, също и нашите слушатели и потенциални кандидати за работа, защото сме Национална радиоверига "Фокус“. Максимално интересни теми ще коментираме: как да мотивираш и задържиш служителите си; как да четеш обявите; какво означава да търсиш "фокусирано". Въпросът, който по-често или по-малко често, но във важни моменти ни се налага най-много да си задаваме: как да търсим работа. Как да си намерим "хубава" работа? Да, как да си намерим хубава работа е субективно какво означава "хубава работа“. Някои хора го разбират като добре платена работа, но това не е непременно определението. Да, важно и възнаграждението, но то не е единственият мотиватор. Как да търсим работа – за мен две неща са важни: фокусирано и проактивно. Т.е. ние не чакаме някой да ни покани за интервю, да ни звънне, който знае примерно, че човек наистина е в процес на търсене на работа, а проактивно, ежедневно бих казала проверяваме обявите в различните сайтове за работа, има сега много информация в интернет налична, проактивно се свързваме с нашата мрежа от контакти – хора, които могат да ни помогнат в процеса на търсене на работа, и заявяваме нашия интерес. Това е важи за ситуация когато човек се е озовал без работа. Няма нищо срамно в това. Да, няма нищо срамно. Може да е в случай когато имаш работа, но не си мотивиран, не си доволен, и си се ориентирал към промяна. И през всяко положение трябва да бъдеш проактивен и фокусиран. Нищо лошо това да търсиш контактите си, и аз насърчавам познати, които ме търсят така със съвет приятелски. Дори може човек да си набележи определени компании или сектори, може да се започне от по-голямата картина – сектори, които го интересуват. Ако примерно сте студенти и учите пиар и маркетинг, и трябва да си намерите работа, било то временна или постоянна, няма значение, тогава ще се ориентирате, ще си извадите един списък с всички агенции в България PR, комуникационни агенти, маркетингови агенции, ще си ги проучите предварително. Ще видите имат ли обяви актуални на сайта или в интернет пространството, от там ще стесните фунията кои са ви интересни, може да не са всички от интерес за вас по една или друга причина. От там ако имате познати, които работят в някоя от тези компании, защо не – свържете се, попитайте: търси ли се при вас човек за временна работа, за стаж, за постоянна работа, нищо лошо няма да се използват контактите. И след това след като си направите тази подготовка и когато вече сте проактивни, идва следващият етап – да си подадете по подходящ начин документите. Който е изключителна важност? От изключителна важност. Защото CV-то е вашата визитка, и в CV-то трябва да бъде написано професионално, да бъде истинно, т.е. да не се манипулират факт и информация вътре – да пише, че сте работил фирма "X“, а пък вие никога да не сте бил там, защото това лесно се проверява. И вие го проверявате. И се проверява, да. Пазарът е много малък в България и се знае, познават си хората и лесно може да се провери. Така че едно добре написано CV, ако си изисква CV на английски език, то се подготвя на английски език, ако има изискване за снимка – предоставя се снимка. Т.е. винаги информацията, която е поискана за да се подаде апликация за работа, трябва да бъде точно тази, която е като изискване зададена, не повече. Щом няма нужда от мотивационно писмо, не се изготвя мотивационно писмо. Това не означава обаче, че ако сте поканен на интервю, вие трябва да си направите предварителната подготовка за интервюто, може би и тази тема ще засегнем в разговора ни, и да знаете какво ви мотивира за конкретната позиция. Когато кандидатствате за работа, и то на няколко места, мои съвет е в един екселски файл може да си отворите работодателите, където сте подали CV, кога сте го подали, за каква позиция, какви са следващите стъпки, може да направите проактивно вие стъпка – ако има обявен примерно имейл, нищо лошо няма да изпратите съобщение след две седмици примерно – това показва вашия интерес към позицията и работодателите харесват такива хора, инициативни, проактивни хора, да – какво се случва с вашата кандидатура. Понякога в самата обява пише, че само кандидати, които са минали първата пресявка на база на апликацията на СВ или някакви други документи, които се изискват, ще бъдат поканен на интервю – окей, тогава няма нужда да правите фоллап, да се интересувате какво се е случило с вашата кандидатура. Но отново повтарям, фокус и проактивност са двете ключови неща. Хрумва ми сега в разговора ни да ви дам пример: преди години познат млад човек си търсеше работа, на наши роднини дъщеря, помоли ме за съвет. През известно време се чувахме, за да й давам така насоки. И зададох първия въпрос: колко често проверяваш сайтовете какви обяви излизат, какви позиции се отварят? – "А, веднъж на десетина дена“ . Това не е задоволителен отговор. Когато човек проактивно търси работа, той трябва да проверява ежедневно сайтовете на компаниите,от които се вълнува, на сайтовете за работа най-разнообразни, може и в чужбина разбира се, ако говорим за работа извън България, можем да говорим за дистанционна работа, вече и това е актуално. Може човек да е базиран в България, а пък да работи по позиции, които са за друг континент, неговият работодател да е някъде извън Европа, напълно е възможно. Тогава отново следят се сайтовете, които са адекватни отново спрямо интереса на…, вашия интерес. Водещ е вашият интерес. Никой няма по-голям интерес от това да си намерите подходяща работа и хубава работа от вас лично. След малко искам да поговорим и затова как трябва самостоятелно да взимаме решенията, и най-важното да го кажем и на разговорен език, г-жо Бушандрова, или Ирена, както ме помолихте да ви наричам… Да, благодаря. Когато търсим работа, бъдете проактивни, бъдете фокусирани. Не трябва да сядате да се тръшкате, но не и да неглижирате нещата, но не и както дадохте примера през 10 дни да проверявате дали нещо ще се случи. Иска се усилие. За да се случи нещо, трябва да се поеме първата стъпка, първото стъпало: усилие, фокус и и правилна посока на търсенето, не разпиляност. Стигаме до момента, в който кандидатът вече е извикан на интервю, т.е. имаме вече и първата направена успешна стъпка, там е, какъв е поведенческият модел, какво да прави, как да се държи? Да, ние минахме през първата фаза: кандидатстване, представяме си, че вече са ни поканили на интервю за работа. Преди да отидем на интервюто за работа ние трябва да се подготвим. Много е важна подготовката. Подготовката дава увереност, самочувствие и е формулата според мен за успех, едно от нещата, които гарантират успешно преминаване към следващия етап в процеса нали на подбор. Защото може да не е едно-единствено интервю, може да се окажат няколко интервюта за работа. Подготовка в няколко посоки: подготовка за позицията, т.е. внимателно прочитане отново на обявата за работа, и да си спомните ако сте кандидатствали на няколко места, да си помните за коя точно позиция ви канят – правя връзка с екселското файлче, което не е лошо да си имате под ръка. Оттам подготовка за самия работодател – да прочетете информация налична в корпоративния сайт, всичко, което има в публичното пространство, за да може да имате представа къде отивате на интервю. И подготовка с въпроси, тъй като интервюто е двупосочен процес. Работодателят ще ви задава въпроси, да, за да разбере вашият опит какъв е, доколко има общо с това, което той търси като профил, професионален опит и личностни качества, но много е важно и вие да имате предварително подготвени въпроси към работодателя. Това показва интереса ви, въпросите, които задавате показват общото ви професионално ниво, и всъщност отговорите на тези въпроси пък ще дадат за вас яснота доколко след първия разговор с работодателя вие продължавате да имате интерес към въпросната позиция и към конкретната компания. Така че подготовката е много важна. Подготовката, добре. На ако човек попадне в такъв момент от живота си, че го чака кредитът в края на месеца, а в момента е без работа, ако се стреми да е по-обран и да не пита много, много, за да не стане: "Този пък става нахален“. Хубаво е да имате подготвени въпроси. Къде е балансът? Да, може да не остане време да зададете въпроси, чисто практически се случва – времето свършва, но вие трябва да имате един-два въпроса готови, подготвени, за да не ги мислите на момента. Отново това показват отношение, добро отношение и подготовка за интервю. И подплатено самочувствие. И подплатено самочувствие. Едно от нещата, на които се базира увереността всъщност е добрата подготовка. Оттам нататък важно е не само да сте подготвени с информация, но да сте подготвени и като поведение, включително и това как се явявате на интервю за работа като облекло и външен вид, трябва да бъде в приличен външен вид. Как точно трябва да бъде? Ами често ме питат и мен. Сега, с костюм и вратовръзка, особено в лятна горещина трудно човек ще издържи и под напрежение час-час и половина да е едно, ако е и физическо интервю става още по-напрегнато от видео интервю, така че приличен вид. Не по джапанки и къси панталони особености ако кандидатствате за сериозна управленска роля. Сега, за роля, която е по-неизискваща към външния вид или работодателят е по-гъвкав, виждам във вашия офис, че хората са спортно облечени. Няма нищо лошо в това да си спортно облечен, но да си прилично облечен. Прилично облечен да, но ако в същия ден си репортер в Народното събрание, Министерски съвет си по-официален. Естествено ще бъдеш с дълъг ръкав риза и така. Така че съобразява се облеклото. И разбира се езикът на тялото е много важен: как се здрависвате, първото впечатление. Англичаните имат изказване, което е, че нямаш още едни 30 секунди, за да направиш добро първо впечатление. Първото впечатление е много важно: как се отваря разговора, общото излъчване, позитивизма, усмивката. Най-доброто оръжие е една усмивка искрена, добро отношение, позитивизъм, подготовка. Всичко това в купом ви дава увереност. Винаги може да има някаква тръпка, някакво вълнение. Предполагам, че и аз ако съм на интервю… Ако си притеснен как да го симулираш това спокойствие? Да, мога да си представя, че и аз ако съм на интервю за работа, също ще се вълнувам, въпреки от това, че съм била от другата страна на масата хиляди пъти. Ами опитваш се да се успокоиш. Важно е да бъдеш истински, и информацията, разговорът да тече плавно, да бъдеш откровен. Ако ти зададат въпрос нещо, някаква дейност правил ли си или не, и не си я правил, няма нищо лошо да кажеш, че нямаш опит, но пък си готов да се научиш. Така че по-добре човек да бъде искрен, прям, директен отколкото да започна да съчинява истории, които лесно би могло да се спукат като балон, ако тръгне отсрещната страна да задава допълнителни уточняващи въпроси, навлезе в дълбочина. Така че подготовка, увереност, външен вид, присъствие, всички тези фактори взети заедно са предпоставка за един успешен разговор. Как да говорим за пари на интервю? Как да проведем разговора във връзка с онзи деликатния въпрос за заплатата, в който те е срам да си кажеш колко искаш, не искаш да изглеждаш нагъл, но пък чакаш и другата страна да каже? Как се подхожда, къде е балансът в питането и чакането? В моменти Ви слушат и работодатели и хора, които търсят работа. Да, слушат ме и работодатели и хора, които търсят работа, въпросът е труден, много ме питат хора как да подходят. Няма правилна формула, но от моята практика съм се убедила, че човек трябва да бъде откровен. Естествено, не давам съвет веднага със сядането, отварянето на разговора да се започне темата за заплата, имала съм аз самата такива интервюта, не прави добро впечатление. И сега, дайте да говорим какви са парите, какво предлага работодателя, какво предлагате, не прави хубаво впечатление, така, че това, според мен е забранено да се прави, няма да ви донесе успех. Какво е подходящо да се направи? Подходящо е, ако усетите, че работодателят не отваря темата в процеса на разговор на първо, или на второ интервю дори, вие самите да инициирате и да питате, може ли да поговорим, в крайна сметка, и какво е възнаграждението, какъв е вашият бюджет за конкретната позиция, тъй като това не е маловажна тема за мен. Нищо лошо няма да я повдигнете вие. Тогава, трябва обаче да сте готов да споделите сумата, която получавате в момента, било то нетна или брутна, няма значение, ако имате бонуси, също да бъдат упоменати. Не непременно точната сума, но някакъв обхват между 2000-2500 чисто, между 3000-3400 чисто, да дадете ориентир на работодателя, още повече, че вие сте инициирал питането. Работодателят от друга страна е хубаво, дори и на първо интервю, но хайде, на второ вече, ако преценят, че са стеснили фунията с потенциални кандидати и ще питат втория път, при втория разговор да повдигнат въпроса за заплата и да питат служителите какво получават в момента, потенциалния кандидат и какво би желал да получи като минимум сума, т.е. какво е това ниво, под което човекът отсреща, с когото разговаряте като работодател няма да напусне текущата си работа или няма да започне нова работа под тази минимум сума. Всеки за себе си знае каква е сумата спрямо задлъжнялост към банки и други. И можеш да го кажеш по най-нормалния начин, имам семейство, имам две деца, имам кредит, това мога да си позволя, под него не мога. Да, абсолютно, това е човешко, разбираемо, казва се минимум сумата, вече работодателя ще прецени в бюджета ли сте, извън бюджета ли сте, заслужава ли си да се продължат разговорите, дали темата за заплата ще бъде чупещата в този момент, т.е. може да ви харесват много, може да сте с правилния професионален опит, с правилните умения, но да не могат да си ви позволят финансово. Окей, тогава разговорите могат да спрат до тук или пък работодателят да има гъвкавост по тема възнаграждение и да прецени, че си заслужава да продължи разговора. И да стане "сглобката". Или както стана модерно да се казва в политиката и политическия коалиционен жаргон “сглобката да стане". Да, интервюто за работа е един процес като годеж. Вчера се смеехме в офиса с мой клиент, тъй като интервюиращият представителя на работодателя беше дама, кандидат беше момче и така с шега, за да разчупим леда и притеснението, така го изкарахме, че тук сме за един годеж и двете страни трябва да се представят в най-добрата форма. Говорили сме с Вас, но в личен разговор, че след годежа, може да не се стигне до сватбата с работодателя. Че във Вашата практика в последния момент са се отказвали хора, и то с вече договорени прекрасни финансови условия. Визирам случаи, в които самата Вие сте работили с месеци, за да се случат нещата. Имам предвид, че крайното решение трябва да бъде самостоятелно, да не зависи от това какво е някой близък - от госпожата вкъщи, съпругът у дома. Трябва да има самостоятелност в решенията, когато се бориш за кариерата си, за щастието си. Интересен въпрос отворихте, да, решението за кариера, за избор на работа е самостоятелно, то е индивидуално, защото дори най-близкият ви човек не може да знае всички обстоятелства, и вашите мечти. В крайна сметка човек мечтае и има желания, има цели, има хоризонт, може да се допитате за мнение до близките си хора, но вземете решението вие самостоятелно, носете отговорност за собствения си живот, професионален и личен. Така че това е моят съвет, факт е, че доста са дълги проектите по които работя, отнемат някой път и месеци, и накрая, избраният кандидат, финалиста, съм имала случаи, получава оферта за работа и отказва поради субективни причини. Да кажем, че при Вас офертите за работа са за хиляди левове, защото са за такива позиции. Да, възнагражденията са доста привлекателни, тъй като говорим за високи роли. И човек се отказва, и поради лични обстоятелства, понякога свързано с факт, че не може да се премести от един град в друг град, тъй като българите се оказва, по моите наблюдения, че сме доста консервативни в тази посока. Народопсихология ли е? Защото в САЩ от Източния на Западния бряг хората се местят без проблем. Народопсихология е донякъде, но този проблем, сякаш съм разговаряла и с колеги от нашите офиси по света, съществува и в другите държави, т.е. не можем да го сложим с етикет, че е местно явление, но е факт, че по-трудно става промяната от едно населено място в друго, дори и за хубава работа с перспектива. Така че отново да се върнем на първоначалния въпрос, човек сам трябва да вземе своето решение, да направи избора за нова работа и този избор трябва да бъде осъзнат. Бързо минава времето с Вас в студиото, аз исках още много въпроси да отворим поне, г-жо Бушандрова. Хората над 50 години могат да бъдат изключително ценни за обучаването на млади кадри. За съжаление имаме буквално още минута-две ефир, да фиксираме поне колко важни са и обученията, и инициативите, в които Вие участвате. Това че един студент трябва от училище да тръгне да си търси работа, менторството. Много е важно, темите са много и живот и здраве ще дойда, ако ме поканите отново във вашето студио, за да продължим. Благодаря, вече сте поканена. Менторство, подадена ръка, това е изключително ценно, обучение в целия процес, вече отдавна се говори за учене цял живот, не еднократно. Не се счита за достатъчно да завършиш един университет, втора степен да вземеш. Менторската програма, в която скоро участвах и съм изключително възхитена и горещо препоръчвам на младите хора между 18 и 25 г. Mentor the Young, където могат да вземат ценни съвети, ценен опит от хора със стаж, хора с опит, безценни. Хората над 50, 55 плюс, заключени, ако кажем в шкафа, могат да се свържат с младите хора и да им предават опит, изключително ценен. Но когато CV-то им се изхвърля в кошчето и то масово от работодателите? Ами трябва да се дискутира в обществото, това е въпрос на дискусия и на срещане на двете страни работодател и кандидати. Нищо сложно няма в разговора, всичко се решава в дискусия, обсъждане, и смели решения, смели решения. Има хора, които също между 18 и 30 г. ли е статистиката, доста голяма група не работят, не учат, говорим за млади хора. Това пак не е явление типично българско, това е тенденция, която се вижда и в Европа за младежката безработица. Там също имаме един скрит ресурс, който може да се използва, отново след целенасочени обучения, програми, реална практика във фирми, не само обучение теоретично, но изключително важни са стажовете, практиката, младите хора да се докоснат до действителността и да изградят умения - комуникационни, умения за работа в екип, умения за решаване на конфликти. Тези умения още училището трябва да ги дава, за да може след това да имаме качествени хора за работа, било то студенти, и оттам да се надграждат уменията, било то хора, които завършват училище и директно се пускат в живота. Имаме секунди, и аз наистина се надявам този разговор да продължи. Как да го завършим днес? Как да го завършим? Към хората, бъдете оптимисти, бъдете смели, променяйте, ако нещо не ви харесва, касаещо работата. Няма такова понятие работа за цял живот, ние не сме в Япония, дори и там се разчупват нещата, 30 години на едно работно място, вече е рядкост, живеем в ХХI век, в динамично общество, смело и отвъд границите на България, също има възможности, живеейки тук, да работите някъде, за някого по света. Благодаря Ви много! Ирена Бушандрова, директорът за България на "Pedersen & Partners" - ловецът на глави, на кадри на управленско ниво, с изключително полезни съвети и за всеки от най-ниското до най-високото ниво, с изключително практични въпроси тук при нас в студиото на "Фокус". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
