Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Кънчо Стойчев: Параноична е битката на вторите те да излъчат правителство | ||||||
| ||||||
Казусът "Гешев – Сарафов“ стигна и до парламента. Засегнат от конфликта бе и Бойко Борисов заради на еднократното му споменаване от страна на главния прокурор, но лидерът на ГЕРБ обяви, че не се страхува от Иван Гешев. Заради бурята в прокуратурата народните представители поискаха изслушване на правосъдния министър Крум Зарков. Междувременно политическите процеси се бунтуват, но фундаментално политическата картина не се променя. Поканих днес за разговор социолога Кънчо Стойчев. Г-н Стойчев, какво наблюдаваме според вас – начало на някаква радикална промяна ли, чрез разчистване на сметки, или нещо друго? Вашето мнение? Все по-трудно е да се ориентираме в това какво наблюдаваме – начало или край. Хубав е въпросът ви. Честно да ви кажа, не знам дали това е начало или край, защото ние години наред все сме пред някакво начало, което прилича на край и пред някакъв край, който прилича на начало, а нещата си остават същите. И гледам сега и се чудя. Безспорно правосъдната реформа е необходимост, но преди нея, в този ключов момент за страната, без да отхвърлям необходимостта тя да се провежда, е да бъде съставено правителство, да бъде приет бюджет и да се тръгне към някаква нормализация и естествено, в хода на тази нормализация да се търсят решения и за съдебната реформа. Но като че ли сега чувам, че всъщност всички преговори трябва да прекъснат и първо да сменим Конституцията. И няма как да стане тази работа, просто няма как да стане. Трябва все пак да има правителство. Президентът не може да чака безкрайно, а рулетката се завъртя. И какво, сега ще водим много сериозни разговори как да смени правителството Конституцията и като няма правителство, няма да има парламент, така че това са безсмислени разговори. Освен това аз не мога да разбера, след като единственият вариант за управление действително са първите две политически сили, защо втората да не подкрепи първата, а да казва: "Не, ние сме втората, те да ни подкрепят нас“. Няма такава логика, такава логика не съществува никъде по света. Да, те могат да се противници, съперници, могат да са един срещу друг, но при положение че това е единствената формула, тогава за какво губят времето на хората, а не отиваме веднага на избори? Ще стигнем и до там, да, за възможните варианти. Но, г-н Стойчев, според Крум Зарков – чухме го днес, дълго бавени въпроси сега получават "възможно най-бруталния отговор“, цитирам г-н Зарков. Разсея ли обаче според вас депутатите казуса "Гешев-Сарафов" от последните няколко дни тази война по върховете на държавата? Отново само учудване мога да изразя. Днес четем и слушаме първия заместник на г-н Гешев – започва с лични нападки, че той бил неуравновесен, не знам какво още, не искам да цитирам. Ами той сега ли го научи това нещо? На коя година се случва всичко това, че изведнъж се случва точно това да каже? Това не е сериозно. Очевидното тече нещо друго, което ние отново не виждаме. Но тази параноична битка всъщност на вторите, те да излъчат правителство, с което се нарушава нормалната парламентарна логика и демократична логика – пак казвам, това аз не мога да го приема и не мога да го разбера. Добре, пропада първият мандат на Борисов, отива рулетката във втория мандат. И какво, те се обръщат към Борисов: "Ама ти сега нас ни подкрепи“. Честно казано, това е ненормално, това не е за нормални хора. Коментарът на Борисов днес беше за бъдещо правителство, че ако не стане с първия мандат, няма да стане и във втория при тези заявки на партиите. Напълно справедлив и точен коментар. Да, защото ако ще управляват заедно, наистина е технически въпрос с кой мандат и по-скоро трябва да се работи с първия мандат. Не мога да разбера логиката на "Продължаваме промяната“ защо те ще управляват с Борисов, защото те без тези гласове не могат, просто няма как да стане правителство, но трябвало да бъде с техния мандат. Е, няма такава логика. А днес към всичко това се добавя, че всъщност се взима курс към Северния полюс, към промяна на Конституцията. Абе хора, вие нормални ли сте?! Ние нямаме правителство. Парламентът няма да може да работи. Чак сега ли се сетихте да пишете промените в Конституцията? Защо? Пет избора правим и не ги написахте тези промени, на самите избори не ги изложихте пред електората, пред хората, които ви подкрепят. Сега ще седнем да пишем промяна в Конституцията. Чудесно! Да, от "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ днес поискаха конституционни промени, както и вие отбелязахте няколко пъти, за да нямало дела "на трупчета“, които държат политиците едва ли не на каишка според тях. Те предлагат всеки български гражданин да има правото да заведе конституционна жалба. Въобще как гледате, г-н Стойчев, вие на подобни предложения? Биха ли били уместни в този момент, резултатни? Както казвате, ние нямаме правителство, а говорим за конституционни промени? Има такава практика, има страни, в които индивидуалната конституционна жалба е допустима. Няма нищо лошо, трябва да се обсъди и да се огледа от всички страни. Но пак казвам, за да се случи каквото и да било, ние трябва да излъчим правителство или да отидем на избори. Сега да обсъждаме кацане на Марс или загасяне на Слънцето е безсмислица, то просто е наистина безсмислица. Не че не трябва да се правят промени в Конституция, да, най-вероятно трябва да се пипне и Конституцията, но последната ми мисъл е, че бедата в България е Конституцията. Изобщо не е бедата в България Конституцията и ние го виждаме в последните дни по един крещящ начин. Бедата в България е партийното политическо его на едни хора, които България за тях може би нищо не означава. Коя е най-логичната подредба към настоящия момент за съставяне на мнозинство? Г-н Стойчев, нагласите за първия проучвателен мандат какви са? Видяхме, БСП, "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ отказаха да подкрепя от първата политическа сила. Как ще се развият обаче процесите според вас? Коя е най-логичната подредба за съставяне на мнозинство към настоящия момент и може ли да наблюдаваме някакви промени в предпочитанията за съюзяването между партиите? Както виждаме, всеки ден различни неща наблюдаваме, изненади. Конфигурацията, която имаме в парламента, тя има математическо изражение и там наистина пресмятането е важно, т.е. за да се получи правителство, е необходимо мнозинство. Правителство без мнозинство, т.е. правителство на малцинството едва ли може да се случи, едва ли би било устойчиво. В този смисъл твърдо мнозинство могат да постигнат първите две политически сили. Разбираме, че втората отказва на първата. Напълно логично е първата да очакваме първата да откаже на втората. Най-разделените и най-мразещите се електорати в държавата все едно да съставят кабинет. Да. И тогава да се отиде на правителство с трети мандат. Първо аз не мога да се сетя кому президентът ще даде този трети мандат. Второ, защо трябва да се стига до трети мандат? С това по никакъв начин няма да се промени цифровата конфигурация на парламента, за да се получи нещо ново. Или какво, очакваме, че с третия мандат всъщност първата и втората политическа сила ще плеснат с ръце и ще се прегърнат? Това също не е много за очакване, макар че чудеса всякакви сме виждали. Всъщност ако това е дълбокият замисъл на това политическо разиграване, за да може на инат нито едните да подкрепят другите, нито другите едните, първите, и да могат да се съберат при смешен трети мандат – не знам тогава кой ще гласува за тези хора след това. Защо се пропуска това време, което в момента може да стане? Да, изчистени са доста от приоритетите, едва ли са 100%, но и 80% да са изчистили – има предложение за една година управление, което е напълно разумно, тъй като обстановката не позволява по-дълъг период. И оттам нататък е техническа подробност дали първият или вторият, кой точно кого ще подкрепи. Логичното е първият да бъде подкрепен, нелогичното е вторият да не се съгласи и да очаква подкрепа от първия. Това е някакво извиване на ръце, някакво доказване, някакво слагане в ъгъла. Пак казвам, даже и да имат основание тези хора, някакви основания да имат, пред лицето на България нямат право да го правят. В момента ние трябва да приемем бюджет и трябва няколко много важни закона да се приемат, които са свързани с наши европейски ангажименти, включително и финансиране към страната, и трябва да се тръгне по пътя на нормализация. Защото какво биха решили наистина едни поредни избори у нас – картината може би би била малко по-различна, но подобна. Твърде вероятно картината ще е доста, доста подобна – поне това показват всички проучвания. Да, не е маловажно дали някой ще има пет гласа в парламента повече или по-малко, но коренна промяна ние няма да имаме. Добре, ще се стигне до ситуация, при която едната политическа коалиция ще има не 64, а 74 гласа, но пак няма да й стигат. Ние не сме пред избори, които ще разрешат въпроса, тъй като ще се сформира, хората ще гласуват, ще дадат властта на една партия или на две. Ние виждаме, че българският избирател не дава властта даже вече и на три партии, взети заедно. Това няма да се промени с избори през юли или август и политиците го знаят много добре. И затова се чудя защо го правят. Очевидно са някакви много тънки политически сметки, нямащи нищо общо с нас, българите. Г-н Стойчев, и все пак да ви попитам – смятате ли, че може една политическа партия да се окаже медиатор в настоящата ситуация? Не я виждам коя може да бъде, просто не се сещам. По редица причини някак си не се получава ДПС да бъде медиатор, макар че тя е най-разумната партия, особено в икономическо отношение, най-трезвата партия, но има някакви други наслоения. БСП не може да се окаже по определение медиатор. И сега стигаме до "Възраждане“ и партията на Слави Трифонов. "Възраждане“ ясно декларират, че няма да бъдат медиатор, те са за избори, защото считат, че някой ден ще спечелят цялата власт. Това няма да стане, но нека така да си мислят. И опираме до партията на Слави Трифонов – това са 11 души. Една много интересна партия, която постави някакви световни рекорди, като успя да спечели изборите, да стане победител в избори и на следващи избори да не влезе, и после пак да влезе. И то самостоятелно да се върне, да. И то самостоятелно, да. Но все пак, Конституцията позволява да бъде даден мандата на тази политическа сила, няма конституционна пречка, но ние ще стигнем до ситуация да дадем на 11 души, на партия с 11 души да решават. Дано, дано се получи нещо, дано, дано нещо се получи, но а дано, ама надали, както казват. Какво липсва, г-н Стойчев, в политическото пространство в България? Имаме много партии, но нещо липсва. Прекалено дълго време се занимаваме с едни и същи неща. Липсва отговорност пред страната, липсва патриотизъм и обичане на България, а доминират лични планове, лични чувства, лични обиди или необиди, комплекси или некомплекси, личното доминира, вместо да доминира общественото. Липсва социалност – то звучи много парадоксално, защото политиците по принцип би следвало да са хора, които се занимават със социалността, те би следвало да са излъчени от нас именно за да се занимават със социалната проблематика, с устройството на нашия живот и ръководенето на държавата, а то точно това качество им липсва. Избираме си хора, които да ни ръководят, но те точно за това не стават. А допускате ли, че зад всичко това може да стои сянката на президента Румен Радев? Абсолютно не го допускам. Не го допускате? Ами не го допускам, защото няма нито един такъв факт. Има само подмятания. Първо, Радев не съставя по свое собствено желание служебни правителства, а по силата на изпълнение на конституционна разпоредба, това е част от неговите преки задължения. Това, че пет пъти се случват избори, да не би Радев да ги е предизвикал тези избори? Радев не отговаря за съставяне на редовно правителство, това е прерогатив на партиите, които влязат в парламента. Човекът се е хванал за главата, защото – вече ще станат две години, се занимава с нещо, което не му е работата. На Радев не му е работата да управлява изпълнителната власт. Законът е предвидил в кризисна ситуация действително за два-три месеца да не се оставя страната без ръководство, да има служебно правителство. Но тя, кризисната ситуация, продължава вече пети избори поред. Къде е вината на Радев? Какво – Радев иска да управлява така, за по три месеца 10 пъти? Какво печели той от това? Страната губи и той губи. Както виждате, вече и той става проблематична фигура, той губи от това. Колкото по-бързо се върне на мястото си, където му е – в президентството, той толкова по-бързо ще си възстанови и рейтинг, и уважението на хората, защото хората сега прехвърлят върху неговата глава проблеми и неща, за които той най-малкото е виновен, няма никаква вина. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 987 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/165 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Такситата блокират АМ "Тракия", пускат само коли на специален режим
11:43 / 20.11.2024
Задържаха моториста, блъснал баба и внуче на столичния булевард "Гешов"
08:04 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
