Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Колко още ще растат лихвите по кредитите и по кои по-точно? | ||||||
| ||||||
По този начин се сложи край на времената с нулеви лихви, което от своя страна постави икономиките в една фундаментално различна обстановка. Новите реалности са свързани с оскъпяване на кредитния ресурс, което ще ограничи възможностите за дългово финансиране на правителствата, бизнеса и домакинствата в по-близка перспектива. Звучи като повод за тревоги, но всъщност всичко това ще има дългосрочни позитиви, защото високата инфлация и неограниченото раздаване на евтини пари създават изключително дълбоки икономически дисбаланси. Краткосрочните икономически рискове от повишаването на лихвите са свързани с т.нар. "охлаждане“ на икономическия растеж. Това е естествен и търсен ефект от страна на централните банки, защото устойчивото намаляване на ценовите нива минава през икономическо стагниране. Ограничаването на кредитната експанзия ще доведе до понижаване на икономическата активност на бизнеса, а оттам на заетостта, доходите и потреблението. Водещите международни институции вече ясно залагат очаквания за намаляване на икономическия растеж през 2023 г. (IMF, 2023). В последните две тримесечия (четвъртото на 2022 г. и първото на 2023 г.) се наблюдава постепенно понижаване на прираста на БВП. В Германия за първото тримесечие на 2023 г. видяхме дори спад от -0.5% на годишна база. Покачването на доходностите на дълговите пазари и лихвите по банковите заеми поставя пред сериозни предизвикателства бъдещото финансиране на правителствата и корпоративния сектор. В контекста на макроикономическите предизвикателства и продължаващата война в Украйна, нуждата от дългово финансиране на правителствата остава сериозно. В изследване на ОИСР (OECD, 2023) се прави прогноза, че брутните изисквания при взимане на заеми ще се увеличат с около 6% през 2023 г. до общо 12,9 трилиона щатски долара, спрямо 12,2 трилиона през 2022 г. В корпоративния сектор ситуацията е идентична с тази в публичния. В повечето страни от ЕС нивата на общия корпоративен дълг към БВП, при нефинансовите предприятия възлизат на над 100% към края на 2021 г., включително и при най-големите икономики - Франция с 209%, Германия – 123%, Италия – 110%. За България това съотношение е 168%. (IMF, 2021). Всичко това показва колко голямо влияние има политиката по затягане на паричната политика и колко структуроопределяща е за икономическото развитие през следващите години, пише manager.bg. Ефектите върху България В България най-същественото притеснение за хората и бизнеса е до каква степен действията на ЕЦБ ще повлияят на лихвените равнища по кредитите. Страната ни се намира в паричен съвет към еврото и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. С това идват и последващите ефекти, свързани с повишение на цената на кредита. Покачването на лихвите по кредитите у нас е неизбежен и естествен процес. При фирменото кредитиране вече се усеща леко повишаване на лихвите, при различни сегменти и матуритети (БНБ, 2023). Въпреки това, повишенията все още са осезаемо по-малки, в сравнение с динамиката в САЩ и в повечето страни от ЕС. При потребителските кредити и жилищните кредити у нас наблюдаваме незначителни движения нагоре, на база динамиката в последните няколко години (БНБ, 2023). До края на годината тенденцията към всеобхватно повишаване на лихвите ще се засили. По-сериозно повишение ще има по кредитите в евро, в сравнение с тези в лв. Това се дължи както на методологията за определяне на лихвената тежест, така и от добрата капитализация и ликвидност на банковия сектор у нас. Още повече, че в България нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и устойчиво над инвестициите. Процесът на затягане на кредитната политика на търговските банки със сигурност няма да е шоков, защото самите банки нямат интерес и текуща необходимост от подобни действия. Въпрос на малко повече търпение Позитивни сигнали наблюдаваме при данните за инфлационната динамика, която е основният барометър за поведението на централните банки. Тенденцията на намаляване на темпа на повишаване на цените определено е предпоставка за ограничаване на последващи увеличения на лихвите. Годишният темп на инфлацията в еврозоната слезе на 7% към април 2023 г., съществено успокоение спрямо пика от октомври 2022 г. – 10,6%. (ECB, 2023) Все още обаче ценовите нива продължават да нарастват, което означава, че ФЕД и ЕЦБ все още остават в режим на затягане на паричната политика. На база на намаляването на инфлационния натиск и относително стабилната макроикономическа рамка в Европа може да очакваме умерено забавяне на икономическия растеж. Вероятността за рецесия не е малка, но позитивният сценарий е за сравнително кратък период на изчистване на дисбалансите. Разбира се, бъдещите предизвикателства зависят от много трудно прогнозируеми фактори, като войната в Украйна, напрежението между САЩ-Китай, енергийният преход в Европа и тн. Трябва да сме готови на по-продължителен период на умерен икономически растеж и живот в инфлационна среда. Това ще има влияние както за активността в частния сектор, така и в потребителските и инвестиционни решения на всички нас. Дори и след възпиране на покачването на основните лихви от ФЕД и ЕЦБ, приспособяването на банковия сектор към среда на по-високи лихви ще отнеме време. Времевият лаг може да е до една година, но има вероятност да продължи и по-дълго. Следователно, очакванията за започване на по-осезаем икономически подем трудно може да се случи преди средата/края на 2024 г. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
