Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Константин Попов: Не може да не оказваш помощ на държава, която е нападната, с аргумента, че трябва да бъде победена, за да има по-малко жертви | ||||||
| ||||||
Г-н генерал, кога, в кой момент тук, в България, си дадохме сметка, че войната, която се води близо до нас, ще ни накара да си преразгледаме всичките си планове в областта на отбраната и сигурността. Всъщност, ключовата дума тук е "късно“, закъсняхме. Закъсняхме, дори бих отишъл и малко по-далеч. Всъщност, като че ли някои хора от нашия политически елит все още загърбват войната, все още смятат, че войната не е далеч от нас, но те трябва да решават собствените си проблеми. Затова кой какъв пост ще заеме, какво ще управлява и войната за тях не е приоритет. За тях войната има съвсем други измерения – измерения за това кой по-добре ще се справи на вътрешнополитическия фронт. За нас войната, която е само на няколко стотин километра от нас, която отнема хиляди човешки животи, която предизвиква имиграция, разселване, страдание стои леко чужда. И това е опасното, защото една от поуките, които трябва да си вземем, е, че войната не отговорност единствено и само на въоръжените сили, че войната нас ни засяга и икономически, и политически, и във всякакви аспект, и когато се готвим за война, трябва да се готвим за всички. Особено тревожен за мен е фактът, че например по едно социологическо изследване само 8% от българите биха защитавали родината с оръжие. И това е тревожно, и това е и отговорност на нашия елит така да се готвим за отбрана на нашата родина, че когато се наложи, да сме наистина готови. Модернизацията на армията и финансовите средства са крайно недостатъчни, и те такива бяха в последните 30 години. С две думи не успяхме да се превъоръжим на 100%, не успяхме да се модернизираме и много други неща не успяхме. Разбира се, имахме и успехи през тези години. От трита вида въоръжени сили коя остана най-ощетена, ако можем така да ги класираме? Аз ще тръгна отзад напред на вашия въпрос. Очевидно Сухопътните войски са тези, които имат най-малко реализирани проекти за модернизация. И това е моята голяма болка. И наистина там трябва да се съсредоточи основното внимание на Министерството на отбраната, на Министерството на финансите. Разбира се, имаше и успехи – успехи, като закупуването на изтребителите, което е един наистина много, много сериозен успех, и ще имаме едни много сериозни бойни възможности придобити. Специалните сили се развиха достатъчно добре, оборудвани са добре. Строят се нови бойни кораби, закупихме и някои по-малки тип "Минен ловец“. Но като цяло в продължение на тези 30 години не бяха достатъчно ресурсите, забавиха се. И тук е вторият важен урок, който трябва да си направим, че модернизацията изисква време, превъоръжението, подготовката на личния състав, мотивирането, заплащането на личния състав, възпитанието му, изграждането на висок боен дух отнема години, и трябва да започне своевременно, а не в последния момент, не когато започнат да гърмят оръдията, тогава вече е късно. Тогава войната вече си я загубил. Като казвате късно, тази година като че ли изведнъж осъзнахме, че ще останем без изтребителна авиация много скоро. Това пак се случи след началото на войната. Решихме да дадем пари за самолети, това се случи, това решение беше взето когато вие бяхте председател на Комисията по отбрана в Народното събрание. Защо толкова закъсняхме с това си решение да купим изтребители? И всъщност, взехме ли правилното решение? Защото много се изговори и по тази тема, че е могло да купим по-евтини самолети, че е могло да бъдат произведени по-бързо. Сега от дистанцията на времето как оценявате това решение – от една страна закъсняло, от друга страна оспорвано? Очевидно е закъсняло, защото аз си спомням, че съм работил по този въпрос и като командир на база, и като командващ на ВВС, и като началник на отбраната, когато внесохме проекта за инвестиционен разход, и като председател на комисията. И едва сега, тази година всъщност се взе наистина решението да се закупят втората половина, така че да имаме изцяло коплектована ескадрила. Разбира се, тук трябва да продължа малко. Усилията в тази посока обаче трябва да продължат много решително, просто защото трябва да се изгражда инфраструктура, да се подготвя личен състав, което е изключително важно. И този личен състав трябва да намерим начин да го задържим в редовете на Българската армия. Ние не можем да си позволим да плащаме милиони за подготовка, и след това елементарно тези хора да напускат армията поради недостатъчно възнаграждение и поради други причини. Т.е. трябва да се смени отношението към човека в армията. Дали направихме най-доброто? Очевидно закъсняло, но според мен, е едно добро решение. Защото F-16 е просто един самолет във варианта си Block 70, който има изключително съвременни бойни способности. Ако бяхме взели друг тип, да, можеше да струва по-евтино. Но евтиното обикновено излиза скъпо. И сега ще кажа няколко примера за това. Ако бяхме взели от ненатовска държава, трябваше да се обърнем отново примерно към САЩ, които да ни предоставят допълнително оборудване на сериозна стойност въоръжение, техника за поддръжката на това оборудване и въоръжение, подготовка и инженерно-технически състав, и допълнителна подготовка на летателен състав, който може да използва това въоръжение. И в края на краищата трябваше да има и време, за да може да се монтира всичкото това ново нещо и оборудване на тези самолети. Това щеше да отнеме време, щеше да отнеме ресурси, и самолетите щяха да стоят на земята. Ако искаме този друг тип самолет, какъвто ще да е той, да бъде модернизиран до нивото, което има F-16, примерно на един изключителен съвременен радар, това щеше отново да струва много пари, проекти, тренировки, ново оборудване за поддръжка, нова подготовка и отново самолетите на земята. И така, и така с година. Всъщност, ние взехме едно добро решение, България ще има такъв боен самолет с такива бойни възможности, които ги няма в съседните държави. И затова казвам, че обикновено евтиното в края на краищата излиза по-скъпо. Често в живота се случва така. Ген. Попов, дразните ли се когато чуете фразата: "Купихме едни самолети, които са чертежи на хартия“? Всъщност, разумните хора, тези, които имат визията, които могат да прогнозират бъдещето, обикновено така правят – инвестират в бъдещето. В края на краищата можеше да се купят и някои стари самолети – те летят, защо не купихме някакви самолети от Втората световна война, доказани в бойни условия? Не, когато градиш авиация за 40 години напред, ти наистина трябва да можеш да гледаш напред в бъдещето. А напред в бъдещето са високите технологии. Няма смисъл да се купува самолета, който излиза, е излязъл от употреба или не се произвежда, или ще спре да се произвежда скоро време. Тогава поддръжката му започва да става по-скъпичка. Тогава наистина се налагат спешни модернизации и куп, куп други проблеми. А всички тези, които са привърженици на коалицията на както е модерно да се казва на "хартиените самолети“, най-вероятно ще бъдат поканени на откриването и на церемонията по пристигането на "хартиените самолети“ и ще могат да ги докоснат с ръчичката, да ритнат гумите и да му се порадват истински. Но не и да летят с тях, предполагам, защото няма да издържат на налягането горе в небето. Да, но нека да се понарадват и да си направят снимчици. Ако трябва да вкараме хумор, да. Наложи се през тази година да пренаредим приоритети си в рамките на НАТО. У нас се създаде бойна група на Алианса. Как се вписваме ние сред съюзниците си? Успяхме ли да постигнем пълна интеграция? Вие сте заемал много командни длъжности в НАТО по линия на Българската армия разбира се, и сте виждал с очите си как се работи там, каква оперативна съвместимост се постига. Да. Трябва да кажа, че Българската армия, въоръжените сили извървяха доста дълъг път по постигане на оперативна съвместимост. Разбира се, тук ще използвам едно клише – това е процес, което много обичаме някой да използваме, но ако излезем извън клишето, оперативна съвместимост означава да можем да имаме еднакво виждане и еднакво разбиране за това какви са нашите общи цели, как можем да ги постигнем. Аз мисля, че на стратегическо и на оперативно ниво стоим много добре. Но точно поради липсата на съвременно въоръжение и оборудване със закъснялата модернизация, която започна доста късно, на тактическо ниво има още какво да се желае. И в този смисъл ние би трябвало да продължаваме да насочваме усилията си в тази посока. Това е лесно да се каже, но е трудно да се направи, защото освен финансов ресурс тук трябва да говорим за развитие на инфраструктурата, за развитие включително ако трябва да отидем и до личното оборудване и снаряжение на войника, системите за командване и управление. Има много неща, които могат да се направят, и се надявам, че това, което се случва на изток от нас ще провокира и ръководството на държавата, и всички, които имат отношение към тази работа, наистина да могат да се отнесат отговорно и да дадат необходимия финансов ресурс, за да може наистина да говорим за оперативна съвместимост на всички нива. А иначе как се справихме с бойната група? Реално ние трябваше да участваме в създаването й тук, у нас. България беше водеща страна в началото. Изключвайки недооборудването на нашите войници, недостатъчно модернизирана откъм технологично ниво армия, как се справихме като дисциплина, като умения дори? Всъщност, трябва да кажем, че грешката беше заложена още в началото, когато очевидно поради вътрешни политически игри, нека да ги наречем, беше взето едно недостатъчно аргументирано решение, недостатъчно съгласувано решение, когато си спомняте говорихме, че това не е война, че е военна операция, че ние ще бъдем този батальон под българско командване. Това беше, според мен, не искам да казвам, че не е добра оценка на обстановката, а по-скоро търсене на вътрешнополитически дивиденти. Това забавяне беше коригирано. В НАТО се взеха съответните решения и тук до преди 10 дена вървеше съответната подготовка и се мина т.нар. "сертификационен процес“, където бяха демонстрирани на тази батальонна бойна група, с водеща държава Италия. Мисля, че нашите военнослужещи се справиха много добре и групата беше сертифицирана като цяло и има т.нар. "пълни оперативни способности“, която е наистина една много, много добра новина. И то не само новина, а този опит наистина трябва да се използва за бъдеще и при подготовката на останалите наши формирования, а не някак се да се радваме, че имаме някаква натовска батальонна бойна група и всичко останало да бъде като някакъв забравен придатък към въоръжените сили. Да. Неизменно когато говорим за отбрана, няма как тя да не е свързана с политиката. Оръжия за Украйна – темата се превърна в политическа дъвка. В страни от политиката обаче имаме ли наистина възможности да предоставим въоръжение за Украйна? Питам, защото непрекъснато повтаряме, че нямаме пари за оръжие, че техниката ни е стара, и че нямаме ясно обещание, че ще получим заместваща техника от съюзниците ни. Какви са реалните ни възможности вън от политическото говорене, чисто военни и технически? Всъщност, да, правилно, наистина политическа дъвка. Според мен, този въпрос се преекспонира, но имаше тежко значение, защото показва отношение. Показва отношение и показва начин на мислене, който в началото според мен беше доста неразбран и недобре аргументиран. Не може да не оказваш помощ на държава, която е нападната, която е жертва, с аргумента, че трябва да бъде победена, за да има по-малко жертви. И трябваше да се покаже едно отношение. Една от тези стъпки беше да, дебатът да предоставим или да не предоставим оръжие. В началото беше изтъкнат аргумента, че нямаме възможности, сега се оказа, че имаме възможности. Разбира се, все още е тайна, предполагам, че така ще остане какво точно ще дадем. Защо тайна – не мога да кажа, тук също има различни гледни точки. Но така или иначе решението беше взето, и аз това го оценявам като положителна стъпка. Вариантът, който ни беше казан, това, което излезе по медиите, че е консервативен, и аз искрено вярвам, че е бил консервативен и няма да наруши основните бойни способности на Българската армия. Друг е въпросът, че наистина България има добри възможности да произвежда и стрелково въоръжение, и амуниции, а имаме и доста платформи и оръжие, което остана от онази голяма армия, която имахме преди 30 години. Освен от войната между Русия и Украйна 2022 година е белязана от огромен мигрантски натиск. Той показа пробойни в охраната на границите ни. В следствие на тези пробойни някои държави използваха това като аргумент България да не стане част от Шенгенското пространство. Според вас, кой трябва да охранява границата и защо "Гранична полиция“ се оказа неподготвена да действа в екстремна ситуация? Или кадрите, които видяхме, които се завъртяха съвсем манипулативно в някои чужди медии, са твърде пресилени и използване точно с тази цел – да бъдем спрени за "Шенген“? Наистина ли не се справяме с охраната на границата? Сигурно има проблеми, сигурно и това е гарантирано, има много засилен мигрантски поток. Още по-сигурно е, че никоя държава сама на може да се справи, дори и най-големите държави. Според мен, неприемането ни в "Шенген“ е една голяма глупост от страна на две държави, и то отново с цел разрешаване на вътрешнополитическите си проблеми, на които им убягва голямата картина според мен, защото България би била много по-ефективна ако е в "Шенген“, това ще подпомогне и индустрия, придвижване, свободата на движение и право в Европейския съюз, щеше да облекчи много други условия, и едновременно с това можеше да се намери и решение за опазване на европейската граница, не само на българските граничари и българската армия, а като решение за целия Европейски съюз. Пак да кажа, че и в Европа, и в България политическият елит все още търси своето място и като че ли в някои държави не е много адекватен на съвременната обстановка и ситуация. Загинаха полицаи през тази година. Този въпрос отново е свързан с охраната на границите и мигрантския натиск. Много се каза за това, че в патрулните автомобили на полицаите дори няма въпросните ленти с шипове, които да възпират нарушителите. Това проблем на сигурността ли е, на системата ли е или на политическата нестабилност, която имаме в момента? Може ли да имаме сигурност без политическа стабилност? За мен това е най-големият проблем. Най-големият проблем е този самовлюбен елит, който се грижи максимално за своето благополучие, а не обръща внимание на наистина сериозните, генералните неща, пред които е изправена държавата ни. Не може светът да се тресе, да се разцепва, да имаме икономически противоборства, противоборства на икономическо ниво, да падат бомби, да умират хора, и ние тук да не можем да се обединим около една обща национална идея, около национални ценности и да застанем всички зад тях. Какво лошо има да кажем, че България ще е европейска държава, просперираща държава, и насочим всичките си усилия, за да можем да го реализираме това като цел? А се търсят най-различни разделители линии, несъвместимост в характерите и т.н. Това на фона на кризата, която има и в световен, и в европейски план, изглежда доста смешно и детско. Нямаме национална цел, казвате. И за да завършим с нещо оптимистично – дали 2023 година ще ни донесе национална цел, която да ни обедини? Разбира се, винаги ще има хора, които ще са на различни мнения, политици, които ще са на различни мнения, но някаква основа, на която да стъпим, вижда ли се на хоризонта? Да, съвсем нормално е всеки човек да има различно мнение, важното е ние да не виждаме в държавата си врагове. Та, ние от една фурна хляб купуваме, можем ли да се мразим толкова, можем ли да не можем да се погледнем в очите и да не си стиснем ръцете? Ние живеем врата до врата, а ходим по различни площади и се гледаме грозно и си говорим грозни думи. Не, това нещо трябва да свърши. И аз съм оптимист, че 2023 година ще бъде по-добра, надявам се да има примирие в Украйна през 2023 година, надявам да се намери политическо решение вътре в България, за да можем наистина да имаме стабилно правителство, по-разумни политици и това да даде отражение и в икономиката ни, в края на краищата и в благосъстоянието ни като отделни личности. И в края на краищата съм сигурен, че хората ще имат целта да живеят по-добре в нашата родина. Остава ни да си пожелаем светли празници и една по-хубава 2023 година и по-добра. Да, нека 2023 година да има и мъдрост, и светлина, и топлина! |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
Aнонимен
на 27.12.2022 г.
0
Aнонимен
на 27.12.2022 г.
0
Aнонимен
на 27.12.2022 г.
0
Aнонимен
на 27.12.2022 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Шофьор на тролейбус в София е със счупена ръка след бой с велосипедист
07:56 / 26.11.2024
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Абонамент
Анкета
