Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Кристиан Ваклинов: Имало е планове Родопската теснолинейка да продължи до бреговете на Егейско море | ||||||
| ||||||
Теснолинейката винаги е будила интереса на хората, може би защото се смята за нещо отживяло, или може би не съм права? За едни е нещо историческо и старо, да кажем отживяло, както вие си изразихте, но за много други е нещо така бленувано, мечтано и непознато, което буди любопитството. Защото се оказва, че продължава да има много хора, които наистина мечтаят, и го казвам съвсем не пресилено, мечтаят да си причинят това пътуване с теснолинейката, което е много радващо. Да си причинят !? Какво означава това: че ще бъде страхотно хубаво, или ще бъде малко некомфортно? Не, ще бъде прекрасно. В смисъл, че ние си причиняваме и хубавите, и лошите неща много пъти. Да си причиниш нещо хубаво е също, като да си подариш нещо, да преживееш нещо, което зависи от теб самия. В такъв смисъл да си го причинят казвам, защото теснолинейката се движи всеки ден през цялата година по няколко пъти в денонощието. Един голям късмет, че е в нашата страна, тъй като в повечето случаи такъв тип железопътни линии с туристически облик, те работят регулярно в определен сезон, много по-рядко, много по-недостъпни като цени. Така че затова казвам, че много хора мечтаят да си причинят, да им се случи това пътуване, да отделят време и да го направят. Избират си в кой сезон, някои идват и във всеки сезон поне по веднъж. Има много хора, които мечтаят за това пътуване. То си е романтика, нали така? Това е радостно и дават хоризонт. Със сигурност е романтично. И особено, ако е споделяно с любим човек. Което ме подсеща, че сега предстои 14 февруари и може това да бъде една романтика за двама влюбени. Защо не, нали така? Те го правят много често. И много такива двойки за 14 февруари идват и пътуват по линията и си подаряват такова пътуване. Причиняват си го, както сложихме тази дума в началото на разговора. Така че наистина гледат и романтично, и по много, много различни причини теснолинейката привлича хора, които за първи път се качват и повечето от тях остават впечатлени и повтарят пак, и пак. За много хора тя става традиция семейна, или на компании приятелски. Имам познати, мога да изброя няколко примера за групички хора, и семейства, и компании, които си идват регулярно. Всяка година си имат традиция еди-кога си да направят едно пътуване с теснолинейката с нощувка. Просто си им е традиция. Кога е най-добрият сезон за това? Сега, през зимата, отоплени ли са вагоните? Комфортно ли е пътуването наистина? Вагоните са отоплени през зимата и пътуването е комфортно. Единственото, което не е толкова приятно, и то не зависи от хората, е че климатът е такъв, че няма достатъчно сняг в планината по маршрута, за да е наистина приказно пътуването. Тази атракция предизвиква ли интерес и у чужденците? Има ли често чужденци, които пътуват? Много, много често пътуват чужденци. Особено преди да дойде пандемията в 2020 година имаше много, много повече чужденци, включително групи, които идваха, туристически. Сега са по-рядко, но пък такива индивидуални туристи чужденци много често се срещат. Виждаш покрай влакчето автомобил, който го преследва. Изпреварват го някъде, спира, подреждат се с фотоапарат и дронове, снимат го, после пак го изпреварват на следващо красиво място. И всъщност, това са чужденци, които идват в България, жп фенове, такива маниаци буквално, които идват у нас само за да заснемат и да пътуват с теснолинейката. Вземат си кола под наем, вземат си квартира или хотел някъде в района, и пътуват една седмица да речем, обикалят по маршрута, за да наснимат кадри от различни красиви места, за да снимат различните локомотиви. Т.е. има чуждестранен интерес и такава посещаемост. Аз трябва да ви кажа, че съм много по-щастлив и радостен, че за разлика от преди 10 години, откакто съм се заел с темата, сега много повече са българските туристи, които идват на теснолинейката заради самия влак. И за мен това е по-важно. Тъй като, в крайна сметка, тя е в България, българска е, и ако ние не я оценяваме като атракция и забележителност, тя не би имала бъдеще. Чужденците са една допълнителна индикация, че тя е нещо стойностно в световен план. Доколкото знам вече имате и вагон, в който може да бъдат поставени велосипеди, ако има велосипедисти. Точно така. Тъй като през лятото, изобщо през топлия, туристическия период - от април до октомври, много велосипедисти използват теснолинейката, за да се придвижат до най-високата гара, и оттам да поемат още по-нагоре в планината или пък да се спуснат по разни горски пътеки и в посока Велинград, и в посока Банско. Тесните вагончета, малките пътническите вагони на теснолинейката, доста ограничаваха и затрудняваха един такъв превоз на велосипеди, който реално си е пък редовна, регулярна услуга на железниците на БДЖ. И през миналата и по-миналата година БДЖ успяха да преустроят два стари пощенски вагона, които не се ползват над 10 години, тъй като вече знаете БДЖ няма колетна дейност, тя се предостави на частните куриерски фирми. Та два такива вагона бяха направени като съвременни вагони за превоз на велосипеди и ски. Даже и ски могат да се поставят в тези вагони, със стойки за велосипеди, за да могат да бъдат обезопасени. Абсолютно е подсигурено пътуването на колелетата, тъй като знаете, един велосипед полупрофесионален струва доста пари и не може току-така да се остави захвърлен, като детско колело. Тъй че има и такива условия, което е прекрасно. И миналата година за първи път, всъщност миналият туристически сезон, 2024 година, се използваха велосипедните вагони, доста активно при това, бих казал. И сега кажете за изложбата, която вече е показвана в Пазарджишкия исторически музей. Какво разказва тази изложба? От кога датира тази железница у нас, да кажем? Сега е атракция, но някога си е било нещо съвсем обичайно за хората от региона. Необходимо, да, обичайно. Историята на теснолинейката датира още преди 110 години, когато през 1915 армията за пръв път поставя въпроса за необходимостта от прокарване на железопътна линия навътре към Западните Родопи и в посока Рила и Пирин, поради факта, че всъщност само 3 години по-рано, в Балканските войни, са освободени Пиринска Македония, този целия планински регион, и който е бил едва ли не откъснат. Освобождението там закъснява с 30 години, и е било изключително важно от една страна да се свърже с останалата част от страната, за да може да се приобщи към нея икономически, културно и социално. И от друга страна, мотивите на армията са били най-вече да могат да отбраняват в бъдеще тези територии, ако отново имат такива териториални спорове и войни междусъседски за това чия собственост и принадлежност е тоя народ, и тая земя, в оня регион нагоре. И всъщност те поставят въпроса, а 5 години по-късно е приет Закона за построяване на линията, през 1920-та. През пролетта на 1921-ва започва изграждането й, и така до 1945-а, допреди 80 години, когато на 9 декември е завършена последната отсечка от трасето - между Банско и Добринище. Така, всъщност, от 80 години имаме теснолинейка от Горнотракийската низина до крайната й гара към момента – Добринище. Проектът е включвал тя да стига до Гоце Делчев, дори е имало варианти да продължи до бреговете на Егейско море в днешна Гърция. Естествено, всички знаем, че тя остава до Добринище. Понеже си говорим за изложбата, през 1925-а, докато линията се строи, населението на Пазарджик, тогава Татар Пазарджик, много настоява техният град, нашият град, тъй като и аз съм от Пазарджик, също да бъде свързан със строящата се железница в Родопите, за да не загуби Пазарджик своите търговски функции, заради които съществува въобще. През 1925-а година е приет Закон за разширяване на жп мрежата в царство България, съгласно който се взема решението да бъде свързан Пазарджик с теснолинейката при гара "Варвара“, първата гара след Септември, преди планината, преди дефилето, като от момента в който това се случи, а то се случва 3 години по-късно, линията да носи името "Татар Пазарджик- Лъджене-Неврокоп“ или "Пазарджик-Велинград-Гоце Делчев“. Съответно днес, 80 години по-късно от завършването й до Добринище, тя така и не достига до своята планирана, до последната си гара по план - Гоце Делчев, а е загубила своето начало. Повече от 20 години връзката Пазарджик-Варвара не съществува и всички ние, пазарджиклии, трябва да пътуваме до Септември, за да хващаме теснолинейката. Но така, или иначе 125 км от Септември до Добринище продължават да съществуват вече 80 години. Това е поводът за изложбата, която кръстихме "Родопската теснолинейка, 80 години история“. Аз използвам случая да благодаря на Регионален исторически музей Пазарджик за обаждането, което се превърна в покана за тази съвместна изложба, заедно с нашето Сдружение за теснолинейката. Всъщност затова и изложбата е в Пазарджик и аз мисля, че това е най-подходящото място, защото нашият град, и въобще Област Пазарджик, са изключително свързани с историята на теснопътната железница. Изложбата стартира от 5 февруари и ще продължи до 23 април, до след Великденските празници. Всеки ден в нея хората ще могат да видят много интересни вещи и предмети, които са достойни да се нарекат експонати, защото те проследяват и отразяват, свидетелстват за историята на линията. Това са различни документи от 30-те, 40-те, 50-те години. Това на практика са предмети и вещи, които с моите съмишленици през годините успяхме да съберем и да съхраним от мазета, тавани, заключени стаи по гарите нагоре. И по принцип тяхното постоянно място, постоянната им експозиция, така да кажем, е в нашия своеобразен музей "Дом на теснолинейката", който направихме в гара "Цепина“, по маршрута на спирка "Цепина“. Там има постоянна експозиция, голяма част от която, най-интересните вещи в момента гостуват в музея в Пазарджик. Той е утвърдена институция и аз съм много щастлив, че по повод годишнината започваме отбелязването на юбилея с изложба. Тъй като в музея в Пазарджик много хора се отбиват, още повече хора ще намерят интересна информация. Много е ценно, че и малките, подрастващите учениците ще я видят, които регулярно посещават организирано от училищата музея в Пазарджик. То си е, знаете, практика и адмирации към учителските съсловия, че малките, подрастващите ще се докоснат до тази история, ще видят предмети абсолютно непонятни за тях, които отдавна не са в нашия бит и ще научат нещо интересно. Току виж проявят интерес да направят и такова пътуване. Какви интересни предмети показвате? Кажете за някои от тях. И ни кажете дали теснолинейката е посещавана от някои известни личности, нещо любопитно ни кажете! Първо за предметите в изложбата. Много интересни неща има – от най-основните, които всеки си представя като асоциация с железопътният транспорт – червената фуражка на ръководител движение, фенерчето с трите цвята от едно време, т.нар. разговорно "палка“ или заповедният диск червено и зелено, с който се пуска влака в гарата, униформено облекло от миналото. Могат да се видят различни уреди измервателни и подсигуряващи движението по линията. Телефони стари, които са използвани, и досега са използвани в експлоатацията в железопътният транспорт и особено по теснолинейката. Обстановка от едновремешна чакалня, от билетно гише, бюрото на началника на гарата с всичките там атрибути, които се използват. Различни дневници, документи от миналото, които показват вагон по вагон какви товари са товарени на различни пунктове по маршрута. Изобщо, много интересни неща, като габарити, които са закачали на последния вагон на влака в миналото преди да имат електричество вагоните, за да сигнализират. Както автомобилите имат габаритни светлини, по същия начин има изискване и при железопътния транспорт. И такива предмети, които още при откриването предизвикаха любопитство и интерес, хората се снимаха с автентичната обстановка на гаровата пейка и т.н. А интересни личности, които евентуално са се качвали и са пътували с теснолинейката, има ли какво да се каже? Интересни личности - аз със сигурност знам от годините, че голям фен на теснолинейката е съвсем небезизвестният Фънки, нашата телевизионна звезда, този прекрасен музикант и спорен с поведението си. Фънки е голям фен на теснолинейката и аз също лично съм го виждал. Той регулярно пътува с приятели, с компания по линията в свободното си време. Интересен факт е друго може би, че много пъти различни телевизионни предавания, формати, включително риалита са снимани частично и по теснолинейката. Тя се възприема като атрактивно и различно място, което да попадне под прожекторите, включително кулинарно реалити е снимано с небезизвестната баба Дешка от Разложкия край. Снимахме едно прекрасно предаване миналата година "Гозбата на България“ във влака. По време на пътуването в нашия бюфет вагон се приготвяха едни вкусотии, беше много интересно. И сега, като дойдат туристи, пътници и казват: "Олеле в този вагон баба Дешка сме я гледали по телевизията, тя тук готвеше. Ама, наистина ли готвеше тук?“ И такъв тип. Идва ли са естествено и политически фигури по една или друга причина, по-скоро за да си направят пиар, отколкото за нещо по-съдържателно и трайно, което е съвсем естествено все пак. Аз имам някакъв спомен, нещо свързано с царя. Дали имаше нещо такова или просто греша? Има такова нещо, но това е много назад в историята. Аз мислех, че имате предвид в актуалния живот, в момента. Иначе в миналото, при откриването на една поредна отсечка от линията, участъкът Велинград-Якоруда-Белица, царят присъства с цялото царско семейство, пътува с официалния влак по случай откриването. Това се случва на 30 юли 1939 година. И всъщност даже в най-сложния, предизвикателен участък от теснолинейката, от Света Петка през най-високата гара "Аврамово“ и от Якоруда до Белица той лично управлява композицията, качвайки се в парния локомотив. Това е момент, който е паметен и е останал във времето и в историята. Тогавашната преса е публикувала статии със заглавия от сорта "Населението от селата в планината слизаше край линията, за да види двете чудеса – цар и влак“. Това е паметен момент, който е останал във времето като наистина голяма светла личност, която за разлика от сегашните наследници по позиции във властта, знаем всички може би, е бил с изключително отношение и афинитет към железопътния транспорт. И това също е изиграло роля в неговото управление, за да се построят много важни железопътни линии в нашата страна. А Вие как така се запалихте и станахте радетел на теснолинейката? Може би най-основното беше това, че когато аз се запалих, в 2011 година, се говореше за пореден път за риска от това линията да бъде закрита, да спре движението по нея. Говореше се за реформа. Това беше основното, което ме провокира да се задълбочи интереса ми към теснолинейката. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 115 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/20 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
